№ 165
гр. Варна, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско дело №
20213100900615 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXXII /Търговски спорове/ от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ЕЛМОН ПРОПЪРТИС ЕАД /в
открито производство по несъстоятелност/, ЕИК *********, Варна, чрез адв.Св.Н. от ВАК с
искане за признаване несъществуването на прието в производството по несъстоятелност по
т.дело №1915/2019г. на ВОС, ТО, вземане на кредитора ЦВ. Н. Й., ЕГН **********, Варна,
в размер на сумата от 2 175 лева, представляващи неполучено трудово възнаграждение за
м.май, юни, юли, август и м.септември 2019г., ведно с лихви в размер на 298.75 лева и 22.97
лева. Претендират се сторените в производството разноски.
В исковата молба се излага, че ищцовото дружество е в производство по
несъстоятелност. Твърди се обявен в Търговски регистър на 18.03.21г. списък на приети
вземания на кредитори, предявени в срока по чл.688 ТЗ, в който под №2 е посочено вземане
на ответника Ц. Н. Й., в качеството на кредитор на ищеца, за неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 2 175 лева, дължимо за периода май – септември 2019г. ведно с
дължимите мораторни лихви. Твърди се, че на 12.08.2021г. по партидата на дружеството е
обявено определение на съда, постановено по чл.692, ал.4 ТЗ, с което възражението на
ищеца е оставено без уважение, което обуславя интереса от предявения иск с правно
основание чл.694, ал.1, т.1 ТЗ.
Твърди се, че сключеният между ответницата и дружеството длъжник трудов договор
№2/21.05.2019г. е фиктивен, сключен от бившия управител на дружеството Ц.Б. след
предварителен замисъл за обвявяване на дружеството в несъстоятелност и придобиване
1
активите му от свързани лица с М.К.. Твърди се, че ответницата никога не е престирала труд
в полза на дружеството, а и то не е имало нужда от назначаване на ю.к., тъй като е ползвало
такива услуги от други лица. Тъй като от началото на м.06.2019г. бившата управителка е в
отпуск поради майчинство, ищецът твърди, че няма данни за възлагане и изпълнение на
трудови функции от ответницата. За трудовото правоотношение ищецът е разбрал чрез
справка в НАП. Твърди се злоупотреба с права съгласно чл.8 КТ.
С допълнителна молба ищецът уточнява, че процесният трудов договор е сключен при
условията на абсолютна симулация, без страните да желаят правните последици на
трудовото правоотношение. Договорът е недействителен на изложеното основание. Твърди
се, че действителната цел на този договор е създаването на привидни задължения към фиска
и към наетите лица в тежест на ищцовото дружество. Крайната цел на тези действия е
придобиване на активи на дружеството срещу несъществуващи вземания. Твърди се, че
трудовият договор е нищожен поради липса на основание, освен поради симулация, тъй като
към момента на сключването му, вменените на ответницата трудови функции са били
изпълнявани от трето лице.
С определение от 28.09.2021г. съдът е констатирал редовността на исковата молба,
наличието на представителна власт за пълномощника на ищеца както и предявяване на иска
в срока по чл.694, ал.6 ТЗ, при спазване на останалите процесуални предпоставки на чл.694
вр.чл.690 ТЗ. Със същото определение съдът е конституирал в производството синдика на
дружеството Х.Ц., чието участие и задължително.
В срока за отговор е постъпило становище на ответника Ц.Й. чрез пълномощника
адв.Л.Б., за неоснователност на иска. Твърди се, че действително ответницата е предявила
вземане в производството по несъстоятелност по т.дело №1915/2019г. на ВОС въз основа на
трудов договор №2/21.05.19г. и заповед №1/28.02.2020г. за прекратяване на трудовото
правоотношение. Не се спори, че е подадено възражение от ищеца съгласно чл.690 ТЗ, което
е оставено без уважение от съда. Твърди се, че не е оборена презумпцията на чл.8, ал.2 КТр.
Твърди се, че ищецът не сочи пороци на трудовия договор, които да водят до неговата
недействителност. Твърди се, че ответницата е изпълнявала функциите по трудовия договор,
за което са налице множество писмени доказателства по делото, вкл. приложени към
отговора на исковата молба. Претендира отхвърляне на иска като недоказан. Претендират се
сторените разноски.
С допълнителна искова молба, в срока по чл.372 ГПК, ищецът поддържа иска като
въвежда и още едно основание за недействителност на договора, а именно липса на
образователна квалификационна степен юрист на ответницата към датата на сключване на
процесния трудов договор. Претендира съдът да се произнесе в мотивите си относно
валидността на трудовия договор като по преюдициално правоотношение.
С допълнителен отговор ответницата поддържа оспорването на иска. Оспорва се
основателността на всички въведени възражения като се представят доказателства за
придобитата правоспособност „юрист“.
По делото не е постъпвало становище на синдика на дружеството Х.Ц., редовно
2
уведомен за производството с връчване на преписи от книжата.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез пълномощника си адв.Св.Н.. Не
възразява по изготвения доклад на спора.
Синдикът не се явява и не изразява становище по иска. С писмена молба от
04.04.2022г. е посочил, че искът е допустим, но неоснователен.
Ответникът Ц.Й., не се явява лично. Представлява се от адв.Б., който оспорва иска и
поддържа депозирания отговор.
Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните
доказателства, ценени в съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
С решение №260012/18.01.2019г. е открито производство по несъстоятелност по
отношение на ЕЛМОН ПРОПЪРТИС ЕАД. С определение от Събрание на кредиторите на
28.09.2021г. е избран постоянен синдик на дружеството-длъжник Х. П.Ц.. С определение
№260828/11.08.2021г. съдът е одобрил списъка на приетите вземания на кредитори,
предявени в срока по чл.685 ТЗ, сред които е и вземането на ответника Ц.Й. за дължимото
възнаграждение, произтичащо от трудово правоотношение. Срещу същото е постъпило
възражение от длъжника ЕЛМОН ПРОПЪРТИС ЕАД чрез адв.Н., с което се твърди, че
трудовият договор е сключен фиктивно от бившия управител на дружеството Ц.Б. като
целта е била придобиване на активите на длъжника от свързани с М.К. лица. Твърди се, че
ответницата не е престирала труд в полза на работодателя си като считано от 03.06.2019г. е
била в отпуск по майчинство. Дружеството длъжник узнало за трудовия договор едва с
предявяване на вземането на ответника в производството по несъстоятелност, т.е. след
24.02.2021г.
Съдът извърши служебно справка по т.дело №1915/2019г. на ВОС, от която се
установи, че действително ответникът е предявил вземането си спрямо длъжника ЕЛМОН
ПРОПЪРТИС ЕАД на 24.02.2021г. като вземането му е било включено в списъка на приети
вземания на кредитори, предявени в срока по чл.688 ТЗ, одобрен с определение от
10.08.2021г. С определение на съда от 27.07.2021г. възражението на длъжника срещу
списъка с приетото вземане на Ц.Й. е оставено без уважение.
Предявеният иск с правно основание чл.694, ал.1, т.1 от ТЗ е допустим, тъй като
отговаря на изискванията за срочност, легитимация и интерес.
Основните възражения срещу вземането на ответника са симулацията на трудовото
правоотношение, създадено между ЕЛМОН ПРОПЪРТИС ЕАД и Ц.Й., въз основа на трудов
договор №2/21.05.2019г., липсата на основание по договора, поради което се твърди
неговата недействителност.
Видно от трудовия договор, правоотношението е сключено на 21.05.2019г. с предмет
ответникът да изпълнява длъжността юрисконсулт срещу възнаграждение в размер на
644.36 лева – основно месечно възнаграждение. Възнаграждението се дължи до пето число
на следващия месец. В т.1 от договора са посочени предметните предели на оказваната от
3
ответника юридическа помощ: представителство на дружеството пред трети лица, защита
при изпълнение на договори, вътрешноведомствени документи, трудова дисциплина и
контакти с контролни и ревизионни органи; съставяне на документи във връзка с трудовото
законодателство както и др.задачи. Видно от начина на формулиране, поставените на
ответника задачи не са изберпателно формулирани и имат различно естество и посока на
действие. Договорът влиза в сила от 22.05.2019г. като е уговорено престирането му с
продължителност от 4 часа дневно, за неопределено време, вкл. дистанционно.
Със Заповед №1/28.02.2020г., на основание чл.325, т.1 от КТр е прекратено трудовото
правоотношение с ответника, считано от същата дата 28.02.2020г., по взаимно съгласие.
Няма данни за обжалване на заповедта.
Видно от приложената справка от НАП е налице отразяване на трудовото
правоотношение във връзка с осигурителните плащания от длъжника, за целия период на
претенцията, считано от м.05.2019г. до м.09.2019г.
По делото са представени, вкл. и при предявяване на вземането на кредитора,
документи, съставени и/или подписани от Ц.Й. във връзка с изпълнение на възложените
трудови функции по трудовия договор: заявление за вписване/заличаване на ипотека от
02.07.2019г. до АВп, писмо от МОСВ до Цв.Й. като упълномощен представител на ЕЛМОН
ПРОПЪРТИС, молба до ТП Държавно горско стопанство, Шумен от 20.06.2019г., за
промяна предназначението на собствен на длъжника имот за реализиране на инвестиционен
проект, писмо до Регионална дирекция по горите от същия период.
По делото е представено Удостоверение за правоспособност №1728/18.12.2007г., от
което се установява, че ответницата има придобита юридическа правоспособност съгласно
ЗСВ.
Представените множество писмени доказателства /л.85 и сл./ за упълномощаване от
страна на предишния управител на дружеството –длъжник Цв.Б. на трети лица, вкл.
адвокати, съдът намира за неотносимо към предмета на спора, тъй като същите не
изключват полагането на труд и от ответника. Нещо повече, видно от приложения към тези
доказателства Констативен протокол на НОИ от 30.06.2021г., по повод на сигнал за
неправомерно начисляване на трудови възнаграждения на лица, които реално са били наети
от Цв.Б. без знанието на едноличния собственик, същият приключва без установяване на
нарушенията, визирани в сигнала. /л.152-155 вкл./ В същия е отразена и извършена проверка
в НАП, от която се установява за периода май – октомври 2019г. подавани по ел.път
декларации обр.1, обр.6 и уведомления по чл.62, ал.5 КТ с КЕП от Цв.Б.. Установява се, че
последната дейност за дружеството въз основа на трудовия договор ответницата е
извършила в средата на юли 2019г. като за август и септември не е изпълнявала възложени
задачи. Към доказателствата са приложени и писмени обяснения на Ц.Й. във връзка с
подадения сигнал пред НОИ. Приложена е декларация от ответника, неоспорена от нея /чрез
пълномощника по делото/, в която е заявено, че същата няма да има финансови претенции
към дружеството Елмон Пропъртис за периода след м.07.2019г.
Представените от ищеца, неоспорени от насрещната страна, доказателства не
4
установяват по никакъв начин липсата на валидно трудово правоотношение. Не са
представени доказателства за ползвания от ответницата платен отпуск за отглеждане на дете
от м.06.2019г.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.694 ТЗ за установяване несъществуването на
прието в производството по несъстоятелност вземане на кредитора ЦВ. Н. Й., основано на
трудово правоотношение с ЕЛМОН ПРОПЪРТИС ЕАД, в размер на дължимото
възнаграждение за периода май - септември 2019г., или сумата от 2 175 лева.
Налице са процесуалните предпоставки, обуславящи допустимостта на иска по
чл.694, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като е налице предявено и прието в списъка по чл.688 ТЗ вземане на
кредитора, а постъпилото възражение срещу него от длъжника е било оставено без уважение
от съда по несъстоятелността по реда на чл.692 ТЗ. Горното обуславя легитимацията и
интереса на ищеца от предявения иск. Спазени са сроковете за предявяване на иска, считано
от обявяване на определението за одобряване на списъка по чл.688 ТЗ в търговския
регистър.
Въз основа на събраните доказателства не се установяват материалните предпоставки
за оборване съществуване на вземането, произтичащо от трудово правоотношение на
ответника /сега кредитор/ с дружеството длъжник. Напротив, не е оспорена автентичността
и съдържанието на трудовия договор. Същият отговаря на изискванията за валидност
съгласно чл.62 КТ, тъй като е в изискуемата писмена форма. Въведените от ищеца
твърдения за недействителност на тр.договор не са прецизирани с посочване на кои
разпоредби от действащото законодателство противоречи същият; не се твърди, че
договорът или отделни негови клаузи заобикалят императивни разпоредби на трудовото и
социално законодателство. Не са въведени и специалните основания в чл.74 и сл. КТ за
недействителност на трудовите договори.
Извън изискуемия конститутивен иск за установяване на недействителността на
трудовия договор съгласно чл.75 КТ, съдът намира, че не се установяват въведените от
ищеца основания, водещи до недействителност. Ищецът се позовава на субсидиарно
приложимите състави на чл.17 и чл.26 ЗЗД.
Не се установява недействителност /нищожност поради пълна симулация, така и
относителна симулация/ при подписване на трудовия договор. Нещо повече, представеният
трудов договор, сключен между страните, е надлежно регистриран в НАП за съответния
период чрез представляващия дружеството длъжник в този момент Ц.Б., отразен е в
търговските книги на длъжника. Няма спор, че в голяма част търговската и счетоводна
документация за периода е останала у бившия представляващ дружеството. Независимо от
това, сключените трудови договори, в частност този с ответницата, е намерил израз и в
изслушаните и приети по т.дело 1915/2019г. заключения на счетоводните експертизи. В
същите е отразена констатация за налични непрекратени към края на 2019г. трудови
5
договори, вкл. с ответника Ц.Й. както и за съществуващи задължения към персонала.
Не се установява по твърдяната от ищеца симулация при сключването на договора,
или съществуването на уговорка за създаване на привидност за трудово правоотношение. Не
се установява и основание за това. Липсват както обратно писмо, разкриващо съдържанието
на един прикрит договор с волеизявлението на всички страни по прикрития договор, така и
начало на писмено доказателство – документ, изхождащ от противната страна или пък
удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган, от което може да се заключи, че
симулацията е вероятна. В този случай, съдът би допуснал поисканите от страната гласни
доказателства за пълно разкриване на симулация, но такова начало на писмено
доказателство не е ангажирано от ищеца. Не се установяват и останалите твърдения – за
липса на основание при подписване на договора както и за липса на квалификация за
длъжността на ответницата по трудовия договор.
Относно трудовия договор са налице предвидени специални последици на
недействителността, от значение за които е и добросъвестността на страните съгласно чл.75
КТ. Съгласно чл.8, ал.2 от КТр, добросъвестността при изпълнение на трудовите функции се
предполага до доказване на противното. Предвидената законова презумпция означава, че
ищецът по настоящия иск носи тежестта да установи пълно и главно обратното. Не са
представени никакви доказателства, от които да се заключи, че страните по трудовото
правоотношение са имали уговорка да създадат един привиден договор. Напротив, от
коментираните по-горе доказателства, се установява, че ответницата е имала възложени във
връзка с длъжността си задачи, които е изпълнявала активно поне до м.08.2019г. Тези
обстоятелства се установяват включително от представените от ищеца писмени
доказателства /на л.85 и сл. по делото, вкл.Констативен протокол от 30.06.2021г. на ТП –
Варна на НОИ/. Посочените доказателства установяват еднозначно съдържанието на
действително трудово правоотношение между Елмон пропъртис ЕАД и Ц.Й., при
посочените в договора параметри.
Недоказано се явява и въведеното допълнително твърдение за липса на основание на
договора. Възлагане на отделни задачи на външни за дружеството лица, вкл. адвокати, по
време на действието на договора, не сочи на липсата на основание на договора. Освен това,
съгласно субсидиарно приложимата разпоредба на чл.26, ал.2 ЗЗД, основанието се
предполага до доказване на противното, което възлага отново в тежест на ищеца
установяване по безсъмнен начин липсата му, т.е. липсата на кауза на договора.
Представените в тази връзка от ищеца писмени доказателства съдът намира за неотносими
към релевантния факт. Въз основа на горното, съдът намира предявения иск за недоказан и
неоснователен.
Ищецът не се позовава на изплащане на суми от фонда за гарантиране вземанията на
работници и служители при несъстоятелност, въпреки позоваване на писмени доказателства,
в които се съдържат данни за подадени декларации пред компетентното ТП на НОИ. Съдът
не може да съобрази степента и изпълнение на процедурата по Закона за гарантиране
вземанията на работници и служители при несъстоятелност на работодателя, съгласно чл.28
6
и чл.30 от закона, тъй като липсва позоваване и доказателства, за изплащане изцяло или
отчасти на предявеното в несъстоятелността трудово възнаграждение. /доказателства на
л.152 -155/ Ищецът не е оспорвал и претендираните размери на начислени възнаграждения
както и размера на лихвите до и след РОПН /18.01.2019г./ до предявяване на вземането на
24.02.2021г.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски до
размера на заплатеното адв.възнаграждение от 400 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът на основание чл.235 ГПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕЛМОН ПРОПЪРТИС ЕАД /в открито производство по
несъстоятелност/, ЕИК *********, Варна, представлявано от изп.директор П.П., иск за
установяване несъществуването на прието в производството по несъстоятелност на
ЕЛМОН ПРОПЪРТИС ЕАД, по т.дело №1915/2019г. на ВОС, ТО, вземане на кредитора ЦВ.
Н. Й., ЕГН **********, Варна, в размер на сумата от 2 175 лева, представляващи дължимо
трудово възнаграждение за м.май, юни, юли, август и м.септември 2019г., ведно с лихви в
размер на 298.75 лева, начислени върху дължимите главници до решението за откриване на
производство по несъстоятелност и 22.97 лева лихви върху главницата след РОПН до
предявяване на вземането, на основание чл.694 ТЗ.
ОСЪЖДА ЕЛМОН ПРОПЪРТИС ЕАД /в открито производство по несъстоятелност/,
ЕИК *********, Варна, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВОС, дължимата държавна такса в размер на 50 лева, на основание чл.694, ал.7 ТЗ и т.1 от
Тарифа към ЗДТТСС.
ОСЪЖДА ЕЛМОН ПРОПЪРТИС ЕАД /в открито производство по несъстоятелност/,
ЕИК *********, Варна, ДА ЗАПЛАТИ на ответника ЦВ. Н. Й., ЕГН **********, Варна,
сумата от 400 лева, представляващи сторени в настоящото производство разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД –ВАРНА.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7