Определение по дело №342/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 36/29.03.2011 г., постановено по гр. д. № 1554/2010 г. по описа на К.йския районен съд, Ф. М. Х. и А. А. Х., двамата от с. С., общ. Ч. са осъдени да отстъпят собствеността и предадат на Е. М. М. от с. с. владението на 1/4 ид. части от поземлен имот с пл. сн. № 18 кв. З по КРП на с. С., общ. Ч., обл. К., с площ 560 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с призем, със застроена площ 74 кв.м., състояща се от три стаи и коридор на етажа и две складови помещения с коридор в призема, и паянтова стопанска сграда, със застроена площ 49 кв.м., при граници на целия имот: югоизток- поземлен имот с пл. сн. № 19, кв.З; югозапад- улица; североизток- незастроен общински терен, северозапад- поземлен имот с пл. сн. № 17 кв. З. С решението съдът е отменил нот. акт за собственост на недвижим имот № 113 т.VІІ, рег. № 10456, нот. дело № 1313/2005 г. на нотариус Калин Димитров, с район на действие района на РС- К., с който Ф. М. Х. от с. С., общ. Ч. е призната са собственик по давностно владение на поземлен имот с пл. сн. № 18 кв. З по КРП на с. С., общ. Ч., обл. К. с площ 560 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда с призем, със застроена площ 74 кв.м. и паянтова стопанска сграда, със застроена площ 49 кв.м., в частта за 1/4 ид. част от поземления имот и построените в него жилищна сграда и паянтова стопанска сграда. Ф. М. Х. и А. А. Х. са осъдени да заплатят на Е. М. М. деловодни разноски в размер на 630 лв.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Ф. М. Х. и А. А. Х., които го атакуват като постановено в нарушение на материалния закон. Молят да се отмени решението и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли исковата претенция. Претендират разноски. В жалбата се излагат съображения, сходни с изложените в писмения отговор на исковата молба. Поддържат че, съдът неправилно приел, че предявените искове са основателни и доказани, тъй като с отговора на исковата молба не било направено възражение за изтекла придобивна давност. Посочват, че в писмения отговор твърдели, че владеят непрекъснато спорния недвижим имот от м. март 1994 г. и до подаването на исковата молба владението било необезпокоявано. Владението било предоставено от брата на първата ответница- М. М. М., който по волята на родителите им владеел имота от 1979 г. до 1994 г. На 16.11.2005 г. ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост по давностно владение, а ищецът не живял и ползвал имота след изселването си в Турция през 1989 г., не го декларирал като свой и не плащал данъци и такси за него. Неправилен бил извода, че ответниците не доказали отблъскването на владението на ищеца върху припадащите му се по наследство идеални части от имота, мотивирайки се с подадената декларация през 1998 г. от първата ответница, която сочела наследствения произход на процесния имот, но в нея не бил изписан като съсобственик ищеца, което установявало отнетото му владение от деклараторката и, че е текла придобивна давност за нея. Декларацията за отказ от наследство била правно ирелевантна, тъй като била без нотариална заверка и не била спазена процедурата за отказ от наследство, била изготвена преди заселването им в с. С. през м. март 1994 г. Било установено, че старата жилищна сграда се самосрутила през 2005 г. и следващата година ответниците построили в поземления имот нова жилищна сграда с техни средства и труд, без участие на ищеца и поради това била тяхна собственост. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Ответникът по жалбата лично и чрез процесуалният си представител я оспорва и моли да се потвърди атакуваното решение като правилно. Излага съображения и претендира разноски за тази инстанция. Първоинстанционният съд проследил произхода на правата на ищеца по отношение на ¼ ид. част от процесния имот, идваща от наследствено правоприемство на баща му и не било направено възражение за придобиване на неговата идеална част от имота въз основа на изтекла придобивна давност. Съдът обсъдил доказателствата по делото и приел, че в полза на ответницата по иска не била изтекла придобивна давност. Декларацията на сънаследника М. М. за отказ от наследство в полза на сестра му- ответницата по делото, първоинстанционният съд разглеждал в насока, преценявайки анимуса на владение на Ф. Х. и правилно стигнал до извода, че отказа е през 2005 г., когато тя се снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка и правилно приел, че не е изтекла придобивна давност в нейна полза. Относно жилищната сграда сочи, че разрешението за строеж било получено от ответницата през 2006 г. за подмяна на градоред на плочата на тавана със стоманобетонна плоча, но не и за изграждане на жилищна сграда, тъй като тогава имота бил съсобствен, нямало валидно учредено право на строеж от останалите съсобственици и строежа на жилищната сграда бил незаконен.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявени са искове с правно основание чл. 108 от ЗС и такъв по чл. 537 ал. 2 от ГПК.

