Р Е Ш Е Н И Е
№ …
… …
град Кърджали, 18.01.2021 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският
административен съд, ……….……….…... в
публично заседание …………..…...
на
двадесет и трети декември ……..………...………..……………...….……..………………………..………..……..
през
2020/две хиляди
и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
…………………………………………………………
Мариана Кадиева, ....................................
като
разгледа докладваното от ........................................ съдията
Виктор Атанасов ...........................
административно
дело №321 …..... по
описа за ............. 2020 година ..............................................
и
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Делото е образувано по
жалба от Г. Р. А., с посочен в жалбата адрес ***, с ЕГН **********, подадена
чрез пълномощник - адв.Н. Ф. Н.
от АК-***,
с посочен съдебен адрес: ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-1300-000514 от 10.10.2020 год., издадена от *** в
сектор „Пътна полиция” - Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с която, на основание
чл.171, т.2, б.„б” от ЗДвП, е прекратена регистрацията на ППС/без посочена
марка, модел и регистрационен номер на същото/, за срок от 6/ШЕСТ/ месеца и са
отнети СРМПС №*** и 2/два/ броя регистрационни табели, с номер ***.
Жалбодателят заявява в жалбата, че счита
оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществено
нарушение на административно-производствените правила и в противоречие на
материалния закон. Излага съображения за това, като сочи, че фактическото
основание послужило за издаването на заповедта е, съставеният АУАН №282042 от
10.10.2020 год., против Г.Р.А., за това, че на 10.10.2020 год., около *** часа,
път ***, преди ***, като собственик на лек автомобил „БМВ”, с peг.№***, предоставя управлението на МПС-то на
неправоспособния водач А. М. А., с ЕГН **********. На първо място счита, че
обжалваната заповед не е издадена от компетентен орган, в границите на неговата
териториална и материалноправна компетентност. Сочи,
че съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от АПК, административният орган издава
или отказва издаване на акта с мотивирано решение, а според чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
издаването му, за да бъде законосъобразен. Сочи, че оспорената заповед е
съставена в предвидената от закона писмена форма за валидност, но е неясна по
отношение както на принудителната административна мярка, която е приложена,
така и по отношение на това, какво точно е нарушено, като твърди, че посочените
законови текстове не съответстват на словесното описание на мярката и описаното
нарушение. Сочи на първо място, че заповедта е издадена на основание чл.171,
т.2, б.б от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
следните принудителна
административна мярка: „временно спиране от движение на пътно превозно средство”, до отстраняване на несъответствието, когато пътното превозно
средство превозва опасен товар, но не отговаря на изискванията за класа
и вида на
превозвания товар и че от
съдържанието на заповедта не става ясно, каква точно мярка се налага с
издадената заповед, тъй като в същата има разминаване между словесното описание
на наложената мярка и законовите текстове, които се посочват като основание за налагане на
същата. Сочи, че в самата заповед, както в заглавната част , така и в
разпоредителната част, било посочено изрично, че е издадена на основание
чл.171, т.2, б.б от ЗДвП. Последната предвижда прилагане е издадена на
основание чл.171, т.2, б.б ЗДвП, като последната предвижда прилагане на
принудителна административна мярка: „временно
спиране от движение на пътно превозно средство”, докато словесно
се описвало налагане на принудителна административна мярка: „прекратяване на регистрация на ППС за срок
шест месеца”. Жалбодателят счита, че административният
орган не е посочил точно правното основание за издаване на заповедта и в този
смисъл, тази неяснота ограничавала съществено правото му на защита. На следващо
място, според жалбодателя, не била описана достатъчно
конкретно фактическата обстановка, респ. не било ясно, от какви съображения се
е водил органът, за да издаде такъв именно акт - за налагане на санкция по
чл.171, т.2, б.б от ЗДвП, тъй като описаната фактическа обстановка не
осъществявала състава на посоченото нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Сочи,
че нормата на този текст предвижда, че на водача на пътно превозно средство е забраено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Жалбодателят
твърди, че в процесната заповед не са изложени и
мотиви, които да обосновават приложението на ПАМ по чл.171, т.2, б.б от ЗДвП,
като сочи, че без съмнение, мотивите могат да се съдържат в приложения към
издадения административен акт, но същият следва да препраща изрично към тях и
че изискването за мотивировка, изведена от конкретни доказателства,
представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е
установил за защита на правата на страните в административното производство,
както и че тази гаранция се проявява в две насоки: с излагане на мотиви се
довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният
орган е издал или отказал да издаде административния акт, което подпомага
страните в избора им на защита, а от друга страна, улеснява контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, който се обжалва, разкрива и
възможност за контрол над административните актове. Навежда и довод, че липсата
на изложени конкретни факти относно изискващите се материалноправни
предпоставки за прилагане на мярката, води до ограничаване на правото на защита
на оспорващия да разбере причината, поради която спрямо него е предприета мярка
на държавна принуда и адекватно да организира защитата си. Отделно от изложеното
по-горе, жалбодателят заявява, че обстоятелствата
описани в АУАН, не отговарят на фактическата обстановка, като описва фактите по
случая такива, каквито са според него, като твърди, че вмененото му нарушение
не е установено при спирането на МПС за проверка, тъй като лично карал колата,
а не бил в качеството си на пътник, както било описано в АУАН. На следващо
място твърди, че не било описано точно къде е извършено нарушението и при какви
обстоятелства, съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН, а единственото, което било
посочено, че е предоставил управляването на МПС на лицето А. М. А., който не
бил правоспособен водач, преди ***, което не отговаряло на истината. Жалбодателят сочи че АУАН е съставен от *** при ОДМВР -
град Кърджали, който бил само съставител на същия, тъй като пристигнал в
последствие и в АУАН не били описани обстоятелствата, при които е съставен,
нито пък очевидците на вмененото му нарушение, тъй като такива липсвали. На
следващо място сочи, че според нормата на чл.102, т.1 от ЗДвП, на водача,
собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство, се
забранява да предоставя моторното превозно средство: на водач, който е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не
притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която се отнася моторното превозно средство. Сочи, че за да е налице състава на
това престъпление(!?!) се изисквало да са налице две предпоставки: 1. Следва да
е предоставено на водач МПС и 2. Лицето да не е правоспособен водач, като
твърди, че една от задължителните предпоставки липсвала, тъй като към момента
на установяване на нарушението, посоченото в АУАН МПС се управлявало
лично от мен и от така изложеното ставало ясно,че и не съм е извършил
вмененото му нарушение. С жалбата моли, след като съдът се увери във
верността на изложените в нея твърдения, да постанови решение, с което да
отмени изцяло Заповед №20-1300-000514
от 2020 год., издадена от А. Д. А. - *** към ОДМВР – Кърджали,
Сектор „Пътна полиция”, упълномощен със Заповед №*** от *** год. на директора
на ОДМВР – Кърджали, като неправилна и незаконосъобразна. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски.
Призован редовно за
съдебните заседания, жалбодателят Г. Р. А. от ***, не
се явява и не се представлява. От редовно упълномощения й процесуален
представител – адв.Н.Н. от
АК-***, преди съдебното заседание е постъпила молба, в която заявява, че
поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Отново моли съда да отмени
обжалваната заповед за прилагане на ПАМ, като неправилна и незаконосъобразна, както
и моли, също така, на жалбодателя да бъдат присъдени
направените деловодни разноски, като прилага и списък на разноските.
Ответникът по жалбата – ***
А. Д. А., *** към ОД на МВР – Кърджали, редовно призован за съдебното заседание,
не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
По допустимостта на
жалбата:
Екземпляр от оспорената
заповед, видно от оформената към нея разписка за връчване/л.11,
същата на л.38/,
е връчен лично на жалбодателя Г. Р. А., на датата 10.10.2020
год., за което е положен подпис на получателя и е отбелязана датата на
връчване. Видно от изисканите допълнителни доказателства, срещу същата, в срок
- на 26.10.2020 год., по пощата, с препоръчана пощенска пратка, което се
установява от товарителница с баркод *** на куриерска
фирма „Еконт Експрес” ***/л.33/ и разпечатка от
електронно изявление на същата куриерска фирма/л.34/, е
била подадена жалба, като пощенската пратка е била адресирана направо до
Административен съд – Кърджали и след получаването й, в препис и с приложен
документ за внесена дължима държавна такса към нея, жалбата е регистрирана в
деловодството на съда с Вх.№2090 от 27.10.2020 год./л.3/. От изложеното следва,
че жалбата е подадена от жалбодателя Г. Р. А. в срок,
тъй 14-ият ден след връчването на заповедта е изтичал на датата 24.10.2020
год., която е неприсъствен ден – събота, като жалбата е била подадена в първия
присъствен ден след това – на 26.10.2020 год. – понеделник. Разпоредбата на
чл.172, ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/заповеди
за налагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4,
т.5, буква „а”, т.6 и т.7 от ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК, а от това
следва, че същите подлежат на обжалване в рамките на общия
14/четиринадесет/-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от което пък, предвид
изложеното по-горе, следва да се приеме,
че жалбата против заповедта за прилагане на ПАМ е подадена при спазване на законоустановения 14-дневен срок за оспорване на заповедта.
Същата, освен това, е подадена от лице – Г. Р. А. от *** - неин адресат, спрямо което е приложена тази ПАМ и за което,
в този смисъл, тя е неблагоприятна, т.к. засяга пряко негови права и законни
интереси. Жалбата, освен това, е подадена в предвидената писмена форма и с
изискуемото съдържание, макар и не по установения в закона ред, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд -
Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед №20-1300-000514
от 10.10.2020 год./л.11, л.38/, *** А. Д. А., *** към ОД
на МВР – Кърджали, е наложил на жалбодателя – Г. Р. А.
от ***, с ЕГН ********** и със същия постоянен адрес, принудителна
административна мярка/ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от
6/шест/ месеца и е отнел СРМПС №*** и 2/два/ броя регистрационни табели с №***.
Тук следва задължително
да се посочи, че видно от приложеното към жалбата заверено копие от оспорената
заповед/на л.11 от делото/, във връчения на жалбодателя
Г. Р. А. екземпляр от заповедта на 10.10.2020 год., на който е положен подпис
на издателя й и печат на ОДМВР – Кърджали, както и подпис на жалбодателя на разписката за получаване на екземпляр от
същата, в диспозитивната част на заповедта е
посочено, че принудителната административна мярка се налага „по чл.171, т.2, Б.Б от ЗДвП”, като същото правно основание е посочено изрично и
под номера на заповедта, като е изписано „по
чл.171, т.2, Б.Б от ЗДвП”. В
същото това заверено копие от заповедта, връчена на жалбодателката
на 10.10.2020 год., след описанието на фактическите обстоятелства, т.е. на
извършеното нарушение, обусловило издаването на заповедта, е посочено, че с така
описаното деяние, Г.А. „виновно е нарушила
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.”.
Същевременно, в
изпратения впоследствие, със съпроводително писмо с Рег.№130000-10328 от 24.11.2020
год. на Сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОД на МВР – Кърджали, заверен
препис от същата Заповед №20-1300-000514 от 10.10.2020 год., издадена от *** А. Д. А., *** към ОД на МВР – Кърджали/на
л.38 от делото/,
в диспозитивната част на заповедта е посочено нещо
различно, а именно - че ПАМ е по „по
чл.171, т.2, Б.А от ЗДвП”, като
същата разлика се констатира и в правното основание, изписано под номера на
заповедта, а именно „по чл.171, т.2, Б.А от ЗДвП”. Освен това, в
изпратения с посоченото съпроводително писмо заверен препис от оспорената
заповед, вече е променена и квалификацията на описаното в заповедта нарушение,
а именно, посочено е, че Г.А. „виновно е
нарушила чл.102 от ЗДвП.”. Без
да са необходими специални знания и изготвянето на съответна експертиза, е
видно, че тези „поправки” са направени на ръка, след като са били заличени
първоначалните текстове/вероятно с коректор/ и след това ръкописно са изписани
посочените текстове.
От това може да се
направи обоснован извод, че при изготвянето в сектор „Пътна полиция” – Кърджали
към ОДМВР – Кърджали, на завереното копие от тази заповед, което е изпратено в
съда за прилагане по делото, заедно с допълнително изисканите доказателства, първоначалните
текстове/думи/ в заповедта, описани по-горе, предварително са били заличени, вероятно
със заличаващ коректор, след което, ръкописно са изписани посочените „нови”
текстове/думи/, а след това е било изготвено копието от заповедта, заверено с официален
щемпел с надпис „Вярно с оригинала”,
съдържащ и надписа „Министерство на вътрешните работи – Областна дирекция на
МВР - Кърджали” и вписана дата на заверката – 24.11.2020 год., както и с положен
кръгъл мастилен печат на ОДМВР – Кърджали. Съдът в настоящия състав намира, че този
„творчески” подход за извършване на „поправки” във вече връчена заповед за ПАМ,
издадена от полицейски орган, т.е. извършването на такива „поправки” в
заповедта и то в съществена нейна част, а именно – досежно
правното основание за приложената ПАМ и досежно правната
квалификация на описаното в заповедта деяние, са категорично недопустими, още
повече, че това е извършено след като екземпляр от заповедта вече е бил връчен
на жалбодателя, след като вече е била подадена жалба
до съда и след като е било образувано производството по настоящото
административно дело, по което е било приложено заверено копие от връчената на жалбодателя заповед. Във връзка с така констатираното,
съдът в настоящия състав счита, че след постановяването на настоящото решение,
следва да бъде сезирана Дирекция „Инспекторат”
към МВР, за извършване на проверка по случая, като на същия бъдат изпратени и
копия от двете заповеди с различно съдържание в обстоятелствената част и в диспозитива им, касателно правното
основание за приложената ПАМ и правната квалификация на описаното в заповедта
деяние.
Независимо от
гореизложеното следва да се посочи, че от фактическа страна, оспорената заповед
е мотивирана с обстоятелството, че същият *** в сектор „Пътна полиция” –
Кърджали към ОДМВР – Кърджали А. Д. А. е съставил АУАН №282042/10.10.2020 год.,
против Г. Р. А. от ***, с ЕГН **********, за това, че „на 10.10.2020 год.,
около *** часа, път ***, преди ***, МПС – БМВ, с рег.№***, като собственик на
МПС, предоставя управлението му на неправоспособния водач А. М. А., с ЕГН **********”,
като в заповедта е посочено, че с това виновно е нарушила чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В даденото описание на твърдяното деяние не е посочено, в кое населено
място е извършено същото, а ако не е извършено в населено място – на кой
километър от посочения път *** е станало това, като според издалия заповедта
полицейски служител, явно обозначението „преди *** е достатъчно да укаже
точното място на извършване, респ. на констатиране, на твърдяното нарушение.
По изисканата от сектор
„Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали административната преписка,
изпратена с посоченото по-горе съпроводително писмо с Рег.№130000-10223 от 19.11.2920
год. на сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали/л.22/, е представен и е приет
като доказателство посочения Акт за установяване на административното нарушение
сер.** №*** от *** год., съставен от А. Д. А. – *** в
сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, в присъствието на двама
свидетели/л.24/, против Г. Р. А. от ***, с ЕГН **********, в който е
описано, че актът се съставя срещу жалбодателя Г.А.,
за това, че „На 10.10.2020 год., в *** часа, в ***, на път ***, преди ***
предоставя управлението на МПС на лицето А. М. А., с ЕГН **********, което не е
правоспособен водач.”, като по-нагоре в същия АУАН е описано, че Г.А. е „пътник
– ***, вид ППС – лек автомобил, рег.№***, държава България”. Никъде в този АУАН
не е отбелязано, дали описаният път всъщност представлява път ***, който е
посочен впоследствие в оспорената заповед, нито пък е указано, в какво качество
жалбодателката Г.А. е извършила твърдяното нарушение
– дали като водач, дали като собственик или като упълномощен ползвател на
моторното пътно превозно средство, като е пределно ясно, че качеството й
„пътник”, посочено в така съставения АУАН, е правно ирелевантно,
т.е. същото е неотносимо към осъществяването на
фактическия състав на твърдяното нарушение.
В така съставения АУАН е
посочено, че с описаното деяние Г.А. виновно е нарушила чл.102, т.1 от ЗДвП, като
е възпроизведен целия текст на посочената разпоредба, отново без да е
конкретизирано, в какво качество е извършено твърдяното нарушение, както и е
описано, че е иззет, като „доказателство”:
контролен талон №***, без да е посочено, разбира се, чий е този контролен талон.
Така
съставения АУАН е бил предявен на място на соченото за нарушител лице за
подпис, който го е подписал и се е подписал и на разписката за получаване на
екземпляр от акта, като в същата не е вписана дата на получаване, а в графата
за възражения в същия този АУАН, като готов текст са отпечатани думите „нямам
възражения”(!?).
По преписката, с
разпореждане на съда №641 от 09.11.2020 год./л.19/, е изискано и съответно
е представено със същото съпроводително писмо с с Рег.№130000-10223
от 19.11.2920 год. на сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали и
е прието като доказателство и заверено копие от отнетото с оспорената заповед Свидетелство
за регистрация на МПС №***, което е издадено на 30.07.2020 год./л.25/,
за
регистрацията на МПС – лек автомобил, марка „***”, с Рег.№***, с идентификационен номер
на превозното средство/номер на шаси/(VIN) – *** и
дата на първа регистрация – 23.04.2004
година. От
това СРМПС №*** от 30.07.2020 год. е видно, че като
собственик на това МПС - лек автомобил, марка
„***”, с Рег.№***, е посочена жалбодателката Г. Р. А. от ***, с
ЕГН **********.
При така установената по
делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за
налагане на принудителна административна марка жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА и
доказана.
Така, разпоредбата на чл.172,
ал.1 от ЗДвП, в приложимата й редакция, повелява, че принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а,
т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7, се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните
работи, с оглед разпоредбата на чл.165, ал.1 от Закона за движение по пътищата,
което и е направено със Заповед Рег.№8121з-1524 от 09.12.2016 год. на министъра
на вътрешните работи/л.39/, с която са определени да осъществяват контрол по Закона за
движението по пътищата няколко основни структури на Министерство на вътрешните
работи, като в т.1.3. от заповедта изрично са посочени областните дирекции на
Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/ и Столична дирекция на вътрешните
работи/СДВР/. По делото е изискана и е представена и Заповед Рег.№8121з-825 от
19.07.2019 год. на министъра на вътрешните работи/л.40/, с която, на основание
чл.186 и чл.189, ал.1 и ал.12 от Закона за движението по пътищата, чл.37, ал.1,
б.„б” и
чл.47, ал.2, във връзка с ал.1, б.„а” от Закона за административните
нарушения и наказания, чл.45, ал.2,
т.5 от Правилника за устройството и дейността на
Министерството на вътрешните работи и чл.33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи, е допълнена Заповед с Рeг.№8121з-515 от 14.05.2018 год. относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да установяват употребата на алкохол с доказателствен анализатор и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, както следва: 1. В т.1.3.
след думите „контрол на пътното движение” е добавена запетая, съюзът „и” е заличен и след думите „*** II - I
степен” е добавен „и командир на отделение (пътен контрол)”. По
делото е представена и приета като доказателство и Заповед №*** от *** год. на директора
на Областна дирекция на МВР – Кърджали/л.23/, за оправомощаване
на длъжностни лица от ОДМВР – Кърджали, които да издават заповеди за прилагане
на ПАМ. С тази заповед, в изпълнение изискванията на чл.172, ал.2 от Закона за
движение по пътищата и Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016 год. на министъра на
вътрешните работи, изм. и доп. със Заповед с Рeг.№8121з-825
от 19.07.2019 год. и на основание чл.43, ал.4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, с т.1 от същата, като длъжностни лица – държавни служители,
които да прилагат с мотивирана заповед налагането на принудителни
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а” и т.6 от Закона
за движението по пътищата, са определени/оправомощени/
служителите в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Кърджали – полицейски органи
по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, на територията, обслужвана от ОДМВР – Кърджали.
В случая, оспорената
заповед е издадена от длъжностно лице – *** в сектор „Пътна полиция” – Кърджали
при ОДМВР – Кърджали, които има
качеството „държавен служител – полицейски орган” по смисъла на чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР. Така, предвид горното и тъй като действието на Заповед №***
от *** год. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали не е обвързано
със срок и доколкото не е отпаднало правното основание за издаването й, съдът
приема, че обжалваният административен акт е издаден от оправомощен
материално и териториално компетентен орган – полицейски служител, а именно –
от *** в Сектор „Пътна полиция” – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, съгласно
цитираната по-горе т.1 от заповедта на директора на ОДМВР – Кърджали. Тук следва
да бъде отбелязано, че действително, в оспорената заповед е посочена заповедта
на директора на ОДМВР - Кърджали, с която полицейският служител на посочената
длъжност, е оправомощен да издава такива заповеди за
прилагане на ПАМ по този текст от ЗДвП.
На следващо място, с оглед съдържанието на заповедта, съдът приема, че е направен някакъв опит
да бъде спазена установената
от закона форма, изискуема се съгласно нормите на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК, но не особено успешно. В заповедта са посочени фактически основания за издаването й, като е посочен
съставения АУАН против жалбодателката А. и е описано
деянието, за което е съставен, а именно, че „на
10.10.2020 год., около *** часа, път ***, преди ***, МПС – БМВ, с рег.№***,
като собственик на МПС, предоставя управлението му на неправоспособния водач А. М. А., с ЕГН **********”, като това деяние обаче,
е квалифицирано като „виновно извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДВП”,
която норма повелява, че „На водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози.”. Пределно
ясно е, предвид това, че между словесно описаното нарушение, за което е бил
съставен посочения АУАН и дадената му правна квалификация в оспорената заповед,
няма нищо общо, т.е. налице е съществено противоречие между словесно описаното
и твърдяно за извършено нарушение и дадената му правна квалификация. В тази
връзка следва да се посочи, че нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП изисква, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4,
т.5, буква „а”, т.6 и 7 да се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по
този закон - по ЗДвП, т.е.
законодателят изрично е въвел и в тази норма изискването за мотивиране на
заповедта за прилагане на ПАМ, вкл. и за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а,
б.„б” от ЗДвП, каквато е приложена с оспорената заповед. Съдът намира, че в
конкретния случай, предвид горното, това изискване на закона категорично не е
спазено в оспорената заповед и то по отношение на съществен елемент от тези
мотиви, а именно – по отношение фактическите основания за издаване на акта,
т.е. налице е нарушение на административнопроизводствените
правила при издаването на акта, касаещи изискванията за неговото съдържание и
мотивирането му или иначе казано, изискването за посочването на конкретните
фактически основания за неговото издаване, съгласно разпоредбата на чл.59,
ал.1, т.4 от АПК.
На следващо място, като
правно основание за приложената ПАМ в диспозитивната
част на заповедта, а и под изписания й най-отгоре номер, е посочено „по чл.171, т.2, Б.Б от ЗДвП”. Тук
следва най-напред да се посочи, че разпоредбата на чл.171, т.2 от ЗДвП
регламентира прилагането на принудителната административна мярка „временно спиране от движение
на пътно превозно средство”, а не
„прекратяване на регистрацията на ППС”, каквато е наложена в конкретния случай
с оспорената заповед, като е пределно ясно, че това са две различни по своя
характер, интензитет и последици принудителни административни мерки. Принудителната
административна мярка по чл.171, т.2 от ЗДвП „временно спиране от движение на
пътно превозно средство”, се прилага в изчерпателно изброените в тази
т.2 на чл.171 от ЗДвП 8/осем/ хипотези – от б.а) до б.н), като следва да се отбележи,
че букви г), ж), з), и) и н) на тази т.2 на чл.171 от ЗДвП са отменени в
различни периоди от време. Буква б) на тази т.2 на чл.171 от ЗДвП не е
отменена, като същата регламентира, че ПАМ „временно спиране от движение
на пътно превозно средство” се прилага „до отстраняване на несъответствието, когато пътното превозно средство превозва опасен товар, но
не отговаря на изискванията за класа и вида
на превозвания товар.”. При това положение и при така изписаното като
правно основание за приложената ПАМ в диспозитивната
част на заповедта, а и под изписания й номер - „по чл.171, т.2, Б.Б от ЗДвП”, то това би следвало да означава, че
с оспорената заповед в случая следва да е наложена ПАМ - „временно спиране от движение на
пътно превозно средство, до отстраняване
на несъответствието, когато пътното превозно средство превозва опасен товар, но не
отговаря на изискванията за класа и вида на
превозвания товар.”, но
е ясно, че не такава ПАМ е приложена. Изводът е, че така посоченото в заповедта
правно основание за приложената ПАМ също няма нищо общо с действително
приложената такава, а именно - „прекратяване на регистрацията на ППС, за срок
от 6/шест/ месеца”.
Дори и да се приеме, че
в заповедта е допусната неволна техническа грешка и полицейският орган, издал
заповедта, е имал предвид чл.171, т.2а от ЗДвП, то посочената Б.Б от тази т.2а
на чл.171 от ЗДвП отново би била неотносима, предвид
словесно описаното в заповедта нарушение. Според чл.171, т.2а, б.б) от ЗДвП,
ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” се налага на собственик,
който управлява моторно превозно средство „с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да
му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата
на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби
за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози
– за срок от 6 месеца до
една година.”. Безспорно е,
че нито една от тези хипотези в случая не е налице, доколкото, като фактическо
основание в заповедта се сочи, че жалбодателката А.,
като собственик на посоченото МПС, е предоставила управлението му на
неправоспособен водач, а в такава хипотеза, основание за прилагането на тази
ПАМ би следвало да е разпоредбата на чл.171, т.2а, б.а), а не на б.б), както
това е посочено в оспорената заповед.
Така, с оглед всичко изложено
по-горе съдът намира, че в конкретния случай, изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП за мотивиране на заповедта не е спазено и то по отношение на съществен
елемент от тези мотиви, а именно – по отношение фактическите и правните
основания за издаване на акта, т.е. оспореният акт е издаден при неспазване на
изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, а именно – актът да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му. При така посочените
фактически, а впоследствие и правни основания, не става ясно, дали жалбодателката Г.А. е извършила нарушение на ЗДвП и какво
нарушение, ако е извършила такова, заради което по отношение на същата е
приложена посочената конкветна принудителна
административна мярка. Предвид това, съдът в настоящия състав приема, че е налице
съществено нарушение на административно-производствените правила при издаването
на оспорения акт, касаещи изискванията за неговото съдържание и мотивирането
му, а именно - посочването на ясни и конкретни фактически и правни основания за
неговото издаване, съгласно изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, което
съставлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед
по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
Съдът не намира за нужно
да коментира и обсъжда представената от Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР -
Кърджали втора заповед със същия номер и дата и на същия издател, с положена заверка
„Вярно с оригинала”, в която, преди заверката са извършени описаните по-горе в
настоящото изложение „поправки”, като счита, че следва да отбележи, че дори и
след тези „поправки”, „поправеното” правно основание за прилагане на тази ПАМ –
„чл.171, т.2, Б.А от ЗДвП”, е невярно и неотносимо за
конкретния случай.
Така, предвид всичко изложено по-горе, при извършената
служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на
оспорената заповед, на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен
състав констатира и приема, че тя е издадена от материално и териториално
компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия със Заповед с Рег.№*** от
*** год. на директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали, при формално спазване на изискуемата се от закона
писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, т.е. настоящият съдебен
състав счита, че по отношение на същата кастегорично
е налице отменителното основание по чл.146, т.3 от АПК.
По така изложените по-горе
съображения, Административен съд - Кърджали намира, че жалбата на Г. Р. А., с
посочен в жалбата адрес ***, се явява основателна и
доказана, а оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-1300-000514 от 10.10.2020 год., издадена
от А. Д. А. - *** в сектор „Пътна полиция” - Кърджали към ОДМВР – Кърджали, като
незаконосъобразна - издадена при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, следва
да бъде отменена с решението по настоящото дело.
При този изход на делото,
основателна се явява претенцията на жалбодателя Г. Р.
А., изразена в още подадената жалба и в депозираната впоследствие молба от
процесуалния й представител, за присъждане на направените по делото разноски,
възлизащи в случая общо в размер на 610.00/шестстотин и десет/ лева,
представляващи внесената държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева, за
образуване на административното дело, съгласно представеното и приложено по
делото преводно нареждане за плащане към бюджета от
30.10.2020 год. на „ОББ” АД/л.17/ и заплатеното в брой адвокатско
възнаграждение, за един адвокат, в размер на 600.00/шестстотин/ лева, съгласно
представения и приложен по делото Договор за правна защита и съдействие с бл.№***
от *** год. и подписано пълномощно към него от същата дата/л.10/. Възражение за
прекомерност на така заплатеното адвокатско възнаграждение не е направено от
ответника по жалбата, поради което същото следва да бъде присъдено в полза на жалбодателката в пълния му размер.
За дължимите на жалбодателя Г. Р. А., деловодни разноски, сторени в
настоящото производство, следва да бъде осъдено юридическото лице – в случая Областна
дирекция на МВР – Кърджали, към структурата на която принадлежи
административният орган – *** в сектор „Пътна полиция” - Кърджали към ОДМВР –
Кърджали, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран от така
изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-1300-000514 от 10.10.2020 год., издадена от А. Д. А. - *** в сектор „Пътна
полиция” - Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с която, на основание чл.171, т.2,
б.„б” от ЗДвП, е прекратена регистрацията на ППС/без посочена марка, модел и
регистрационен номер на същото/, за срок от 6/шест/ месеца и са отнети СРМПС №***
и 2/два/ броя регистрационни табели, с номер ***.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Р. А., с посочен в жалбата адрес ***, с ЕГН **********, сумата общо в размер на 610.00/шестстотин и десет/ лева, представляваща направени
деловодни разноски в настоящото производство.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи
на страните по делото.
Решението, съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.5, предл.ІІ/второ/ от
ЗДвП, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
С Ъ Д И Я :