РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. Пловдив, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно търговско
дело № 20255001000385 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Чл.258 и следв. от ГПК .
Образувано е по подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба
от В. Я. Д., чрез процесуалния представител адв. В. Т. срещу Решение №
22/17.04.2025г. на Окръжен съд Смолян, ТО по търг.дело № 30/2024г., с което е
отхвърлен иска за отмяна на Решение на Общото събрание на Ловно рибарско
сдружение с нестопанска цел „Глухар“ с.Славейно от 17.05.2024г., с което се
потвърждава наложеното на основание чл.27, ал.1, б.“г“ от Устава на
сдружението на В. Я. Д., от Управителния съвет на сдружението, наказание
„лишаване от членство за срок от три години“.
Жалбоподателят счита, че решението на окръжния съд е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие на
материалния закон и константната съдебна практика като съображенията за
това са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба.
Искането към съда е да се отмени решението в обжалваната от
ответника осъдителна част и вместо него да се постанови друго с което
1
предявеният иск за отмяна на Решение на Общото събрание на Ловно
рибарско сдружение с нестопанска цел „Глухар“ с.Славейно от 17.05.2024г. да
бъде уважен, както е предявен. Претендират се и присъждане на направените
в производството и пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни
разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по Чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на подадената
въззивна жалба от насрещната страна Ловно рибарско сдружение с
нестопанска цел „Глухар“ с.Славейно, подаден чрез процесуалния
представител адв. И. Г.. Оспорва се въззивната жалба като неоснователна и се
иска потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно.
Претендират се присъждане на направените по повод на въззивното
обжалване разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Пловдивският апелативен съд, Търговско отделение, Трети състав
съобрази следното :
Въззивната жалба на В. Я. Д. е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от страна в производството, която има интерес и
право на обжалване на валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на
въззивен контрол.
При обсъждането на нейната основателност намира следното :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на В. Я. Д. срещу Ловно-рибарско сдружение с нестопанска цел
„Глухар“, за отмяна на решението на общото събрание на сдружението,
проведено на 17.05.2024 г., с което е потвърдено наложеното на ищеца от
Управителния съвет на сдружението наказание „лишаване от членство за срок
от 3 години“.
Ищецът твърди, че е член на сдружението – ответник по делото и член
на Ловно-рибарска дружина „Загражден“ повече от 10 г., като на 18.09.2023 г.
е бил уведомен, но преди изтичането на предвидения в Устава на сдружението
7 дневен срок, че за 21.09.2023 г. от 13.30 ч. е насрочено заседание на
Управителния съвет на сдружението, на което е предвидено вземане на
решения за налагане на наказания на членове на сдружението за нарушения на
нормативни актове и устава, вкл. и отнасящо се до ищеца за посочени
нарушения на чл. 27, ал. 1 от Устава. На следващо място сочи, че тъй като е
бил възпрепятстван да се яви на заседанието, е изпратил Заявление вх. №
2
89/21.09.2023 г. с отговор на отправените обвинения, но впоследствие е бил
уведомен, че за същите нарушения му е наложено наказание „лишаване от
членство за срок от 3 години“, срещу което е подал жалба до общото
събрание.
Впоследствие на 06.06.2024 г. е бил уведомен, че на проведеното на
17.05.2024 г. на общото събрание на ответното сдружение е било взето
решение, с което да бъде потвърдено решението на управителния съвет за
налагане на процесното наказание. Навел е аргументи в обстоятелствената
част на исковата молба, че е бил наказан за нарушения, които не са
конкретизирани – няма посочени дата, час, място на извършване, срещу кого
са насочени и т.н., както и че според него изразяването на мнение относно
организацията на лова, провеждането на ловните излети, поведение и
безопасност не следва да се тълкува като създаване на дразги и напрежение.
