№ 884
гр. Пловдив, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501253 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. Д. Б. против Решение № 1023/27.03.2022г.,
пост. по гр.д.№ 6634/2021, ПРС, с което допусната съдебна делба между В. Т. М., С. Х.
М. и Д. Д. Б. по отношение на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.507.282.1.32 по КККР на
гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-18- 48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се
в сграда с идентификатор 56784.507.282.1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.507.282, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, ведно с прилежащото му избено помещение № 34
и 3,66% идеални части от общите части на сградата, при граници: на същия етаж:
56784.507.282.1.31; под обекта: 56784.507.282.1.24; над обекта: няма,
ПРИ КВОТИ:
2/6ид.ч. за В. Т. М.;
1/6ид.ч. за В. Т. М. и С. Х. М. – в режим на СИО; 3/6ид.ч. за Д. Д. Б..
Жалбоподателят Д.Б. е обжалвал изцяло решението с мотиви, че същото е
постановено при процесуално нарушение – недопускане в съдебно заседание на
преупълномощения особен представител. Не сочи материално-правни пороци на
решението. Моли същото да бъде отменено без да предявява претенции за
1
постановяване на ново, както и да излага в какъв смисъл да е то.
Въззиваемата страна В. Т. М. и С. Х. М. са подали отговор на въззивната жалба,
в който поддържат нейната неоснователност. Молят за потвърждаване на решението.
Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
съделител, останал недоволни от атакуваното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната
жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по молба,
подсъдна на РС, произнесъл се е в законен състав.
По отношение на правилността на решението се прави оплакване във въззивната
жалба, че същото е постановено при съществени нарушения на процесуалния закон,
довели до ограничаване правото на защита на страната.
В жалбата не се сочат никакви конкретни оплаквания за материална
незаконосъобразност. Не е посочено кои доказателствени искания жалбоподателят не е
могъл да постави, както и липсват доказателствени искания, които биха били
допустими при евентуално допуснато процесуално нарушение. Не е посочено какви
материално-правни възражения страната не е могла да направи, поради което е било
ограничено правото й на защита поради допуснатото процесуално нарушение.
При проверка на първоинстанционното дело се установява, че жалбоподателката
е била ответник по предявен иск за допускане на делба. На същата е назначен особен
представител – адв. О.. Същият е подал отговор на исковата молба, в който
практически не се оспорва съсобствеността, но се навеждат доводи за неоснователност
на иска за делба поради множество наложени и незаличени възбрани върху
притежаваната от жалбоподателката идеална част от имота, на което възражение съдът
е отговорил с решението си. Производството е протекло в едно съдебно заседание, на
което особеният представител не се е явил лично, а е преупълномощил адв. К.. Съдът
не е допуснал до участие преупълномощения адвокат, като е приел, че статутът на
особеният представител не позволява преупълномощаване. Именно това е соченото от
жалбоподателката процесуално нарушение, довело до ограничаване правото й на
2
защита.
Въззивната инстанция следва да извърши проверка за допуснати процесуални
нарушения в контекста на твърденията за нарушено право на защита, когато обаче, се
твърди в какво се изразява това неосъществено право. Ако такова действително е
налице, то неизвършените процесуални действия следва да се допуснат във въззивната
инстанция, респ. несъбраните доказателства - да се съберат. В случая липсата на
оплаквания за невъзможност на страната да наведе конкретни възражения по иска или
да ангажира конкретни доказателства, препятства произнасянето по въпроса за
процесуално нарушение, доколкото то не би довело до установяване на нова
фактическа обстановка или навеждане на нови възражения в процеса / отделен е и
въпросът, че е изтекъл срока за отговор на исковата молба/.
Съгл. разясненията, дадени в ТР № 1/2013г., по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК,
ВКС в т.2, въззивният съд не следи служебно за допуснатите от първата инстанция
процесуални нарушения, а се съобразява с оплакванията, направени във въззивната
жалба. При проверката на правилността на решението, отново е обвързан единствено с
наведените във въззивната жалба оплаквания, като изключение от този принцип се
допуска единствено в случаите, при което следва служебно да приложи императивна
материално правна норма, дори и нарушаването й да не е посочено като основание за
обжалване, както и в случаите, при които следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото или за интереса на родените от брак и ненавършили пълнолетие
деца при произнасяне на мерките относно упражняване на родителските права,
личните отношения, издръжката и ползването на семейното жилище. По всички
останали въпроси, съдът е обвързан единствено с посочените във въззивната жалба
оплаквания.
В съответствие с тези разяснения е и последващата практика на ВКС - Р №
42/10.06.2015г.,по гр.д.№ 4492/2014г., IIIг.о., в което съдът е подчертал, че по
отношение преценката за правилността на проверявания съдебен акт служебният
контрол, по силата на чл. 269, изр. 2 ГПК, е ограничен само в пределите на посоченото
във въззивната жалба, като изключения правят единствено случаите при наличие на
императивна правна норма, което се прилага служебно или в случаите, в което съдът
следи служебно за интересите на някоя от страните. В тази насока е и Р №
200/23.06.2015г., гр. д. № 6459/2014 г., IV г.о., в което е посочено, че контролните
функции на въззивния съд са да провери валидността и допустимостта на решението и
да определи вярната правна квалификация на предявените искове, а извън тях той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на
посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата
фактически констатации на първоинстанционния съд.
В настоящият случай жалбата не съдържа абсолютно никакви оплаквания във
3
връзка с постановеното решение, липсва посочено каквото е да е твърдение за
неправилен извод на съда. Производството по делото е първа фазана делба, при което
съдът следи служебно само за конституиране на всички съделители. В случая това е
сторено, съобразно твърденията на страните за възникване на съсобствеността по
наследство и сделки помежду им и с оглед на представените в тази насока
доказателства.
При това положение, доколкото липсва каквато и да е конкретика във въззивната
жалба по отношение правилността на решението, то съдът намира че същото ще следва
да бъде потвърдено, доколкото липсват и предпоставките за служебна проверка, съгл.
ТР№ 1/2013, ОСГТК, ВКС, а именно императивна правна норма, за чието приложение
съдът следва да следи служебно или интерес на страна, за който също следва да се
следи служебно.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателката следва да заплати на въззиваемите
страни сторените във въззивното производство разноски, съобразно представения
списък – 900лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен
представител.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1023/27.03.2022г., пост. по гр.д.№ 6634/2021, ПРС.
ОСЪЖДА Д. Д. Б., ЕГН **********, да заплати на В. Т. М., ЕГН ********** и
С. Х. М., ЕГН **********, сумата от 900лв., разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4