РЕШЕНИЕ № 1508
Гр. Пловдив, 13. 12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен
граждански състав, в публичното заседание на тринадесети декември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо
Иванов
при секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от
младши съдия Иванов въззивно гр. дело № 2254 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Ш. Д. чрез адв. Т.К. против решение № 165/17.04.2019 г., постановено по гр.д. № 2779/2018 г., по описа на РС- Асеновград с което частично са изменени мерките относно режима на лични отношения, определени със съдебна спогодба с протоколно определение от 26.04.2019 г. по гр.д. № 270/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград. С решението е определен режим на лични отношения между Ш.Д. и детето всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя с преспиване в дома на бащата, като в останалата част исковата молба е отхвърлена. С жалбата се атакува решението на първостепенния съд в частта, с която е отхвърлена молбата за изменение на определения режим на личните отношения, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09.00 до 10.00ч. в събота и от 17.00 до 18.00ч. в неделя, всяка пета седмица на месеца за времето от 09.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя , рождения ден на бащата на 27.06. всяка година от 16 ч. до 19 ч., рождения ден на детето на 23.10 всяка нечетна година от за времето от 10 ч. до 20 ч., първите пет дни на пролетната ваканция детето да е при бащата на четни години, а на нечетни години- вторите пет дни от нея, през новогодишната ваканция детето да е при бащата всяка година за периода от 27.12 до 01.01, както и на мюсюлманския празник Байрям по два пъти в годината за по три дни, дните от единадесети до петнадесети през месеците юли и август всяка година.
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения защо жалбоподателят счита решението на РС-Асеновград за неправилно в отхвълителната му част. Акцентира се върху обатоятелството, че времето, при така постановения режим на лични отношения между баща и син, е крайно недостатъчно за изграждане на една пълноценна връзка в емоционален и духовен план.
Въз основа на гореизложеното жалбоподателят моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него се постанови друго, с което да бъде уважено искането за изменение на режима на лични отношения между бащата и детето като бъде определен такъв, какъвто е претендиран в първоинстанционното производство.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата страна, с което се оспорва жалбата, като се сочи, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението в атакуваната му част да бъде потвърдено. В подкрепа на искането се излагат подробни съображения, включително се посочва, че първостепенният съд правилно е отчел, че детето е на възраст, в която не би могло да осмисля една твърде чести срещи с бащата и неговите роднини, поради което не е разширил излишно първоначалния режим на контакти с тях.
Предмет на разглеждане е и частна жалба от Ш.Д. против определение по същото дело, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на първоинстанционното решението в частта за разноските.
Постъпил е отговор на частната жалба от А.Б. чрез адв. М.И., с който се взема становище за нейната неоснователност и се иска потвърждаване на определението.
Настоящият съдебен състав на Пловдивски окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която притежава активна процесуална легитимация да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК е необходимо да бъде проверена правилността му съобразно наведените в жалбата доводи, което е свързано с изискването да се провери за наличието на допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, както и за съблюдаване интересите на ненавършилото пълнолетие дете /в този смисъл ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Първоинстанционното производство по гр.д. №2779/2018г. по описа на РС- Асеновград е образувано по повод подадена искова молба, с която ищецът (понастоящем въззивен жалбоподател) Ш. Д. е поискал от първостепенния съд изменение на основание чл. 59, ал. 9 от СК режима на лични отношения между детето и бащата, както следва: всяка първа , трета седмица и пета седмица на месеца за времето от 09.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя , рождения ден на бащата на 27.06. всяка година от 16 ч. до 19 ч., рождения ден на детето на 23.10 всяка нечетна година от за времето от 10 ч. до 20 ч., първите пет дни на пролетната ваканция детето да е при бащата на четни години, а на нечетни години- вторите пет дни от нея, през новогодишната ваканция детето да е при бащата всяка година за периода от 27.12 до 01.01 всяка година, както и на мюсюлманския празник Байрям по два пъти в годината за по три дни, дните от единадесети до петнадесети през месеците юли и август всяка година.
Установено е, че жалбоподателят и въззиваемата страна са родители на детето М., роден на 23,10,2017г., както и че не живеят заедно. Със спогодба по гр.д.№270/2018г. по описа на АРС са уредени въпросите относно упражняването на родителските права, издръжката на същото и режима на лични отношения. Така определения режим, обаче, се оказал неадекватен, тъй като от една страна се осъществява при неподходящи условия , а от друга предоставеното време било твърде кратко. Ищецът твърди, че един по-разширен режим на лични отношения би се отразил благоприятно на детето. Сочи, че е осигурил всички необходими битови условия в дома си и детето се чувства много добре при него. Ответницата оспорва изцяло предявения иск и обстоятелствата, на които се основава. Твърди, че в дома на ищеца не са налице подходящи битови условия за отглеждане на малко дете, че същият няма пдоготовка и знание за полагане на непосредствените грижи за М. и не се съобразява с характерните за възрастта му нужди от хранене и спазване на хигиена. Освен това неговите роднини му не са в състояние да му оказват помощ при отглеждане на детето.
Районният съд е приел, че от съдебната спогодба по гр.д.№270/2018г. е изминал сравнително кратък период от време, което означава, че възрастта и потребностите на детето не са изменени съществено. От друга страна е прието, че режимът на лични отношения не е удачен с оглед интересите на детето, тъй като отношенията между страните са изключително влошени, поради което между тях често възникват конфликти и скандали, което от своя страна е наложило срещите да се провеждат на места, които са неподходящи за дете на възрастта на М.. Това затруднява спазването на дневния режим на М. и времето се оказва недостатъчно, за да може то да общува с баща си. РС-Асеновград е приел , че в дома на ищеца липсва опасност за неговото физическо и психическо развитие, доколкото там се полагат всички необходими грижи за детето, както и че не са налице пречки то да преспива в неговия дом.
Въпреки това, първостепенният съд счита посоченият в исковата молба режим на лични отношения за твърде разширен както с оглед контактите между детето и бащата до настоящия момент, така и оглед възрастта на детето. Това са причините поради които РС- Асеновград е уважил частично претенциите на ищеца, като е разширил режима, определен със съдебната спогодба, само в частта касаеща оставането на детето при бащата през уикенда, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 17,00 часа в неделя с преспиване при бащата.
Съдът, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания, разпоредбите на закона и съблюдавайки интересите на детето намира въззиваната жалба за частично основателна. Съображенията в тази насока са следните:
Съдебната практика е последователна, че изменението в режима на лични отношения следва промяната във фактическото положение, която засяга детето. Това е израз на грижата за детето, за правилното му духовно, емоционално и здравословно израстване.
С ППВС № 1 от 12.11.1974 г. са дадени подробни разяснения за обстоятелствата, които следва да се преценяват от съда. Промените са обособени в три групи, чиито критерии поотделно са свързани с детето, с родителите и с действащите мерки и тяхната ефективност.
Правилно първоинстанционният съд е констатирал наличието изменението на обстоятелства, които засягат ефикасността на съществуващите до този момент мерки на лични отношения между бащата и детето. С течение на времето се засилва потребността от емоционална връзка между баща и син. Беспорно, навършването на тригодишна възраст от детето ще позволи осъзнаването и изграждането на една много по- силна и задълбочена връзка с родителя. Обстоятелството, че детето ходи на ясла също следва да намери отражение в режима на лични отношения с бащата, тъй като това е съществен момент в емоционалното и социално развитие на детето като личност.
Освен това грижата за детето следва да се полага и от родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, който именно е бащата. Детето не е даденост и не може да се разглежда като възможност за разрешаване на конфликти и неразбирателства. В този смисъл необходимостта от по- близко общуване с бащата обосновава неефективността на съществуващите мерки за лични отношения към един бъдещ момент. Гласните доказателства на свидетелките А. и С.установяват, че и двамата родители имат подходящи условия за отглеждане на дете в домовете си и имат силна потребност да се грижат за сина си. Тези обстоятелства кореспондират и се потвърждават и от събраните писмени доказателства- доклади, справки и преписки от дирекция „Социално подпомагане“ отдел „Закрила на детето“ гр.Асеновград.
Предвид изложеното съдът счита, че е налице динамика в промянато на обстоятелствата свързани с интереса на детето, по повод на която разширяването в режима на лични отношения с бащата ще е оправдано, правилно и в полза на развитието на детето.
Настоящият съдебен състав счита, че искането на жалбоподателя относно разширяване на режима на лични отношения относно включването в него на лични и общочовешки празници, религиозни обреди и ваканции /именно: рождения ден на бащата на 27.06. ,рождения ден на детето на 23.10 , мюсюлманския празник Байрям, новогодишните празници на всяка година, половината дни на пролетната ваканция / се явява частично основателно.
Това са празници и ваканции, които са съпровождани от положителен емоционален заряд за децата и способстват за изграждане на пълноценна връзка между родител и дете. Личните празници на детето са моменти, в които детето има нужда да бъде и с двамата си родители, макар и не едновременно. Негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители.
Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата, съдът приема, че режимът на лични отношения между детето и бащата следва да включва и личният празник на детето, както и рожденния ден на баща му . Настоящият съдебен състав счита, че рожденният ден на детето безспорно е празник, наситен с изключителен емоционален заряд както за самото дете, така и за неговите родители, обстоятелство, обосноваващо разширяването на режима на лични отношения между бащата и детето, така че същият да отговаря в оптимална степен на емоционалните нагласи и потребности на детето за пълноценно общуване и с двамата родители. По изложените съображения и с цел детето да не бъде лишено от присъствието на майка си в този ден, съдът счита за подходящо детето да е при бащата всяка нечетна година, за времето от 10.00ч. до 20.00ч.. В интерес на детето е да споделя и личния празник на баща си за времето от 16.00 до 19.00ч всяка година. Що се отнася до мюсюлманския религиозен празник Байрям и новогодишните такива, съдът намира наведените в доводи за частично основателни. В частност- относно посочения религиозен мюсюлмански празник следва да се отбележи, че искането следва да бъде уважено доколкото в случая се касае за празник, за който детето е добре да има представа, както следва да чества и християнските празници. Тези религиозно обреди могат да имат положителен ефект върху неговото развитие и възпитание в духовен план. От друга страна, това че майката и детето празнуват Коледа, не означава , че не следва да празнуват заедно Нова година, като на този общочовешки празник право на личен контакт с детето има и бащата, затова най-подходящо е всяка четна година новогодишните празници детето да прекарва с баща си за периода от 27.12 до 01.01. През пролетната ваканция също не е подходящо време за детето да е при баща си, защото тя съвпада с честването на един от най-светлите християнски празници- Великден и не бива да се отнема възможността на детето да го празнува.
Претенцията на бащата да прекарва допълнително дни с детето през месеците юли и август, извън десетте определени вече със съдебната спогодба, не следва да бъде уважена, като противното би означавало режимът на лични отношения между бащата и детето да бъде необосновано значително разширен, особено като се има предвид възрастта на детето и обстоятелството, че мюсюлманския религиозен празник Байрям, се празнува най-често на два пъти през летния период и платеният годишен отпуск на майката ще бъде трудно съобразяван с всички тези обстоятелства.
От съществено значение е обстоятелството, че едно двегодишно дете, което живее предимно с майка си, има нужда най- вече от нея и че именно майката е родителят, който осигурява по-адекватни грижи за детето. Това е причината, поради която гореизброените в режима на лични отношения следва да се прилагат едва след като детето навърши три години, а дотогава да важи настоящия режим на лични отношения( одобрен със съдебната спогодба) с оглед на ниската възраст на детето, която предполага една постоянна и непосредствена майчина грижа. След навършване на три години от детето гореописания разширен режим на лични отношения между бащата и момчето ще е полезен за възпитанието и изграждането на една пълноценна връзка между баща и син, като няма да предизвика внезапен и прекомерен стрес от промяната в заобикалящата среда и социално обкръжение на детето.
В тази връзка следва да се отбележи, че настоящото съдебно решение не разрешава спора със сила на пресъдено нещо, тъй като производството е по спорна съдебна администрация. Това показва, че страните във всеки един момент могат да изменят доброволно режима на лични отношения, единствено изискване за което е рационален диалог между тях за най-голямата им ценност – тяхното дете. Съдебното решение само гарантира правото на защита при неспазване на постановения режим.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига до изводи, които се различават от тези на първоинстанционния. Поради това обжалваното решение следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се разшири режима на лични отношения между детето М. Ш.Д., и бащата Ш.Р.Д., одобрен със съдебна спогодба с протоколно определение от 26.04.2019 г. по гр.д. № 270/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград, като се определи разширен режим на лични отношения между бащата и детето по отношение на рождения ден на бащата на 27.06. всяка година от 16 ч. до 19 ч., рождения ден на детето на 23.10 всяка нечетна година за времето от 10 ч. до 20 ч., през новогодишната ваканция детето да е при бащата всяка нечетна година за периода от 27.12 до 01.01, както и на мюсюлманския празник Байрям по два пъти в годината за по три дни.
Съобразно специфичния характер на спора разноски няма да бъдат присъдени, а ще се понесат от страните, така, както са направени.
Относно подадената частна жалба
срещу от Ш.Д. против Определение№730/29.05.2019г по същото дело, с което е оставена без
уважение молбата му за допълване на
първоинстанционното решението в частта за разноските.
Частната жалба е подадена от легитимна страна в законоустановения срок и по съществото тя е неоснователна. Предметът на делото касае спор между родителите относно режима на личните отношения. Това не е исково производство, а такова по спорна съдебна администрация и в него само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че страните не могат да бъдат определени като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да защитава по най-добрия начин интересите на детето, ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. С огледа на горното определението на съда следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 165/17.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 2779/2018 г по описа на РС- Асеновград, поправено с
Решение №384/20.082019г. , ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.59,ал.9 от СК следния режим на лични отношения между детето М.Ш.Д. ЕГН ********** и бащата Ш.Р.Д., ЕГН **********, който да започне да се спазва от дата-23.10.2020:
всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 10ч. в събота до 17.00ч. в неделя;
рождения ден на бащата на 27.06. всяка година от 16 ч. до 19 ч;
рождения ден на детето на 23.10 всяка нечетна година за времето от 10 ч. до 20 ч.;
през новогодишната ваканция детето да е при бащата всяка нечетна година за периода от 10.00ч. на 27.12 до 17.00ч. на 01.01 ;
както и на мюсюлманския празник Байрям по два пъти в годината за по три дни( утвърдени с решение на МС).
първите десет дни от месеците юли и август;
ПОСТАНОВЯВА до настъпването на дата 23.10.2020г. режима на лични отношения между детето М. Ш.Д. и бащата Ш.Р.Д. да се спазва така както е определен със съдебна спогодба с протоколно определение от 26.04.2019 г. по гр.д. № 270/2018 г. по описа на Районен съд – Асеновград.
ПОТВЪРЖДАВА Определение№730/29.05.2019г по гр.д. №2779 по описа за 2018г. на РС-Асеновград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.