Посочил е че ловните графици се изготвят от отговорника по стопанисване на
дивеча, предоставят се на директора на съответното стопанство, който след
проверка и становище на старши лесничеите съгласува графиците и ги връща
на сдружението и на тяхна база се издават разрешителните за лов, а промяната
на графика може да стане по изключение. Поддържал е довод, че с оглед
сложната процедура, в която ищецът не участва, той не може да извърши или
предизвика смяна или подмяна на графиците за ловуване.
Ищецът също така е заявил, че подаването на жалби и сигнали е
конституционно право на гражданите, които вероятно не познават нормите и
не могат да преценят дали едно поведение представлява противозаконно
действие, което е в правомощията на съответните институции. Поддържал е
също така и че наложеното му наказание е несъразмерно тежко- лишаване от
правото на членство за срок 3 г., което не съответства на тежестта на
вменените му нарушения.
Искането към съда е било да се постанови решение за отмяна на
решението на общото събрание от 17.05.2024 г., с което е потвърдено
наложеното му от УС наказание.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Ловно рибарско
сдружение с нестопанска цел „Глухар“ с.Славейно е възразил срещу иска като
е изложил твърдения, че ищецът е бил уведомен макар и не по предвидената в
устава писмена форма и срок за насроченото за 21.09.2023 г. заседание на УС.
3
Ищецът е бил уведомен при случайна среща от служител на сдружението,
който при това му е прочел текста на поканата и последният тогава не е
възразил срещу този начин на уведомяване. При това положение следвал
извод, че ищецът в действителност е знаел, че заседанието на управителния
съвет и неговият дневен ред, на който е щяло да се обсъждат оплакванията
срещу действията му като член на сдружението и последният е имал
възможност да организира защитата си.
Направен е извод в тази насока, че не е нарушена процедурата по
налагане на наказание и с оглед действително организираната от В. Д. защита
и представянето на заявление с посочване на твърдения и доказателства в
тяхна подкрепа, във връзка с оборването и опровергаването на вменените му
нарушения.
На следващо място е посочено, че с влязъл в сила съдебен акт е било
безспорно установено, че ищецът е оказвал системен тормоз над колегата си
Б., като го е принуждавал да направи път и да даде пари, за да стане ловец и
да бъде заверен ловният му билет, което само по себе си според ответника е
било достатъчно основание за налагане на оспореното наказание. Наведени са
в отговора на исковата молба аргументи, че от гласните сведения на
разпитаните пред УС на сдружението лица са установени и останалите
нарушения, допуснати от ищеца.Посочено е, че в случая разпоредбите на чл.
27, ал. 5 и ал. 7 от Устава не са нарушени, тъй като не е било нарушено
правото на защита на ищеца и е релевирано искане за отхвърляне на
предявения иск, както и за присъждане на разноските по делото.
От преценката на доказателства, по отделно и в съвкупност, се
установява следната фактическа обстановка на спора :
Между страните не се спори, че ищецът към датата на вземането на
оспорените решения е членувал в ответното сдружение Ловно-рибарска
дружина „Загражден“.
Не е спорно, а и се установява, че на 21.09.2023 г. от 13ч. е проведено
заседание на УС на Ловно-рибарско сдружение с нестопанска цел „Глухар“, с.
Славейно на което е било взето решение на ищеца В. Я. Д. да му бъде
наложено предвиденото в Устава на сдружението наказание „лишаване от
членство за срок от три години“.
Между страните няма спор относно факта, че ищецът не е получавал
4
писмена покана с дневния ред на събранието на УС в предвидения от устава 7
дневен срок.
Няма спор също така и относно това, че ищецът е бил устно уведомен на
18.09.2023г. от страна на Б. М., изпълняващ длъжността „Специалист по лова“
при сдружението, с което е уведомил ищеца за насроченото за 21.09.2023г.
заседание на УС, като едновременно с това му е прочел и текста на поканата.
Няма спор, а и се установява, че със Заявление вх. № 18.09.2023 г.
ищецът е изложил пред УС писмено становище, че не е извършил никакви
нарушения на устава на сдружението, вкл. е изложил и подробни доводи и
аргументи опровергаващи конкретно посочените нарушения.
Няма спор, а и се установява, че на горепосоченото заседание УС на
ответното сдружение е взело решение за налагане на наказание на ищеца
„лишаване от членство за срок от 3 г.“ за извършване на следните нарушения:
1/ системен тормоз на колегата А. Б. за осигуряване от него на трактор и
финансиране построяването на път в с. В. д., съпроводени със заплахи за
разследване срещу него и други членове на сдружението;
2/ смяна на графиците за ловуване, без знанието на ръководителите на
лова и останалите членове, разногласия в организацията на лова,
противоречия с колеги и
3/ поведение в разрез с ловната етика и морал, както и в противоречие с
устава на сдружението, системно създаване на проблеми и дразги между
колегите, опити за еднолично налагане на начин на поведение и ловуване
спрямо неговите разбирания, които не кореспондират с разбиранията на
останалите колеги, закани за саморазправа, писане на жалби и сигнали, повече
от които анонимни, вследствие на което ръководството на сдружението и
отговорниците по групи са подлагани на проверки и тормоз, писане на
сигнали против сдружението, вследствие на което са извършвани проверки от
*** и МВР С. и М., без в резултат на тях да е имало констатации за
нарушения.
Не е спорно, а и се установява, че по повод на депозираната от В. Д.
жалба от 13.10.2023 г. срещу наложеното му наказание, за 17.05.2024 г. е
насрочено и проведено общо събрание на сдружението, на което е потвърдено
решението на УС за налагане на предвиденото в устава наказание „лишаване
5
от членство за срок от 3 години“.
Не е спорно, а и се установява, че с влязла в сила, считано от
28.05.2024г., Присъда № 20/12.12.2023 г. по НЧХД № 388/2023 г. по описа на
Районен съд –Смолян подсъдимият А. А. Б. е бил признат за невиновен в това,
че на 02.07.2022 г. в жалба до председателя на ЛРСД „Глухар“, с. Славейно ,
както и пред други хора, които са узнали за въпросната жалба, е разгласил
позорни обстоятелства за В. Д. с думите, описани в нея „…Във връзка с моя
прием в ЛРД, с. Заграждане аз бях подложен на системен тормоз в
продължение на една година от лицето В. Д., от дружина с. Загражден, група
с. В. д.….След това срещу мен се започна тормоз и изнудване да подсигуря
трактор и да финансирам за направата на път във В. д., разбрах, че г-н В. Д.
разговарял и заплашвал председателя на ЛРСД „Глухар“, с. Славейно- г-н Х.
Р., че ако ме приемат в дружината докато той не разреши и ще започне
разследване срещу тях.“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият А. А. Б. е признат за невиновен и в
това, че на 13.12.2022 г. в сведение, депозирано пред оперативен работник при
РУ – М., е разгласил позорни обстоятелства за В. Д. и му е приписал
престъпление /изнудване по смисъла на чл. 214 от НК/ с думите: „… На един
от излетите видях В. Д., който тогава бе трети групов отговорник в ловната
дружинка. Същия ми постави условие – заяви ми, че за да ме преместят трябва
да направя път в местност /не се чете/ с моя строителна техника, тъй като знае,
че разполагам с такава и за моя лична сметка. Преди това имаше друго
условие – каза ми, че ако му дам 1 600 лв. веднага ще ме премести, т. е. аз бях
поставен да избирам или направа на път или да дам пари… Заплатих тази
такса, но тук пак ударих на камък – не мога да си взема билета, който се оказа,
че се задържа отново от В. Д., в края на м. септември на 2021 г. направих пътя,
който В. Д. искаше и веднага си получих билета. Това на мен ми струваше
около седем осем хиляди лева…“, поради което и на основание чл. 304 от НПК
е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 147, ал.1, пр.
1 и пр. 2 от НК.
