Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2016 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на четиринадесети юни
две хиляди и шестнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Е.Г. като разгледа гр.д. № 4563
по описа за 2015
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.365 и сл. от ГПК.
Ищците „А.Е.” ООД, „З.” ООД, „З.К.” ООД, „З. ***
ООД и „К.И.” ООД твърдят, че имат
качеството на вложители съгласно § 1, т. 3 от ДР на Закона за Г. на В. в
банките (ЗГВБ), притежават влог по смисъла на § 1, т. 3 от ДР същия закон, като
размерът на сумите, които им се дължат, попада в обхвата на чл. 4 от ЗГВБ.
Въпреки това, бил налице отказ за включване в списъка по чл.7, ал. 3 от Наредба
№ 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в Б. с отнет лиценз до
гарантирания размер, поради което на основание чл. 10, ал. 2 от Наредбата, те
предявяват искове срещу Ф.а, като лице, което следва да изплати сумите по В..
На 21.12.2013 г. бил сключен Рамков договор за платежни услуги
за потребители (физически лица) между „К.Т.Б.” АД - в несъстоятелност и Б.Б., въз основа на който, чрез сключени Анекс №
128162/21.12.2013 г. и Анекс № 131476/21.01.2014 г. на името на Б.Б. като Депозитант били открити
две банкови сметки - IBAN: ***: ******, в които били депозирани суми в евро и
лева.
На 29.03.2014 г. Б.Б. сключил Договор за прехвърляне на вземане (цесия), с
което прехвърля части от притежаваните от него вземания по откритите в „К.Т.Б.”
АД - в несъстоятелност, две банкови сметки. Договорът бил сключен със
нотариална заверка на подписите, вписан с per.№ 7592/29.03.2014 г. на нотариус Ал. Ч.,
per. № * на Нотариалната камара с район на
действие: гр. София. С Договора за цесия ищците придобили вземания на Б.Б. към „К.Т.Б.” АД - в несъстоятелност, както следва:
1./ по банкова сметка ***: ***, произтичащи от Рамковия договор за
платежни услуги от 21.12.2013 г. и Анекс № 128162/21.12.2013 г. към него, всеки
от ищците придобил следните индивидуализирани по основание и размер вземания:
-
„А.Е.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 82
000 евро - част от посоченото вземане,
-
„З.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 82 000
евро - част от посоченото вземане,
-
„З.К.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 81
600 евро - част от посоченото вземане,
-
„З.И.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 77
900 евро - част от посоченото вземане,
-
„М.К.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 77
900 евро - част от посоченото вземане,
-
„К.И.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 73
750 евро - част от посоченото вземане
2./ по банкова сметка ***: ***, произтичащи от Рамковия договор за
платежни услуги от 21.12.2013 г. и Анекс № 131476/21.01.2014 г. към него ищецът
„Л.Е.” ООД придобил част от вземането, в размер на сумата от 80 266,67 лв.
За извършените прехвърляния на
вземания, съобразно разпоредбите на ЗЗД, Б.Б., в
качеството си на цедент уведомил „К.Т.Б.” АД - в
несъстоятелност, чрез връчване на нотариална покана, удостоверяваща надлежното
връчване на уведомлението при условия на чл. 47 от ТПК, приложими въз основа на
чл. 50 от ЗННД.
Ищците не били включени в списъка по чл. 7, ал. 3 на Наредбата,
за влога, който всеки от тях притежавал и направили възражения по реда на
чл.10, ал.2 от Наредбата пред квесторите
на 19.03.2015 г. С отговори от 23.03.2015 г. било отказано включването в
списъка, тъй като до момента на подаване на възраженията Банката не била
уведомена по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия, а уведомлението било
направено в периода след поставяне на Б.та под специален надзор. Отделно било
посочено, че при прехвърляне на вземане по
влог от един вложител на друго лице по време на специалния надзор с наложени
мерки по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗКИ, прехвърленото вземане не добива характеристиката
на „влог” по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗГВР.
На 08.06.2015 г. били подадени възражения пред назначените
синдици, които също не били уважени /отговор от синдиците от 11.06.2015 г./,
поради липса на възможност за повторно разглеждане на възраженията според
изискванията на Наредбата.
С писмо - покана с вх. номер 90-0125/18.06.2015 г. до Ф.а, с
копие до „К.Т.Б.” АД /н./, заведено в Б.та под вх. номер 2799/18.06.2015 г.
били приложени документи за основанията на вземанията, установяващи
предпоставките за изплащане на сумите като гарантиран влог за всеки от ищците. Ф.ът бил уведомен и
поканен да извърши плащане.
Ищците, в качеството им на вложители в „К.Т.Б.” АД /н./, чийто
лиценз е отнет с Решение на БНБ, били защитени чрез института на гарантирания
влог. Ищците притежавали качеството на вложители съгласно § 1, т. 1 от ДР на
ЗГВБ и имали право съгласно приложимите законови и договорни условия да получат
паричните средства по банкова сметка ***, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови
сделки. Сумите по банковите сметки, до
определените в ЗГВБ размери - 196 000 лв., които представлявали гарантиран влог
съгласно легалното понятие в § 1, т. 3 от ДР на закона, според което това били „парични средства по банкова
сметка ***, открита на
името на едно или повече лица, или кредитни салда, произтичащи от временни
положения в резултат на обичайни банкови сделки, които парични средства или кредитни салда банката била длъжна да плати обратно на вложителя съгласно приложимите
законови и договорни условия. Ищците и техните суми по сметките не
попадали в кръга на разпоредбата на чл. 5 от ЗГВБ, която определяла основанията
за неизплащане на гарантираните размери на В. /в отговорите на квесторите от
23.03.2015 г. по направените на 19.03.2015 г. възражения не били посочени
основания за отказ по хипотезите на чл. 5 от ЗГВБ/. Следователно, същите
попадали в обхвата на разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗГВБ, според която Ф.ът гарантирал пълно изплащане на сумите по В. на едно лице
в една банка независимо от броя и размера им до 196 000 лв.
Правото на ищците всеки от тях да получи съответната сума до
гарантирания в закона размер произтичало от сключения Договор за прехвърляне на
вземане с нотариална заверка на подписите на 29.03.2014 г., въз основа на
който, след редовно извършеното уведомяване по смисъла на чл. 99 от ЗЗД,
банката била длъжна да извърши плащането на сумите по В. на лицата, които на
договорно основание се явявали оправомощени да ги
получат като вложители. Неоснователни били твърденията на квесторите на
Банката, изложени в отговорите от 23.03.2015 г. на възраженията от 19.03.2015
г., според които Банката не е уведомена за извършената цесия, тъй като уведомление не било залепвано,
16.06.2014 г. (понеделник) бил работен/присъствен ден и нямало удостоверяване
на връчване. По силата на чл. 50 от ЗННД при връчването от нотариус на
нотариални покани се спазвали правилата на чл. 37 - чл. 58 от ГПК. Когато
нотариусът, респективно връчителят не намери адресата
на посочения адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят бил длъжен да залепи уведомление на
вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до пощенската кутия,
следвало да се пусне уведомление и в нея. За да се приложи разпоредбата на чл.
