Присъда по дело №434/2020 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 37
Дата: 6 октомври 2022 г. (в сила от 22 октомври 2022 г.)
Съдия: Андроника Илиева Ризова - Ръжданова
Дело: 20201230200434
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 август 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 37
гр. Петрич, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -

Ръжданова
СъдебниВодица Ст. Делкова

заседатели:Таня П. Чаушева
при участието на секретаря Людмила Маламова
и прокурора П. Асп. К.Н. Вл. З.
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Наказателно дело от общ характер № 20201230200434 по описа за 2020
година
и въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Н. С., роден на *.*.19** г. в гр. П., с постоянен адрес в гр. М., и
настоящ адрес гр. С., ж.к.“Л.“, ул. “*“, бл. *, ет. *, ап.*, българин, български гражданин,
женен, осъждан, със средно образование, безработен, ЕГН – ********** за ВИНОВЕН В
ТОВА, ЧЕ на неустановена дата в периода месец април – месец май 2015 година в гр.
Петрич с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у Ф. С. С. от гр. П.
заблуждение, че ще му помогне да бъде изменена мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ на Н. И. В. (който по това време се е намирал в Арест гр. Сандански) и че ще бъде
освободен от ареста в гр. Сандански, за което е необходимо Ф. С. да му заплати сумата от
500 лева, която Б. С. ще предаде на прокурор и с това му е причинил имотна вреда в размер
на 50 евро, равняваща се на сумата от 97,79 лева - престъпление по чл. 209 ал.1 от НК,
поради което и на основание чл. 209, ал. 1 НК във вр. с чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1 /една/ година, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
На основание чл. 25 НК ОПРЕДЕЛЯ ОБЩО НАКАЗАНИЕ 2 /две/ години лишаване от
свобода на подсъдимия Б. Н. С. ЕГН ********** за престъплението му по настоящото
НОХД 434/2020 год. на РС Петрич, както и за престъплението му по НОХД № 347/2015 г.
по описа на РС Петрич, което да се изтърпи при първоначален строг режим, към което
1
ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло наказанието „Глоба“ в размер на 3000 /три/ хиляди лева за
престъплението му по НОХД № 2333/2016 г. по описа на Районен съд Благоевград.
На основание чл. 25 ал. 2 НК ПРИСПАДА от наложеното общо наказание „лишаване от
свобода” за срок от 2 /две/ години, изтърпяното до момента наказание „лишаване от
свобода” по НОХД № 347/2015 г по описа на РС Петрич.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия Б. Н. С. да заплати разноски в размер
на 532,50 лв. /петстотин тридесет и два лева и петдесет стотинки/ по сметка на Районен съд
Петрич.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок от днес пред Окръжен
съд - гр. Благоевград.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по НОХД 434/2020 г. по описа на Районен съд - Петрич

Производството по делото е образувано по внесен от РП-Благоевград ТО-
Петрич обвинителен акт срещу Б. Н. С. от гр. П., за извършено престъпление
по чл. 209, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание ТО-Петрич към РП-Благоевград се представлява от
прокурор П.К.. В хода на съдебните прения същата поддържа обвинението
като излага аргументи за осъществен състав на престъпление от подсъдимия.
Предлага на същия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в
размер на две години, което следва да се изтърпи при „Строг“ режим. Сочи,
че са налице и основания относно групиране на наказанията по НОХД №
2333/2016 г. по описа на РС-Благоевград, НОХД № 347/2015 г. и настоящето
такова, като му бъде наложено най-тежкото наказание, а именно: 2 години
„Лишаване от свобода“, което да бъде и изтърпяно при „Строг“ режим, като
бъде присъединено е наказанието „Глоба“ в размер на 3 000 лева, наложено
по НОХД № 2333/2016 г. по описа на РС- Благоевград. Излага съображения за
предложените наказания.
Наследниците на пострадалото лице не се явяват и не се представляват.
Подсъдимият Б.Н. С. се явява лично в съдебно заседание и със
служебен защитник. Същият не признава вината си и моли да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия оспорва фактическата обстановка, счита,
престъплението за недоказано и предлага подсъдимия да бъде признат за
невиновен. В случай на алтернативност прави искане за преквалифициране на
деянието по чл. 209, ал. 3 НК. Излага доводи и съображения за това.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Б. Н. С. е на 41 години (роден е на *.*.19** година),
живее в гр. П., има средно образование. Безработен е. Б.С. е криминално
проявен и е осъждан седем пъти за извършени престъпления от общ характер
(по чл.198 НК, чл.195 НК, чл.354а ал.1 от НК във връзка с чл.26 ал.1 от НК,
два пъти по чл.343в ал.2 във връзка с ал.1 от НК, чл.227б от НК и по чл.209 от
НК).
Към настоящият момент Б. Н. С. изтърпява наказание „Лишаване от
свобода“ в Затвора в гр. София.
Свидетелят Н. И. В. е от гр. П.. Той е криминално проявен и е осъждан
за извършени престъпления от общ характер. На 02.11.2014 година в гр. П., В.
отнел движими вещи – дамска чанта, два броя мобилни телефони, слънчеви
очила, диоптърни очила и други вещи, всичко на обща стойност 415 лева от
владението на В. Д. Д. от гр. П., като употребил за това сила. Тъй като с
1
деянието си В. осъществил състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 НК
във връзка с чл.198 ал.1 от НК във връзка с чл.29 ал.1 б „а“ от НК, срещу него
започнало ДП № 581/ 2014г по описа на РУ на МВР гр. Петрич. По това ДП
Н.В. бил задържан за срок до 72 часа с постановление на РП гр. Петрич от
12.11.2014 година и в 14,10 часа на 12.11.2014 година бил настанен в килия №
2 на Ареста в гр. Сандански.
След известно време подсъдимият Б. Н. С. също бил задържан с МН
„Задържане под стража“ и бил настанен в Арест гр. Сандански. Това се
случило с постановление на РП гр. Петрич от 17.12.2014г, с което С. бил
задържан във връзка със започнало ДП за извършено на 13.12.2014г в гр.
Петрич престъпление по чл.209 ал.1 пр.1 и пр.2 от НК.
В Ареста в гр. Сандански (където за известен период от време двамата
били настанени в една и съща килия – килия № 3) свидетелят Н.В. и
подсъдимия С. общували помежду си. С. предложил на свидетеля Н.В. да му
„помогне“ да му бъде променена МН „ЗС“ в по-лека – домашен арест, като му
обяснил, че има познат прокурор в Окръжна прокуратура - Благоевград и че
тази „услуга“ ще му струва 500 лева.
По това време свидетелят Ф. С. С. живеел на съпружески начала с
майката на Н.В. и при едно от свижданията между двамата в Ареста в гр.
Сандански В. му разказал за предложението на Б.С.. Ф. С. отговорил, че
трябва най-напред да види, че Б.С. е излязъл от ареста и едва тогава да
разговарят по „условията“ за излизане на Н.В. от ареста.
На 27.03.2015г в 12,10 часа Б.С. бил освободен от Ареста в гр.
Сандански, тъй като с определение № 1340 от 26.03.2015г на съдия К. А. от
ОС гр. Благоевград МН „Задържане под стража“ била изменена в МН
„Парична гаранция“ в размер на 3000 (три хиляди) лева.
На неустановена дата през пролетта на 2015 година, в периода месец
април – месец май 2015 година, подсъдимият се обадил по телефона на
свидетеля Ф. С., представил му се с името Б. и му предложил да се срещнат,
като му обяснил, че е бил в една килия в ареста със сина му Н. Уговорили си
среща на мост на река Луда Мара в гр. П., като на въпроса на С. как ще го
познае, Б.С. му казал, че е висок и му описал дрехите, с които ще бъде
облечен на срещата.
В уреченото време (неустановена дата в периода месец април – месец
май 2015 година) и на уговореното място двамата се срещнали, като
свидетелят С. бил придружен от сина му И. (тогава 12-годишен). С цел да
набави за себе си имотна облага подсъдимият С. решил да въведе свидетеля
С. в заблуждение. Казал му, че той сега е на свобода и че може да „уреди“
сина му Н. (с когото са били в една и съща килия в ареста в гр. Сандански) да
бъде с домашен арест. За целта поискал от Ф. С. сумата от 500 (петстотин)
лева и обяснил, че тези пари са за прокурор от гр. Благоевград, чието име не
пожелал да каже. Свидетелят С. му казал, че тъй като не го познава, не може
да му даде поисканата сума. На въпроса на Б.С. колко пари тогава може да му
2
даде, Ф. С. му казал, че ще му даде сумата от 100 лева и когато сина му Н. се
прибере в къщи, ще му даде останалата сума от 400 лева.
Възползвайки се от създаденото заблуждение и с цел да го поддържа,
Б.С. приел предложеното от С.. Ф. С. му дал сумата от 50 евро (равняваща се
на 97,79 лева), а Б.С. (възползвайки се от създаденото и поддържано
заблуждение у С.) му казал, че след една – две седмици сина му ще си бъде в
къщи.
След срещата между двамата минали повече от двадесет дни, но Н.В.
не се прибрал у дома. Ф. С. научил от сина си И., че дъщерята на Б.С. (за
който разбрал, че е брат на полицейския служител К. С.) учи в училище
„Кочо Мавродиев“ (където бил ученик и И.) и че баща й идва да я взима от
училище. След няколко месеца Ф. С. случайно срещнал подсъдимия С., го
попитал какво се случва и поискал да му върне парите, като му казал, че в
противен случай ще подаде жалба срещу него в полицията. Б.С. обещал да
върне получената сума. След това Ф. С. повече не срещнал подсъдимия С., а
опитите му да се свърже с него по телефона се оказали неуспешни.
През месец юли 2015 година Ф. С. подал жалба в РП гр. Петрич, по
която била разпоредена и извършена проверка, след което било образувано
досъдебно производство за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
От изложената фактическа обстановка и анализа на събраните по
делото доказателства е видно, че с деянието си подсъдимия Б. Н. С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.209 ал.1 от НК.
Касае се до извършена от подсъдимия измама с цел да набави за себе
си имотна облага, като съзнателно е възбудил и поддържал у Ф. С. С. – бивш
жител на гр. П., същия е починал на 23.04.2020г - заблуждение относно
действителните фактически обстоятелства и с това е причинил имотна вреда в
размер на 50 евро, равняващи се на сумата от 97,79 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са еднопосочни и
непротиворечиви.
По делото бяха разпитани свидетелите полицейски служители Р. И. Х. и
Б. И. Д., на които съдът даде вяра и кредитира показанията като пълни и
взаимодопълващи се.
Отделно от това, в хода на съдебното следствие, съдът счете, че са
налице основания за прочитане показанията на пострадалото лице – Ф. С., по
реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК /същият е починал на 23.04.2020 г./, като
съдът даде вяра на показанията по отношение на механизма на осъществяване
3
на престъплението.
Отделно от това, се изиска справка от Областна служба „Изпълнение на
наказанията“, сектор „Арести“ относно проведени свиждания на задържаното
лице Н. В. И., пребивавал в ареста в гр. Сандански, от която се установи, че за
периода от 12.11.2014 г. до 31.12.2014 г. е проведено свиждане с лицето Ф. С.
С. /пострадалото лице/ на 05.12.2014 г..
В хода на съдебното производство също така се разпита и свид. Н.В.,
който подробно описа разговора с подсъдимия, всъщност същият в разпита си
съобщава основни факти и обстоятелства, които кореспондират с
доказателствените данни от показанията на останалите свидетели – наличието
на уговорка и осъществената среща с пострадалото лице – Ф. С. Именно
поради това показанията на В. следва да се приемат за правдоподобни и
достоверни и съдът ги кредитира.
Разпита се също така и свидетеля И. И. В., от чийто показания се
установи предаването на паричната сума, предмет на измамата.
По повод на заключението на назначената и приета съдебно-
психиатрична експертиза, настоящия състав приема същото за логично,
подробно и обективно, като в него са изразени специалните знания на вещото
лице, без данни за пристрастност, като експертизата се явява контролно
доказателство, че подсъдимият към датата на инкриминарото деяние е
разбирал свойството и значението на действията си и могъл да ръководи
постъпките си, тоест, подсъдимият е годен субект на престъплението, в чието
извършване е обвинен, безспорно в състояние на вменяемост и няма никакво
съмнение и индиции, обуславящи на извода, че същият е действал при
условията на някоя от хипотезите на невменяемост, посочени в разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от НК.
Наред с всички коментирани доказателства, първоинстанционният съд
кредитира останалите писмените такива по делото, доколкото същите са
надлежно приобщени към доказателствената съвкупност и спомагат за
същественото изясняване на всички фактическите обстоятелства по делото,

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
За да е налице измама по този текст от НК, е необходимо деецът умишлено да
въведе в заблуждение лицето, от което се стреми да получи имотна облага, че
ще му извърши някаква услуга или ще извърши някакво правно действие, без
същият да има намерение да се заеме с изпълнението на поетия ангажимент,
защото с поемането на задължението да извърши определеното действие, той
цели само да си набави имотна облага. Следователно престъплението измама
ще бъде извършено, когато са налице следните изисквания: 1) користна цел,
2) възбуждане на заблуждение у някого или поддържане на такова с тази цел
и 3) настъпване на имотна вреда за заблудения и имотна облага за
подсъдимия.
4
Ето защо за осъществяването на престъплението от значение е намерението
на извършителя за изпълнението на поетото задължение при получаването на
сумите. За да е налице престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, е необходимо
измамливите действия на дееца да са повлияли на волята на пострадалия,
поставяйки го така, че от своя страна да извърши действия, които му
причиняват имотна вреда и които не би извършил без заблуждението, в което
е въведен. Преследваната цел - имотна облага, трябва да съществува към
момента, когато се начева изпълнителното деяние - възбуждане или
поддържане на заблуждението.
Несъмнено в инкриминирания период подсъдимият Б.С. е
осъществил престъплението "измама", визирано в основния състав на чл. 209,
ал. 1 от НК и са на лице проявните форми на изпълнителното деяние по този
текст от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние се е изразило в това, че:
На неустановена дата в периода месец април – месец май 2015 година в гр. П.
с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у Ф. С. С.
от гр. П. заблуждение, че ще му помогне да бъде изменена мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ на Н. И. В. (който по това време се е
намирал в Арест гр. Сандански) и че ще бъде освободен от ареста в гр.
Сандански, за което е необходимо Ф. С. да му заплати сумата от 500 лева,
която Б.С. ще предаде на прокурор и с това му е причинил имотна вреда в
размер на 50 евро, равняваща се на сумата от 97,79 лева.
От обективна страна подсъдимият С. с активните си действия безспорно е
въвел в заблуждение и поддържал същото у Ф. С. С. Така у него е била
създадена невярна представа, че той ще съдейства да бъде изменена взетата
спрямо Н. И. В. МН „Задържане под стража“ и че В. ще бъде освободен от
ареста в гр. Сандански и в резултат на формираната невярна представа за
действителността Ф. С. е извършил имуществено разпореждане – заплащане
на сумата от 50 евро, равняваща се на 97,79 лева, която впоследствие не е
била възстановена, като обвиняемият С. не е имал намерение и възможност
действително да извърши действия, в резултат на които да бъде променена
мярката на процесуална принуда на Н.В..
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, с пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване.
Подсъдимият Б.С. е съзнавал, че с думите си възбужда и поддържа
заблуждение у Ф. С. С. относно действителните фактически обстоятелства.
Налице е и користна цел, а именно, действайки по описания начин да бъде
набавена имотна облага за обвиняемия Б.С..
Поради това, извършеното от подсъдимия деяние е съставомерно от
обективна и субективна страна като престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
5
Причина за извършване на престъплението е желанието на обвиняемия С. да
бъде набавена имотна облага за него по лек, макар и престъпен начин.

По отношение на доводите на защита, съдът намира за необходимо да
отбележи следното: Сравнително ниската парична стойност на причинената
с деянието на подсъдимия имотна вреда на Ф. С. не дава основание да се
приеме, че това деяние представлява маловажен случай на престъпление по
чл. 209, ал. 1 от НК и като такъв маловажен случай то да е съставомерно като
престъпление по по-леко наказуемия състав на чл. 209, ал. 3 от НК, в каквато
насока се иска то да се преквалифицира. Първо, вярно е, че измамата е
резултатно престъпление, при което размерът на имотната вреда е обективен
критерий за вредните последици от деянието по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК,
но този размер далеч не е единственият критерий за оценка от съда на
значението на причинените с деянието вредни последици. От съществено
значение в случая в тази насока е обстоятелството, че по делото не се
откриват дори индиции (още по-малко – доказателства) за това подсъдимият
да е направил какъвто и да е опит да възстанови причинената с деянието му
вреда изцяло или частично. В този смисъл причинената на С.имотна вреда е
безвъзвратна, независимо че е в размер само на 50евро, равняваща се на
сумата от 97,79 лева. И второ, дори най-беглия прочит на справката за
съдимост на подсъдимия сочи, че подсъдимият е извършил сериозно и други
такива, като едно от тях е подобно на инкриминираното в настоящото
производство, със сходен и утвърден начин на извършване, за което е признат
за виновен има влязла в сила присъда, която понастоящем изтърпява. Не на
последно място, касае се за механизъм, свързан с дейността на органите на
съдебната власт, като подсъдимият обещавайки да даде пари на прокурор, за
да бъде изменена мярка за неотклонение, рефлектира негативно и върху
имиджа на съдебната власт, т.е. увредата върху обществото и обществения
интерес далеч надхвърля личната вреда на С..

ПО НАКАЗАНИЕТО:

При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено
на подсъдимия Б. Н. С. , съдът взе предвид изключително високата степен на
обществена опасност, която разкрива конкретното деяние, извършено от този
подсъдим, преценена съобразно характера и тежестта на извършеното.
На следващо място при определяне наложеното на подсъдимия С.
наказание, съдът взе предвид и обстоятелствата, отнасящи се до степента на
обществената опасност на дееца, като отчете предходните му осъждания за
извършени от него престъпления от общ характер.
Освен, обстоятелствата касаещи обществената опасност на деянието и дееца,
съдът съобрази и другите факти имащи отношение към индивидуализацията
6
на наказанието и касаещи субективната страна на престъплението и степента
на вината.
Като отегчаващи отговорността на този подсъдим обстоятелства, извън
изключително високата степен на обществена опасност на деянието и
обществената опасност на дееца съдът отчете упоритостта в умисъла.
Смекчаващо вината обстоятелства, по отношение на този подсъдимия са
ниския размер на вредата, както и изминалия период от време.
При отчитане на всички тези обстоятелства, имащи отношение при
индивидуализацията на наказанието и съгласно правилата на чл. 54 от НК,
съдът намира, че на този подсъдимия следва да бъде наложено наказание в
размер на минималния, а именно "Лишаване от свобода" за срок от една
година, което да бъде изтърпяно при първоначален "СТРОГ" режим.
На основание чл. 25 от НК, съдът определи общо наказание за
престъпленията по НОХД № 434/2020 г. по описа на РС-Петрич, както и за
престъплението по 347/2015 г. по описа на РС-Петрич, в размер на 2 години
„Лишаване от свобода“ при първоначален „СТРОГ“ режим, като присъедини
изцяло наказанието „Глоба“ в размер на 3000 лева за престъплението по
НОХД № 2333/2016 г. по описа на РС- Благоевград.
На основание чл. 25 ал. 2 НК, съдът приспадна от наложеното общо
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, изтърпяното до
момента наказание „лишаване от свобода” по НОХД № 347/2015 г. по описа
на РС Петрич.
Съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото.
В тази насока подсъдимият Б.С. следва да заплати в полза на РС-Петрич
сумата от 532,20 лева.
Именно това наказание, според настоящият съдебен състав в пълна
степен би постигнало целите на наказанието по чл. 36 от НК, както досежно
личната, така и относно генералната превантивна функция на наказанието по
отношение на този подсъдим, като би въздействало предупредително и
възпитателно, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни