Присъда по дело №14251/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 143
Дата: 19 март 2024 г. (в сила от 4 април 2024 г.)
Съдия: Виолета Стоянова Парпулова
Дело: 20221110214251
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 143
гр. ***, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.
и прокурора Н. Цв. И.
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА Наказателно
дело от общ характер № 20221110214251 по описа за 2022 година
въз основа закона и доказателствата по делото,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. М. Х., ЕГН **********, роден на **** г. в гр. С.,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, с адрес гр. С.,
***, за ВИНОВЕН в това, че за периода от месец ноември 2017 г. до месец март 2020 г.
включително, месец юни 2020 г., месец август 2020 г., месец октомври 2020 г., месец
декември 2020 г., месец януари 2021 г. и месец декември 2021 г., в гр. С., след като бил
осъден с протокол от 26.04.2017 г., СРС, 91-ри състав, постановено по гражданско дело №
73608/2016 г., влязло в законна сила на 04.05.2017 г., да издържа свой низходящ - дъщеря си
М. И. Х., чрез нейната майка и законен представител М. Г. К., като заплаща месечна
издръжка в размер на 190 /сто и деветдесет/ лв., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно - 35 /тридесет и пет/ пълни месечни
вноски в размер на 190 лв. всяка, като размерът на общо дължимата сума за издръжка
възлиза на 6 650 /шест хиляди шестстотин и петдесет/ лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1
НК. Поради това на основание чл. 183, ал. 1 вр. чл. 54 НК вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 вр.
ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК му НАЛАГА наказание ПРОБАЦИЯ, с пробационни мерки, както
следва:
1. задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и
подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два
1
пъти седмично за срок от девет месеца;
2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от девет
месеца;
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия И. М. Х., ЕГН ********** да
заплати в полза на държавата сумата от 456, 40 /четиристотин петдесет и шест лв. и
четиридесет ст./ лв., представляваща направените по делото разноски, от които 146, 40 /сто
четиридесет и шест лв. и четиридесет ст./ - в полза на СДВР, и 310 /триста и десет/ лв. - в
полза на Софийски районен съд.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски съд в 15-
дневен срок от днес по реда на Глава Двадесет и първа от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НОХД № 14251/2022 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски районен съд
обвинителен акт против И. М. Х., ЕГН ********** по обвинение в извършване на
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
Първоинстанционното съдебно следствие е проведено по реда на Глава Двадесета от
НПК. В хода му подсъдимият Х. не се явява и не дава обяснения.
В дадения ход по същество прокурор И. поддържа обвинението, намирайки го за
доказано от обективна и субективна страна. Пледира, предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия, да му бъде наложено наказание пробация, включваща първите две
задължителни пробационни мерки по чл. 42а НК за срок от по шест месеца.
Адв. Д., служебен защитник на подс. Х., застъпва, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства се е доказало извършването на деянието от страна на
доверителя й, и се солидаризира с прокурора относно наказанието, което да му бъде
наложено - пробация в минимален размер.
Като обсъди и съобрази събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, и способите за доказване, при съобразяване с чл. 301 и
следващите НПК, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият И. М. Х., ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. С.. Същият е
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, работи по
трудово правоотношение, с адрес гр. С., ж.к. ***.
Подсъдимият Х. и свидетелката М. К. имали дългогодишна връзка, от която на
29.07.2014 г. се родила дъщеря им М. И. Х.. Скоро след това К. и подсъдимият се разделили
и свид. К., заедно с малолетното им дете, се изнесла от жилището на Х. и се върнала в
жилището на майка си В. К..
Впоследствие, с протоколно определение на СРС, ГО, 91-ви състав, постановено по
гражданско дело № 73608/2016 г., влязло в законна сила на 04.05.2017 г., била одобрена
постигната между подсъдимия и свид. М. К. спогодба, по силата на която упражняването на
родителските права спрямо М. И. Х. било предоставено на майката М. Г. К., а на бащата -
подс. Х., бил определен режим на лични отношения. Определено било подс. И. Х. да
заплаща на дъщеря си М. И. Х. месечна издръжка в размер на 190 /сто и деветдесет/ лв. до
настъпването на законна причина за изменението или прекратяването на издръжката.
След влизане в сила на одобрената от съда спогодба, със съдържанието на която
подсъдимият бил запознат, подс. Х. първоначално изплатил на свид. М. К. сума в размер на
900 /деветстотин/ лв., на три пъти по 300 /триста/ лв., в изпълнение на задължението си за
заплащане на издръжка. Впоследствие обаче преустановил плащанията, като за периода от
месец ноември 2017 г. до месец март 2020 г. включително, както и за месец юни 2020 г.,
месец август 2020 г., месец октомври 2020 г., месец декември 2020 г., месец януари 2021 г. и
месец декември 2021 г., Х. съзнателно не изпълнил задължението да изплаща месечна
издръжка на М. И. Х.. Това станало, въпреки че знаел адреса на детето и на законния му
представител свид. М. К., където следвало да изпълни задължението. В рамките на този
период подсъдимият полагал труд по трудово правоотношение и нямал проблеми, свързани
със здравословното състояние, които да влияят върху работоспособността му.
Образувано било изпълнително дело при ЧСИ М. П., по което бил наложен запор
върху получаваното от Х. трудово възнаграждение, и била удържана сума в размер на 3 040
лв., заплатени, както следва: на 27.04.2020 г. - 190 лв., на 27.05.2020 г. - 190 лв., на
16.07.2020 г. - 190 лв., на 21.09.2020 г. - 190 лв., на 02.11.2020 г. - 190 лв., на 03.02.2021 г. -
1
190 лв., на 09.03.2021 г. - 190 лв., на 09.04.2021 г. - 190 лв., на 05.05.2021 г. - 190 лв., на
09.06.2021 - 190 лв., на 13.07.2021 - 190 лв., на 13.08.2021 - 190 лв., на 09.09.2021 г. - 190 лв.,
на 04.10.2021 г. - 190 лв., на 29.10.2021 г. - 190 лв., и на 05.01.2022 г. - 190 лв.
Същевременно за времето от месец ноември 2017 г. до месец март 2020 г.
включително, както и за месец юни 2020 г., месец август 2020 г., месец октомври 2020 г.,
месец декември 2020 г., месец януари 2021 г. и месец декември 2021 г., подс. Х. съзнателно
не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, като дължимата за
посочения период издръжка възлиза на 6 650 /шест хиляди шестстотин и петдесет/ лв., а
именно 35 /тридесет и пет/ пълни месечни вноски в размер на 190 /сто и деветдесет/ лв.
всяка.
По доказателствата:
Съдът прие изложената фактическа обстановка за установена въз основа събрания и
приобщен по делото доказателствен материал, при преценка на доказателствата,
доказателствените средства и способите за доказване поотделно и в съвкупност, както
следва: гласни - показанията на свидетелите М. К. К. С., В. К. и П. П., в това число
показанията на свид. М. К. и и свид. П. от ДП, приобщени към доказателствения материал
чрез прочитане; писмени - справка за съдимост за подсъдимия; жалба до СРП; справки от
Агенция по вписванията, Агенция по заетостта, ТД на НАП, НОИ, КАТ, Столична община,
Дирекция „Общински приходи“; справка от ЧСИ М. П.; протоколно определение на СРС,
ГО, 91-ви състав, постановено по гр. д. № 73608/2016 г., влязло в законна сила на 04.05.2017
г.; изпълнителен лист; удостоверение за раждане; договор за мобилни услуги; трудов
договор № 152/03.10.2019 г.; длъжностна характеристика; удостоверение за изплатени
трудови възнаграждения и ползвани отпуски, и способите за доказване - заключения на
съдебно-икономическа експертиза и допълнителна съдебно-икономическа експертиза
/коригиран вариант/.
От решаващо значение за формиране фактическите изводи на съда е протоколно
определение на СРС, ГО, 91-ви състав, постановено по гр. д. № 73608/2016 г., влязло в
законна сила на 04.05.2017 г., посредством което се установява определеният размер на
дължимата от Х. издръжка за низходящата му М. И. Х..
Посредством показанията на свидетелките М. К. и В. К. се установява размерът на
доброволно заплатените от подсъдимия суми, както и обстоятелства относно образуването
на изпълнителното дело, с последвалите удръжки от трудовото му възнаграждение.
Информативни досежно последните факти са и показанията на свидетелите С. и П., като
изложеното от тях кореспондира с получената от ЧСИ М. П. справка относно сумите,
удържани от трудовото възнаграждение на Х. за съответните месеци. Съдебният състав
прецени депозираното от всички разпитани свидетели, в това число в хода на досъдебното
производство, като последователно, логично и безпротиворечиво, поради което му се довери
и използва показанията им при формирането на фактическите си изводи.
Размерът на неплатената издръжка за инкриминирания период - от месец ноември
2017 г. до месец март 2020 г. включително, месец юни 2020 г., месец август 2020 г., месец
октомври 2020 г., месец декември 2020 г., месец януари 2021 г. и месец декември 2021 г., се
установява посредством коригираното заключение на допълнителната съдебно-
икономическа експертиза и даденото в съдебно заседание от вещото лице М. разяснение.
Съдебният състав кредитира депозираното експертно заключение, намирайки го за относимо
към предмета на доказване, обективно изготвено и отговарящо в пълнота на поставените
задачи.
Обстоятелствата, свързани с имотното състояние на подсъдимия, а именно, че в
рамките на инкриминирания период е полагал труд по трудово правоотношение, какъвто
полага и понастоящем /към момента на изискване на справката от НОИ в хода на съдебното
следствие/, както и че притежава ППС, се изясняват посредством събраните в тази насока
2
писмени доказателства - справки от Агенция по вписванията, Агенция по заетостта, ТД на
НАП, НОИ, КАТ, Столична община, Дирекция „Общински приходи“.
Фактическа констатация относно миналата съдимост на Х. - че не е осъждан и
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, съдът формира въз основа
справката му за съдимост.
От правна страна:
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът призна подс. И. Х. за
виновен в извършване на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, за което му е повдигнато
обвинение.
От обективна страна се доказа, че за периода от месец ноември 2017 г. до месец март
2020 г. включително, както и за месец юни 2020 г., месец август 2020 г., месец октомври
2020 г., месец декември 2020 г., месец януари 2021 г. и месец декември 2021 г., в гр. С., след
като бил осъден с протокол от 26.04.2017 г., СРС, 91-ри състав, постановено по гражданско
дело № 73608/2016 г., влязло в законна сила на 04.05.2017 г., да издържа свой низходящ -
дъщеря си М. И. Х., чрез нейната майка и законен представител М. Г. К., като заплаща
месечна издръжка в размер на 190 /сто и деветдесет/ лв., подс. Х. съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 35 /тридесет и пет/
пълни месечни вноски в размер на 190 лв. всяка, като размерът на общо дължимата сума за
издръжка възлиза на 6 650 /шест хиляди шестстотин и петдесет/ лв.
С оглед принципната съставомерност на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, е
необходимо наличието на влязъл в сила съдебен акт, с който деецът да е осъден да изплаща
издръжка на свой съпруг, възходящ или низходящ, брат или сестра. На следващо място,
деецът следва да не е изплатил най-малко две месечни вноски по съществуващото
задължение. Тоест началният момент, от който деянието е съставомерно, е неплащането на
две поредни месечни вноски от задължението за издръжка. Инкриминираното престъпно
деяние по правната си природа е продължено престъпление, чиято изпълнителна форма е
бездействието през инкриминирания период.
В процесния случай, съгласно влязъл в сила съдебен акт, за който подс. Х. е бил
надлежно уведомен, той е бил осъден да заплаща на дъщеря си М. И. Х., чрез майка й и
законен представител М. К. К., месечна издръжка в размер на 190 лв. Считано от датата на
влизане на решението в сила, подсъдимият е имал качеството на осъден да заплаща
издръжка.
Независимо от това обаче, за периода от месец ноември 2017 г. до месец март 2020 г.
включително, както и за месец юни 2020 г., месец август 2020 г., месец октомври 2020 г.,
месец декември 2020 г., месец януари 2021 г. и месец декември 2021 г., Х. не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно на 35 /двадесет и пет/
месечни вноски, с общ размер на дължимата издръжка 6 650 лв., с което съставът на чл. 183,
ал. 1 НК е осъществен от обективна страна.
Предвид правната природа на процесното деяние, то се явява довършено към края на
месец декември 2021 г., който момент е определен с обвинителния акт като краен за
инкриминирания период.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, с пряк умисъл. Наличието му
се извежда по недвусмислен начин от една страна от обстоятелството, че е знаел, че след
влизане в сила на съдебното определение е осъден по надлежния ред да заплаща на дъщеря
си издръжка в съответния размер, и от друга страна, предвид факта, че не го е направил в
рамките на инкриминирания период, въпреки наличието на обективна възможност за това.
Формалният характер на деянието по дефиниция предполага единствено
субективното предвиждане от страна на дееца на неизбежното неплащане на издръжката в
размер на две месечни вноски, без законодателят да държи сметка за наличието на
3
обективна невъзможност за това. Това е така, тъй като задължението за издръжка по чл. 183,
ал. 1 НК не е обвързано от настъпването на промени в имуществената сфера на дееца, за
разлика от субективната страна на деянието по чл. 183, ал. 2 НК, което е резултатно, и при
което е необходимо деецът нарочно да се е поставил в обективната невъзможност да дава
дължимата издръжка.
По вида и размера на наказанието:
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК предвижда налагане на наказание до една година
лишаване от свобода или пробация.
Извършвайки преценка на вида и размера на наказанието, което да наложи на
подсъдимия, съдебният състав прецени, че по-подходящо по вид, с оглед целения
поправителен и превъзпитателен ефект, се явява наказанието пробация. При това и като
съобрази относителния баланс между смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало на Х. от една страна, но и продължителния период
на неплащане на издръжката, респективно високия размер на дължимата сума, от друга,
съдът прецени, че справедливо, съответно на обществената опасност на дееца и на
осъщественото деяние, и съобразено с целите на наказанието съгласно чл. 36 НК, се явява
наказанието пробация с пробационни мерки, както следва: 1. задължителна регистрация по
настоящ адрес, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от девет месеца, и 2.
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от девет месеца.
Продължителността на срока, в който наложените пробационни мерки да бъдат
изтърпявани, е обусловен от посочените по-горе отегчаващи отговорността на Х.
обстоятелства, като по този начин определената съвкупност от пробационни мерки ще
произведе търсения поправителен и превъзпитателен ефект, мотивирайки го към бъдещо
законосъобразно поведение, и ще окаже превантивен ефект спрямо останалите членове на
обществото.
По разноските:
С оглед постановената осъдителна присъда, на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът
възложи в тежест подс. Х. да заплати в полза на държавата сумата от 456, 40 /четиристотин
петдесет и шест лв. и четиридесет ст./ лв., представляваща направените по делото разноски,
от които 146, 40 /сто четиридесет и шест лв. и четиридесет ст./ лв. - в полза на СДВР, и 310
/триста и десет/ лв. - в полза на Софийски районен съд.
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови
присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4