№ 82
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. И.а
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500070 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.
Софийският окръжен съд е сезиран с жалба на ИВ. П. ИВ. от гр. Б. срещу
Постановление от 09.06.2021 год. на ЧСИ Наталия Дангова с рег. № 793 по изп. дело №
20167930400578, с което е прекратено изпълнителното производство, на основание чл. 433,
ал. 1 т. 8 от ГПК.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило възражение от длъжника по
изпълнителното дело.
Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното
дело на СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.
Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените
от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери за установено
от фактическа страна следното:
Изпълнителното дело е образувано първоначално при ЧСИ Янко Стоянов - на
09.05.2014 год. на основание изпълнителен лист от 14.04.2014 год. по гр.д. № 1343/2013 год.
на РС-Б., съгласно който Г. Н. Г. от гр. Б. е осъден да заплати на ИВ. П. ИВ. сумата 8 593,40
лв. – главница по договор за заем от 23.01.2013 год., както и сумата 1530 лева разноски. На
длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 28.05.2014 год. По искане на
взискателя е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника на 12.06.2014
1
год. Съобщението не е било редовно връчено до работодателя „Ф. БГ 86“ ЕООД.
Взискателят е направил искане за извършване на изпълнителни действия с последваща
молба вх. № 270/22.01.2015 год. На 27.07.2016 год. делото е изпратено на ЧСИ Дангова за
продължаване на изпълнителните действия и е образувано под № 20167930400578.
Извършено е пълно проучване на имущественото състояние на длъжника. Не е открито
имущество. На 17.08.2016 год. е изпратено ново запорно съобщение до работодателя,
връчено при условията на чл. 47 от ГПК. По искане на взискателя е насрочен опис на
движими вещи в дома на длъжника на адреса му в гр. Б.. На 30.11.2016 год. е посетен адреса
на длъжника в гр. Б., но не са открити секвестируеми движими вещи, които да послужат за
удовлетворяване на вземането на взискателя, видно от протокол от същата дата, приложен
по изпълнителното дело. По искане на взискателя И.И. на 11.07.2017 год. са наложени
запори върху банковите сметки на длъжника Г.Г. в „У.Б.“ АД, „Ю.Б.“ АД и „Б. ДСК“ АД.
Не са постъпили суми по наложените запори. Следващата молба от взискателя И.И. за
извършване на справки и изпълнителни действия е с вх. № 02932/14.05.2021 год. Искането
не е уважено, тъй като е настъпила перемпция, като с обжалваното постановление от
09.06.2021 год. съдебният изпълнител е прекратил производството, на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Жалбата срещу постановлението, с което ЧСИ е прекратил производството по
изпълнителното дело, е допустима, съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно
посочени в разпоредбата на чл. 433 от ГПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Тази норма предвижда санкция за онзи кръг от кредитори,
които за един сравнително дълъг период от време /2 години/ бездействат, като не полагат
необходимите усилия за успешната реализация на съдебно признатите им и допуснати до
принудително изпълнение права. В изпълнителния процес взискателят има задължение да
поддържа висящността му със своите действия и искания, тъй като изцяло в негов интерес е
да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подаването на
молба за образуване на изпълнително производство и липсата на предпоставки за неговото
прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя,
от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния
изпълнител, дали е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия в рамките
на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за
тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори
неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и
законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното
2
производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени
изпълнителни действия, което състояние продължава през период от две години, има за
правна последица прекратяване на изпълнителното производство по право.
Според чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес съществува доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. Според ВКС
давността се прекъсва с предприемането на едно или повече изпълнителни действия в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ). Като такива примерни действия,
но неизчерпателно, са посочени насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. В случая последното изпълнително действие е поискано
и предприето през м. юли 2017 год. по молба на взискателя за налагане на запор върху
банковите сметки на длъжника. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. През целия период от м.
юли 2017 год. до 14.05.2021 год. не са поискани и предприети други изпълнителни действия.
Следователно, налице са били условията за прекратяване на изпълнителното производство
поради перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като към момента на депозиране на
последната молба от взискателя за извършване на справки и изпълнителни действия са
изтекли повече от 2 години, т.е. налице са елементите на фактическия състав по цитираната
разпоредба за прекратяване на изпълнителното производство. С оглед това жалбата се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на ИВ. П. ИВ. от гр. Б. срещу Постановление от
09.06.2021 год. на ЧСИ Наталия Дангова с рег. № 793 по изп. дело № 20167930400578, с
което е прекратено изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4