РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Кърджали, 11.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20225140201151 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № ******** от
30.11.2022г., издадено от Началник сектор в РУ- К. към ОДМВР- Кърджали, с
което е наложено наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.177 ал.1
т.2 от ЗДвП на М. И. М. от гр.К. с ЕГН ********** за извършено нарушение
на 12.10.2022г. около 16.00часа в гр.К.на ул.Д. на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят
М. М., който счита издаденото наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, както и постановено в нарушение на материалния закон,
поради което моли съда да отмени. Алтернативно прави искане да бъде
намален размера на наложената санкция. Излага следните съображения:
настоява, че е правоспособен водач като притежава валидно свидетелство за
управление на МПС. От съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление не ставало ясно
към коя категория спада посоченото МПС и каква категория е необходимо да
притежава, за да го управлява. Твърди, че наказващият орган е дал непълна
правна квалификация по чл.150а, ал.1 от ЗДвП вр.чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП,
след като установеното нарушение е следвало да се квалифицира по чл.150а,
ал.1 пр.1 от ЗДвП доколкото се сочи че не е разполагал с валидно към датата
1
на деянието СУМПС, но в НП било изписано като правна квалификация
последното предложение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, които обстоятелства не се
установяват. Допълнителна неяснота създавала и липсата на посочено
конкретно предложение от разпоредбата на чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, което да
съответства на конкретното извършено от жалбоподателя нарушение. Това
разминаване между словесното описание на нарушението в двете части на
НП, както и дадената му правна квалификация представлявало съществено
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване на правото му на
защита. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и
не се представлява. От пълномощника му е постъпила жалба, с която
уведомява съда, че не може да се яви по делото, моли да се даде ход на
делото, поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли съда да я
уважи като им се присъдят направените по делото разноски.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява
и не изпраща представител. От процесуалния му представител е постъпила
молба, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като
претендира юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
настоящото производство, което счита за завишено с оглед фактическата и
правна стойност на делото.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
12.10.2022г. свидетелите Б. Д. и Н. Р. били на работа като полицейски
служители в РУ- К. при ОДМВР- Кърджали. Този ден около 16ч. свидетелят
Д. получил сигнал, че водач на автобус „Ф.“ с рег.№ ***** управлява без да
има съответната категория за това, а именно „D1“ категория, като се движел
от кв.Б. в посока пазара на производителя в гр.К. Поради това двамата
свидетели Д. и Р. изчакали на кръстовището образувано от ул.М. и ул.Д.,
където забелязали че посоченият автобус се движи по ул.Д. в посока към
кръстовището с ул.М. Тогава свидетелят Б. Д. спрял автобус марка „Ф“ с рег.
№ *******, при което била извършена проверка. При нея се установило, че
водач на това МПС е жалбоподателят М. И. М., който първоначално не
2
представил свидетелство за управление, тъй като го бил забравил. Тогава
водачът се обадил на брат си, който му донесъл свидетелството за управление
на МПС. От него и от справка, която проверяващите свидетели Д. и Р.
извършили с районното управление установили, че водачът М. М. има
категория „С“, но не притежава категория „D1“, която да му позволява да
управлява автобуса, защото същият бил с 16+1 места, което видели от талона
на превозното средство. След това автобусът бил изтеглен за съхранение в
консервната фабрика в гр.К., където свидетелят Б. Д. съставил срещу водача
М. акт за установяване на административно нарушение по чл.150а, ал.1 от
ЗДвП, който жалбоподателят подписал с възражения. Видно от Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № *******/ 12.10.2022г.
е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, която санкцията е
обжалвана пред Административен съд- Кърджали, но жалбата е отхвърлена.
Видно от справка за нарушител/ водач жалбоподателят М. е правоспособен
вода с категории В, АМ, както и придобити категории В, М, С, ТКТ, АМ, за
което притежава валидно СУМПС № ******** до 15.10.2023г., както и има
множество наложени наказания включително и за нарушение по чл.150а, ал.1
от ЗДвП в сила от 01.05.2019г. На датата 30.11.2022г. било издадено и
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.177 ал.1 т.2
от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв.
Тази фактическа обстановка се установи на база свидетелските
показания на Б. Д. и Н. Р., от акта за установяване на административно
нарушение, чиято доказателствена сила не бе оборена, от Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка ********/ 12.10.2022г.,
от Справка за нарушител/ водач, както и от другите писмени доказателства по
делото.
От правна страна съдът установи следното: Процесната жалба е
допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в
срок и от лице имащо такова право. Посоченият за нарушен текст на
разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП казва, че „За да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
3
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено”. От изложената фактическа
обстановка безспорно се установи, че жалбоподателят М. И. М. е имал
качеството на водач на МПС към датата 12.10.2022г. на автобус с категория
16+1 места, но същият не притежавал съответната категория да го управлява,
а именно категория „D1“ съгласно чл.150а, ал.2 т.12 от ЗДвП. Поради това
правилно е ангажирана административно наказателната му отговорност. При
правилно изяснена фактическа обстановка и при тези установени и доказани
факти, съдът намира, че съставът на посоченото от наказващия орган
нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП е реализиран. Неспазването на горното
задължение от своя страна е основание за налагане на санкцията по чл.177
ал.1 т.2 от ЗДвП, както правилно е квалифицирано и настоящото
административно нарушение. Административно наказващият орган е
наложил предвиденото в наказателната разпоредба наказание в максимално
предвидения размер и вид, а именно глоба от 300лв., който е отмерен
справедливо спрямо облика на жалбоподателя като водач на МПС с много на
брой наложени наказания по ЗДвП, както и факта, че с извършеното
нарушение е можел да застраши неограничен кръг хора. Предвид всичко
изложено до тук следва обжалваното наказателно постановление да се
потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като се установи безспорно
извършеното нарушение от жалбоподателя при спазване на установените
процесуални правила, при което е наложено и наказание в законоустановения
размер при отчитане на всички относими към деянието и дееца обстоятелства.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон в хода на административнонаказателното производство.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които
са били извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
4
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна
норма, както и на санкционната такава. Настоящата съдебна инстанция не
споделя доводите на жалбоподателя изложени в жалбата поради следните
съображения: не се установи непълна правна квалификация или неяснота
относно липсата на посочено конкретно предложение от разпоредбата на
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, тъй като описанието на нарушението и дадената
правна квалификация са съответни и дават възможност на нарушителя да
разбере за какво нарушение и на какво основание е санкциониран.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административно
наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150лв. В
случая по делото е проведено едно съдебно заседание с разпит на трима
свидетели, на което не е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, но същият е изготвил и депозирал и писмена защита,
поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 80лв.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в
структурата на ОДМВР- Кърджали, именно в полза на същата в качеството й
на юридическо лице (чл.37 ал.2 от Закона за МВР) следва да бъдат присъдени
разноските по делото. По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ******** от
30.11.2022г., издадено от Началник сектор в РУ- К. към ОДМВР- Кърджали, с
което е наложено наказание глоба в размер на 300лв. на основание чл.177 ал.1
т.2 от ЗДвП на М. И. М. от гр.К. с ЕГН ********** за извършено нарушение
5
на 12.10.2022г. около 16.00часа в гр.К. на ул.Д. на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА М. И. М. с адрес гр.К. ул.П. м. № ** и ЕГН ********** да
заплати на ОДМВР- Кърджали сумата от 80лв. представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14- дневен срок от
съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6