От показанията на разпитаният в производството пред първата
инстанция свидетел Б. И. се установява, че свидетелят познава ищеца още от
дете, който обаче впоследствие се е променил и в последно време е станал
6
доста арогантен към местните, започнал е да кадрува и самоволно да взема
бележки и разрешителни за ловни излети, по време на лов е ходил където си
иска, вместо да стои на определеното при предварителната организация на
лова място. Според свидетеля ескалацията на отношенията е била с
подаването на неистински сигнали до различни органи – че дружинката имала
„черна“ каса, а двамата групови отговорници са откраднали парични средства
на сдружението, както и конфликта с А. Б., на когото ищецът е заявил, че няма
да стане ловец, докато не направи път в една местност и след оплакване
ищецът е завел дело за клевета. Свидетелят е посочил също така, че
поведението на В. Д. е станало непоносимо и затова на събранието, на което е
бил предложен за наказание, всички са били единодушни в мнението си , че
той трябва да бъде наказан.
При тези факти правните изводи са следните :
С искът по Чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ се реализира постестативното право
на член на дружеството с нестопанска цел да иска отмяна на решенията на
общото събрание на сдружението ,когато то противоречи на повелителни
норми на закона или на устава на сдружението, което право може да бъде
упражнено при спазване на преклузивните срокове по ал.6 от ЗЮЛНЦ, за
спазването на които срокове съдът следи и служебно. В настоящия случай
искът е предявен на 26.06.2024г. , т.е - в предвидения от ЗЮЛНЦ преклузивен
едномесечен срок от датата на Общото събрание проведено на 17.05.2024г.
Искът е предявен и от надлежна страна – В. Д., за който няма спор, а и се
установява, че е бил член на ответното сдружение към датата на вземане на
оспорените решения на върховния орган на сдружението. Единствено
качеството на членство към датата на вземане на оспореното решение на
общото събрание като върховен орган на сдружението се явява процесуална
предпоставка за предявяването на иска за отмяната от съда на това решение.
Доказателствената тежест по иска с правно основание Чл.25, ал.4 от
ЗЮЛНЦ е на ответника, въззивник в настоящото производство-той е следвало
да докаже и то при условията на пълно и главно доказване законосъобразното
налагане на предвиденото в устава наказание- „лишаване от правото на
членство за срок 3 години“- за спазване на установените в устава процедурни
правила при вземане на оспореното решение, вкл. и за надлежното
уведомяване на ищеца за заседанието на управителния съвет по предвидения в
7
устава на сдружението начин и срок за уведомяване, както и за изложените от
ищеца в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения за
незаконосъобразност, определящи основанието на иска.
С оглед на така изброените пороци на организирането, провеждането на
общото събрание и на начина на вземане на отделните решения и с оглед
разпоредбата на чл. 269, предложение последно ГПК , според която при
произнасянето по жалбата съдът е ограничен само до посоченото в жалбата,
въззивната съдебна инстанция намира следното :
Съгласно чл.27, ал.1 от действащия устав на Ловно рибарско сдружение
нестопанска цел „Глухар“/ обявен в ТР в редакцията към датата на вземане на
оспореното решение за налагане на наказанието на ищеца/ е предвидено, че за
нарушаване разпоредбите на Устава и за неизпълнение на решенията на
органите на сдружението и на ловната дружина; за нарушаване на нормативно
установени изисквания за лова и риболова, съхранението и употребата на
ловно оръжие; за действия, насочени срещу интересите, независимостта и
единството на сдружението и/или на дружината; за нарушаване на
традиционно установените правила по ловна и риболовна етика; за грубо и
обидно отношение към колеги и за действия, уронващи честта и
достойнството на колеги, на членовете на сдружението е предвидено
налагането на поредица от наказания, най-тежките от които са лишаване от
членство за срок от 1 до 3 години и изключване.
Съгласно чл.27, ал.5 от Устава наказанията се налагат от Управителния
съвет на сдружението, след надлежно призоваване на нарушителя.
Съобщението за насрочването на заседанието на Управителния съвет се
връчва срещу разписка на нарушителя, поне 7 дни преди датата на
заседанието като решението за налагане на санкцията лишаване от членство за
срок от 1 до 3 години се взема с обикновено мнозинство от присъстващите.
Предвидено е че същото може да се вземе и в отсъствие на нарушителя, ако
той е надлежно уведомен по установения в устава ред. Съгласно ал.9
решението на УС за наложеното наказание подлежи на обжалване пред
Общото събрание на Сдружението, в седмодневен срок от уведомяването,
като съответно неговото решение е предмет на оспорване по предявения иск с
правно основание чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ.
Неоснователни са на първо място доводите на жалбоподателя за
8
допуснати от ответника нарушения на предвидените в устава нарушения на
процедурни правила за налагане на санкцията от УС, предвидени в чл.27, ал.1
от Устава, които да са толкова съществени, че да опорочат самата процедура
по налагане на наказанието. Действително няма спор между страните, че
ищецът не е бил надлежно уведомен за заседанието на УС от 21.09.2023г. по
предписания в устава начин- чрез отправяне на писмена покана да присъства
на заседанието, която да е получена поне 7 дни преди него.
Ищецът е бил устно уведомен на 18.09.2023г. от Б. М., изпълняващ
длъжността „Специалист по лова“ при сдружението, за насроченото за
21.09.2023г. заседание на УС, като едновременно с това му е прочетено и
съдържанието на поканата. Действително този начин на уведомяване на
ищеца не съответства на предвидената в устава писмена форма и 7 дневен
срок преди датата на събранието на УС, на което ще се взема решението за
налагането на предвидената в устава санкция, но същевременно видно е от
представеното по делото Заявление вх. № 18.09.2023 г., че още на същата дата
ищецът е изложил пред УС писмено становище, с което той е оспорил да е
извършил вменените му нарушения, като в тази връзка е изложил подробни
доводи и аргументи опровергаващи конкретно посочените нарушения.
Ищецът изрично е заявил, че поради лични и служебни ангажименти нямало
да има възможност да се яви на заседанието на УС и не е възразил срещу
възможността то да се проведе и да се вземе решение и в негово отсъствие.
Видно е от текста на заявлението, че ищецът в действителност е бил запознат
с дневния ред на събранието и с характера на обвиненията срещу него. Така
съдът намира, че ищецът е упражнил правата си по чл.27, ал.1 Устава да
възрази срещу налагането на санкцията и да се защити като посочи и
представи доказателства в подкрепа на защитните си твърдения и по този
начин правата му не са били нарушени. При провеждане на разписаната в
устава процедура по налагане на наказания и санкции на провинили се
членове на сдружението УС не е длъжен да се съобрази с възраженията на
члена на сдружението подлежащ на санкциониране, но е длъжен да му
предостави такава възможност да ги изложи устно или писмено и да посочи
събиране на доказателства в тяхната подкрепа и съответно при вземането на
решението за налагане на санкцията да ги обсъди. В конкретния случай видно
от съдържанието на протокола от заседанието на УС всички изложени от
ищеца възражения, доводи и фактически твърдения на ищеца срещу
9
налагането на наказанието са били обсъдени от органа налагащ санкцията и
макар да са били приети за неоснователни, все пак са били взети предвид
преди вземането на решение от него. Следователно макар и формално да не е
била надлежно спазена процедурата по чл.27, ал.1 от действащия устав за
уведомяването на ищеца за заседанието на УС на който ще се взема решение
за налагане на наказание, същият не е бил лишен от възможността да се
защити по предвидения в устава начин и с това правата му като член в крайна
сметка не са били накърнени при вземането на оспореното решение.Както се
посочи по-горе, не е необходимо управителния орган да се съобрази
непременно със защитните възражения на подлежащият на санкциониране
член на сдружението, тъй като производството по налагане на наказания в
устава е предвидено като състезателно по своя характер, достатъчно е да му е
била дадена възможност да се защити преди вземането на решение за налагане
на наказание, каквато възможност в настоящия случай е била налице.
По отношение на материално-правните основания за налагане на
санкцията на ищеца, която е предмет на оспорване в настоящото производство
посредством иска с правно основание чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на
решението на общото събрание на сдружението, проведено на 17.05.2024 г., с
което е потвърдено наложеното на ищеца от УС наказание „лишаване от
членство за срок от 3 години“, въззивният съд намира, че са налице и са
категорично установени две от тях – „за системен тормоз на колегата А. Б. за
осигуряване от него на трактор и финансиране построяването на път в с. В. д.,
съпроводени със заплахи за разследване срещу него и други членове на
сдружението“, както и за „разногласия с останалите членове на ловната
дружина в организацията на лова и опити за налагане на еднолични решения
по начина на провеждане на лова, които не съответстват и са в разрез на
ловната етика и правилата за провеждане на лова.
Видно от мотивите на представената по делото Присъда № 20/
12.12.2023 г. по НЧХД № 388/2023 г. по описа на Районен съд –Смолян, която
на основание чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, доколкото ищецът В. Д. е страна и е бил
участник в това наказателно производство, е че наказателният съд е приел за
безспорно установено, че за да оправдае подсъдимия А. А. Б. за повдигнатите
срещу него обвинения за престъпления по чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК, ищецът в
настоящия процес действително през продължителен период от време се е
10
опитвал по всякакъв начин да накара колегата си Б. да направи обещания от
него път в горската местност до с. В. д. или поне да даде определена сума
пари, като за тази цел е оказвал натиск върху председателя на ловната
дружина Х. Р. и други ръководни лица да не му се издава ловен билет на Б.,
докато не направи пътя, въпреки че вече е била проведена редовна процедура
по избора му като член на сдружението и не е имало никаква законна пречка
да му се издаде такъв билет. Въпреки това издаването на такъв ловен билет на
А. Б. е било забавено значително именно заради провежданите от ищеца
разговори с ръководни лица на сдружението – Хр. Р. и Б., които са били
заплашвани от Д., че ако се издаде ловния билет на Б. ще последва проверка
на дружеството, каквото впоследствие се установява, че действително е била
предизвикана от него чрез подаване на жалби до РП Смолян за неправомерно
разходване на средства в ловната дружинка в с. Загражден. Без значение за
конкретния извод за неправомерност в действията на ищеца е дали подаването
на жалби и сигнали за извършени престъпления и нарушения е правомерно
или не- подаването им до компетентните органи освен право е и задължение в
случай, че той действително разполага с данни и сведения за извършени
определени престъпни прояви на членове и ръководни органи на
сдружението. От значение в случая обаче е че той го е упражнил с една
специфична конкретна цел- да въздейства върху определени ръководни лица
от сдружението да вземат решение в желания от ищеца смисъл- да попречат
на А. Б. да упражнява определени членствени права докато не изпълни
конкретно поставените към него искания от ищеца.
Извършването на такива неправомерни действия се установява и от
показанията на разпитания в производството пред първата инстанция като
свидетел Б. И., който освен че потвърждава оказването на натиск върху А. Б.
да извърши определени желани от ищеца действия за да бъде допуснат да
ловува – докато не направи път в една местност, като това било изрично
заявено от ищеца в разговор със свидетеля. Свидетелят потвърждава и за
оказвания от ищеца натиск върху длъжностни лица на сдружението чрез
подаване на сигнали до различни органи срещу тях, с цел да им въздейства да
попречат на А. Б. да ловува докато не изпълни желаното от него. Свидетелят
допълва и че вследствие на указания от В. Д. натиск, заверката на ловния
билет на А. Б. е била забавена изключително много във времето и това е
станало приблизително по същото време когато той е изпълнил обещания от
11
него път.