Ищецът твърди, че е собственик на ¼ ид. част от поземлен имот с пл. сн. № 18 кв. 3 по КРП на с. С., общ. Ч., обл. К. с площ 560 кв.м., ведно с построените в него паятнова жилищна сграда с призем, със застроена плащ 74 кв.м. и паянтова стопанска сграда, със застроена площ 49 кв.м., при граници на целия имот: югоизток- поземлен имот с пл. сн. № 19 кв. 3, югозапад- улица, североизток- незастроен общински терен, северозапад- поземлен имот с пл. сн. № 17 кв. З. Бил собственик по наследство, останало от баща му М. В. М., починал на 07.09.1994 г. Ответницата по делото Ф. М. Х.- негова сестра, се снабдила с нотариален акт за собственост върху процесния недвижим имот по давностно владение с № 113/2005 г. Твърди, че сестра му Ф. Х. живеела в с. Б., Р.ско, като след смъртта на наследодателя им през 1994 г. се самонастанила в къща, собственост на ищеца, построена през периода 1978- 1979 г., в която живяла до 2008 г. На 30.04.1998 г. първата ответница подала данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Р България, в която посочила, че имота, за който се е снабдила с нотариален акт, се водел на баща им М. В. М., като в декларацията вписала своето име и тези на брат й М. М. и сестра й Н. М. И., и не вписала името на ищеца като наследник. От 1998 г. до м. ноември 2005 г. ответницата Ф. М. Х. живяла в собствената къща на ищеца, но не могла да го владее реално, непрекъснато и безспорно 10 и повече години. Ищецът твърди, че през 1978 г. построил в имота тоалетна от камъни, която през 2002 г. собственоръчно ремонтирал, както и монтирал тоалетна чиния и измазал помещението. През периода от 1989 г. до 2008 г., ответницата живеела в собствената къща на ищеца, но той почиствал дворното място. След като ответницата разбрала, че ищецът не желае да й отстъпи собствената си къща, започнала да разваля старата къща на баща им, да я преустройва, а през 2005 г. засадила в двора растения. Моли ответниците да бъдат осъдени да му отстъпят собствеността и предадат владението на 1/4 ид. част от процесния имот и да се отмени нот. акт № 113 т. 7 рег. № 10456 д. № 1313/2005 г.

В писмен отговор ответниците по делото изразяват становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърдят, че през 1979 г. родителите на първата ответница прехвърлили на ищеца половината дворно място, в което да построи нова къща, като другата половина и старата къща останали на брат им М. М.. На ответницата Ф. М. и сестра й Н. М. предоставили зестра и чеиз без недвижими имоти. Ответниците сключили граждански брак през 1975 г. в с. Б., където жиВ. до 1994 г. След изселването на ищеца Е. М. в Турция през 1989 г., в построената от него къща жиВ. родителите му. След смъртта на майка им на 30.01.1994 г., баща им взел решение ответниците да поемат гледането и издръжката му, като се преселят да живеят в с. С., при което старата къща и цялото дворно място да останат тяхна собственост. Било взето решение същите да живеят в новата къща на ищеца, тъй като старата къща, оставена на М. М., била необитаема. Била налице уговорка между ищеца и ответниците, последните да закупят неговата къща, тъй като семейството му окончателно напуснало България и уговорили цената да бъде платена на части като ответниците предоставили първа вноска от 100 хиляди лева. Заявяват, че ищеца не е живял и ползвал процесният недвижим имот след 1989 г., когато се е изселил в Турция, не бил декларирал този имот, не плащал данъци и такси за него, ответниците непрекъснато владеели имота от м. март 1994 год. до настоящият момент. В устните състезания се прави довод, че имота бил придобит по давност от сънаследника М. М., който владеел имота от 1978 г. до 1994 г. по силата на направено през 1978 г. устно разпределение от наследодателя, а през 1994 г. покойният М. В. в присъствието на трите си деца /без ищеца/ решил имота да остане в собственост на Ф. М..

От фактическа страна се установява следното:

От приложеното по делото удостоверение за наследници №52/09.07.2010 г. на кметство с. С., община Ч., К.йска област се установява, че ищецът по делото Е. М. М. и първата ответница Ф. М. Х. са деца и наследници по закон на починалия на 07.09.1994 г. М. В. М.. Негови наследници по закон са и децата му М. М. М. и Н. М. И.. От приложеното удостоверение за граждански брак се установява, че ответниците по иска Ф. М. М. /К./ и А. А. Косов /Х./, за чиито фамилни имена не се спори, са сключили граждански брак на 11.03.1975 г.

На 30.04.1998 г.ответницата Ф. М. Х. подала декларация по чл. 14, чл. 27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ за недвижим имот, находящ се в с. С., община Ч., кад. № 18 кв. 3 парцел ІІ- 17 и 18 по одобрен план от 1990 г., с 1000 кв. м. земя и застроена площ 60 кв. м., в която като собственици на имота посочила себе си, М. М. В.- неин брат и Н. М. И.- нейна сестра, всеки съсобственик с 1/3 ид. част от имота. Посочила също, че жилището на два етажа било построено 1990 г.

От приложеното копие на разписен лист към проекта на дворищните регулации на кварталите в с. С., се установява, че имот № 17 /двор/ бил записан на Е. М. М., а процесния имот с № 18 /двор/ бил записан на М. В. М., чието име е задраскано и на негово място е записано името на първата ответница Ф. М. Х. с документ за собственост- н. а. № 113 от 16.11.2005 г., видно от който същата е призната за собственик по давностно владение на процесния поземлен имот с пл. сн. № 18 кв. 3 по КРП на с. С., община Ч.. Към преписката по издаването на нотариалния акт е приложена декларация, която е без дата, без нотариална заверка и от която е видно, че М. М. В. и Н. М. И. декларирали, че се отказват в полза на сестра си Ф. М. Х. от наследствените си дялове от процесния имот.

На 18.01.2006 г. било издадена разрешение за строеж с № 2, с което било разрешено на ответницата Ф. М. Х. подмяна дървен гредоред със стоманобетонова таванска плоча- жилищна сграда в поз. имот с пл. сн. № 18 кв. 3 по плана на с. С., община Ч., област К.. Проектът бил представен в част конструктивна. Посочено е, че е представен документ за собственост- н. акт № 113 д. № 1313/2005 г.

От приложеното по делото ксерокопие на решение № 97/10.11.2009 г. на КАС, е видно, че е отменена заповед № 51/16.02.2009 г. на Кмета на Община Ч., с която е одобрен проект за изменение на ПУП- ПРЗ на УПИ 1- 17, УПИ 1- 18 и УПИ- 19 в кв. 3 по плана на с. С. от 1990 г.

Свидетелите по делото М. Е., С.К., М.М.., М. М., А. И., Б.С., А. И. установяват, че процесния имот бил собственост на бащата на ищеца и първата ответница- М. В. М., който през 1978 г. го разпределил между синовете си, като на сина си Е. дал място за нова къща, а старата оставил на сина си М.. През 1978 г. Е. си построил къща и живял в нея до заминаването си в Турция през 1989 г. Ответниците до 1994 г. живеели в с. Б., общ. Р., а през 1994 г. се завърнали в с. С., за да се грижат за родителите на ищеца и първата ответница. Ответниците зажиВ. в къщата на ищеца, като старата къща /процесната/ използвали за съхранение на храна за добитък и тютюн, и обработвали дворното място. Намиращата се в двора тоалетна била строена от баща им В., като по- късно била отремонтирана от ищеца. По- късно ответниците разрушили старата къща и на нейно място през 2006 г. построили нова, в която живеели понастоящем, а св. М. прехвърлил правата си върху имота на сестра си Ф. М.. Ищецът рядко посещавал България като по- честите му гостувания били от около 4- 5 години, а през 2010 г. заявил, че претендира дял от старата къща.

При тези данни съдът намира предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС за основателен и доказан по следните съображения: За да бъде основателен иска по чл. 108 от ЗС, следва ищецът да докаже, че е собственик на процесния имот и, че същия се намира във владение на ответника без правно основание. Не е ли налице една от тези предпоставки, искът не може да бъде уважен. По настоящото дело не се спори, че М. В. М., починал на 07.09.1994 г., бил собственик на процесния недвижим поземлен имот с пл. сн. № 18 кв. 3 по КРП на с. С., общ. Ч. от 1990 г. с площ 560 кв.м., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда със застроена площ 74 кв.м. и паянтова стопанска сграда със застроена площ 49 кв.м., при граници на имота: югоизток- поземлен имот с пл. сн. № 19, югозапад- улица, североизток- незастроен общински терен и северозапад- имот с пл. сн. № 17. Не е спорно и това, че негови законни наследници са децата му- ищецът Е. М. и първата ответница Ф. М., както и св. М. М. М. и Н. М. И..

Ответниците излагат съображения, че владеели имота необезпокоявано и непрекъснато от 1994 г., а през 2005 г. ответницата Ф. М. се снабдила с нотариален акт за собственост на имота по давностно владение. От доказателствата по делото обаче, не може да се приеме, че ответниците са придобили собствеността върху процесния имот по давностно владение по смисъла на чл. 79 ал. 1 от ЗС, поради следното: Правото на собственост не се губи поради неупражняването му. То се загубва само когато премине върху друго лице чрез сделка илÞ по оригинерен начин. Правото на собственост по давност върху недвижим имот съгласно чл. 79 от ЗС се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Фактическата власт на лицето върху вещта трябва да е установена по траен начин и с намерение да се държи веща като своя. За да се осъществи фактическият състав на чл. 79 ал. 1 ЗС, е нужно владението да е осъществявано по начин, който да разкрива желанието на владелеца да държи вещта като своя и да е противопоставено на собствениците, да е достигнало до тях, каквито данни по делото няма. Дори и да е налице упражняване на фактическа власт върху една вещ, то това само по себе си не представлява владение по смисъла на чл. 79 ал. 1 от ЗС, ако липсва намерение да се свои вещта и то да е противопоставено на собственика и да се отблъсне неговото владение. Промяната на намерението трябва да бъде обективирана по отношение на собственика по начин, който сочи, че се отричат правата му върху вещта. Доказателства в тази насока не са ангажирани и по делото не се установява ответниците да са демонстрирали намерение за своене по отношение на останалите сънаследници. И това е така, тъй като видно от съставената през 1998 г. от Ф. М. декларация, същата е декларирала, че имота е наследствен като е посочила като съсобственици останалите наследници, без ищеца. Освен това, св. М. М.- брат на ищеца и на първата ответница, обяснява, че той прехвърлил своя дял от имота на сестра си Ф. през 2005 г., което води до извода, че всички наследници, вкл. и ответницата Ф. М., до този момент са считали имота за съсобствен на наследниците на М. В., какъвто се е водел имота и в Община Ч.. По делото не са налични доказателства и за „прехвърляне” на дела на св. М. М. на първата ответница. Очевидно този свидетел има предвид приложената към преписката по издаването на н. акт № 113/2005 г. декларация за отказ от наследство от него и Н. М. в полза на Ф. М., която не е датирана, но явно е била съставена по повод издаването на нотариалния акт. Отделен е въпросът, че съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗН, отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49 ал. 1- т. е. с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството и в този случай приемането се вписва в особена за това книга. Освен това, частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. Обстоятелството, че ответниците живеели в жилището, собственост на ищеца, стопанисвали процесния имот, използвали съществуващата в него постройка за склад и обработвали двора, по никакъв начин не доказва, че същите са демонстрирали владение на имота единствено за себе си, отблъсквайки владението на ищеца. В тази връзка, по делото се установява, че мястото около старата къща се ползвало от ищеца, който извадил овощните дръвчета в него; построената външна тоалетна била обща, ползвала се от живущите в двете къщи и била ремонтирана от ищеца; при посещенията си в България ищецът отсядал в жилището си в съседния имот, където до възникването на споровете между страните живеела и ответницата със семейството си. Обработването на дворното място, извършването на обичайни ремонти и подобрения в имота през времето, когато ищецът не е живял в имота, са действия по поддръжката му и не сочат на отричане правата на собственика. Без значение е и факта, че ищецът Е. М. живял в Турция след 1989 г., рядко посещавал България и не декларирал съответната идеална част от наследствения имот. Освен това, макар и ответниците по иска да са построили нова сграда на мястото на старата, то следва да се отчете, че това е сторено без съответните строителни книжа, тъй като на същите е било дадено разрешение само за подмяна на дървен гредоред със стоманобетонова таванска плоча на жилищната сграда, а собствеността върху нея следва собствеността върху земята. Впрочем, ответниците по иска не са установили трайна и достатъчна по време фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене, поради което не са придобили правото на собственост върху него. Несъстоятелен и неподкрепен с доказателства е довода, че процесния имот бил придобит по давност от св. М. М., чието давностно владение ответниците присъединили към владението си. А във връзка с твърдението, че било направено устно разпределение на процесния имот от наследодателя на ищеца и на първата ответница през 1978 г. и 1994 г., следва да се посочи, че наследодателят може да подели имотите преди смъртта си, но за да има приживната делба транслативен ефект след смъртта на наследодателя и всеки от наследниците да е собственик на полученото, делбата следва да се извърши с акт за дарение или завещание. В случая това не е сторено.

Или, от доказателствата по делото се установява, че ищецът е собственик на 1/4 ид. част от процесния имот по наследство от общия наследодател М. В. М., починал на 07.09.1994 г. И тъй като процесния имот се владее от ответниците по иска без правно основание, следва да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението на претендираната част от имота на ищеца. И след като по иска по чл. 108 от ЗС се установи, че лицето което се легитимира като собственик на спорния имот не е такъв, то като последица от това отпада удостоверяващата сила на нотариалния акт, поради което и с оглед направеното искане по чл. 537 ал. 2 от ГПК /каквото дори не е необходимо, защото отмяната се явява законна последица от уважаването на вещния иск/ за отмяна на н. акт за собственост на недвижим имот № 113/2005 г., следва същият да бъде отменен до размера на 1/4 ид. части. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото следва жалбодателите да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата направените по делото разноски за тази инстанция в размер на 500 лв. адвокатски хонорар. Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 36/29.03.2011 г., постановено по гр. д. № 1554/2010 г. по описа на К.йския районен съд.

ОСЪЖДА Ф. М. Х. с ЕГН * и А. А. Х. с ЕГН *, двамата от с. С., общ. Ч., К. област да заплатят на Е. М. М. с ЕГН * от с. С., общ. Ч., К. област разноски по делото за тази инстанция в размер на 500 лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1/ 2/