№ 13177
гр. С., 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110150245 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу З. С.
П., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за осъждането
на ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1598,77 лв. - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 37009, находящ се в гр.
С.................., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
11.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 414,54 лв. – мораторна лихва за периода
от 15.09.2020 г. до 23.08.2023 г., сумата от 23,16 лв. - цена за услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 11.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,41 лв. -
мораторна лихва върху цената за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 23.08.2023 г.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия, с оглед качеството на ответницата на собственик на
процесния имот (като наследник на С. П. А.), възникнало въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия,
като тя не е заплатила дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, а като не е
сторила това, ответницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение за забава върху
1
главницата за топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139
ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се
извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за
което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който оспорва
предявените искове. Поддържа, че исковата молба е нередовна, тъй като не са посочени
отделните месечни задължения, формиращи исковите суми. По същество оспорва да е
клиент на топлинна енергия и възникването на облигационно правоотношение с ищеца, като
счита общите условия в частта, в която се презюмира наличието на договор за продажба на
топлинна енергия за нищожни, като противоречащи на Закона за защита на потребителите.
Прави възражение за погасяване по давност на част от процесните вземания. Твърди, че са
извършени плащания в общ размер на 1694,73 лв. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия между него и ответницата въз основа на твърдяното право на
собственост върху имота, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на
претендираната стойност и за ответницата е възникнало задължение за заплащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила претендираните вземания.
По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
Съдът приема довода на ответницата за нередовност на исковата молба за
неоснователен - в случая ищецът е съобразил исковата молба с изискванията за редовност,
като е изложил точно фактическите обстоятелства, на които основава исковите се
2
претенции, както и конкретно е формулирал искането си към съда. Исковите претенции са
заявени с размер и период, вземанията за топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия и за лихва за забава са индивидуализирани до степен,
достатъчна, за да позволи правната им квалификация и организиране на защитата на
ответника, без да е необходимо конкретизиране на всяко отделно месечно вземане. Поради
изложеното исковата претенция е допустима и исковете следва да бъдат разгледани по
същество.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че сградата, в която се
намира процесният имот е топлоснабдена. Установено е, че на проведеното на 20.11.2001 г.
общо събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с „Т.С.“ ЕООД, какъвто е представен по
делото - договор № 1731/28.11.2001 г. От данните по делото става ясно, че през исковия
период „Т.С.“ ЕООД е осъществявало дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният апартамент и е
съставяло изравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон, в която връзка са
приети индивидуални справки за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., както и документи за годишен отчет на измервателните уреди,
които не носят подпис за клиент.
С оглед твърденията в отговора на исковата молба и изявлението на процесуалния
представител на ответницата са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по
делото обстоятелствата, че през процесния имот до процесния имот е доставена топлинна
енергия в количество и на стойност, посочена в исковата молба, не е спорно извършваното
от „Т.С.“ ЕООД разпределение на топлинната енергия в съответствие с действащата
нормативна уредба в областта на енергетиката.
Спорно е обстоятелството дали ответницата има качеството на потребител на
топлинна енергия през исковия период, във връзка с което обстоятелство съдът приема
следното:
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г.
по описа на ОСГК, ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците
и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и
3
трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат
носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди
към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното
предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с
третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства,
например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си
за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно
право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се
смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите
части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Договорът за доставка на топлинна енергия за имот, част от сграда, намираща се в
режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на
съгласие относно същественото съдържание на договора), така и презюмиран (сключен със
самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки
нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или
презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. За преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от
значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка
на топлинна енергия (изричен или презюмиран).
Както се посочи, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният
неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия,
възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя право на собственост
или вещно право на ползване. Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които
се урежда съдържанието на договора. Договорното правоотношение по продажба на
топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и
потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника - потребител, включително и относно приемането на Общите
4
условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. №
3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.
