Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 302 13.08.2021 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На петнадесети юли Година две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 2749 по описа за 2020 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от И.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: *** и П.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния им представител адв. Панайот Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, против Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Македония“ № 3, чрез АПИ – Областно пътно управление – Бургас с адрес: гр.Бургас, ул. „Цариградска“ № 30, представлявано от директора инж. Митко Порязов, чрез пълномощник юрист, началник отдел „Административно обслужване“ Яна Михайлова, да бъде осъден ответника да заплати сумата от 50 000 лв. на първия ищец и 100 000 лв. на ищцата, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на С. Г.К. – брат на ищеца и син на ищцата, починал при ПТП настъпило на 18.01.2017 год. при управление на лек автомобил „Мерцедес“ модел „Ц180“, с д.к.№ А 96 84 ВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.01.2017 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, на 18.01.2017 г. около 16.40 ч., С. К. с ЕГН ********** управлявал лек автомобил „Мерцедес“ модел „Ц180“, с д.к.№ А 96 84 ВР по републикански път I – 6, като на км 438 по посока от Сливен към Карнобат попаднал на заледен/ заснежен участък от пътя, поради което загубил управление на автомобила, претърпял ПТП и загинал. Ищецът и починалият са братя и са имали силна емоционална връзка, като са живели на един и същ адрес и дори в едно домакинство заедно с ищцата П.Г. – тяхна майка. Смъртта на С. оставя огромна пустота в живота на ищците, които и досега не могат да повярват, че е загинал. Цялото семейство са били много привързани едни към други, споделяли общи интереси, принципи и идеали.
Според ищците, отговорността на ответната агенция произтичала от разпоредбите на чл.19 и чл.30 от Закона за пътищата, като ответникът е длъжен да управлява републиканските пътища, което включва проектиране, строителство и поддръжка; организиране, възлагане, финансиране и контро на дейностите свързани с това. Тези задължения обосновават материалната отговорност на агенцията в качеството му на възложител по смисъла на чл.49 от ЗЗД и отговорността му за неправилното изпълнение на възложената работа. Съгласно чл.3, вр.чл.2 от Наредба № РД-02-20-19/ 12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, АПИ е отговорна за системната поддръжка на всички пътища чрез примерно изброени дейности, а според чл.11 от Наредбата извършва и всички дейности по зимната поддръжка на пътищата чрез включен комплекс от дейности с цел премахване и ограничаване на неблагоприятното влияние на снега и леда върху условията на движение. Ищцовата страна излага становище по приложимостта на приетите в Тълкувателно решение № 1/2018г. относно кръга на лицата, които имат право да претендират обезщетение за загубата на свой близък предвид наличие на духовна връзка и близки отношения с пострадалия, като се позовава на заложените в постановления № 4/61г., № 5/69 г. и № 2/84 г. на Пленума на ВС критерии за обезщетяване за неимуществени вреди от смърт на друго лице.
В срока по чл.131 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва изцяло както по основание, така и по размер. За необосновано се счита твърдението на ищеца, че загиналият е попаднал на заледен/ заснежен и необработен участък от пътя. Причините за катастрофата са били предшествани изцяло от противоправните действия и бездействия на пострадалия, който по своя вина сам се е поставил в неблагоприятното положение с летален край. АПИ е изпълнила своите задължения по поддръжката на пътя. В приложения протокол за ПТП е отразено само мястото, часът и станалото стълкновение между л.а.м. „Мерцедес С 180“ и влекач м.“Мерцедес“, „1844 ЛС Актрос“, при който е загинал водачът на лекия автомобил, без да е отразена причинно-следствена връзка с наличие на заледяване или заснежаване. Наличието на сняг на пътя през м.януари е обичайно явление и затова чл.20 ал.2 от ЗДвП задължава водачите да изберат скорост, която да е съобразена с конкретните пътни условия. Пострадалият е допуснал нарушение на закона чрез превишаване на максималната допустима скорост, липса на непрекъснат контрол при управление на МПС, липса на поставен предпазен колан и повишено внимание. Оспорен е изцяло описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП.
От друга страна, поддръжката на този участък е била възложена с Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-22/ 18.11.2015г. между АПИ и Консорциум „Пътно поддържане Бургас 2014“, в което участници са „ПСТ Груп“ ЕАД с ЕИК *********, „Пътстрой Бургас“ ЕООД с ЕИК ********* и „Трейс – Бургас“ ЕАД с ЕИК ********* (последното заличено, с правоприемник „Трейс БГ“ ЕАД с ЕИК *********). В чл.33 от този договор е отразено, че при причиняване на ПТП и/ или възникване на щета при неизпълнение или некачествено изпълнение на договора, изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди. За конкретния пътен участък отговаря Районна пътна служба – Карнобат и към датата на ПТП се е осъществявало зимно поддържане на пътната мрежа. Републикански път I – 6, Ямбол – Карнобат – Бургас в участъка от км 428.200 до км 456.171 е със степен на почистване „ I – ва“ и ниво на зимно поддържане „А“ според списък на пунктовете за зимно поддържане в РПС – Карнобат и цветна схема на републиканските пътища на ОРУ-Бургас, според приложена цветна схема. Консорциумът е предоставил месечен отчет по дни с описание на метеорологичната и пътна обстановка, като е видно, че за този участък за 18.01.2017г. са били постигнати изискуемите ниво и степен на поддържане, съгласно цит. и в исковата молба Наредба № РД-02-20-19/ 12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата. Съобразен е бил и Оперативния план за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа на територията на ОПУ-Бургас през земния сезон на 2017/2018 г., както и Техническите правила и изисквания за поддържане на пътища, одобрени от изпълнителния директор на Националната агенция пътна инфраструктура през 2009 г. АПИ твърди, че са спазени всички установени там правила, видно от приложени разпечатки от 3 бр. опесъчаващи автомобила през същия ден.
Ответникът прави възражение по изложените твърденията в исковата молба за духовна връзка и близки отношения между пострадалия и ищците, като се позовава на заложените в постановления № 4/61г., № 5/69 г. и № 2/84 г. на Пленума на ВС критерии за обезщетяване за неимуществени вреди от смърт на друго лице и дадените разяснения в ТР № 1/2016г. на ОСГТК на ВКС, с което е разширен кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък. Ищецът не доказва наличие на такава изключителна близост. Оспорва се и размера на предявената претенция, като се твърди, че сумата не отговаря на принципа на справедливостта заложен в чл. 52 от ЗЗД, както и искането за присъждане на законна лихва, считано от 19.01.2017 г. Отделно от това счита, че починалият е допринесъл в изключителна степен за настъпването на вредоносния резултат чрез непоставяне на предпазен колан и несъобразена скорост и с оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, размерът на обезщетението следвало да се намали с оглед приетия процент на принос, който не следва да е по-нисък от 90 %.
По повод направено искане от АПИ, на основание чл.213 от ГПК съдът да обедини производствата по цит.граждански дела, образувани пред СГС, с протоколно определение от 18.03.2021г. е обединил производствата по гр.д.№ 2749/20г. и гр.д.№ 2853/20г. за общо разглеждане под № 2749/20г.
Конституираното с определения № 260031/ 05.01.2021г. (л.3-5 по обединеното гр.д.№ 2853/20г. по описа на ОС-Бургас дело), № 260102/ 15.01.2021г. и № 260747/ 19.04.2021г. като трето лице – помагач на страната на ответника Консорциум „Пътно поддържане Бургас 2014“, в което участници са „ПСТ Груп“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1517, район „Подуяне“, ул. „Бесарабия“ № 114, „Пътстрой Бургас“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул. „Константин Фотинов“ № 19А и „Трейс БГ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1404, район Триадица, ж.к. „Гоце Делчев“, ул. „Метличина поляна“ № 15, чрез „Пътстрой Бургас“ ЕООД представи писмено становище с твърдения за неоснователност на исковите претенции, тъй като вина за настъпилото ПТП носи единствено загиналият С.К.. От своя страна, АПИ и консорциумът са изпълнили своите задължения да почистят пътя.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски показания и съдебно-автотехническа експертиза. Подробни доводи изложи в писмени бележки.
В съдебно заседание ответната АПИ чрез процесуалния си представител, изрази становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Възраженията си обосновава със заключението по приетите съдебно-автотехническа експертиза и част от изслушаните свидетелски показания. Защитната си теза разви в писмени бележки.
Пълномощник на „ПСТ груп“ ЕАД не се яви в съдебно заседание, не направи искания по попълване на делото с доказателства.
„Пътстрой Бургас“ ЕООД чрез процесуалните си представители изрази становище за неоснователност на исковете, позовавайки се на част от събраните по делото доказателства. В писмена защита изложиха подробни доводи затова.
Представителят на „Трейс БГ“ ЕАД в съдебно заседание счита, че исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени, като тази теза разви и в писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105, чл.104 т.4 и чл.115 ал.1 от ГПК. П.Г. е била освободена от внасяне на държавна такса и разноски с определение № 8804/ 10.06.2020г. по гр.д.№ 3788/20г. по описа на СГС (л.26 по делото), а И.К. с разпореждане от 22.06.2020г. по гр.д.№ 3792/20г. по описа също на СГС (л.20 по делото). Ответната АПИ отговаря по силата на чл.19 и чл.30 от Закона за пътищата, предвид предоставените ѝ функции и задължения по изграждане, проектиране, поддръжка и т.н. на републиканската пътна мрежа.
Предвид представения по делото договор с третото лице – помагач, предявените искове са с правно основание чл. 49 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че ищецът е брат, а ищцата майка на починалия С. К., видно от приложените акт за смърт и 2бр. удостоверения за раждане.
Според съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 282р-426/ 18.01.2017г. на РУ – Карнобат към ОД на МВР-Бургас (л.4) и протокол за оглед на местопроизшествие от 18.01.2017г. (л.37-44), участници са били МПС марка „Мерцедес“ модел „Ц180“, с д.к.№ А 96 84 ВР, собственост на Л. Г.К. с водач С. Г.К. с ЕГН ********** и пътник Г. С.К. с ЕГН ********** и от друга страна л.а.м. „Мерцедес С 180“ и влекач м.“Мерцедес“, „1844 ЛС Актрос“ с рег.№ РВ 53 94 МС с прикачено полуремарке Шмитцско 24 с рег.№ РВ 00 14 ЕВ, собственост на „Сожелис – България – клон Пловдив“ ЕООД с водач П.Г.Р.. Първият е вписан като пострадало лице под № 1 - убит. Пътникът Г.С.К. също е пострадал с получени множество наранявания. Автомобилите са получили подробно описани деформации – влекачът в предната си част, а лекият автомобил от дясната си страна. Приложен е договор за възлагане на обществена поръчка с изх.№ РД-38-22/ 18.11.2015г. между АПИ и Консорциум „Пътно поддържане Бургас 2014“, включващ отделно и споразумение. Планът за зимно поддържане на Областно пътно управление – Бургас през есенно-зимен сезон 2017/ 2018г. също е приложен в цялост.
Според заключението на проведената съдебно-автотехническа експертиза (л.382-422), автомобилите са били технически изправни. Описан е подробно механизмът на станалото ПТП, което се е случило при снеговалеж на заснежен и заледен участък от пътя – със снежни натрупвания, което е направило пътната настилка хлъзгава, с понижен коефициент на сцепление. Л.а. „Мерцедес“ е навлязъл в насрещното движение, завъртял се е и се е ударил с дясната си страна в товарния автомобил, който е успял да намали скоростта почти до спиране, която в момента на удара е била сборно около 78.8 км/ч. при съотношение около 65.5 км/ч. за л.а.“Мерцедес“ и 13.3 км/ч. за товарния автомобил. Лекият автомобил е бил с универсални, а не със зимни гуми. В отговора на въпрос № 3, вещото лице е посочило заледената пътна настилка като обективна предпоставка за възникналото ПТП, както и несъобразената с атмосферните условия скорост от страна на водача, макар максимално допустимата скорост в участъка да е 90 км/ч. В съдебно заседание вещото лице заяви, че ищецът не е бил с поставен предпазен колан, тъй като не е сработил монтирания в него пиропатрон.
Според показанията на свидетелката Е. К.– позната на семейството на ищците, през 2013г започнала ремонт и по препоръка го извършили тримата братя Л., С. и И.. После редовно пазарувала от тях, тъй като се занимавали със земеделие. Всички живеели в една къща заедно с баща си Г. и майка им П. и трите деца на И.. Два месеца след трагедията, свидетелката отишла при тях и видяла, че П. и двамата брата са много разстроени. Ходела по 2-3 пъти в месеца да ти вижда, но обстановката била друга заради настъпилата трагедия.
От показанията на свидетеля И. П. - полицейски инспектор „Пътен контрол“, стана ясно, че пристигнал 10-15 мин. след инцидента и изготвил констативния протокол. Здрачавало се, валяло сняг, но атм.условия не били усложнени. Срещнал камионите за снегопочистване и шофьорите му казали, че има снегонавявания. Когато стигнал, вятърът бил много силен, изваждал сняг от нивите и го запращал върху пътното платно, където имало частично натрупване и заснежаване. Видимостта също била много лоша, за разлика от 15-те километра, които изминал преди това. Самият участък сравни с фуния, това се е случвало и друг път точно там – на около 400-500 м. от павилион „Почивка“. В нивите не е имало поставени прегради или щитове откъм нивите. През деня на обяд се е провела среща между свидетеля, С. и с представителя на „Пътстрой“, както и с К. от същата фирма. Протоколите с проведените срещи и съвещания, както и с установеното при огледите, били при началника на управлението.
Свидетелят Д.Щ. - свидетел на катастрофата заяви, че след с.Венец по посока Карнобат, след нагорнище започнал да слиза с 60-70 км/ч. по прав участък, но платното станало стъкло и колата му напуснала пътя. Срещу него пъплел с 20 км/ч ТИР, в посока към Карнобат се движел л.а.м. „Мерцедес“ с около 70-80 км/ч., завъртял се на пътя и се ударил с лявата си страна в ТИР-а. Покрай пътя няма снегозащитни прегради. Преди този участък било почиствано, но там е открито и поради силния вятър имало снегонавявания.
Според свидетелката В.Д. ***, ищците са живеели там, но не в една и съща къща, а на 2 пресечки една от друга. С. живеел в отделна къща от родителите и братята си. Има навика да шофира много бързо из селото, така разправяли и местните баби. Не е виждала роднините да се карат. Децата на починалия брат С. ги гледат братята и майка му.
Свидетелят С.С. – главен специалист на РПС-Карнобат, заяви, че на 18.01.2017г. в 5 ч.сутринта направил общ обход на целия участък от Карнобат до границата с Ямбол и до Айтоския район, като имал 2 автомобила на „Пътстрой“ – Карнобат излезли да почистват още в 4.30 ч. Валял сняг, а обработката била с пясък, сол и калиев двухлорид. Научил за ПТП вечерта и към 19 ч. тръгнал за местопроизшествието. Пътният участък е прав, с вертикална крива. На показаната на свидетеля схема с пътни знаци заяви, че вместо отразения знак № В-31, следва да фигурира такъв с № В-34, какъвто е имало на мястото преди инцидента през м.януари 2017г. В участъка от Вълчин към Невестино се получава „фуния“, която излиза на Искра и това поради духащия много силен вятър. Този участък е включен в списъка на опасните такива поради заледяване и снегонавяване. На самият участък няма изградено защитно съоръжение от снегонавявания. На всеки 3 месеца се прави оглед на пътните участъци и се вписват дупки, храсти, запълнени окопи, висящи дървета и др. това се вписва в годишник и се изготвят задания за ремонтиране.
Участникът в ПТП свидетелят П.Р. заяви, че на 18.01.2017г. управлявал товарен влекач „Мерцедес“ А+ ТИР, като се движел от Карнобат към петолъчката. Участъкът е прав, но вследствие на заледяването на пътя, ТИР-ът започнал да боксува и пъплел съвсем бавно. Видял от лявата си страна бял пикап, но решил да не спира да му помогне, защото се опасявал, че няма да може да тръгне после. В този момент отсреща се задал червен л.а.м. „Мерцедес“ с висока скорост. Свидетелят Щ. започнал да маха на водача на лекия автомобил да намали, като „Мерцедес“ - ът се опитал да заобиколи пикапа, но при опита си да се върне обратно в своето платно, червената кола поднесла и се ударила с лявата си страна във влекача. Видимостта била добра – 250-300 метра, до билото имало поне 300 метра и свидетелят ясно видял идващия червен „Мерцедес“. Други автомобили не е имало в този момент. Свидетелят счита, че е имало достатъчно място между влекача и пикапа, за да може да мине кола. Докато чакали да дойде помощ, зад влекача станал пряспа дебела около метър от навяванията.
Представените доказателства разкриват следната фактическа обстановка.
На 18.01.2017 г. около 16.40 ч., С. Г.К. управлявал лек автомобил „Мерцедес“ С180 с рег.№ А 96 84 ВР по главен път I-6 в участъка от с.Венец към гр.Карнобат, с пътник на предна дясна седалка бащата на водача - Г. К.. Времето било студено с температури под нулата, духал силен северен вятър, слабо валял сняг. Пътният участък е двупосочен, с по една лента за всяка посока Лекотоварен автомобил „Форд Транзит“ С рег.№ СА 97 75 РХ влязъл в снежна пряспа вдясно от пътя по посока на движението си и водачът му включил аварийните светлини. В насрещната лента се движел товарен камион „Мерцедес Актрос“ с полуремарке, който боксувал и се движел със скорост около 13 км/ч. Навлизайки в процесния участък от пътя със скорост от около 70 км/ч., вероятно с цел осъществяване на маневра за заобикаляне на лекотоварния „Форд“ от страна на водача К., лекият автомобил „Мерцедес“ започнал да се завърта надясно с навлизане в насрещната лента. С. К. изгубил контрол над автомобила си и той се ударил в камион „Мерцедес Актрос“ с левите си врати в предната дясна част на кабината на влекача. След удара автомобилът се отблъснал от камиона и се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка, придвижил се назад с ротация и се върнал в собствената лента за движение и спрял, където бил намерен при огледа на местопроизшествието. Вследствие на удара, водачът С. К. починал на място, а неговият баща Г. К. получил травми и починал няколко дни по-късно в болницата. Според протокола за оглед, водачът С. К. е бил с поставен предпазен колан. Вследствие на удара е получил фрактура на ребра вдясно по една фрактурна линия, контузия на белите дробове, разкъсване на дясна диафрагмална купола, разкъсвания по черния дроб, кръв в коремната и гръдната кухина, анемия на вътрешните органи, контузно - разкъсни рани по лицето и главата, подробно описани в картона. Поставеният колан вероятно е предотвратил удар в предното обзорно стъкло и пострадалият няма черепно-мозъчна травма.
Това се потвърждава от приложените протоколи, съставената медицинска документация, заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза, а също и от показанията на разпитаните свидетели, както и от приложената справка от Националния институт по метеорология и хидрология. Механизмът на станало произшествие е изяснен в заключението на в.л. С., на което съдът се позовава изцяло, с едно изключение. Според вещото лице, инцидентът е станал във високата част на пътния участък. Всички събрани доказателства обаче сочат, че ПТП се е случило в най-ниската част от участъка или в началото на започващото изкачване.
18.01.2017
Причините са субективни – недостатъчна
концентрация и несъобразяване на скоростта с пътните условия от страна на
водача на лекия автомобил. Макар установената
скорост на движение на лекия автомобил „Мерцедес“ според вещото лице да е била
около 70 км/ч. и да е била съобразена с допустимата за участъка – 90 км/ч.,
тази скорост явно се явява несъобразена с атмосферните условия и състоянието на
пътя, който е бил заледен и водачът на л.а. „Мерцедес Ц180“ е трябвало така да
подбере скоростта на движение, че да се съобразява с пътната обстановка, със
собствените си умения, да контролира непрекъснато автомобила и да не напуска
лентата си за движение. От показанията на свидетелите П. и С. стана ясно, че
точно в този участък се образува т.нар. „фуния“ и независимо от извършеното
снегопочистване, натрупвания от сняг се появяват вследствие навявания на сняг
от нивите наоколо, вкл.и поради липсата на дървета наоколо и специални пояси.
От друга страна, свидетелят С. като ръководител на Пътна служба - Карнобат заяви
в съдебно заседание, че за процесния участък на 18.01.2017 г. са били изпратени
два автомобила да поддържат пътя - един снегорин и един комбиниран пясъкоразпръсквач,
като втората машина обработвала пътя със специална смес - пясък, сол и калциев
двухлорид. Подробно описа, защо това е било съобразено с конкретните условия на
участъка - не се използвала луга, тъй като поради силните ветрове снегът
започва бързо да се лепи и лугата замръзва. Действително е имало снеговалеж и
силен вятър, но на този участък от пътя дори и да не вали сняг, от силния вятър
се навява сняг от нивите наоколо и колкото да се опесъчава, пътят остава
заледен и е необходимо съобразяване с пътната обстановка. През целия ден по
време на смяната на С., пътят се е престъргвал и се е опесъчавал.
Изложените факти водят до следните правни
изводи. На основание чл.49 от ЗЗД съдът счита,
че не са налице кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. В хода на
съдебното следствие се установи, че водачът С.
К. не се е съобразил с изискванията, да управлява автомобила в съответствие с
посочените в чл.20 ал.2 от ЗДвП фактори: да намали скоростта при възникване на
опасност - не се сочи колко следва да бъде намалена, като дори при необходимост
трябва и да се спре; водачът К. не се е съобразил със зимните условия, като е
поддържал висока за конкретната пътна обстановка скорост, поради което и се е
стигнало до ситуация, да не е в състояние да овладее пътното превозно средство съобразно
текста на ал. 1 на чл.20 от ЗДвП. В случая тези законови разпоредби създават
задължение за водача да се съобразява с атмосферните условия и състоянието на
пътя, с възможностите на автомобила и да го управлява с такава скорост, с
каквато е в състояние непрекъснато да го контролира.
Отговорност на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ не следва да се търси, след като всички дейности по
почистването на пътя са били извършени и както беше изложено, причиненото ПТП
се дължи на грубо неспазване на чл.20 от ЗДвП от страна на водача С. К.. Не е
налице причинно - следствена връзка между състоянието на републиканския път и
настъпилото ПТП, което изключва и отговорността на ответната агенция.
Доказването на такава причинно - следствена връзка беше редно да се установи с
конкретно нарушение на разпоредби от Наредба № РД-02-20-19/2012 г., Оперативния
план за зимно поддържане или техническите правила и изисквания за поддържане на
пътищата от 2009 г., съгласно които максималният срок за обработка на пътищата
при борба със зимната хлъзгавост е до два часа. Началният момент е спиране на
снеговалежа или от констатиране на заледяването по пътищата, до момента на
постигане на изискванията по нормативните актове. В процесния случай не се
установи неспазване на цит. правила, което би могло евентуално да ангажира
отговорността на ответника, а напротив - от събраните по делото доказателства вкл.
и показанията на свид.П. и С. стана ясно, че още преди инцидента автомобили на
поддържащата фирма са опесъчавали редовно и многократно пътя. Описаните по-горе
конкретни условия на пътя при зимни условия и то при силен вятър и снеговалеж, не
биха могли да бъдат сравнени с една нормална зимна обстановка при сухо време и
плюсови температури. Затова и чл.20 ал.2 от ЗДвП въвежда изисквания при
избиране на скоростта водачите на пътни превозни средства да се съобразяват с
редица изброени фактори.
С оглед изложеното, предявените искове на И.Г.К. и
П.Г.Г. като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени. Процесното ПТП с
последица смъртта на водача С. К., се дължи основно на неговото несъобразено с
конкретните пътни условия поведения като водач на л.а.м. „Мерцедес“ Ц 180 с
рег. № А 96 84 ВР, като с действията си е нарушил чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Пряка причинно - следствена връзка между причиненото ПТП и отговорностите на
ответната АПИ по зимното поддържане на пътната инфраструктура не е налице.
Останалите
твърдения и възражения на страните са или неоснователни или без връзка със
спора. Спорът между страните относно
допустимата скорост в този участък – според ищцовата страна позволената скорост
е 90 км/ч., а според АПИ е налице знак за ограничение на скоростта до 50 км/ч.,
всъщност не е от съществено значение по делото. Първото твърдение се
потвърждава от показанията на свид.С., който като ръководител на Пътна служба –
Карнобат и отговарящ за пътните знаци, много добре знае, какви знаци е имало
поставени в участъка по време на инцидента. С. твърди, че към момента на
процесното ПТП не е имало ограничения за скоростта и допустимата е била 90
км/ч., което съдът е склонен да приеме за вярно. Приложените по делото от АПИ
скици и схеми нямат нито достоверна дата, нито съдържат каквито и да било
индикации, от които да се заключи, че тогава е имало ограничение от 50 км/ч.
Ограничението на скоростта има значение при нормална пътна обстановка с
нормални температури и видимост, без валежи и вятър. В случая няма спор, че
пътната обстановка е била усложнена, характерна за зимния период и за процесния
участък, предвид и характеристичните данни на местността, липсата на
насаждения, прегради за вятъра и снега и т.н. Вещото лице по изслушаната САТЕ
счита, че управляваният от С. К. „Мерцедес“ се е движел със скорост от около 70
км/ч. или съобразно ограниченията от 90 км/ч. Както беше изложено по-горе
обаче, същата не е съобразена със сложната зимна обстановка - снеговалеж, вятър,
хлъзгав път и следователно избраната от водача К. скорост на движение е в
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП
Според показанията на свид.Д. *** и имаща преки
впечатления от живота на водача С. К., същият карал прекалено бързо из селото, затова
и имало баби, които се оплаквали. Това твърдение трудно би могло да допринесе
за някакви изводи по делото, доколкото от значение са действията на К. в
конкретния ден и час, а не изпълненията му из селото, типични за младежката му
възраст (ненавършил 26 г. към 18.01.2017г.). От значение обаче е друг факт.
Като жител ***, може да се предполага с голяма доза сигурност, че С.К. е познавал конкретния участък от пътя, вкл.за
образуващата се през зимата „фуния“.
Дали участъкът от пътя е трябвало да бъде затворен,
дава отговор фактът, че освен редовното минаване на снегопочистващите машини по
трасето, скоро след инцидента на мястото без проблем са пристигнали други
автомобили: полицейски, линейки и др., поради което свиканата комисия на
18.01.2017 г. след обяда е обсъждала обстановката по пътя и е бил направен
извода, че затваряне на пътя не се налага, тъй като няма възникнали
предпоставки за това.
По отношение претенцията на ищеца И.Г.К. като брат
на починалия С. К., са налице и други основания за отхвърлянето ѝ. Съгласно
Тълкувателно Решение № 1 от 21.06.2018 г по тълк.д. №1//2016 г. на ОСГНК на
ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд и
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. В
мотивите на тълкувателното решение освен, че подробно са изложени съображенията
и аргументите за така приетото становище, е обстойно разяснено и съдържанието
на обобщаващия диспозитив на този съдебен акт. Според него, най-близките на
починалия (по смисъла и на двете постановления) се ползват с право на
обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е
логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен
период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му.
Но и правото на най-близките да получат обезщетение не е прогласено за
абсолютно и се сочи, че не може да бъде реализирано, ако претендиращият
обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е
справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД. Възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г., следва да се допуска
като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. В тези случаи не е достатъчна само родствената връзка,
т.е. нейното естество и характеристики сами по себе си, за разлика от тези при
семейната връзка или връзката родител-дете, които да водят до логично
предположение, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му, които е
справедливо да бъдат обезщетени. Необходимо е да бъде установено, че създалата
се между родствениците емоционална връзка е от такъв характер, че да причини
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите
такива за съответната родствена връзка. В този контекст е разяснено, че особено
близка привързаност, надхвърляща присъщата такава за родствената връзка, може
да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/ дядовци и внуци,
като е наблегнато именно на разликата между нея и обичайните виждания. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите/ дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен
кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Това обаче само по себе си е прието за
недостатъчно от гледна точка на справедливостта, да обоснове право на
обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Необходимо е допълнително да са налице и конкретни
житейски обстоятелства, в резултат на които
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. В
тези случаи е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени
вреди и на преживелия родственик. В заключение е отбелязано, че за получаването
на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е
необходимо вследствие смъртта на близкия човек, преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления №
4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия.
Изхождайки от горните разяснения, в тежест на ищеца
И.К. е да установи съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка в
резултат на която търпи от смъртта на брат си С. К. продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. От събраните по делото
доказателства – гласни и писмени, които съдът изцяло кредитира, тъй като в
съвкупност последователно, безпротиворечиво и пълно изясняват фактическата
страна на спора, се установява, че към момента на смъртта си С.К. и И.К. не са живеели
заедно – показанията на свидетелката Д., а през 2 преки. Отношенията между двамата
братя са били близки, поради което ищецът понесъл тежко загубата на своя брат.
От така събраните гласни доказателства, се констатира, че починалият и ищецът
са били много близки, каквито са характерни за тази родствена връзка. Не се
установява, отношенията помежду им да са били от такова естество, че да
създадат връзка, по-дълбока или различна от обичайната между двама братя.
Описаните от свидетелите отношения са естествени и общоприети за този вид
родствена връзка и отговарящи в пълна степен на българската народопсихология на
ромския етнос. В тях не се установява нещо изключително и необичайно,
надхвърлящо традиционното за този вид родство, от което да бъде направен извод,
че е създадена дълбока, трайна и особено близка емоционална връзка, която е
довела до търпени от ищеца морални болки и страдания от смъртта на брат му,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на
най-близките – родителите. Скръбта от загубата на близък човек е нормално и
естествено съС.ие на празнота и липса - ищецът скърби за своя брат, но в случая
не се установява тя да е от такъв характер, че да обоснове справедливо
признаване на право на обезщетение за
неимуществени вреди на И.К..
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78 ал.
3 от ГПК, ищците дължат на ответника направените по делото съдебни разноски,
които са в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, 400 лв.
възнаграждение за вещо лице и 20 лв. деловодни разноски за 4 бр. съдебни
удостоверения или общо 720 лв. Приложен списък по чл.80 от ГПК няма.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: *** и П.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния им представител адв. Панайот Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6 против Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Македония“ № 3, чрез АПИ – Областно пътно управление – Бургас с адрес: гр.Бургас, ул. „Цариградска“ № 30, представлявано от директора инж. Митко Порязов, чрез пълномощник юрист, началник отдел „Административно обслужване“ Яна Михайлова, да бъде осъдена да заплати сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лв. на ищеца и 100 000 (сто хиляди) лв. на ищцата, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на С. Г.К. – брат на ищеца и син на ищцата, починал при ПТП настъпило на 18.01.2017 год. при управление на лек автомобил „Мерцедес“ модел „Ц180“, с д.к.№ А 96 84 ВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.01.2017 г. до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА И.Г.К., с ЕГН **********, с адрес: *** и П.Г.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, с процесуален представител адв. Панайот Велков от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, офис 6, да заплатят в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Македония“ № 3, чрез АПИ – Областно пътно управление – Бургас с адрес: гр.Бургас, ул. „Цариградска“ № 30, представлявано от директора инж. Митко Порязов, чрез пълномощник юрист, началник отдел „Административно обслужване“ Яна Михайлова сумата от 720 (седемстотин и двадесет) лв. направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответната страна, Консорциум „Пътно поддържане Бургас 2014“, в което участници са „ПСТ Груп“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1517, район „Подуяне“, ул. „Бесарабия“ № 114, „Пътстрой Бургас“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ул. „Константин Фотинов“ № 19А и „Трейс БГ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1404, район Триадица, ж.к. „Гоце Делчев“, ул. „Метличина поляна“ № 15.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: