Определение по дело №221/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20227260700221
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 17 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 277

15.04.2022г., гр.Хасково

Административен съд – Хасково, в закрито заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

като разгледа докладваното от съдия Байнова ч.адм. дело №221 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава десета, раздел IV,  чл. 202, т. 2 от АПК, вр. чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК.

Образувано е по жалба на Г.С.Г. ***, с посочен съдебен адрес ***, офис №***, подадена чрез пълномощник, против Решение №1012-26-65-2/28.01.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.

В жалбата се излагат съображения за нищожност, незаконосъобразност и неправилност  на решението.  Твърди се, че правомощията на Директора на ТП на НОИ не включвали спиране на производството. От мотивите на решението безспорно се установявало, че при издаване на обжалваното Разпореждане  на пенсионния орган не били изяснени правно значими обстоятелства относно осигурителния стаж в С.. В случая следвало на основание чл.117, ал.3 от КСО разпореждането да бъде отменено и преписката да бъде върната пенсионния орган с указания за изясняване на всички обстоятелства, а не да се спира производството. Решението било издадено при липса на предпоставките за това. Издаване на решение за спиране на производството по чл.54, ал.1, т.5 от АПК било допустимо само при налично удостоверение за висящо друго административно производство, относимо към настоящото.

По изложените съображения се иска отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на Директора на ТП на НОИ-Хасково с указания да постанови решение по същество по жалба от 25.01.2022г.  Претендират се разноски по делото.

Ответникът, при изпращане на жалбата в съда по реда на чл.198, ал.2 от АПК, не ангажира становище по същата.

Съдът като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 03.08.2021г. жалбоподателят Г.С.Г. е подал Заявление с вх.№2113-26-1372/03.08.2021г.) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със същото декларирал, че има придобит осигурителен стаж в С. и П.. В тази връзка, за преценка правото на пенсия и/или за удостоверяване на осигурителни периоди е попълнил формуляри – Проучване на молба пенсия за старост като е приложил документи на словашки и полски език.

С формуляр Е202 - Проучване на молба пенсия за старост, формуляр Е207 – Информация за осигурителната история на осигуреното лице, заведени с изх.№2113-26-1372-5/12.08.2021г. и формуляр Р5000 – Периоди на осигуряване в РБългария с изх.№2113-26-1372-6/12.08.2021г., пенсионният орган е изпратил на компетентната словашка институция декларираната от жалбоподателя информация.

От компетентната институция в П. са изискани формуляри : Р2000 – Искане за пенсия за старост, Р4000 – Доклад относно осигурителната история   Р5000 - Периоди на осигуряване/периоди на пребиваване. С вх.№2113-26-1372-9/08.09.2021г. от полската институция е постъпил формуляр Р8000 – Искане за допълнителна информация, по който е изпратен отговор – формуляр Р9000 с изх.№2113-26-1372-10/14.09.2021г. С изх.№2113-26-1372-15/28.10.2021г. е изпратен формуляр Р6000 – Решение за пенсия и формуляр Р5000 - Периоди на осигуряване/периоди на пребиваване. На 22.10.2021г. са били получени от компетентната полска институция Р6000 – Решение за пенсия и формуляр Р5000. На 01.12.2021г. формуляр Р6000 – Решение за пенсия и формуляр Р5000 са били изпратени до компетентната институция в Полша.

Видно от писмо изх.№2113-26-1576/01.12.2021г., жалбоподателят е уведомен за постъпилото от П. решение, с поред което не му е отпусната пенсия за старост.

С писмо вх.№2113-26-1372-18/03.12.2021г. е постъпил формуляр Е210 SK – Решение за пенсия от С.. За същото жалбоподателят е уведомен с писмо изх.№2113-26-1372/09.12.2021г., а именно, че не му е отпусната пенсия.

С Разпореждане №2140-26-910 от 01.12.2021г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Хасково , е отказано отпускането на ЛПОСВ на жалбоподателя. Срещу това Разпореждане от Г.С.Г. е подадена жалба с вх.№1012-26-65/25.01.2022г., с която е поискал отмяната му и връщане на преписката с указания за повторно разглеждане на заявлението му за отпускане на ЛПОСВ. 

Във връзка с изложените в жалбата твърдения, че осигурителният стаж, положен в Словакия неправилно е зачетен от трета категория, вместо като такъв от втора категория, с формуляр  Е 001 BG – Молба за информация с изх.№1012-26-65-1/27.01.2022г.  на ТП на НОИ-Хасково, е изискана информация от компетентната словашка институция относно тонажа и товароносимостта на автомобила, управляван от същия на заеманата длъжност „шофьор“. Към молбата са били приложени представените от жалбоподателя удостоверения, издадени по негово искане от словашките фирми, в които е посочил,че е работил като шофьор.

Издадено е обжалваното Решение №1012-26-65-2/28.02.2022г. , с което  Директорът на ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК, е спрял производството по жалба с вх.№1012-26-65/25.01.2022г., подадена от Г.С.Г. срещу Разпореждане №2140-26-910 от 01.12.2021г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Хасково,  до произнасяне от страна на компетентната словашка институция като се е позовал на изпратения  до същата формуляр  Е 001 BG – Молба за информация с изх.№1012-26-65-1/27.01.2022г. на ТП на НОИ-Хасково.

Решението е съобщено на Г.С. на 07.03.2022г. чрез пълномощник. Жалбата срещу същото е подадена на 14.03.2022г. чрез административния орган.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима.Разгледана по същество е основателна.

Предмет на обжалване пред съда е Решение №1012-26-65-2/28.01.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково,  с което на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК, е спряно производството по жалба вх.№1012-26-65/25.01.2022г., подадена от Г.С.Г. срещу Разпореждане №2140-26-910/ 01.12.2021г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Хасково.

            Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК "Административният орган спира производството: "при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано".

Под "административно производство" по смисъла на АПК се има предвид производство по издаване на административен акт. Процесуалните действия за събиране на доказателства с цел изясняване на всички факти от значение за случая и издаването на законосъобразен административен акт не представляват отделно и самостоятелно административно производство по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК.

В производството по чл.117, ал.3 от КСО , ръководителят на ТП на НОИ решава въпроса по същество или отменя обжалваното пред него разпореждане, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаването му и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган.  

Разглежданият случай попада във втората хипотеза, тъй като ръководителят на ТП на НОИ -Хасково е приел, че не са изяснени всички обстоятелства, от значение за правилното категоризиране на труда, положен от жалбоподателя в С. Приел е, че за последното са необходими допълнителни доказателства/данни и в тази връзка е изискал от компетентната словашка институция информация за тонажа и товароносимостта на автомобилите, управлявани от жалбоподателя на заеманата длъжност „шофьор“ в двете словашки фирми.

Безспорно получаването на визираната информация е от значение за определяне на категорията труд, положен от жалбоподателя в С., респ. за преценка правото му на ЛПОСВ, но исканото съдействие от компетентната словашка институция не представлява административно производство по смисъла на АПК. Предвид последното, не са налице материалноправните предпоставки по чл.54, ал.1 т.5 от АПК и                  като е издал оспореното решение, ответникът е приложил неправилно закона. Решението е незаконосъобразно и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено, а преписката върната на ответния орган за разглеждане по същество на подадената пред него жалба.

При този изход на спора, направеното от страна на жалбоподателя искане за присъждане на сторените по делото разноски се явява основателно и следва да бъде уважено в доказания им размер от 10 лв  – внесена държавна такса.  Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, доколкото липсват доказателства за договорено и заплатено такова.

Водим от горното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №1012-26-65-2/28.01.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.

ВРЪЩА преписката на Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково за разглеждане по същество на жалба с вх.№1012-26-65/25.01.2022г., подадена от Г.С.Г. срещу Разпореждане №2140-26-910 от 01.12.2021г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Хасково.  

ОСЪЖДА Териториално поделение НОИ – Хасково да заплати на Г.С.Г.  направените по делото разноски в размер на 10. 00 /десет/ лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                              Съдия: