Р Е Ш Е Н И Е

№……..…/21.04.2020 г.

гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-10 СЪСТАВ в публично съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

при участието на секретаря Анелия Груева като разгледа т. д. № 578 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК.

 

Ищецът „О.Б.Б.” АД предявява иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК за прекратяване на ответното дружество „Е.” ЕООД, поради изпълнение, насочено върху дялове на едноличния собственик на капитала Н.К..

В исковата молба ищецът излага, че е универсален правоприемник на „Сибанк“ ЕАД, в което си качество се явява кредитор на „К.“ ЕООД, ЕИК ******и на Н.К.К.ЕГН: **********, по силата на сключен с праводателя му договор за банков кредит - овърдрафт „Малки и Средни Предприятия“ от 28.11.2016 година.

Ищецът поддържа, че поради неизпълнение на задълженията по договора от страна на кредитополучателя, банката упражнила правото си да обяви договора за предсрочно изискуем и пристъпила към принудително удовлетворяване на вземането си, след като връчила на длъжниците покана и изпълнение не последвало. В нейна полза бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 79734/2018 г. на Софийски районен съд, който послужил като основание за образуване на изпълнително дело № 20198400400198 по описа на ЧСИ М.Ц., peг. № 840, район на действие СГС. Сочи, че със запорно съобщение с изх. № 4497/11.03.2019 г. по изпълнителното дело е наложен запор върху всички дружествени дялове на солидарния длъжник Н.К.К.ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес ***5, от капитала на „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, а именно върху 100 (сто) дружествени дяла с номинална стойност на един дял - 5 (пет) лева или дялове на обща стойност 500 (петстотин) лева. Излага, че до момента няма извършвани плащания от страна на длъжниците по дълга, който възлизал на 180 779.02 лева, което било видно от приложеното от ищеца удостоверение на ЧСИ по изпълнителното дело, с което го овластява да предяви настоящия иск. Претендира присъждане на сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.

Ответникът „Е.“ ООД оспорва предявения иск като неоснователен и недопустим, с аргумента, че към деня на подаване на исковата молба, по която е образувано делото, правноорганизационната форма на дружеството вече е ООД, размерът на капитала е 4500 лева, като Н.К. не притежава всички дружествени дялове от капитала. Сочи, че не са налице процесуалните предпоставки за допустимост на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК, тъй като ищецът не спазил процедурата, предвидена в чл. 96, ал. 1 ТЗ.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа иска и оспорва твърденията на ответника. Счита за непротивопоставими на ищеца действията във връзка с промяна на правно-организационната форма на дружеството, като поддържа, че с оглед целта на запора върху дружествените дялове, последващите запора действия както на съдружника, така и на дружеството, препятстващи възможността на взискателя за удовлетворяване на паричното му вземане при изпълнение върху тези дялове, следва да се считат за относително недействителни спрямо взискателя.

С депозирания в законоустановения срок отговор на допълнителната искова молба, ответникът поддържа направените с отговора на исковата молба възражения.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира за установено следното от фактическа страна:

 

По делото е представен препис от договор за банков кредит - овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № MS 16-00262/ 28.11.2016 г. между „СИБАНК“ ЕАД, в качеството си на кредитор, и „К.“ ЕООД, представлявано от Н.К., в качеството му на кредитополучател, и Н.К., в качеството му на солидарен длъжник по договора. Предмет на договора е отпускане на паричен заем в размер на 85 000 евро за оборотни средства, с годишен лихвен процент върху редовна главница в размер на шестмесечен EURIBOR за периода на действие на договора плюс 3.7 пункта надбавка, но не по- малко от 3,7 % годишно, и със срок за издължаване до 21.12.2020 година. Уговорени са такса за управление на кредита, годишен лихвен процент при просрочие, санкционен лихвен процент при неизпълнение на задължения и комисион за предсрочно прекратяване на овърдрафта.

От справка по партидата на ищеца „О.Б.Б.” АД се установява, че с вписване, рег. № 20180205150338/05.02.2018 г. преобразуващото се дружество „СИБАНК“ ЕАД се е вляло в правоприемника „О.Б.Б.” АД.

Видно от изпълнителен лист от 12.02.2019 г. по ч. гр. дело № 79734/2018 г. по описа на СРС, „К.“ ЕООД, ЕИК: ******, и Н.К.К.са осъдени да заплатят на „О.б.б.“ АД, ЕИК ******, сумата от 84 000 евро – главница по Договор за банков кредит – овърдрафт „Малки и средни предприятия“ от 28.11.2016 г., ведно със законната лихва от 18.12.2018 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 293,12 евро за периода от 21.11.2018 г. до 11.12.2018 г., наказателна лихва в размер на 133,07 евро за периода от 21.11.2018 г. до 17.12.2018 г., и разноски по делото – 3302,47 лева – държавна такса и 50 лева – възнаграждение на юрисконсулт.

На 11.03.2019 г., със запорно съобщение изх. № 4497 е наложен запор върху всички дялове на Н.К.К.в „Е.“ ЕООД, ЕИК: *******, до размер на сумата от 180 779,02 лева, дължими към 11.03.2019 г., въз основа на гореописания изпълнителен лист от 12.02.2019 г. в полза на ищеца. Запорът е вписан в Агенция по вписванията – Търговски регистър с вписване рег. № 20190320133557/20.03.2019 година.

От справка по партидата на „Е.“ ЕООД в Търговски регистър, към Агенция по вписванията, се установява, че към датата на налагане на запора (11.03.2019 г.) като едноличен собственик на капитала е вписано лицето Н.К., считано от 05.06.2017 година.

С постановление от 11.03.2019 г., издадено от помощник ЧСИ М.Г.при ЧСИ М.Ц., въз основа на молба на „О.Б.Б.“ АД, на основание чл. 517, ал. 4 от ГПК взискателят „О.Б.Б.“ АД е овластен с правата по чл. 517, ал. 4 от ГПК да предяви иск пред СГС за прекратяване на „Е.“ ЕООД.

При справка в ТР по партидата на „Е.“ ЕООД се установява, че с вписване рег. № 20190322172117 от 22.03.2019 г. дружеството е преобразувано в ООД, капиталът му е увеличен с 2600 дяла, като е вписан нов съдружник - Б.В.В., поел част от дяловете на К.и записал новите 2600 дяла. След извършените промени, съдружникът В.притежава 3000 дяла, от по 5 лева всеки, на обща стойност 15 000 лева от капитала на дружеството, а Н.К.К.е съдружник, притежаващ 100 дяла, на обща стойност от 500 лева.

С определение от 21.06.2019 г. по делото е допусната съдебно- счетоводна експертиза, която да отговори на поставените задачи, а именно: да остойности припадащия се на съдружника дял от имуществото на дружеството въз основа на междинен счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, и към деня на завеждане на делото, както и да се определи равностойността на всички 500 дяла към 31.03.2019 г, като се приеме, че към тази дата това е целият капитал на дружеството, като направената първоначална вноска от съдружника не се включва при определяне на равностойността на дружествения дял при прекратяване на участието на съдружника съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ, и с оглед на това следва да се определи дали е налице превишение на активите на дружеството по баланса на дружеството към 31.03.2019 година над пасива /без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/.

В отговор на първата поставена задача, вещото лице е посочило, че съгласно представения счетоводен баланс на „Е.“ ООД към 31.03.2019 г., то паричната равностойност на припадащия се на съдружника Н.К.К.дял от имуществото на дружеството съобразно правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ - въз основа на изготвения междинен счетоводен баланс към края на месеца - 31.03.2019 г. през който е настъпило прекратяването, представляващ 100 дяла от общо минус 86 000 лева е отрицателна величина, поради декапитализираният собствен капитал на дружеството, и е минус 2774,19 лева.

При изпълнение на втората поставена задача, вещото лице е анализирало представения му междинен финансов отчет от 18.03.2019 г., на която дата е бил подписан договор за преобразуване на „Е.“ ЕООД, и е взело предвид дружествен договор от 05.06.2017 година. След като констатирало, че към онзи момент собственият капитал на дружеството е отрицателна величина, е изчислило паричната стойност на припадащия се на К.дял от имуществото на сума, в размер на минус 119 000 лева.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

 

Основната цел на производството е да се осигури възможност взискателят в изпълнителното производство да се удовлетвори чрез заплащане дела на съдружника, което може да бъде сторено от самото дружество или от съдружника, имащ интерес от подобно плащане. В случая на взискателя е предоставена възможност да иска прекратяване на дружеството и възможността в последващото ликвидационно производство да се удовлетвори чрез насочване на изпълнението срещу ликвидационния дял на съдружника-длъжник.

Предпоставките за уважаване на конститутивния иск по чл. 517, ал. 4 ГПК са: 1) наличието на наложен запор върху дял от търговското дружество по реда на чл. 517, ал. 1 от ГПК, който следва да бъде вписан от Агенцията по вписванията по реда на вписване на залог върху дял от търговско дружество; 2) изпълнението да е насочено върху всички дялове в дружеството, в случаите, когато длъжникът е притежател на всички дялове в дружеството.

Положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска е овластяването на взискателя с нарочно постановление от съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на дружеството. Съществуването на вземането не е предмет на преценка в производството по чл. 517 от ГПК, тъй като законът не поставя такова изискване нито по отношение допустимостта на иска, нито по отношение на неговата основателност.

В настоящия процес не се твърди и не се установява обстоятелство, обуславящо прекратяване на изпълнителното производство, а издаденото постановление за овластяване по чл. 517, ал.4 от ГПК от 11.03.2019 г. удостоверява тази предпоставка за упражняване на потестативното право.

Не се твърди, а и не се установява до приключване на устните състезания удостоверените по предписания ред вземания да са погасени.

Основният спорен въпрос по делото е дали в конкретния случай е допустим иск по чл. 517, ал.4 от ГПК,  доколкото след издаване на постановлението за овластяване на взискателя по чл. 517, ал.4 от ГПК  от 11.03.2019 г., в ТР е вписано увеличаване на капитала на ответното дружество, чрез приемане на нов съдружник, заедно с първоначалния едноличен собственик на капитала Н.К. и промяна на правноорганизационната форма на дружеството – от ЕООД в ООД.

Съгласно чл. 451, ал. 1 ГПК от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането си от дружеството. Всеки акт на разпореждане с вземането след момента на налагане на запора е непротивопоставим на наложилият запора кредитор. Съгласно предвиденото в чл. 517, ал. 1 ГПК, запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията, като поражда действие, считано от момента на вписването.

Както бе посочено по-горе, кредиторът „ОББ“ АД е наложил запор върху всички дружествени дялове на Н.К. от капитала на „Е.“ ЕООД на 20.03.2019 година, а след това е вписано увеличаване на капитала и приемане на нов съдружник – на 22.03.2019 година.

С оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ тези промени пораждат своето действие спрямо третите лица, в случая кредитора/взискател от този момент (така и решение № 690 от 3.12.2008 г. на ВКС по т. д. № 349/2008 г., II т. о., ТК на ВКС).

Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед естеството на исковете по чл.517, ал.3 и ал.4 от ГПК и тяхната цел – да се прекрати едно търговско дружество, ако същото като трето задължено лице не заплати дълга на длъжника на ищеца - взискател, именно за да може в рамките на производството по ликвидация да се опита да се постигне това удовлетворение на вземането на кредитора, в конкретния случай, настъпилото увеличение на капитала на дружеството и промяна на правноорганизационната форма на дружеството – ответник, след вписване на запора и издаване на постановлението за овластяване на взискателя, макар и преди предяване на иска, не води до недопустимост на иска.

В решение № 138 от 12.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1753/2016 г., I т. о., ТК, е разгледана хипотезата на последващото - след предявяване на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК - преобразуване на ответното дружество от ЕООД в ООД, чрез придобиване дялове от увеличения капитал от нов съдружник. Прието, е че и двата иска – по чл. 517, ал.3 и ал.4 от ГПК са конститутивни искове, с който се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния собственик на капитала или на всички съдружници в ООД - длъжници на същия  (чл. 517, ал. 4 от ГПК), респ. кредитора на съдружник или някои съдружници (в дружество с ограничена отговорност), да прекрати търговското дружество - ЕООД или ООД, за да удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Посочено е, че абсолютни положителни процесуални предпоставки за предявяване на иска във всяка от хипотезите на чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК са наличието на висящо изпълнително производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството - ответник по иска по чл. 517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност от дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на иска, от съдебния изпълнител. Изричният протокол за овластяване има самостоятелно доказателствено значение за останалите обстоятелства, на които се основава иска: наложен запор върху дела на съдружника - длъжник, респ. върху всички дружествени дялове, изявление за прекратяване участието на длъжника - съдружник, връчено на дружеството-ответник (изискуемо само в хипотезата на чл. 517, ал. 3 ГПК), и осуетено удовлетворяване на вземането от страна на дружеството - трето задължено лице.

ВКС е посочил, че последващото - след предявяване на иска по чл. 517, ал. 4 от ГПК - преобразуване на ответното дружество от ЕООД в ООД, чрез придобиване дялове от увеличения капитал от нов съдружник, не е предвидено като отрицателна процесуална предпоставка (процесуална пречка) за разглеждането на иска, като не влияе върху съществуването на абсолютната положителна процесуална предпоставки - висящо изпълнително производство, с взискател ищеца и трето задължено лице - ответното дружество, идентична и за иска по чл. 517, ал. 3 ГПК, тъй като не се касае за различен правен субект на страната на ответника. Изтъкнато е, че не се променят и обстоятелствата, релевантни за предявяването на иска, на основание чл. 517, ал. 4 ГПК, независимо от неналожен запор върху всички дружествени дялове, тъй като няма правно основание за това - новият съдружник не е длъжник на ищеца-взискател в изпълнителното производство. Практическото различие между двете хипотези остава само липсата на изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника, като съдружник в дружеството - ответник, връчвано на дружеството от съдебния изпълнител, като предпоставка за овластяването на взискателя за предявяване на иска по чл. 517, ал. 3 ГПК - последното съставляващо абсолютна положителна процесуална предпоставка.

ВКС е приел, че няма промяна в обстоятелствата, на които се основава иска - осуетено удовлетворяване на взискателя от дружеството - ответник, като трето задължено лице във висящо изпълнително производство, предпоставило интерес от съдебен ред за прекратяване на дружеството, с цел удовлетворяване на взискателя, който правен интерес не е отпаднал. Промяната в правно-организационната форма на ответника не е правоприемство между различни правни субекти на страната на ответника, изискващо удовлетворяване на предпоставки за предявяване на иска спрямо различен от конституирания с исковата молба правен субект, нито предпоставя различни правни последици, вкл. в целеното с иска производство по ликвидация, засягащи по недопустим начин чужда правна сфера (тази на новия съдружник), който се счита известен за наложения запор, предвид вписването му. При прекратяване на дружеството (какъвто е резултата във всяка от хипотезите - по ал.3 и ал.4 на чл.517 ГПК), удовлетворяването на ищеца - взискател ще остане ограничено до размера на стойността на запорираните дружествени дялове (съответно ликвидационния дял на длъжника – съдружник), независимо дали изчерпват всички или само част от дружествените дялове, формиращи капитала на ответното дружество.

Настоящата съдебна инстанция намира, че тези аргументи са приложими и при хипотезата на вписана промяна на правноорганизационната форма на дружеството – ответник непосредствено преди предявяване на иска, но след налагане на запора и издаване на постановлението за възлагане на взискателя. Съдът намира, че противното разбиране позволява на длъжника по изпълнителното дело, който не е страна по исковия процес, чрез своите действия да променя предпоставките за допустимост на иска, в момента след възникване на същите, вкл. и удължава периода, в рамките на който  взискателят ищец може да реализира правото си да получи принудително удовлетворение на вземането.

Следва да се отчете, и че според настоящата съдебна инстанция е налице и още една разлика в основателността на исковете по чл.517, ал.3 и ал.4 от ГПК,  а именно дали се преценява дали ликвидационния дял на съдружника е положителна величина, което е ирелевантен факт при конститутивния иск по ал.4 (аргумент определение № 276 от 23.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2757/2018 г., I т. о., ТК, решение 1258/21.05.2018 г. по в.т.дело 1253/2018 г. на САС).

Промяната в правно-организационната форма не съставлява пречка за допустимост и уважаването на иска, а е обстоятелство, значимо единствено за актуалната индивидуализация на ответника в постановимото решение. Сама по себе си тази промяна не е факт, относим към спора по същество, поради което не е и самостоятелно основание за отхвърляне на иска.

При тези обстоятелства налице са предпоставките за налагане на търсената от ищеца промяна, гарантираща му и възможност да удовлетвори притезанието си, насочвайки изпълнението върху притежавания от длъжника ликвидационен дял.

Съгласно чл. 266, ал. 1 ТЗ длъжностното лице по регистрация е овластено да назначи ликвидатор, когато такъв не е определен от органите на търговското дружество. По аргумент от чл. 156, ал. 3 вр. чл. 266 и сл. ТЗ Съдът е ангажиран от законодателя да определи ликвидатора в частната хипотеза на възникнал спор, доколкото длъжностното лице по регистрацията не е в състояние да го разреши. В тази насока и нормата на чл. 517, ал. 4 ГПК очертава съдържанието на съдебното решение - прекратяване на дружеството. Последващата процедура по ликвидация е последица от вписаното в търговския регистър решение като администрирането й е в компетенциите на длъжностното лице по регистрацията. Не съществува и правна пречка длъжностното лице по регистрацията да съобрази противоречивите интереси на предпоставения с оглед правилата ликвидатор и конкретната причина, довела до ликвидация на дружеството. В този смисъл е и нормата на чл. 398б ГПК (отм.). Последващият процесуален закон - действащият понастоящем ГПК не ангажира непосредствено съда с назначаване на ликвидаторите. Подобна необходимост не произтича и от естеството на дейността. При тези съображения настоящият състав приема за приложим утвърдената от чл. 266, ал. 1 ТЗ компетентност на длъжностното лице по регистрацията да назначи ликвидатор.

 

Относно разноските по делото

 

Ищецът претендира разноски и с оглед изхода на делото такива му се следват.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като присъдените суми не следва да надхвърлят размерите, определени с приетата на основание чл. 37 ЗПП наредба. Поради това, и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 23, ал. 1, т. 4 НЗПП, на ищеца следва да се присъди сумата от 120 лева, вместо претендираните 450 лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 от ГПК, предявен от „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, дружеството „Е.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.

ОСЪЖДА „Е.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 120 – разноски по делото за заплатена държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението подлежи на служебно вписване в Търговския регистър, на основание чл. 517, ал. 3, изр. последно от ГПК.

 

Препис от решението, след влизане в сила да се изпрати на Агенцията по вписванията – Търговски регистър за вписването му по партидата на дружеството „Е.” ООД, ЕИК *******, и за откриване на производство по ликвидация.

СЪДИЯ: