РЕШЕНИЕ
№ 1407
гр. Пловдив , 31.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330201763 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.Ф.А. срещу Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия
К № 4216647 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на същата, на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш и допуснати съществени процесуални нарушения
при съставянето му, и недоказаност, поради което съдът е сезиран с искане за
отмяната му.
Въззиваемата страна ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призована не
изпраща представител, взема отношение с писмено становище, претендира
разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К №
1
4216647 за това, че на 22.11.2020г. в 14.53 часа в гр. Пловдив бул.
„Цариградско шосе“ пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на
надлеза посока „Запад“ с МПС „Фолксваен шаран” регистрационен номер
**** лек автомобил, е установено нарушение за скорост, заснето с
автоматизирано техническо средство CORDON-M2“ с № MD1196 като
моторното превозно средство се е движило с установена скорост 86 км./ч.,
при разрешена скорост – 50 км./ч. и превишил разрешената скорост с 36
км./ч.
Нарушението било заснето с автоматизирано техническо
средство„CORDON-M2“ с № MD1196, което е мобилно съгласно пар.6 т.65
буква „б“ от ДП на ЗДвП.
Техническата система за заснемане, съгласно протокол за използване на
АТСС с рег№1030р-36526/23.11.20г е било разположено в град Пловдив, на
бул. Цариградско шосе, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на
надлеза посока „Запад“, при оглраничение на скоростта – 50 км/ч. с начало на
работа -09.00 часа и край на работа 19.00 часа.
Техническото средство „CORDON-M2“ с № MD1196 с наименование –
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникация тип
CORDON-M2 е годно за употреба и е одобрен тип средство за измерване
вписано в регистъра на одобрените средства за измерване под № Б-46, за
което по делото е представен протокол за проверка № 10 – С-ИСИС/21.02.20г.
на ГД Мерки и измервателни уреди, отдел „изпитване на средства за
измерване и софтуер“.
От приложения снимков материал, към административната преписка се
вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а именно 89 км/ч., след
отчетен толеранс от минус 3% е определена скорост от 86 км/час. Видно е, че
е налице разминаване между установената съгласно приложения снимков
материал и т.нар. наказуема скорост, която именно е отразена във фиша,
както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има
предвид, че съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, публикувани в Публичния регистър на
одобрените средства за измерване на БИМ, са налице максимално предвидени
грешки при измерване на скорост от 3%. В тази връзка и видно и от
отразеното върху приложената снимка и електронния фиш, в същия са
намалени в полза на водача наказуемата скорост и наказуемото превишение,
като действително установената скорост от 89 км/час е намалена на 86 км/час.
За така констатираното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДВП и на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДВП на жалбоподателят бил
издаден процесният електронен фиш, с който е наложена глоба в размер на
2
400 лв, съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП.
Фактите се установяват от всички приложени по делото писмени
доказателства, коментирани по-горе.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита,
че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на
чл.21, ал.1 от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген
Шаран“ с рег.№ ****, тъй като същият се е движил със скорост от 86 км/ч
при разрешена в населено място скорост от 50 км/ч. Касае се за ангажиране
на административнонаказателна отговорност на П.Ф.А., като собственик на
горепосочения автомобил.
Правилно е определен и субектът на административно-наказателната
отговорност. Електронният фиш е издаден на жалбоподателката като
собственик на регистрираното МПС, видно от приложената справка от
информационната система на ОДМВР-Пловдив. Същата не се е възползвала
от процедурата по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, да оспори факта, че тя е управлявала
автомобила и авторството си в извършването на нарушението, като в 14-
дневен срок от получаването му предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство, следователно правилно съгласно чл. 189 ал.4
от ЗДвП ЕФ е издаден именно срещу нея.
Правилно е приложена в случая процедурата по чл. 189 ал.4 от ЗДвП и е
за констатираното нарушение издаден електронен фиш. Съобразно,
правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този
закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи.
В случая е налице нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, като в електронния фиш са описани всички
негови съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от
приложения снимков материал от техническо средство, като в случая
скоростта е била ограничена до 50 км/ч, а същата е била превишена от
водача, обстоятелство, което е безспорно установено. Същевременно е
представено и копие от протокол за проверка, от който се установява, че
техническото средство отговаря на метрологичните изисквания. Спазени са и
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., като по делото е
наличен коректно попълнен протокол за работа на техническото средство по
чл.10 от Наредбата.
3
Съдът намира, че не може да бъде споделено възражението на
жалбоподателя, че нарушението е констатирано с мобилно техническо
средство разположено в движещ се полицейски автомобил и в този случай,
следва да се състави АУАН.
Съгласно разпоредбата на § 6, т.65, бук. „А“ от ЗДвП, в актуалната и
редакция към момента на нарушението, а именно - ДВ, бр. 19 от 2015 г.:
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.“
В настоящия случай, АТТС е уред за контрол, който е бил временно
разположен на пътен участък в гр.Пловдив, бул. Цариградско шосе. Няма
данни по делото нарушението на превишената скорост да е установено от
контролните органи посредством движение на полицейски автомобил
оборудван с въпросното АТСС. Само в този случай следва да бъде приложен
текстът на чл.11 ал.2 и сл от Наредба 8121з-532/12.05.15г на Мин. на
вътрешните работи и това е така, тъй като в този случай не се съставя
протокол по чл.10 от Наредбата, а нарушителят се спира, а за нарушението се
съставя АУАН.
Деянието е било установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип„CORDON-M2“ с № MD 1196,
разположената на пътен участък. След като нарушението е било установено и
заснето с техническо средство, то законосъобразно на основание чл.189, ал.4
от ЗДвП в отсъствието на контролен орган и на нарушител е бил издаден
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Законосъобразно за констатираното нарушение е бил издаден
електронен фиш, а не е бил съставен акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/, въз основа на който да бъде издадено наказателно
постановление /НП/.
Разпоредбата на чл.182, ал.1, т. 4 от ЗДвП, към момента на извършване
на нарушението, предвижда административно наказание глоба в размер на
400 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено
място от 31 до 40 км/ч. В конкретния случай разрешената максимална скорост
от 50 км/ч е превишена с 36 км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в
която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, поради
4
което същото не може да бъде индивидуализирано и следва да се наложи
именно в посочения вид и размер, което е съобразено в атакувания
електронен фиш.
С оглед изложените съображения електронният фиш следва да бъде
потвърден като законосъобразен.
По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административно
наказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по
реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.
143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. Приложението на този принцип с оглед изхода на делото води
до извод, че в случая се дължат разноски на въззиваемата страна, която
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение без да се сочи
техния размер. На основание чл. 63 ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във
вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът намира, че
такива следва да бъдат определени в размер на 120 лева и с оглед изхода на
делото следва да се присъдят в полза на ОДМВР-Пловдив.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
Ето защо и
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия „К“, № 4216647, издаден от
ОД на МВР- ПЛОВДИВ, с който е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 400 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4
от ЗДвП на П.Ф.А., ЕГН:********** за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП,
извършено на 22.11.2020г. в 14:53 часа в гр. Пловдив, на бул. Цариградско
шосе, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока
„Запад“, установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС
„CORDON-M2“ с № MD1196, за превишаване на разрешената скорост с 36
км/ч. при управление на МПС „Фолксваген Шаран“ с рег.№ ****.
ОСЪЖДА жалбоподателката П.Ф.А., ЕГН:********** да заплати на
ОДМВР Пловдив сумата от 120 лв. представляваща направени разноски по
делото за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд- Пловдив по реда
на глава ХІІ от АПК.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6