№ 21611
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. А.
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110131502 по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове от „Т.......... с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против В. А. Д. за сумата 42,98 лева, главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2024 г. и сумата 11,25
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена
услуга за дялово разпределение за периода от 15.06.2022 г. до 29.05.2025 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 03.06.2025 г. до окончателното
изплащане на задълженията.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като в имота е ползвана и услугата дялово разпределение, която е
останала незаплатена. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва
услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по
силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи
между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са
сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото
разпределение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
С нарочна молба преди първото по делото открито съдебно заседание ищецът е
депозирал молба, с която заявява, че претендираните суми са заплатени след образуване на
производството в цялост, вкл. и за разноски за държавна такса, поради което моли исковите
претенции да бъдат отхвърлени като платени в хода на делото и да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение, тъй като от ответникът с поведението си е дал повод за
образуване на производството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
1
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците, респ. техния наследодател, по силата на което в качеството му продавач се е
задължило да им достави топлинна енергия, а ответниците са поели задължение да я получат
и да заплатят цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в
исковата молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е
да докажат, че са погасили претендираните вземания.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането, са безспорни между страните предвид извършеното от
страна на ответника след депозиране на исковата молба в съда плащания за главници и
обезщетение за забава, за което са приети доказателства по делото. Направените плащания
след образуване на делото съставляват извънсъдебно признание за наличието на дълг на
посоченото основание.
Съгласно прието по делото копия на фискален бон от 06.10.2025 г. и разписка от
06.10.2025 г. в полза на ищцовото дружество е постъпило плащане в общ размер 115,73 лева,
с което са погасени вземанията за главница, лихви и съдебни разноски. При тези данни
съдът намира, че предвид направените в хода на процеса плащания, факти, които на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъдат съобразени при постановяване на крайния
съдебен акт, исковите претенции против В. А. Д. подлежат на отхвърляне, поради плащане
на претендираните суми в хода на процеса.
Независимо от отхвърлянето на исковите поради погасяването им чрез плащане в хода
на процеса, ответникът дължи претендираните от ищеца разноски за юрисконсултско
възнаграждение, тъй като е станал повод за завеждане на делото, независимо от наведените
твърдения за липса на предхождащи делото покани за доброволно изпълнение, доколкото
задълженията за заплащане на топлинна енергия са платими при настъпване на падежа, а не
след покана. Ответникът следва да бъдат осъден да заплати 100.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25
НЗПП.
Така мотивиран , съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.........., ЕИК ........ със седалище и адрес на управление:
гр. ....... против В. А. Д. ЕГН ********** с адрес: гр. ...., апартамент искове с правно
основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 42,98
лева, главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2022 г. до
30.04.2024 г. и сумата 11,25 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 15.06.2022 г. до
29.05.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
03.06.2025 г. до окончателното изплащане на задълженията поради плащане на сумите в
хода на процеса.
ОСЪЖДА В. А. Д. ЕГН ********** с адрес: гр. ...., апартамент да заплати на
„Т.........., ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ....... на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 100.00 лева – разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2