РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№1793/23.10.2023г.

 

гр. Пловдив, 23.10.2023г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет и двадесет и шести септември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                                  ГЕОРГИ ПАСКОВ                     

               

             при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 1486 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

              Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, предл. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

             Образувано е по касационна жалба, предявена от ТД на НАП – гр. Пловдив, депозирана чрез юрисконсулт Атанасов, против  Решение № 489 от 21.03.2023 г. на  Пловдивския районен съд, постановено по АНД №1284 по описа на същия съд за 2023г., с което е отменено Наказателно постановление № 677123-F667658 от 21.11.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Пловдив,  с което на „Уелнес Ми 2019“ ЕООД, ЕИК *********, на основание чл.179, ал.1, пр.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание -имуществена санкция в размер на 700 лв. /седемстотин/ лева, за нарушение на чл.125, ал.5 вр. вр. с ал.3 от ЗДДС.

           Касационният жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд  е незаконосъобразен и неправилен. Излага подробни съображения.

           Претендира отмяната на съдебния акт на ПРС и потвърждаване на НП № 677123-F667658 от 21.11.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – гр. Пловдив.Претендират се съдебни разноски.

         Ответникът по касационната жалба, не изпраща представител, не изразява становище по касационните оплаквания.

           Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

          Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

          Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

        Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

       Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 15.04.2022 г. било установено, че „Уелнес Ми 2019“ ЕООД , регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.03.2022 г.  - 31.03.2022 г. до  14.04.2022 г.  включително.  За така констатираното нарушение на 13.07.2022 г. бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено и обжалваното НП. Отчетни регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС не са били подадени в ТД на НАП - Пловдив към датата на съставяне на АУАН.

В хода на проверката било установено, че за същия период не е подадена и данъчна декларация, за което също бил съставен АУАН, а в последствие издадено и НП.

 За да отмени атакуваното пред него НП  районният съд е приел, че задълженията за подаване на справка декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел-надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване/.

Задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри съгласно нарочната законодателна воля /чл. 125, ал.3 ЗДДС/ се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин - по електронен път при условията и реда на ДОПК- чл. 125, ал.7 ЗДДС.

   РС е посочил, че изпълнението на законовото задължение за подаване на справка-декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява единно деяние под формата на едно противоправно бездействие, за което следва на основание чл. 18 от ЗАНН да се наложи една единна санкция.

          Касационният съд намира следното: Задълженията за подаване на справки декларации и на отчетни регистри се изпълняват заедно и едновременно, по един и същи начин - по електронен път при условията и реда на ДОПК - чл. 125, ал. 7 от ЗДДС.

      Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б.

       Или иначе казано, правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на данъка до 14-то число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на справка – декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите случаи, заедно и с VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността на лицето, като е установил формата на деклариране и способът за изпълнение – подаване заедно по електронен път (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение, т.е. подаването на регистри без справка-декларация или справка-декларация без регистри и/или VIES-декларация, когато се изисква, води до едно и също административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона.

        Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни, поради което касационните оплаквания са неоснователни. Решението на ПРС следва да бъде оставено в сила. 

        При този изход на правния спор не се дължат претендираните от касационния жалбоподател разноски.     

        По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІІ  състав

 

Р Е Ш И:

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 489 от 21.03.2023 г. на  Пловдивския районен съд, постановено по АНД №1284 по описа на същия съд за 2023г

         РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.