От показанията на свидетеля И. се установява и наличието на другото
вменено на Д. нарушение, също послужило като основание за ангажиране на
санкционната му отговорност- това за неспазване на традиционно
установените правила по ловна етика и за организиране на лова.
Свидетелят разяснява, че тъй като Д. имал определени амбиции да
ръководи ловната дружинка, които не били удовлетворени, той в отговор на
това започнал да проявява агресивно и несистемно поведение в отношенията
си със своите колеги, както и неспазване на установената организация при
провеждането на лова. Започнал е да взема ловни бележки за ловуване на едно
място въпреки че имало график за ловуване на друго- в резултат на това имало
разминаване между членовете на дружинката относно мястото и времето на
ловуване. Когато му заявили, че държат на спазването на графика той се
обръщал агресивно към колегите си и им заявявал безцеремонно, че той
еднолично щял да решава какво да прави, въпреки че нямал такива
правомощия. Когато се провеждал лова ищецът не спазвал установената от
груповия отговорник организация- появявал се с кучетата си на места на което
не било предварително определено да бъде, а това създавало риск от
настъпване на произшествие и фатални инциденти с употребата на
огнестрелно оръжие. Поведението на ищеца освен застрашаващо живота и
здравето на останалите членове на дружинката било и неетично, тъй като по
този начин противно на предварително съгласуваната между всички
организация на ловуване ищецът целял да отстреля дивеча единствено за себе
си.
Въззивният съд намира, че така установените безспорно провинения на
ищеца са напълно съставомерни и могат да бъдат характерезирани като
такива за нарушаване на нормативно установени изисквания за лова и
риболова; за нарушаване на традиционно установените правила по ловна и
риболовна етика; за грубо и обидно отношение към колеги и за действия,
уронващи честта и достойнството на колеги, на членовете на сдружението,
които са предвидени в устава като основание за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на члена на сдружението.
Същевременно така наложеното на ищеца наказание лишаване от
членство за срок от 1 до 3 години съответства на действителната тежест на
12
провиненията на ищеца и противно на твърденията му това не е най-тежкото
предвидено в устава наказание, което е изключване.
Предвид горното, правилни са и следва да бъдат сподели крайните
фактически констатации и правни изводи на първостепенният съд за това, че
при съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, може да се направи обоснован извод, че оспореното решение
на общото събрание на ответното сдружение не е незаконосъобразно поради
наведените от ищеца основания и което от своя страна води до
неоснователността на предявения иск с правно основание чл.25, ал.4 от
ЗЮЛНЦ за отмяната на решението на Общото събрание на Ловно рибарско
сдружение нестопанска цел „Глухар“ с.Славейно от 17.05.2024г., с което се
потвърждава наложеното на основание чл.27, ал.1, б.“г“ от Устава на
сдружението на ищеца В. Я. Д., от Управителния съвет на сдружението,
наказание „лишаване от членство за срок от три години“. Поради което и
обжалваният съдебен акт, като правилен и постановен в съответствие със
закона, следва да се потвърди, а въззивната жалба да бъде оставена без
уважение.
Предвид изхода на делото в тежест на въззивника следва да се присъдят
направените от въззиваемия разноски за тази инстанция в размер на 1800 лв.,
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22/17.04.2025г. на Окръжен съд Смолян,
ТО по търг.дело № 30/2024г., с което отхвърлен иска за отмяна на Решение на
Общото събрание на Ловно рибарско сдружение нестопанска цел „Глухар“
с.Славейно от 17.05.2024г., с което се потвърждава наложеното на основание
чл.27, ал.1, б.“г“ от Устава на сдружението на В. Я. Д., от Управителния съвет
на сдружението, наказание „лишаване от членство за срок от три години“.
ОСЪЖДА В. Я. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С., ул.“полк.
Д. П.“№ **, вх.а, партер да заплати на Ловно рибарско сдружение
13
нестопанска цел „Глухар“ с.Славейно, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с.Славейно, общ.Смолян, област да заплати на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата 1800 лв., представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му
при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14