За установяване на качеството на ответницата на собственик на имота (както и на
нейния наследодател) по делото са представени: списък за разпределение на кубатурата в
жилищната сграда на кв. „И..................... в който срещу апартамент № 37 фигурира името на
С. А., за който е положен подпис, протокол от общо събрание на етажните собственици от
ул. „Ф.Ж.К. № 18 от 20.11.2001 г., с приложен списък на етажните собственици, в който
срещу процесния апартамент № 37, с абонатен № 37009 е вписан С. П. А., от който е
положен подпис, установява се от Удостоверение № 92-00-221 (1)/22.06.2012 г., издадено от
Столична община, Район „И.“, че за жилищна сграда, построена в УПИ-I за ОЖС и
магазини, кв. 25, м. „Изток-Изток“ е определен следният административен адрес: гр. С..........
(бл. 79 с четири входа), представени и приети са и фактури за процесния период, с
получател и титуляр на партидата С. П. А..
По делото няма спор, а и се установява от Удостоверение за наследници с изх. №
1493 от 25.09.2023 г., издадено от Столична община, район „И.“, че С. П. А. е починал на
15.11.2007 г., като е оставил за свой единствен наследник по закон ответницата в
настоящото производство – З. С. П..
От ответницата са представени платежни нареждания както следва: за сумата от
1003,03 лв., заплатена на 29.08.2019 г. с основание абонатен номер № 37009, обща фактура
********** за 2019 г., за сумата от 45,41 лв., заплатена на 15.10.2019 г. с основание
абонатен номер № 37009, фактура енергия **********, за 5 месец 2019 г., за сумата от 59,02
лв., заплатена на 03.12.2019 г. с основание абонатен номер № 37009, фактура енергия
**********, за 9 месец 2019 г., за сумата от 1,23 лв., заплатена на 03.12.2019 г. с основание
абонатен номер № 37009, изравнение **********, за 9 месец 2019 г., за сумата от 5,61 лв.,
заплатена на 03.12.2019 г. с основание абонатен номер № 37009, изравнение **********, за
9 месец 2019 г., за сумата от 59,02 лв., заплатена на 03.12.2019 г. с основание абонатен
номер № 37009, фактура енергия ********** за 10 месец 2019 г., за сумата от 146,45 лв.,
заплатена на 03.02.2020 г. с основание абонатен номер № 37009, фактура енергия
********** за 11 месец 2019 г., за сумата от 183,46 лв., заплатена на 04.05.2020 г. с
основание баланс ТЕ ********** за 12 месец 2019 г. и за сумата от 191,50 лв., заплатена на
01.06.2020 г. с основание абонатен номер № 37009, баланс ТЕ ********** за 01 месец 2020
г., като всички платежни нареждания са с наредител Венета П.. По делото е допуснато и
прието и заключение на съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорено от страните,
което съдът кредитира като компетентно изготвено. От извършената проверка на
документацията, съхранявана в счетоводството на ищеца и приложените по делото
документи вещото лице е установило, че има извършени плащания на суми за топлинна
енергия за абонатен № 37009 за имот в гр. С., ул. „Ф.Ж.К. № 18, бл. 79, вх. Б, ап. 37, за
процесния период от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. в общ размер на 684,86 лв.
Въпреки издаденото на ищеца съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Агенция по вписванията „Стар архив“ за снабдяване с документ за собственост за процесния
5
имот, придобит от С. П. А., ЕГН **********, което съдебно удостоверение е получено на
01.02.2024 г., по делото не е представен документ от Агенция по вписванията, като в
последното открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е заявил, че
няма други доказателствени искания.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
направените оспорвания от ответницата (ответницата изрично е оспорила качеството си на
потребител на топлинна енергия и качеството си на собственик на процесния топлоснабден
имот) намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на първата материална
предпоставка за уважаване на предявените искове - наличието на валидно възникнало
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия.
В случая по отношение на ответницата от ангажираните доказателства не може да се
направи извод, че последната е собственик или вещен ползвател на имота, не е установено и
нейният наследодател да е бил такъв, а с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се –
арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Не е доказано и наличието на нарочен договор за продажба на
топлинна енергия за този имот между ищеца и наследодателя на ответницата, респективно и
ответницата. Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай доказването не е
било проведено и чрез косвени доказателства (т. нар. индиции), което по несъмнен и
безспорен начин да докаже факта, че през исковия период ответницата е била собственик
или ползвател на имота. Действително, посочените списъци на етажните собственици не са
оспорени относно авторството на положения от С. А. подпис. Обстоятелствата,
обективирани в тях – качество на лицето (етажен собственик), имена, ЕГН, абонатен номер,
брой радиатори, брой разпределители и начин на плащане, са удостоверени с подпис на
лицето, който не е оспорен по предвидения за това ред в производството по делото. Само от
тях обаче не се установява твърдения факт относно принадлежността на правото на
собственост върху имота в патримониума на наследодателя на ответницата.
Обстоятелството, че партидата се води на негово име при наличие на изрично оспорване на
облигационната връзка с ищеца, не е достатъчно да обоснове извод, че до смъртта си С. А. е
бил клиент на топлинна енергия за собствени нужди, респ. че след смъртта му такава е
станала ответницата – негов законен наследник, след като по делото не е доказано
ответницата или нейният наследодател да са изразили съгласие за откриване на партида на
тяхно име, сключвайки нарочен договор или подавайки до ищцовото дружество заявление за
откриване на партида за имота.
Дори и посочените списъци да бъдат ценени заедно с извършените по партидата на
имота плащания, то съдът отново приема, че не може несъмнено да се стигне до извод, че
ответницата е материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове. Няма
данни плащанията да са извършени от или в полза на ответницата (предвид посочването на
трето за спора лице в платежните нареждания), за да се приеме, че е налице извънсъдебно
признание на ответницата за качеството й на потребител на топлинна енергия. Няма пречка
чрез система от косвени доказателства да бъде проведено пълно и главно доказване, но това
6
изисква изграждане на такава верига от косвени доказателства, която безпротиворечиво да
води до единствено възможен извод, че доказваното обстоятелство действително се
осъществило в обективната действителност. Настоящият случай не е такъв, тъй като
ангажираните по делото доказателства сами по себе си (и в съвкупност) не доказват по
несъмнен начин сочения факт, като съдът взема предвид и обстоятелството, че ответницата е
въвела изрично оспорване за наличието на облигационно отношение с ищеца, както и че
въпреки предоставената възможност, ищецът не е представил справка от Агенция по
вписванията относно правото на собственост върху имота.
Не може да се обоснове наличие на договорно правоотношение и въз основа на
адреса на ответницата, посочен в отговора на исковата молба, защото сам по себе си фактът,
че едно лице е адресно регистрирано на определен адрес, не доказва правото му на
собственост върху имота, след като чл. 92 ЗГР не обвързва възможността за адресна
регистрация единствено с притежаването на такова право върху съответния имот. Поради
изложеното съдът приема, че не е доказано наследодателят на ответницата или самата тя
през исковия период да са били обвързани от договорно правоотношение с „Т.С.“ ЕАД въз
основа на нарочен договор с дружеството или по силата на нормативната уредба в
качеството на посочените лица на собственици/вещни ползватели на имота.
С оглед на горното съдът намира, че е безпредметно да изследва останалите
материални предпоставки на предявените претенции и представените в тази насока
доказателства, като исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора, разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се дължат на
ответницата, от която се претендира сумата от 510 лв. – адвокатски хонорар съгласно
договор за правна защита и съдействие от 26.10.2023 г., който размер надхвърля с 6 лв.
минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което и с оглед извършените процесуални действия от страна на процесуалния
представител на ответницата не следва да бъде намаляван.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С.........., срещу З. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.........., вх. Б, ет. 6, ап.
37, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
на ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1598,77 лв. - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен № 37009, находящ се в гр.
С.................., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
11.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 414,54 лв. – мораторна лихва за периода
от 15.09.2020 г. до 23.08.2023 г., сумата от 23,16 лв. - цена за услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
7
законната лихва от 11.09.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 6,41 лв. -
мораторна лихва върху цената за услугата за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 23.08.2023 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
С.........., да заплати на З. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.........., вх. Б, ет. 6, ап. 37, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 510 лв. - разноски в исковото производство за
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК
*********, на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8