РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. Велико Търново , 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20204110102652 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД - град София срещу В. Р. В.. Процесуалният
представител на дружеството развива съображения, че на 17.07.2018 година между
"Вива кредит" ООД и ответника е сключен Договор за паричен заем № 5454677,
съгласно който дружеството й е отпуснало заем в размер на 500.00 лева, който се
усвоява в търговските обекти на "Изипей" АД, като с подписването на договора В.В. е
удостоверил, че е получил дадената в заем сума. Сочи, че ответникът е поел
задължение да върне горепосочената сума, ведно с уговорената договорна лихва на 18
равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 43.50 лева. Твърди, че
ответникът не е извършвал плащания по договора. Посочва, че начислената договорна
лихва е в размер на 76.90 лева, за периода от 31.07.2018 година до 26.03.2019 година -
датата на последната погасителна вноска. Твърди, че на ответника е начислена и лихва
за забава в размер на 19.28 лева за периода от 01.08.2018 година до датата на подаване
на заявлението в съда - 30.08.2019 година. Посочва, че страните са се договорили
заемателят да ползва допълнителна услуга за експресно разглеждане на документите за
одобрение на паричния заем, за която дължи на заемодателя такса за експресно
разглеждане в размер на 206.10 лева. Твърди, че освен това при подписването на
договора ответникът се е задължил да представи на заемодателя обезпечение на
задълженията му - поръчител ФЛ, което да отговаря на посочените в договора условия
1
или банкова гаранция в размер на цялото задължение по договора, като при
неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 206.10 лева.
Посочва, че ответника е начислена и сумата в размер на 245.00 лева, представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Твърди, че на
01.04.2019г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., по силата на което, заемодателят е
цедирал на ищеца вземанията си срещу ответника по процесния договор за заем, ведно
с всички привилегии, лихви и обезпечения. Посочва, че в качеството си на
пълномощник на цедента прилага към исковата молба уведомление до ответника в
съответствие с чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Твърди, че за вземанията си се е снабдител със заповед
за изпълнение по Ч.гр.д. № 1673/2019г. на ГОРС. С Определение № 1529 от 23.09.2020
година по гр.д. № 924/2020 година на ГОРС, на основание чл. 232 ГПК,
производството по делото е прекратено по отношение на претенциите за сумата в
размер на 500.00 лева - главница по Договор за паричен заем № 5454677 от 17.07.2018
година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението - 11.09.2019 година до окончателното изплащане на задължението; за
сумата в размер на 76.90 лева - договорна лихва за периода от 31.07.2018 година до
26.03.2019 година и за сумата в размер на 19.28 лева - обезщетение за забава за периода
от 01.08.2018 година до 30.08.2019 година. Направено е искане да бъде прието за
установено по отношение на В. Р. В., че дължи на "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД - град София сумата в размер на 206.10 лева, представляваща
неустойка по Договор за паричен заем № 5454677 от 17.07.2018 година; сумата в
размер на 206.10 лева - такса за експресно разглеждане на документи и сумата в размер
на 245.00 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране, за които суми е издадена
Заповед № 2642 за изпълнение на парично задължение от 02.12.2019 година по Ч.гр.д.
№ 1673/2020 година на ГОРС. Претендира да бъдат присъдени направените от
дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника, чрез назначения му по
делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба. Развива подробни съображения, че предявените по делото искове са
процесуално допустими, но по същество неоснователни, доколкото клаузите,
уреждащи претендираните вземания, в договора за паричен заем са нищожни и
неравноправни. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото заверен препис от Договор за паричен заем
"Вивакредит план" № 5454677 от 17.07.2018 година /л. 6-8 от гр.д. № 924/2020г. на
2
ГОРС/ се установява, че "Вива Кредит" ООД - град София е предоставило на ответника
кредит в размер на 500.00 лв., като последният се задължил да върне сумата, ведно с
уговорената възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане на документите в
общ размер на 783.00 лева на 18 вноски - първата с падеж на 31.07.2018 година, а
последната - на 26.03.2019 година, всяка в размер на 43.50 лева. Видно от чл. 1, ал. 3 от
договора страните са уговорили такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем в размер на 206.10 лева, т. е. уговорената между страните
договорна лихва е в размер на 76.90 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора страните са
уговорили, че в тридневен срок от усвояване на сумата заемателят се задължава да
предостави на заемодателя едно от посочените в договора обезпечения, като в случай
на неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 206.10
лева. В този случай размерът на погасителните вноски става 54.95 лева, а общото
задължение по договора става в размер на 989.10 лева. Уговореният между страните
Годишният процент на разходите е 49.39 %. В чл. 2, ал. 2 от договора е предвидено, че
заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя уговорената сума, както и че
договорът има сила на разписка за предадената, съответно - получената сума.
По делото са приложени и заверени копия на Предложение за сключване на
договор за паричен заем от 17.07.2018 година; Лична карта на В. Р. В.; Разходен касов
ордер № 34 от 17.07.2018 година; Приходен касов ордер № 163 от 17.07.2018 година;
Приходен касов ордер № 161 от 17.07.2018 година и Тарифа на "Вива Кредит" ООД,
приложима към договор за паричен заем "Вивакредит план" /л. 9-20 от гр.д. №
924/2020г. на ГОРС/.
От Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016
година /л. 21-24 от гр.д. № 924/2020г. на ГОРС/ се установява, че кредитодателят се е
съгласил да прехвърли на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД -
град София свои ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем,
които същият е отпускал на свои клиенти, като вземанията се индивидуализират в
Приложение № 1 към договора. С писмено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3
ЗЗД /л. 28 от гр.д. № 924/2020г. на ГОРС/ цедентът е потвърдил, че
индивидуализираните в Приложение № 1 от 01.04.2019 година вземания са
прехвърлени на цесионера. Приложено е и пълномощно във връзка с цесията /л. 30 от
гр.д. № 924/2020г. на ГОРС/.
От представеното по делото заверено копие от извлечение от Приложение № 1
от 01.04.2019г. /л. 25-27 от гр.д. № 924/2020г. на ГОРС/ се установява, че "Вива
Кредит" ООД - град София е цедирало на ищеца вземането си към ответника по
процесния договор за заем, като са посочени номерът на договора за кредит, ЕГН и
трите имена на кредитополучателя, датата ма договора, главницата и др. По делото е
приложено и Уведомление до ответника, с което ищецът, в качеството си на
3
пълномощник на цедента и по договора за цесия /л. 29 от гр.д. № 924/2020г. на ГОРС/
го уведомява за извършеното прехвърляне на задълженията му по процесния договор
за заем, което е връчено на ответника, чрез назначения му по делото особен
представител, ведно със съобщението по чл. 131 ГПК.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 1673година по описа на Районен съд -
Горна Оряховица за 2019 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 03.10.2019 година е издадена
Заповед № 2220 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника В. Р. В. за сумата в размер на 500.00 лева - главница по Договор за паричен
заем № 5454677 от 17.07.2018 година, за сумата в размер на 76.90 лева - договорна
лихва за периода от 31.07.2018г. до 26.03.2019г., за сумата в размер на 19.28 лева -
обезщетение за забава за периода от 01.08.2019г. до 30.08.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.09.2019г., до
окончателното й изплащане, както и за сумата в размер на 25.00 лева - държавна такса
и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е влязла в
сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист за присъдените с нея суми. На
02.12.2019 година е издадена Заповед № 2642 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу длъжника В. Р. В. за сумата в размер на 206.10 лева,
представляваща такса за експресно разглеждане на документи; сумата в размер на
206.10 лева - неустойка по Договор за паричен заем № 5454677 от 17.07.2018 година и
сумата в размер на 245.00 лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да
предяви иск за вземането си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта
за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно
облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за
потребителски кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на
4
вземанията по кредита, размера на претендираните отделни вземания, прехвърлянето
на вземанията по кредита на ищеца с договора за цесия, за който ответникът е
надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на
вземанията.
В случая по делото кредитодателят по договора за паричен заем с ответника е
прехвърлил по реда на чл. 99 ЗЗД вземанията си по нега на ищцовото дружество въз
основа на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016
година и Приложение № 1 от 01.04.2019г. към него, в което цедираното вземане е
индивидуализирано по обем и обхват. За да породи действие договорът за цесия, е
достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор и от този момент
страните по договора са валидно обвързани от него, като цесионерът се явява носител
на придобитите имуществени права. За да има действие спрямо длъжника не е
необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е необходимо
единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето – чл.
99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът да бъде обвързан с договора
за прехвърляне на вземането, като същевременно последният да бъде защитен от
ненадлежно изпълнение на задължението си. Изискването, въведено в чл. 99, ал. 3 ЗЗД
е длъжникът да бъде уведомен за прехвърлянето, но не и как да стане това, т.е. липсва
забрана съобщението за цесията да бъде извършено от новия кредитор - цесионера въз
снова на изрично пълномощно от цедента /Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. №
5759/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС/. В случая по делото от приложеното по делото
пълномощно безспорно се установява, че ищецът е упълномощен от "Вива Кредит"
ООД - град София да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното
вземане. Действително липсват доказателства длъжникът да е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията преди образуване на делото, но към исковата
молба е приложено уведомителението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящо от ищеца, както и
заверен препис от посоченото по-горе пълномощно. Константа е практика на
съдилищата, че с достигане на същите до длъжника в процедурата по чл. 131 ГПК е
налице надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и последната
поражда действие по отношение на него съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което
обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и
Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II т.о. на ВКС. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че ответникът е уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията към
нея и към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция
ищецът е титуляр на вземанията по договора за паричен заем, сключен с В. Р. В.. Както
бе посочено по-горе за уведомяването на длъжника законът не изисква спазването на
особена форма и нарочен ред за връчване на съобщенията до него. В хода на висящ
5
исков процес връчването на съобщения до ответника се извършва по разписаните в чл.
37 и сл. ГПК правила, включително и чрез назначения на ответника особен
представител по делото.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява съществуването
на валидно заемно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Кредитодателят е бил изправна страна по договора, тъй
като е изпълнил задължението си да предостави на ответника сумата в размер на
500.00 лв., което обстоятелство последният е потвърдил с подписването на самия
договор. Това от своя страна е породило задължението му да върне заетата сума,
заедно с уговорената договорна възнаградителна лихва в размер на 76.90 лева или
общо сумата в размер на 576.90 лв. на 18 равни двуседмични вноски. В случая по
делото вземанията за главница и договорна лихва по договора за паричен заем не са
предмет на разглеждане в настоящото производство доколкото Заповед № 2220 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.10.2019 година по Ч.гр.д. №
1673/2019г. на ГОРС е влязла в сила на 24.10.2019 година и въз основа на нея е издаден
Изпълнителен лист от 02.12.2019 година за присъдените с нея суми. В тази връзка с
Определение № 1529 от 23.09.2020 година по гр.д. № 924/2020 година на ГОРС, на
основание чл. 232 ГПК, производството по делото е прекратено по отношение на
претенциите за сумата в размер на 500.00 лева - главница по Договор за паричен заем
№ 5454677 от 17.07.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението - 11.09.2019 година до окончателното изплащане на
задължението; за сумата в размер на 76.90 лева - договорна лихва за периода от
31.07.2018 година до 26.03.2019 година и за сумата в размер на 19.28 лева -
обезщетение за забава за периода от 01.08.2018 година до 30.08.2019 година.
По аргумент от § 13, т. 12, във връзка с т. 1 от ДР на ЗЗП претендираните в
производството вземания произтичат от договор, сключен с потребител, поради което
и предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019г./ съдът следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител.
Освен това трайна и постоянна е и съдебната практика, съгласно която съдът следи
служебно за нищожни договорни клаузи, дори при липсата на възражение и следва да
зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона
в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице
противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при
някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен
порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в
гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.6.2010 г. на ОСТК на ВКС,
Решение № 198/10.8.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о. на ВКС, Решение №
229/21.1.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о на ВКС и др.
6
В тази връзка настоящият съдебен състав приема, че вземанията за такса за
експресно разглеждане на документи, за неустойка за неизпълнение на задължение,
както и за разходи и такси за извънсъдебно събиране се основават на неравноправни
клаузи, респективно - на такива, които противоречат на закона и/или добрите нрави.
Задължаването на заемателя да заплати по–високата такса за експресно
разглеждане на документите му, без да е ясно срещу тази цена какви са задълженията
на заемодателя, отнапред изключва възможността за проверка дали те са изпълнени и
води до липсата на еквивалентност между права и задълженията на двете страни по
отношение на тази т.нар. "допълнителна услуга". В този смисъл и по аргумент от
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, уговорката за дължимост на подобна такса
представлява неравноправна клауза. Отделно от това уговарянето на такава такса е в
пряко противоречие със закона /чл. 10а, ал. 2 ЗПК/, доколкото заемателят не следва да
заплаща такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, а
разглеждането на молбата за отпускане на кредит е част от процеса на усвояването му
и такса за тази дейност не следва да се дължи. Предвид на това клаузата е нищожна и
поради противоречие със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/.
Неустойката за неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 2 от договора за
кредит пък е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Въведените
в договора изисквания за вида на обезпечението и срока за представянето му създават
значителни затруднения на заемателя при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Неустойката е предвидена за заплащане без да се намира в никакво
отношение с изпълнение или неизпълнение на главното задължение на заемателя да
върне заетата сума. Уговорена по този начин, претендираната сума не съставлява
неустойка, а част от печалбата на кредитора, която е единствената цел на
начисляването й. Клаузата за неустойка е и с неравноправен характер по смисъла на
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока - размерът й е фиксиран
отнапред и надвишава 1/3 от стойността на отпуснатия кредит и с оглед вторичния
характер на задължението, което обезпечава, безспорно създава значително
неравновесие между страните по договора.
Разходите за извънсъдебно събиране на вземането, предвидени в допълнително
приложената Тарифа са посочени само като стойност и са обвързани единствено с броя
дни забава за плащане на погасителни вноски, но не и за каква дейност се начисляват.
От една страна следва да се има предвид, че дейността по събиране на вземанията е
част от управлението на кредита, а в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК законодателят
изрично е предвидил забрана кредиторът да изисква заплащането на такси от
потребителя за управлението на кредита, поради което договорната клауза, която
предвижда за него такова задължение е нищожна, поради противоречие със закона.
7
Нищожността на това основание следва и от това, че таксата за разходи е в
предварително уговорен размер, който зависи не от извършените дейности, а от броя
дни забава, поради което по характера си това вземане не е такса, а обезщетение за
забава. Кредиторът обаче вече е начислил такова обезщетение при просрочие на
длъжника и кумулирането му с т. нар. такса разходи е в пряко противоречие със
забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК и заобикаля изискването максималния размер на
обезщетението за забава да е до размера на законната лихва. Следователно договорната
клауза, която предвижда заплащането на тази такса е неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.
Установеното по делото противоречие на клаузите за такса за експресно
разглеждане на документи, за неустойка за неизпълнение на задължение, респективно -
за разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, със закона и добрите нрави
прави същите нищожни, като съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД в тази си част договорът не е
породил действие и за заемателя не е възникнало задължение за заплащане на сумите
по тях.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни, поради което и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД, със седалище и адрес на управление град София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, с ЕИК ********* срещу В. Р. В. от ***, с ЕГН
********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1
ЗЗД ЗА СУМАТА в размер на 206.10 лева /двеста и шест лева и десет стотинки/,
представляваща неустойка по Договор за паричен заем № 5454677 от 17.07.2018
година; ЗА СУМАТА в размер на 206.10 лева /двеста и шест лева и десет
стотинки/- такса за експресно разглеждане на документи и ЗА СУМАТА в размер на
245.00 лева /двеста четиридесет и пет лева/ - разходи и такси за извънсъдебно
събиране, за които суми е издадена Заповед № 2642 за изпълнение на парично
задължение от 02.12.2019 година по Ч.гр.д. № 1673/2009 година на ГОРС, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 1673 по описа на Районен съд - Горна Оряховица за 2019 година.
8
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9