Решение по дело №10754/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,08.07.2020 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                                 мл.с. СИМОНА УГЛЯРОВА                                         

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 10754 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

            С решение от 03.01.2019 г. по гр.д. №18991/17 г., СРС, ГО, 58 с-в ОСЪЖДА, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, чл.86 ЗЗД чл. 78 ал.1 от ГПК, „ЗАД ОЗК З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „В.“, ул. „******, /с юрк. И.К./, да заплати на г-н Р.П.С., ЕГН: **********, /с адвокат и съдебен адрес *** сумата 10 689,30 лева, със законна лихва от подаването на исковата молба-28.03.2017г.- обезщетение за настъпила на 18.10.2016г., в гр. София,кражба на л.а. „Алфа Ромео“ с рег.н. ******, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над посочения, до пълния предявен размер от 13367,30 лв. със зак. лихва, като неоснователен и погасен е възражение за прихващане  за сумата от 632,70 лв.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78 ал.1 вр. ал.З от ГПК, „ЗАД ОЗК З.“ АД, ЕИК ******да заплати на г-н Р.П.С., ЕГН: ********** разноски по делото, пропорционално и по компенсация,в размер на 1394,91 лв., КАТО ОТХВЪРЛЯ претенциите на страните в останалата част.

              Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца. Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно – незаконосъобразно и необосновано.Излага съображения,че съдът не приложил правилно нармата на чл.386 ал.2 КЗ според която,когато между страните по застрахователния договор не е уговорено друго,то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество като за такава се смята стойността ,срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със същото качество,т.е. по пазарната стойност ,съгласно чл.400 ал.1 КЗ.

         Иска се от настоящата инстанция да отмени решението като неправилно и да се уважи исковата претенция изцяло. С въззивната жалба  се претендират разноски.

   По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

               Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Фактическите и правни констатации на СРС са правилни и съдът препраща към тях ная основание чл.272 ГПК.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

    От приетата по делото САТЕ се установява, че действителната стойност на процесното МПС с оглед годината му на регистрация е в размер 11322 лева. В конкретния случай се касае за МПС на 9 години и 131 дни от датата на първата си регистрация. В тази връзка при определяне на обезщетение следва да се вземе предвид периода на експлоатация на процесния автомобил ,съобразено с оборудването на автомобила,респективно неговата модификация.

При определяне на размера на обезщетението, правилно първоинстанционният съд се е съобразил с обстоятелството, че доколкото липсват аналози на процесния автомобил .в сайтовете за продажби в България, то стойността следва да се определи съобразно Шваке каталог - в ново състояние и се вземе предвид периода на експлоатация.

          Присъждането на по - висок размер на застрахователно обезщетение би довел до неоснователното обогатяване на ищеца, доколкото ответникът е бил осъден да му заплати сумата, срещу която може да се купи друго МПС от същия вид и качество и претенция в по - висок размер се явява  неоснователна.

Съгласно чл. 386, ал. 2 от Кодекса за З.то, застрахователното обезщетение следва да е равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Съгласно Кодекса за З.то и чл. 12, ал. 11 от Общите условия на застраховката, отговорността на застрахователя е до действителната стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване на застрахователното събитие.              Съгласно чл. 400, ал. 1 от Кодекса за З.то за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото количество и качество.

Предвид изложеното при постановяване на решението си първоинстанционния съд е анализирал в цялост събрания по делото доказателствен материал, въз основа на което е направил правилни, пълни и обосновани изводи, а подадената въззивна жалба срещу решението се явява неоснователна.

Не се доказаха твърдяните пороци на  първоинстанционното решение ,поради което то следва да се потвърди,а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.

  На възиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение ,което съдът определя на 50 лв.

                Водим от гореизложеното, съдът

                                    Р   Е   Ш   И  :

    ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.01.2019 г. по гр.д. №18991/17 г., СРС, ГО, 58 с-в.

ОСЪЖДА  Р.П.С., ЕГН: ********** да заплати на  ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******сумата 50 лв.за юрисконсултско възнаграждение.

             РЕШЕНИЕТО    подлежи  на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните..

          

        ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

                      ЧЛЕНОВЕ:1                                  

 

 

                                              2.