47, ал. 5 от ГПК, трябвало да се изпълни процедурата по чл. 47, ал. 1 и 2 от ГПК. От представената нотариална покана
било видно, че са удостоверени действията на връчителя
съгласно чл.47, ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК,
съобщението /поканата/ се считало за връчено с изтичане на двуседмичния срок за
получаването му, който, съгласно чл. 47, ал. 2 течал от залепване на
уведомлението, като датата на това поставяне - 16.06.2014 г., е удостоверена в
нотариалната покана. Съгласно чл.47, ал.5 от ГПК с изтичането на срока
след залепването на уведомлението за получаване на поканата, същата се считала
връчена. Не било относимо обстоятелството дали денят
за връчване е работен или почивен. Квесторите били посочили, че уведомлението е направено в периода
след поставяне на Б.та под специален надзор /на 20.06.2014 г./, което
противоречало на твърдението, че същата е уведомена за цесиите едва с направените
възражения от 19.03.2015 г. Налице било признание, че Банката е
уведомена след датата 20.06.2014 г., но преди отнемане на лиценза и на
06.11.2014 г., тъй като, ако се твърдяло, че
уведомлението е извършено едва с възраженията, то в писмото следвало да се
посочи, че Банката е уведомена след отнемане на лицензията, а не в преходния
период между поставянето и под специален надзор и отнемането на лиценза.
Не било налице изключението, предвидено в чл.4, ал.3 от ЗГВБ,
съгласно приложимата към казуса редакция на нормата, преди изменението й, в
сила от 28.11.2014 г., поради което било
неотносимо съвместното становище на Ф.а и БНБ
до квесторите на Банката по отношение на извършените по време на специалния
надзор цесии, с изх. № 20-0-0097/13.11.2014 г., потвърдено с писмо на
председателя на УС на Ф.а с изх. № 20- 0-0063/23.12.2014 г., че при прехвърляне на вземане по влог от един вложител на друго лице по
време на специалния надзор с наложени мерки по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗКИ,
прехвърленото вземане на добива характеристиката на „влог” по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на ЗГВБ.
„К.Т.Б.” АД /н./ била уведомена от цедента за
извършената цесия за извършената цесия с нотариалната покана, преди влизане в
сила на измененията на текста на чл. 4, ал. 3 от ЗГВБ, направени с ДВ, бр. 98
от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. Разпоредбата
на чл. 4, ал. 3 от ЗГВБ в приложимата към конкретния случай редакция гласяла,
че разпоредбата на ал. 1 не се прилага спрямо лица, придобили права по
влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога след вземане на
решението на Българската народна банка по чл.23, ал.7. Процесната цесията била извършена на 29.03.2014 г.
- преди поставяне на Банката под специален надзор, и второ - Банката била
уведомена за извършената цесия с нотариалната покана преди Решението на БНБ по
чл.23, ал.1 от ЗГВБ, за отнемане на издадената лицензия за банкова дейност на
търговската банка, което е от 06.11.2014 г. Разпоредбата на чл. 4, ал.
3 от ЗГВБ в посочената редакция била материално правна норма и доколкото с
промените в закона не й е придадено обратно действие, същата влиза в сила от
28.11.2014 г. Съгласно изискванията на чл.4, ал.1 от Наредбата, в срока по
чл.23, ал.4 от ЗГВБ – три работни дни от датата на решението на БНБ за отнемане
на лиценза – 11.11.2014 г. квесторите, след като установят размера
на задълженията на Банката към отделния вложител и размера на гаранцията,
следвало да предоставят на хартиен носител и в електронна форма на управителния
съвет на Ф.а подписана и подпечатана информация за всеки един вложител в
Банката. Съгласно чл.4, ал. 2 от Наредбата, информацията съдържала данни за
гарантирания размер по В. на съответния вложител, който нямал задължения към
Банката и извършени разпоредителни действия с влогове по смисъла на чл. 4, ал.
3 ЗГВБ. Доколкото в отговорите на
квесторите не се признавало наличието на гарантиран влог, в предоставената на Ф.а
информация по чл.4, ал.1 от Наредбата, която е следвало да бъде предоставена на
11.11.2014 г., неправилно и без правно основание от
страна на квесторите била приложена нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗГВБ, в
редакцията и към 28.11.2014 г.
Към момента на извършване на цесията, и към момента на
уведомяване на Банката длъжник от цедента с
нотариалната покана, и към крайния момент на преценката за установяване на
размера на задълженията на Б.та към отделния вложител, а именно в срока по
чл.23, ал.4 от ЗГВБ, т.е. до 11.11.2014 г., приложима била
разпоредбата на чл.4, ал.З от ЗГВБ преди измененията и, в сила от 28.11.2014 г.
Становището на Ф.а и БНБ, че при прехвърляне на вземане по влог от един вложител на друго лице по време
на специалния надзор с наложени мерки по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗКИ,
прехвърленото вземане не добива характеристиката на „влог ” по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на ЗГВР, се основавало на текста на разпоредбата на
чл.4, ал.3 от ЗГВБ, след изменението й, което било в сила от 28.11.2014 г.
Датата на становището 13.11.2014 г. предхождала нормативните изменения и същото било в противоречие
със законовата регламентация /разпоредбата
на ал.1 не се прилага спрямо лица, придобили права по влог в резултат на
извършени разпоредителни действия с влога след вземане на решението на БНБ по
чл.23, ал.1/.
Ищците претендират от ответника вземанията си
- сумите били гарантирани и попадали в обхвата на разпоредбата на чл.4, ал.1 от
ЗГВБ. Вземанията на ищците отговаряли на нормативно въведените изисквания, за
гарантиран влог и следвало да бъдат изплатени по реда, предвиден в действащото
законодателство към датата на придобиване на вземанията, към датата на
уведомяването на Б.та и към датата на преценката дали са или не те гарантиран
влог, определена от законодателя съгласно Наредбата и ЗГВБ.
Ищците молят съда да осъди Ф.а за Г. на В. в банките, да заплати на всеки от тях сумите
по предявените искове, както следва:
-
160 378,06 лв., представляващи
левовата равностойност от 82 000,00 евро, главница
по вземане на „А.Е.” ООД, със законна
лихва в размер на 133,78 лв. за периода от
26.06.2015 г. до 28.06.2015 г., включително, заедно със законната лихва за забава от датата на исковата молба - 29.06.2015 г.
до датата на окончателното заплащане на главницата;
-
160 378,06 лв., представляващи
левовата равностойност от 82 000,00 евро, главница
по вземане на „З.” ООД, със законна
лихва в размер на 133,78 лв. за периода от
26.06.2015 г. до 28.06.2015 г., включително, заедно със законната лихва за забава от датата на исковата молба - 29.06.2015 г.
до датата на окончателното заплащане на главницата;
-
159 595,73 лв., представляващи левовата равностойност от 81 600,00 евро, главница по вземане на „З.К.” ООД, със законна лихва в размер на 133.13 лв. за периода от
26.06.2015 г. до 28.06.2015 г., включително, заедно със законната лихва за забава от датата на исковата молба - 29.06.2015 г.
до датата на окончателното заплащане на главницата;
-
152 359,16 лв., представляващи левовата равностойност от 77 900,00 евро, главница по вземане на „З.И.” ООД, със законна лихва в размер на 127.9 лв. за периода от
26.06.2015 г. до 28.06.2015 г., включително, заедно със законната лихва за забава от датата на исковата молба - 29.06.2015 г.
до датата на окончателното заплащане на главницата;
-
152 359,16 лв., представляващи
левовата равностойност от 77 900,00 евро, главница по вземане
на „М.К.” ООД, със законна лихва в
размер на 127.9 лв. за периода от 26.06.2015 г. до
28.06.2015 г., включително, заедно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба - 29.06.2015 г. до датата на окончателното заплащане
на главницата;
-
144 242,46 лв., представляващи
левовата равностойност от 73 750,00 евро, главница по вземане
на „К.И.” ООД, със законна лихва в
размер на 120,32 лв. за периода от 26.06.2015 г. до
28.06.2015 г., включително, заедно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба - 29.06.2015 г. до датата на окончателното заплащане на главницата;
-
80 266,67 лв. - главница по вземане на „Л.Е.”
ООД, със законна лихва в
размер на 66,96 лв. за периода от 26.06.2015 г. до
28.06.2015 г., включително, заедно със законната лихва за
забава от датата на исковата молба -29.06.2015 г.
Ответникът Ф. за Г. на В. в банките в срок е
подал отговор на исковата молба. Поддържа,
че исковете са неоснователни. Ищците не били вложители в КТБ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗГВБ по силата на Договор за прехвърляне на вземане, сключен на 29.03.2014
г., за който Б.та била уведомена по реда на чл. 43, ал.2 във връзка с чл. 47 ГПК на 02.07.2014 г. Между страните не съществувало правоотношение въз основа
на договор за цесия. Ответникът оспорва Договор за прехвърляне на вземане,
сключен на 29.03.2014г. Отразеното в него не съответствало на обективната
действителност и на действителната воля на страните и между тях нямало такъв
договор. Документът бил съставен с цел да бъде използван в процеса и да бъде
заобиколен ЗГВБ и цедентът Б.Г.Б., ЕГН ********** да
получи депозираните от него суми в пълния им размер на 1 009 579.29 лева чрез представляваните от него дружества, в които притежава 50 на сто
от капитала. Другият управител на тези дружества В. Ш. и притежател на
останалите 50 на сто от техния капитал, също бил вложител в КТБ с депозити в
общ размер над гарантирания и също бил сключил аналогичен договор за цесия, с
който е прехвърлил на притежавани от двамата дружества вземания за 1 009 349,30 лв. и на основание на който цесионерите предявили аналогична искова молба, по която било
образувано т.д. № 4564/2015
г. на TO,
VI - 13 състав на СГС. Целта на производството и договорите за цесия
била чрез изплащане на цената по договорите за цесия, която е в размер точно на
прехвърлените вземания, цедентът да получи обратно
сумите на своите депозити, които не били гарантирани, а представляваните и
притежавани от него дружества да получат тези суми от Ф.а за Г. на В. в
банките.
Ответникът оспорва истинността на документа, в частта в която се сочи, че е извършена нотариална заверка на подписите
на Б.Б. и В. Ш., на дата 29.03.2014г. и от сочения в
печата нотариус А.Ч.,*** действие - Р.С. София.
Не било логично при една работеща Б., вместо да бъдат открити банкови
сметки на ищците, по които да бъдат прехвърлени процесните
суми на 29.03.2014г. да се сключва Договор за прехвърляне на вземания, за който
освен това Б.та не била своевременно редовно уведомена. Не било наложително
договорът да се сключва с нотариална заверка на подписа, без тя да е форма за
действителност, и то в София, в съботен ден, при условие, че видно от
документите по делото и от търговския регистър адреса на управление/постоянния
адрес на страните по договора за цесия е в гр. Стара Загора.
Липсвала причина Б.та да бъде уведомена за
Договора за цесия по смисъла на чл. 99 ЗЗД по реда на чл. 47 ГПК. Б.та не била уведомена за извършена цесия. От отговорите на
квесторите се установява, че Б.та е узнала за извършената цесия едва на
19.03.2015 г. с подадените възражения. С
представената към исковата молба нотариална покана не било извършено валидно
и редовно уведомяване на Б.та. Съгласно чл. 50, ал.
1 ГПК мястото на връчване на търговец и
на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен
в регистъра адрес. Съгласно чл.50, ал.3 ГПК връчването на търговци и на юридически лица
ставало в канцелариите им и можело да се извърши на всеки служител или
работник, който е съгласен да ги приеме. Видно от Търговския
регистър адресът на управление на КТБ и към 16.06.2014 г. и към настоящия
момент бил гр. ************. Разпоредбата на чл. 47, ал.1 ГПК предвиждала
връчване чрез залепване на уведомление в случаите, когато лицето не могло да
бъде намерено на посочения адрес или ако в канцеларията не се намери лице,
което е съгласно да получи уведомлението. В периода 29.03.2014 г. - 16.06.2014
г. КТБ функционирала нормално и във всеки момент от този период цедентът Б.Г.Б. имал възможност да уведоми Б.та за
направените цесии. Ответникът оспорва валидността и редовността на уведомяването. Ответникът
оспорва извършеното от нотариус А.Ч.,*** действие - Р.С. София удостоверяване
на факта, че на 16.06.2014 г. лицето В.М. залепило уведомление на адреса на
получателя. В представеното копие на поканата в печата не бил посочен адресата,
точния адрес, както и къде точно е залепено уведомлението. Имало извършена поправка на дата - от 02.07.2014 г.
датата е поправена на 16.06.2014 г.
Ищците нямали право да получат вземането за
паричните суми, предмет на договора за цесия с цедента
Б.Г.Б., ЕГН **********, от ФГВБ, тъй те не представляват „влог“ по смисъла на $ 1. т.1 от ДР на
ЗГВБ, а цесионерите не
били вложители по смисъла на същия закон. Разпоредбата на § 1,
т. 1 от ДР на ЗГВБ изрично предвиждала, че влог са: „ парични средства по банкова сметка, ***, .... или кредитни салда ..., които парични средства или кредитни салда Б.та
е длъжна да плати обратно на вложителя съгласно приложимите законови и договорни
условия“. В понятието „влог“ по смисъла на
ЗГВБ ключово значение имал изразът „обратно на вложителя“. Този израз предполагал наличието на правоотношение между Б.та и вложителя, осъществявано съгласно законовите и договорни условия
между тях. Правната уредба на договора за
банков влог бил в Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл.420 от ТЗ банката се
задължавала да пази предадените й парични знаци, ценни книжа или други
движими вещи срещу възнаграждение по силата на договор за банков влог. Съгласно
чл.421 от ТЗ при паричния влог банката дължи връщане на предоставените й пари.
Съгласно чл. 420, ал.1 ТЗ банковият влог е договор между банката и вложителя.
От това следвало, че банката в изпълнение на сключения договор за банков влог,
дължала връщане обратно на предоставените й за пазене пари. В същия смисъл бил
и употребения израз в §1, т.1 от ДР на ЗГВБ: „е длъжна да плати
обратно”.
Съгласно Рамков договор за платежни услуги на
потребители физически лица от 21.12.2013 г. и анекси към него
№128162/21.12.2013 г. и №131476/21.01.2014 г. за откриване на банкови сметки, цедентът имал
договори за влог в
евро по банкова сметка *** ***ва сметка IBAN ***.
Ищците нямали сключени договори за влог с КТБ, нямали сключени договори
за платежни услуги с КТБ. Нямало предоставени от ищците (или от друго лице по тяхна сметка) парични
средства и следователно нямало какво да се връща обратно от банката,
респективно да се търси за изплащане от Ф.а в рамките на гарантираните размери
на В..
Дори да имало валидно извършена цесия, на
29.03.2014г., ищците придобили от Б.Г.Б.
вземания към банката в сочения в договора размер.
Придобиването на вземането обаче не правело цесионера
страна по договор за банков влог и той не придобивал „влог“ и качеството на
„вложител“ по смисъла на §1 от ЗГВБ за тези суми. За сумите, предмет на
договорите за цесия нямало сключени договори за влог.
Възникналото в резултат на цесията вземане на
всеки един от ищците към банката не било
влог по см. на nap. 1. т.1 от ДР- на ЗГВБ. т.е. на средства по банкова сметка, които б.та е длъжна да плати обратно. Предвид особения характер на договора за
банков влог, следващ от регулирания характер на банковата дейност и платежните
услуги, вложителят следвало да има и платежна сметка (идентифицирана чрез IBAN)
по смисъла на Закона за
платежните услуги и платежните система (ЗПУПС) и Наредба № 3 от 16 юли 2009 г.
за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти, приета от БНБ (Наредба №3/2009г. на БНБ). Съгласно чл.6, ал. 1 от
Наредба № 3 на БНБ платежните сметки, водени от банки (банкови сметки), се използвали и за съхранение на
пари. Предоставените на банката (депозираните) средства следвало да са налични
по платежната сметка на вложителя, за да има той влог в банката.
Дори да се приемело, че КТБ била уведомена
редовно по реда на чл. 47 ГПК, видно от представената нотариална покана,
съгласно чл.47, ал.5 ГПК уведомлението до Банката се смятало връчено с
изтичането на срока за получаването му. Срокът, удостоверен на нотариалната
покана бил 02.07.2014 г. и попадал в периода на действие на наложените мерки при специален
надзор на КТБ. При налагане на мерките при специалния надзор по чл.116, ал.2,
т.2 и 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) банката не можело да извършва
банкова дейност, не
можело да извършва и платежни услуги т.е. да разкрива платежни сметки и да
извършва платежни операции т.е. да извършва прехвърляния (превод) по сметки. С Решение № 73 от 20 юни 2014г. на БНБ, изм.
и доп. е Решение №74 от 22 юни 2014г. на БНБ (обявени в търговския регистър,
поради което не се нуждае от доказване чрез представянето им като писмено
доказателство по това дело) спрямо КТБ са наложени мерки по чл.116, ал.2, т.2 и
т.З от ЗКИ, като специалният надзор е удължен до 20.11.2014г. с Решение № 114
от 16 септември 2014г. (обявено в търговския регистър). Допустимите за
извършване операции по време на специалния надзор били конкретно изброени в
Решение № 104 от 15 август на БНБ (обявено в търговския регистър) и сред тях не били посочените.
По време на специалния надзор паричните средства от сметката на цедента
Б.Г.Б. в
размер общо на
1 009 579.29 лева не
можело да бъдат прехвърлени на ищците - цесионери.
Цесионерите (ищци по това дело) придобили
качеството на кредитори на банката за вземането за паричната сума, предмет на
цесията. Реда за удовлетворяване на вземанията бил в производството по несъстоятелност на КТБ
(н), постановено със съдебно решение № 664/22.04.2015г. по т.д.н. № 6579/2014г.
на СГС, Търговско отделение, VI-4
състав.
Прехвърлените с Договора вземания на цесионерите представлявали вземане на цедента по негов влог в банката над гарантирания размер. Цедентът не можел да прехвърли повече права
отколкото притежава. Той имал право на гаранция от ФГВБ до 196 000 лв. Ф.ът гарантирал един вложител в една банка до 196 000 лв. С
договора за цесия не можело да бъде прехвърлено правото на гаранция от ФГВБ,
върху сума която по закон не подлежи на Г.. За сумата на прехвърлените вземания
извън гаранцията по закон, цесионерите придобивали
вземане към КТБ АД (н.), а не към ФГВБ и придобивали качеството на кредитор на
банката.
Ответникът оспорва действителността на
цесиите. Целта им била да се получат суми, които са над гарантираните от закона и същият
да бъде заобиколен. Договорите за цесия противоречали на
законови ограничения и постигали забранени от него резултати - получаване на
гаранция над размерите императивно установени в ЗГВБ.
Третото лице помагач на страната на ответника
- „К.Т.Б.”
АД - в несъстоятелност оспорва предявените искове.
Съдът като обсъди представените по делото
доказателства и доводите на страните, приема следното:
Видно от представените извлечения от Търговския регистър към
Агенцията по вписванията Б.Б. е съдружник, управител
и представляващ „А.Е.” ООД, „З.” ООД, „З.К.” ООД, „З. И.” ООД, „М.К.” ООД и „К.И.”
ООД.
Представени са Рамков
договор за платежни услуги за потребители (физически лица) между „К.Т.Б.” АД -
в несъстоятелност и Б.Б. от 21.12.2013 г., Анекс № 128162 от 21.12.2013 г. и Анекс №
131476 от 21.01.2014 г., видно от които на
името на Б.Б. като Депозант
са открити две банкови сметки - IBAN: ****** и IBAN: ****** за депозиране на суми в евро и лева.
С Договор за цесия, сключен на 29.03.2014 г. между Б.Б.
в качеството на цедент и от друга страна „А.Е.” ООД,
„З.” ООД, „З.К.” ООД, „З. И.” ООД, „М.К.” ООД и „К.И.” ООД цедентът
е прехвърли на цесионерите вземанията си към КТБ
съответно :
по банкова сметка е IBAN: ******, произтичащи от Рамковия договор за
платежни услуги от 21.12.2013 г. и Анекс № 128162/21.12.2013 г. към него, всеки
от ищците придобил следните индивидуализирани по основание и размер вземания:
-
„А.Е.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 82
000 евро - част от посоченото вземане,
-
„З.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 82 000
евро - част от посоченото вземане,
-
„З.К.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 81
600 евро - част от посоченото вземане,
-
„З.И.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 77
900 евро - част от посоченото вземане,
-
„М.К.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 77
900 евро - част от посоченото вземане,
-
„К.И.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 73
750 евро - част от посоченото вземане
/ по банкова сметка с IBAN: ******, произтичащи от Рамковия договор за
платежни услуги от 21.12.2013 г. и Анекс № 131476/21.01.2014 г. към него ищецът
„Л.Е.” ООД придобил част от вземането, в размер на сумата от 80 266,67 лв.
Договорът за цесия е с нотариална заверка на подписите на сключилите го
лица под per. № 7592/29.03.2014
г. на нотариус Ал. Ч., per. № * на Нотариалната
камара с район на действие: гр. София. Всеки от цесионерите
е поел задължение да заплати на цедента цена за
прехвърлянето на вземанията равна на
полученото вземане.
Представена е Нотариална покана, изпратена от Б.Б.
до „К.Т.Б.” АД - в несъстоятелност чрез нотариус Ал.Ч., с която уведомява за
извършената цесия.
Представени са Възражения от 19.03.2015 г., подадени от „А.Е.” ООД, „З.”
ООД, „З.К.” ООД, „З. И.” ООД, „М.К.” ООД и „К.И.” ООД с приложени към тях
отговори на квесторите на „КТБ” АД /н./ от 23.03.2015 г.
Представен е Отговор от 11.06.2015 г. от синдиците на „К.Т.Б.” АД - в
несъстоятелност по допълнителни възражения от 08.06.2015 г.
С Писмо до Ф. за Г. на В. в банките с вх. номер 90- 0125/18.06.2015 г.,
изпратено с копие до „К.Т.Б.” АД - в несъстоятелност с вх. номер
2799/18.06.2015 г. „А.Е.” ООД, „З.” ООД, „З.К.” ООД, „З. И.” ООД, „М.К.” ООД, „К.И.”
ООД и „Л.Е.“ ООД са поканили Ф.а за Г. на В. в банките в 7-дневен срок от
получаването на писмото да им заплати
сумите по В. до гарантираните в закона размери на всяко едно от
дружествата.
Представени са Разпечатки от онлайн достъпен софтуер за изчисление на
законната лихва, претендирана в посочените по-горе
размери за периода 26.06.2015 г. - 28.06.2015 г., включително.
Представени са Съобщение по т.д. №
4564/2015г., TO, VI-13 състав на СГС и искова молба, въз
основа на която е образувано т.д. № 4564/2015г., ТО, VI-13 състав на СГС, както
и Договор за прехвърляне на вземания между В.Д. Ш., ЕГН ********** и „К.Д.”
ООД, ЕИК ***, „Г.П.П.” ООД, ЕИК ****, „С.Б.К.” ООД,
ЕИК ****, „З.М.” ООД, ЕИК ***, „Б.С.К.Б.” ЕООД ЕИК ***, „К.И.” ООД, ЕИК ***, „Л.Е.”
ООД, ЕИК ***, per. № 7133 от 26.03.2014г. на
Нотариус Ал. Ч., per. № * на НК, който е представен като писмено
доказателство по т.д. № 4564/2015г., TO, VI-13 състав на СГС.
Представен е Отговор от ФГВБ с изх.№ 80-0102/28.07.2015 г., в
който е посочено, че лицето, което е придобило част от паричните вземания по
силата на договор за цесия не става страна по договора за влог, а придобива
единствено качеството кредитор на банката за вземането за паричната сума,
предмет на цесията. Прехвърлените вземания вследствие на разпоредителни сделки
с влогове, извършени в периода на специалния надзор, не се покриват от
гаранцията по чл.4, ал.1 от ЗГВБ и не се включват в списъка на вложителите по
чл.7, ал.3 от Наредба № 23.
Във връзка с
възражението на ответника, че ищците не са осчетоводили вземанията си ищците са
представили следните доказателства: Годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО
за 2014 г. на всяко от дружествата цесионери;
Счетоводни статии за осчетоводяване на вземания и задължения към 29.03.2014 г.
на „А.Е.” ООД, „З.” ООД „З.К.” ООД, „М.К.” ООД, „К.И.” ООД и „Л.Е.” ООД и на „З.И.”
ООД-към 31.03.2014 г.; Пълномощно, заверено под per. №
146/16.01.2014 г. от Нотариус № 110 в РНК, с
район на действие - PC Несебър.;
Рамков договор за платежни услуги между „КТБ” АД (н) и „З.” ООД, Договор за
стандартен срочен депозит от 07.03.2014 г. заедно с два броя извлечения от
сметка.; Договор за заем от 12.12.2011 г. между „Б.С.К.Б.”
ЕООД и Б.Б., Договори за заем от 17.01.2014 г. - два
броя между „Б.С.К.Б.” ЕООД и Б.Б., заедно с платежни
документи за превод на сумите по заемите и Договор за заем от 06.03.2014 г.
между „Б.С.К.Б.” ЕООД и Б.Б., заедно с платежни
документи за превод на сумите по заемите; Договор за заем от 06.03.2014 г.
между „С.Б.К.” ООД и Б.Б., с платежни документи за
превод на сумата по заема.; ГДД за 2014 г. на Б.Б.. Договори за
заем от 06.03.2014 г. -два броя между „С.Б.К.” ООД и В. Ш., с платежни
документи за превод на сумите по заемите.; ) Договори за
заем от 17.01.2014 г. и от 06.03.2014 г. между „Б.С.К.Б.” ЕООД и В. Ш., с
платежни документи за превод на сумите по заемите; Договор за заем от
21.12.2011 г. между „З.И.” ООД и В. Ш. и тристранно споразумение към него от
16.07.2012 г„ между „З.И.” ООД, В. Ш. и „Б.С.К.Б.” ЕООД; ГДД за 2014 г. на В. Ш.;
Извадки от печатни медии и съобщение на официалната страница на банката.
Представени
са извлечения от Общия регистър по чл.28а, ал.1, т.1 от ЗННД на нотариус А.Ч.,
видно от които под № 7592/29.03.2014 г. е вписан Договор за прехвърляне на
вземания със страни Б.Г.Б. и „А.Е.” ООД, „З.” ООД, „З.К.” ООД,
„З. И.” ООД, „М.К.” ООД, „К.И.” ООД и „Л.Е.“ ООД, а под № 13536/16.06.2014 г. е
нотариална покана от Б.Б. до „КТБ“ АД.
Представено е копие на нотариалната покана, в което е вписано, че се
изпраща до „К.Т.Б.” АД, на адрес: гр.*********. На гърба на нотариалната покана
връчителят В.М. е удостоверил, че на 16.06.2014 г. на
адреса на получателя е залепил уведомление за получаване на нотариалната покана
от канцеларията на нотариус Ал.Ч..
Представена е разписка към Нотариалната покана, в която връчителят В.М. е вписал, че на деня на издаване на
разписката 16.06.2014 г. е залепил уведомление на входната врата на КТБ на
адрес: гр.София, ул. Граф Игнатиев № 10.
Представен
е Договор от 8.01.2007 г. между Нотариус
А.Ч. и В.М., по силата на който нотариусът е възложил на лицето връчването на
съобщения и книжа при условията и по реда на ГПК и Възлагателни
писма към договора. С възлагателно писмо от
16.06.2014 г. е възложено връчване на нотариална покана от Б.Б. до КТБ АД
с приложение към поканата – Договор за прехвърляне на вземане, сключен на
29.03.2014 г.
Представено е извлечение от Списък на приетите от синдика на КТБ АД /н./
вземания, от което е видно, че Б.Б. е включен в
списъка на кредиторите на КТБ АД /н/ под № 928 с вземане в размер
1 067 844.88 лева или с пълния размер на своите вземания.
Представена е справка от електронна страница на ФГВБ, видно от която Ф.ът е започнал изплащане на гарантираните влогове на
4.12.2014 г.
В съдебно заседание на 10.05.2016 г. като свидетел е разпитан В.М.М.. От показанията му се установява, че работи като връчител при нотариус Ч. от 8-9 години. През лятото на 2014
г., преди фалита на КТБ АД бил носил нотариални покани в отдел „Деловодство“.
Служителката, която била там не пожелала да се разпише на поканите, тъй като не
била упълномощена. Служителката звъняла на няколко телефона, след което
отказала да ги получи. М. залепил уведомления на вратата на банката. Мисли, че
тогава поканите били две. В уведомленията пишело, че служител на банката следва
да отиде в кантората на нотариус Ч. да получи поканите Свидетелят М. стоял
отвън и пазел , защото нямало къде да се спира в центъра.
В съдебно заседание на 10.05.2016 г. като свидетел е разпитан О.В. М.. От
показанията му се установява, че със свидетеля М. имали практика да се движат заедно
с кола и взаимно да се придружават. При връчването на нотариалните покани на
КТБ през лятото на 2014 г. си спомня, че той останал в колата, тъй като я били
паркирали на място където имало коли на банката и тъй като запушили 2-3 от тях,
шофьорите протестирали. М. се забавил около десетина минути. Като се върнал
попълнил някакви документи, отишъл до входа на банката и залепил нещо на
вратата. Било около обяд.
В съдебно заседание на 10.05.2016 г. като свидетел е разпитана Л.И.Т., от
чиито показания се установява, че работила в КТБ АД от 2002 г. до ноември 2015
г. в деловодството на длъжност до 2013 г. „Технически сътрудник“, а след това
директор на дирекция „Деловодство“. Там работели 5 деловодители и един куриер.
Те не стояли през цялото време в кабинета, тъй като имали задължения да
разнасят документи. В деловодството винаги имало няколко човека и никога не
оставало с един деловодител. Никога не били отказвали да приемат документи.
Нотариалните покани се входирали и се представяли за
резолюция от изпълнителния директор до 2014 г., а след това от квестори и
синдици. При всички случаи при връчване на нотариалната покана, се поставял
входящ номер върху нея. Работното време било сутрин от 8.30 до 17.00 часа.
Имали половин час обедна почивка, през която деловодството не било затваряна.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена
и като компетентно извършена съдът възприема. Съгласно заключението на вещото
лице при „А.Е.” ООД, „З.” ООД, „З.К.”
ООД, „З. И.” ООД, „М.К.” ООД, „К.И.” ООД и „Л.Е.“ ООД са осчетоводени вземания
към „К.Т.Б.“ АД по сметка 498 „Други дебитори“. В заключението са уточнени конкретните суми. Съгласно заключението при „А.Е.” ООД, „З.” ООД, „З.К.” ООД, „З. И.”
ООД, „М.К.” ООД, „К.И.” ООД и „Л.Е.“ ООД са осчетоводени задължения към Б.Б. по сметка 499 „Други кредитори“ за съответните суми,
които са равни по размер с тези осчетоводени като вземания от КТБ АД. Вещото
лице е посочило, че в балансите към 31.12.2014 г. на „А.Е.” ООД, „З.” ООД, „З.К.”
ООД, „З. И.” ООД, „М.К.” ООД, „К.И.” ООД и „Л.Е.“ ООД цедираните
им вземания от Б.Б. на основание Договор за
прехвърляне на вземане са отразени в Активите на балансите, в раздел текущи
вземания, т.II Вземания – Други задължения с шифър 07800. В Балансите към 31.12.2014 г.
на седемте дружества счетоводно отразеното задължение към цедента
Б.Б. на основание Договор за прехвърляне на вземания
е отразено в Пасива на Баланса като – Други задължения с шифър 07800.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
При заявените от страните твърдения и искания
съдът намира, че е сезиран със субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл.20 от Закона за Г. на В. в банките и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.20, ал.1 от ЗГВБ Ф.ът изплаща задължения на съответната банка към нейни
вложители до гарантираните размери, в случай че е налице: 1. решение на
Българската народна банка за отнемане на лиценза за банкова дейност; 2. решение
на Българската народна банка за установяване, че В. са неналични и че по нейна
преценка към този момент банката изглежда неспособна – по причини, пряко
свързани с нейното финансово състояние, да изплати В. и че няма да бъде в
състояние да направи това в краткосрочна перспектива; решението се взема не
по-късно от 5 работни дни от узнаването, че банката не е изплатила влогове,
които са изискуеми и дължими, или 3. акт на съдебен орган, с който по причини,
пряко свързани с финансовото състояние на банката, се препятства предявяването
на вземанията на вложителите срещу банката.
В случая по отношение на „К.Т.Б.” АД - в несъстоятелност са
налице условията, даващи основание на ответника да изплати на вложителите в нея
нейните задължения до определения от закона размер. Налице
е решение № 138/06.11.2014 г. на БНБ за отнемане на лиценза на банката,
представено и прието като доказателство по делото. Към този момент е възникнало
правото на вложителите на банката да получат плащане от Ф.а.
Спорен е въпросът доколко ищците имат качеството на вложители в КТБ АД
/н./, което би ги определило като правоимащи по
чл.20, ал.1 от ЗГВБ.
По делото е установено, че Б.Б. е бил вложител в „К.Т.Б.” АД - в несъстоятелност
като на негово име били открити две
банкови сметки - IBAN: ****** и IBAN: ******, в които били депозирани суми в евро и
лева.
По силата на сключен договор за цесия, с нотариална заверка на
подписите на сключилите го лица, на 29.03.2014 г. Б.Б.
прехвърлил части от притежаваните от него вземания по откритите в „К.Т.Б.” АД -
в несъстоятелност, две банкови сметки. С Договора за цесия ищците придобили
вземания на Б.Б. към „К.Т.Б.” АД - в несъстоятелност
съответно:
1./ по банкова сметка е IBAN: ******, произтичащи от Рамковия договор за платежни услуги от
21.12.2013 г. и Анекс № 128162/21.12.2013 г. към него:
-
„А.Е.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 82
000 евро - част от посоченото вземане,
-
„З.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 82 000
евро - част от посоченото вземане,
-
„З.К.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 81
600 евро - част от посоченото вземане,
-
„З.И.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 77
900 евро - част от посоченото вземане,
-
„М.К.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 77
900 евро - част от посоченото вземане,
-
„К.И.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 73
750 евро - част от посоченото вземане
2./ по банкова сметка с IBAN: ******, произтичащи от Рамковия договор за
платежни услуги от 21.12.2013 г. и Анекс № 131476/21.01.2014 г. към него ищецът
„Л.Е.” ООД придобил част от вземането, в размер на сумата от 80 266,67 лв.
Съдът намира, че договорът за цесия е
действителен, сключен след съвпадане на насрещните волеизявления на сключилите
го страни и поражда целените от тях последици.
По делото са
събрани доказателства във връзка с оспорването на датата на нотариалната
заверка на подписите върху договора - представи оригиналът на договора за
цесия, както и оригинал на Общия регистър на Нотариуса, за който е установено
от извършената констатация в съдебно заседание вписването на договора за цесия
на датата, посочена в него - 29.03.2014 г. и под регистрационния номер - 7592,
посочен в щемпела на нотариуса. По делото е представено удостоверение от МВР,
че Б.Б., цедент
и В. Ш., управител на ищцовите дружества са били
извън
територията на Р.България на 29.03.2014 г. - датата
на сключване на договора за прехвърляне на вземане, но съдът като взе предвид събраните доказателства
относно датата на сключване на този договор, намира, че това удостоверение е
неистинско.
Съгласно чл.181, ал.1 от ГПК частният документ
има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен. Трети лица по
смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК са тези, които черпят права от лицето,
подписало документа, а другите, неучастващи в подписването на документа лица не
са трети лица и спрямо тях
посочената в документа дата важи. Това приема практиката на ВКС по чл.290 от ГПК / решение № 186 от 19.03.2012 г. по т.д.№ 557/2011 г., II т.о., и решение №
193/04.06.20Юг. по гр.д.№ 176/2010г., II г.о./.
В
случая ответника и подпомагащата го страна не са трети лица по смисъла на тази
разпоредба.
Съдът намира, че по делото не се установиха
посочените от ответника и подпомагащата го страна възражения за нищожност на
договора за цесия.
Съдът
намира, че не може да се приеме да е налице заобикаляне на закона с договора за
цесия, тъй като липсва субективният елемент страните по сделката да са съзнавали, че чрез
същата постигат цел, която законът не позволява. По делото не е доказано, че
договорът е сключен с цел постигането на забранен или непозволен от закона
резултат. Договорът е сключен през м.март, към който момент обществото не е било информирано за
евентуалното лошо икономическо и финансово състояние на К.т.б.
Съдът не счита за установено договорът за
цесия да е в противоречие с добрите нрави. Не е установено
страните по него да са знаели за настъпило лошо икономическо и финансово
състояние на длъжника. С оглед датата на сключване на договора не може да се
приеме, че същият е насочен към увеличаване по недопустим начин на размера
на средствата, които ищците искат да получат чрез плащане от Ф.а и които иначе
не биха получили. Отнемането на лиценза
на банката е настъпило през м.ноември 2014 г. – 7 месеца след договора. Ищците
са осчетоводили сделката още през м.март 2014 г. и са я декларирали в ГДД.
Съдът не
счита, че е налице твърдяната от ответника привидност на договора по
смисъла на чл.26, ал.2, изречение първо, предложените последно от ЗЗД. По
делото не е установено друго намерение у страните освен това да бъдат прехвърлени
вземанията на цедента към КТБ АД на цесионерите. По отношение на твърдението, че договорът за
цесия прикрива целта на цедента да получи пълния
размер на сумите по В., съдът намира, че с оглед установената дата на договора
това възражение е неоснователно.
По реда на чл.50 от ЗННД във вр. чл.47, ал.1 от ГПК с нотариална покана след изтичането
на предоставения с уведомление, залепено на 16.06.2014 г., 14-дневен срок за
получаването й, на 1.07.2014 г., „К.Т.Б.” АД - в несъстоятелност е
уведомена за извършената цесия от страна на цедента Б..
Поправка на
датата на залепване на уведомлението в екземпляра на нотариалната покана за цедента е установена и с изслушаната в последното съдебно
заседание съдебно-криминалистическа експертиза. Съдът
приема, че поправката се дължи на допусната техническа грешка - първоначално
посочената дата 02.07.2014 г., поправена на 16.06.2014 г. Въпреки поправката в края на печата
този екземпляр, по-нагоре в текста на печата, с който се описва връчването, също
е изписано от връчителя, че на 16.06.2014 г. е
посетил адреса и е залепил уведомление. По делото е представен препис от
екземпляра, подвързан в книгата на Нотариуса, в който датата на залепване на
уведомлението е 16.06.2014 г. Липсата на поправки в подвързания екземпляр от
поканата в книгата на нотариуса се установява и от приетата по делото експертиза.
По делото е представена разписка за връчване на поканата /неоспорена/, в която връчителят отново е посочил като дата 16.06.2014 г.
Съгласно чл.50,
ал.3 от ГПК връчването на търговци и юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги
приеме. Съгласно ал.4 на този текст когато връчителят
не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да
получи съобщението, той залепва уведомление
по чл.47, ал.1 от ГПК. По делото е установено със събраните свидетелски
показания от връчителя В.М. и присъствалия при
залепване на уведомлението свидетел О.М. ясно, че връчването чрез залепване на
уведомление е извършено след като връчителят не е
намерил лице, съгласно да получи уведомлението и е направено на вратата на
централния офис на КТБ АД. Показанията на свидетеля Т. не установяват факти,
които да са в противоречие с показанията на другите двама свидетели, тъй като
тя установява как е работело деловодството на КТБ по принцип.
По силата на договора за цесия кредиторът прехвърля свое вземане към
длъжника /чл.99, ал.1 от ЗЗД/. Цесията е
способ за прехвърляне на вземания. Посредством договора за цесия ищците са
станали кредитори на „К.Т.Б.” АД - в несъстоятелност и са придобили право да
получат прехвърлените им суми от В. на цедента в
банката.
Към датата на сключване на договора за цесия и към датата на уведомяване
на длъжника за прехвърлянето на вземането, както и към датата, на която
вложителите на КТБ са придобили вземания към Ф.а /съгласно чл.20, ал.1 от ЗГВБ с
постановяването на решение № 138/06.11.2014 г. на БНБ за отнемане на лиценза на
банката/, е действал Закон за Г. на В. в банките /отм. 14.08.2015 г./ като към тези
три дати не е бил изменен текстът на чл.4, ал.3, който е гласял, че: „Разпоредбата на ал. 1 не се
прилага спрямо лица, придобили права по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога след вземане
на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1“. В последствие с изменение на ЗГВБ от
28.11.2014 г. текстът вече гласи, че : „Разпоредбата на ал. 1 не се прилага спрямо лица, придобили права по влог
в резултат на извършени и/или съобщени на квесторите, ликвидаторите или
синдиците разпоредителни действия с влога в срока на действие на мярката по чл. 116, ал. 2, т. 2 от Закона за кредитните
институции, или след вземане на решението на Българската народна
банка по чл. 23, ал. 1“.
Разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗГВБ /отм./ е
материално-правна норма и тъй като законът не й е придал обратно действие,
същата действа занапред. Съгласно чл. 14, ал.
1 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с
изрична разпоредба. Новата редакция на нормата се прилага за разпоредителни
действия с влог, извършени след 28.11.2014 г. - датата на влизане в сила на
изменената разпоредба. В процесния случай договорът
за цесия е сключен при действието на старата редакция на чл.4, ал.3 ЗГВБ
/отм./.
Отделно
следва да се има предвид, че съобщението до длъжника за извършената цесия не е
елемент от фактическия състав, който поражда действие на договора за цесия между
страните по него. Цедираното вземане преминава върху цесионерите със сключване на договора, като самото
уведомяване е регламентирано единствено е оглед обвързването на длъжника от
договора и поради действието му спрямо третите лица - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В
случая съобщението би имало значение при изследване на противопоставимостта
на цесиите на банката, която би могла да изпълни валидно /да плати/ на
предишния титуляр - в случая цедентът Б.Б., преди уведомяването.
Процесният случай не попада в обхвата на ограниченията
на чл.4, ал.3 от ЗГВБ /отм./.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗГВБ /отм./ "Вложител"
е лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да
получи паричните средства по банкова сметка или кредитните салда, произтичащи
от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки. По делото е
установено, че ищците има право по силата на сключения договор за цесия,
съобщен на длъжника, да получат прехвърлените им парични средства по посочените
в процеса банкови сметки и по тази причина същите са вложители по смисъла на
ЗГВБ /отм./.
Прехвърлените с договорите за цесия суми на
ищците са в рамките на гарантирания от ответника минимум и са дължими в
посочените в исковата молба размери.
Предявените от ищците искове за главници са
основателни и доказани по размер и ответникът следва да бъде осъден да заплати
съответно: на „А.Е.”
ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 82 000 евро ; на „З.” ООД, с ЕИК **** - сума
в размер на 82 000 евро ; на „З.К.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 81 600
евро ; на „З.И.” ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 77 900 евро ; на „М.К.”
ООД, с ЕИК **** - сума в размер на 77 900 евро ; на „К.И.” ООД, с ЕИК **** -
сума в размер на 73 750 евро и на Л.Е.”
ООД - сума в размер на 80 266,67 лв.
По предявените искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл.24, ал.2 от ЗТВБ /отм./ Ф.ът не
дължи лихви по гарантираните суми.
Тази разпоредба следва да се тълкува като се вземе предвид нормата на
чл.6, ал.1 от ЗГВБ /отм./ съгласно която общият размер на задължението на банката към един вложител се определя,
като В. му, включително начислените върху тях лихви към датата на решението на
Българската народна банка по чл. 23, ал. 1,
се събират.
Следователно разпоредбата на чл.24, ал.2 ЗГВБ
/отм./ няма предвид начислените по В. лихви до датата на отнемане на лицензията
за банкова дейност на банката.
Следователно
недължимите от Ф.а лихви са тези, които следва да се начисляват след
това решение – договорни и лихви за забава.
Исковете за присъждане на мораторна лихва са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По същите съображения съдът счита, че не следва да присъжда лихва от
датата на завеждане на иска.
При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищците направените
от тях разноски в производството съобразно с уважената част от исковете по
представения от ищците списък на разноските. При присъждане на разноските за адвокатско
възнаграждение съдът има предвид, че същите са платени единствено от ищеца „М.К.”
ООД.
Ищците дължат на ответника направените от него разноски съобразно
отхвърлената част от исковете по представен списък.
Разноските, направени в произвоството от
третото лице помагач на основание чл.78, ал.10 от ГПК не се присъждат.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Ф. за Г. на В. в банки, със седалище и адрес на управление гр.*******
да заплати на „А.Е.” ООД, с ЕИК ****, със съдебен адрес: гр.********* на основание
чл.20, ал.1 от ЗГВБ сумата 160 378,06 лв., представляващи левовата равностойност от 82 000 и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата 6599.61 лв.
ОСЪЖДА Ф. за Г. на В. в банки, със седалище и адрес на управление гр.*******
да заплати на „З.” ООД, с ЕИК ****, със съдебен адрес: гр.************ на
основание чл.20, ал.1 от ЗГВБ сумата 160 378,06 лв., представляващи левовата равностойност от 82 000 и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата 6559.65 лв.
ОСЪЖДА Ф. за Г. на В. в банки, със седалище и адрес на управление гр.*******
да заплати на „З.К.” ООД, с ЕИК ****, със съдебен адрес: гр.******* на
основание чл.20, ал.1 от ЗГВБ сумата 159 595,73 лв., представляващи левовата равностойност от 81 600,00 евро и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 6528.38
лв.
ОСЪЖДА Ф. за Г. на В. в банки, със седалище и адрес на управление гр.*******
да заплати на „З.И.” ООД, с ЕИК **** , със съдебен адрес: гр.******* на
основание чл.20, ал.1 от ЗГВБ сумата 152 359,16 лв., представляващи левовата равностойност от 77 900,00 евро и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата 6239.17 лв.
ОСЪЖДА Ф. за Г. на В. в банки, със седалище и адрес на управление гр.*******
да заплати на „М.К.” ООД, с ЕИК ****, със съдебен адрес: гр.******* на
основание чл.20, ал.1 от ЗГВБ сумата 160 378,06 лв., представляващи левовата равностойност от 82 000 и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата 43189.20 лв.
ОСЪЖДА Ф. за Г. на В. в банки, със седалище и адрес на управление гр.*******
да заплати на „К.И.” ООД, с ЕИК ****, със съдебен адрес: гр.*********** на
основание чл.20, ал.1 от ЗГВБ сумата 144 242,46 лв., представляващи левовата равностойност от 73 750,00 евро и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 5914.76
лв.
ОСЪЖДА Ф. за Г. на В. в банки, със седалище и адрес на управление гр.*******
да заплати на „Л.Е.” ООД, ЕИК ***, със съдебен адрес: гр.******* на основание чл.20,
ал.1 от ЗГВБ сумата 80 266,67 лв. и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 3357.87 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.Е.” ООД, с ЕИК ****, със съдебен
адрес: гр.******* срещу Ф. за Г. на В. в банки, със седалище и адрес на
управление гр.******* иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 133,78 лв. за периода от 26.06.2015 г. до 28.06.2015 г.
като неоснователен.
ОСЪЖДА „А.Е.” ООД, с ЕИК ****, със съдебен адрес:
гр.******* да заплати на Ф. за Г. на В.
в банки, със седалище и адрес на управление гр.******* на основание чл.78, ал.3
от ГПК сумата 4.19 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.” ООД, с ЕИК **** със съдебен адрес: гр.*******
срещу Ф. за Г. на В. в банки, със седалище и адрес на управление гр.******* иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 133,78 лв. за периода от 26.06.2015 г. до 28.06.2015 г., включително
като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.” ООД, с ЕИК ****, със съдебен адрес:
гр.******* да заплати на Ф. за Г. на В.
в банки, със седалище и адрес на управление гр.******* на основание чл.78, ал.3
от ГПК сумата 4.19 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.К.” ООД, с ЕИК
**** със съдебен адрес: гр.******* срещу Ф. за Г. на В. в банки, със седалище и
адрес на управление гр.******* иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
сумата 133.13 лв. за периода от
26.06.2015 г. до 28.06.2015 г., включително като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.К.” ООД, с ЕИК ****, със съдебен
адрес: гр.******* да заплати на Ф. за Г.
на В. в банки, със седалище и адрес на управление гр.******* на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата 4,16 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.И.” ООД, с ЕИК ****
със съдебен адрес: гр.******* срещу Ф. за Г. на В. в банки, със седалище и
адрес на управление гр.**** № иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
сумата в размер на 127.9 лв. за периода от
26.06.2015 г. до 28.06.2015 г., включително като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.И.” ООД, с ЕИК ****, със съдебен
адрес: гр.******* да заплати на Ф. за Г.
на В. в банки, със седалище и адрес на управление гр.******* на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата 4 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.К.” ООД, с ЕИК ****
със съдебен адрес: гр.******* срещу Ф. за Г. на В. в банки,,, със седалище и
адрес на управление гр.******* иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
сумата 127.9 лв. за периода от
26.06.2015 г. до 28.06.2015 г., включително като неоснователен.
ОСЪЖДА „М.К.” ООД, с ЕИК ****, със съдебен
адрес: гр.******* да заплати на Ф. за Г.
на В. в банки, със седалище и адрес на управление гр.******* на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата 4 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „К.И.” ООД, с ЕИК **** със съдебен
адрес: гр.******* срещу Ф. за Г. на В. в банки, със седалище и адрес на
управление гр.******* иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 120,32 лв. за периода от 26.06.2015 г. до 28.06.2015 г.,
включително като неоснователен.
ОСЪЖДА „К.И.” ООД, с ЕИК ****, със съдебен
адрес: гр.******* да заплати на Ф. за Г.
на В. в банки, със седалище и адрес на управление гр.******* на основание
чл.78, ал.3 от ГПК сумата 3.76 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„Л.Е.” ООД, ЕИК *** със съдебен адрес:
гр.******* срещу Ф. за Г. на В. в банки, със седалище и адрес на управление гр.*******
иск с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 66,96 лв. за периода от 26.06.2015 г. до 28.06.2015 г., включително
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Л.Е.” ООД, ЕИК ***, със съдебен адрес:
гр.******* да заплати на Ф. за Г. на В.
в банки, със седалище и адрес на управление гр.******* на основание чл.78, ал.3
от ГПК сумата 2.09 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: