Р Е Ш Е Н И Е
№ 666
гр. Русе, 22 февруари 2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното
заседание на 31 януари 2024 год. в състав :
Съдия: ДИАН
ВАСИЛЕВ
при секретаря …… Наталия Георгиева ………и в присъствието на прокурора …… като
разгледа докладваното от …
съдията …… административно дело № 620…… по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР (Закон за Министерството на
вътрешните работи), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано
след постъпила жалба от Н.Й.К. ***, действащ чрез адв. О. Б.,*** насочена срещу
заповед № 8121 к-12357/02.10.2023 год. на министъра на Министерство на
вътрешните работи (МBP). Със заповедта на адресата й - Н.Й.К., в качеството му
на старши инспектор, заместник-началник на Граничен
контролно-пропускателен пункт (ГКПП) - Русе от Гранично полицейско управление
(ГПУ) - Русе в Регионална дирекция „Гранична полиция" (РДГП) - Русе към
Главна дирекция „Гранична полиция" (ГДГП) - МВР е наложено дисциплинарно наказание „Порицание" за
срок от шест месеца, на основание чл. 204, т. З, чл. 197 ал. 1, т. 3, чл. 194.
ал 2, т. 2 от ЗМВР и чл. 200, ал.1, т.11, пр. 1 от ЗМВР, считано от датата на
връчване на заповедта. В заповедта са описани две дисциплинарни нарушения – по
т.1 заради „неизпълнение на служебните задължения" – нарушение на чл. 200,
ал. 1, т. 11, преда, първо от ЗМВР, за което ДНО е определил дисциплинарно
наказание „порицание" за срок от шест месеца и поради „неизпълнение
на заповедите на преките ръководители" - дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение" срок от три месеца. Наказанието според наказващият орган е резултат на спазване на принципа за
съразмерност, затова е наложено за по-тежкото дисциплинарно нарушение.
В жалбата, в
съдебна зала и в писмена защита оспорващият, действащ чрез адв. Б. сочи противоречие на административния акт с
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
производството по издаването му, несъответствие с целта на закона, както и
нарушение на основни принципи в административния процес. Твърди се още, че с
действията си К. не е извършил дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана
отговорността му. Конкретно се релевира нарушение на чл.195, ал.1 от ЗМВР,
относно изкискването на тази разпоредба за спазване на сроковете за налагане на
дисциплинарно наказание. На следващо място - нарушен бил принципа на
съразмерност по чл.6 от АПК, защото за част от служителите на ГКПП-Русе също са
били наложени наказания, свързани с идентични пропуски, но тези дисциплинарни
наказания били с различна по тежест степен, като за К. било наложено
най-тежкото.
Всичко това сочи
на основанията за оспорване на индивидуален административен акт, разписани в
чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Иска се от съда
да отмени оспорената заповед, претендират се разноски по реда на чл.38, ал.1,
т.3 от Закон за адвокатурата.
Ответникът по жалбата, министърът на вътрешните работи, чрез процесуален
представител – гл. юрисконсулт А. С., в писмен отговор и допълнителна мола я
оспорва като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Прави възражение относно
прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение.
Русенският административен съд,
след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и направената проверка за
законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима като подадена
в законоустановения срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Фактите, установени от съда в настоящото производство са следните:
Със заповед peг.
№3282з-461/30.01.2023 г. на директор Главна Дирекция „Гранична полиция“ - МВР било
разпоредено извършването на комплексна проверка на Граничен контролно -
пропускателен пункт - Русе от Гранично полицейско управление - Русе към
Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Русе при Главна дирекция „Гранична
полиция“ – МВР. Проверката обхващала периода от 01.01.2022 г. до 30.01.2023 г. За
резултатите от проверката била изготвена справка peг. №3282р-5715/28.02.2023 г.
(л.291 и сл. от том 1 на адм. преписка). В проверката се били събрали
достатъчно данни за извършени от
различни служители на РД ГП - Русе дисциплинарни нарушения. Направен бил и
анализ на съответните нарушения и кои служители носят отговорност за тях. В отделни
точки са посочени и нарушенията, които са вменени като такива на жалбоподателя
в настоящото производство - Н.Й.К., в качеството му на старши инспектор,
заместник-началник на Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) – Русе.
Със заповед peг.
№ 8121К-3591/10.04.2023г. (л.7 и сл. от том 1 на адм. преписка) било образувано
дисциплинарното производство срещу Н. К., като причината била извършената
комплексна проверка, установените нарушения и предложение (л.282 и сл. от том 1
на адм. преписка) на директора на РД ГП-Русе за образуване и започване на
такова срещу К..
Определени били
лицата, които да извършат проверката - в т.2 това е дисциплинарно разследващия
орган (ДРО) и срок за приключване на проверката. Дадени са в отделни точки от т.3
до т.10 указания към ДРО. Заповедта е връчена на Н. К. на 18.04.2023г.
След издаване на
заповедта от 10.04.2023г., съобразно събраните материали от извършената комплексна
проверка на Граничен контролно - пропускателен пункт – Русе, материалите, предоставени
от ГДГП, и тези, събрани от ДРО е изготвена обобщена справка рег. №4066р-12931/04.08.2023г.
(л.35 и сл. от том 1 на адм. преписка).
На същата дата ст.
инспектор Н. К. бил запознат с нея, като му било предоставено и копие от нея.
След обсъждане
на данните и доказателствата, събрани по повод както комплексната проверка,
така и проведеното дисциплинарно производство, ДРО е стигнал до извода, че с
действията си в периода от 01.01.2022 г. до 31.01.2023 г. старши инспектор Н.К.
*** при ГДГП - МВР, е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.
2, т. 2 от ЗМВР (неизпълнение на служебни задължения), изразяващи се в следното
: 1. В качеството му на
зам.-началник на ГКПП Русе, в отсъствието на началника па ГКПП през същия
този период от 01.01.2022г. до 30.01.2023г. е допуснал небрежност в служебната
дейност във връзка с изпълнението на заповед с № 4066з - 1264/06.08.2018 г. на
директора на РДГП Русе в т. 3 и т. 5, в която било регламентирано граничните
полицаи, осъществяващи гранични проверки на международни товарни влакове, да
водят дневник за преминали международни товарни влакове, като е установено,
че на ГКПП Русе такъв дневник не бил воден, както и не е бил попълван дневника,
за искания за съвместни проверки с Агенция „Митници“. За това му деяние се
предвиждало дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ ; 2. Старши
инспектор Н.К., в качеството му на зам.- началник на ГКПП, през периода от
01.01.2022г. до 30.01.2023г. е допуснал пропуски при воденето на служебната
документация свързана с организацията на служебната дейност на ГКПП Русе, за
което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР се предвиждало налагане на
дисциплинарно наказание „ порицание“.
Тези деяния били
в следствие на задълженията, които имал К. на длъжността, която заемал и които
ДРО приел, че не са изпълнявани в цялост или частично, по силата на
длъжностната характеристика с peг. № 3282р - 10222/07.05.2021 г., за
длъжността, която заема, а именно посоченото в тире 1 в нея (Планира,
организира, ръководи и контролира цялостната дейност по осъществяване на
граничните проверки на Граничния контролно — пропускателен пункт, в отсъствието
на началника на пункта) и посоченото в тире 8 (Организира и контролира
воденето на документацията на Граничния контролно — пропускателен пункт).
След тази
обобщена справка било изготвено и становище рег. № 4066р-13141 /07.08.2023 г.
(л.10 и сл. от том 1 на адм. преписка). В него, ДРО повтаряйки описаното в
обобщената справка, изследвайки внимателно извършената комплексна проверка на ГКПП
- Русе за периода от 01.01.2022 г. до 30.01.2023 г. и събраните доказателства, отново
приема че по част от данните и доказателствата, събрани при тази проверка не се
доказва, че Н. К. е извършил нарушенията, описани в изготвената справка peг.
№3282р-5715/28.02.2023 г. Описали са внимателно и установената въз основа на
тези данни фактически обстоятелства и събрани доказателства. Анализирали са и
цялостното поведение на проверявания служител, както и депозираните от него
обяснения по повод връчената му заповед за започване на дисциплинарно производство.
Стигнали до извода, че действително са налице основания за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на служителя на ГП именно по двете точки, описани и
в обобщената справка. Предложението до министъра на вътрешните работи е да се
наложи на К. с оглед разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР едно
наказание „порицание“. Не са приели обясненията, дадени в писмените бележки на
Н. К. за основателни.
Със заповед
№8121К-7948/01.09.2023г. министърът на МВР е приел, че проведеното от ДРО
разследване е непълно. Дал указания за събиране на допълнително доказателства,
както и за приобщаване на материалите от комплексната проверка на Граничен
контролно - пропускателен пункт - Русе от Гранично полицейско управление - Русе
към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Русе при Главна дирекция „Гранична
полиция“ – МВР за периода от 01.01.2022 г. до 30.01.2023 г. Сред допълнителните
доказателства са тези, свързани с доказване на кои дати К. е замествал
началника на ГКПП-Русе - гл. инспектор Стоянов и какви действия е извършил или
не в негово отсъствие и много други,
описани на л.311 -312 от том 2 на адм. преписка. Н. К. е запознат със заповедта
на министъра на МВР на 05.09.2023г.
След извършено
допълнително разследване, свързано основно с приобщаване към материалите по дисциплинираната
преписка на зададени въпроси и отговори от разследваното лице, ДРО е изготвил
нова обобщена справка, рег. №4066р-15989/20.09.2023г. (л.381 и сл. от том 2 на
адм. преписка). От нея е видно, че изводите на ДРО се покриват с тези, изведени
още в предходната обобщена справка рег. №4066р-12931/04.08.2023г. И
допълнително събраните доказателства водели към същия извод- за допуснато от Н.
К. нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР (неизпълнение на служебни
задължения), в две точки – т. 1. В качеството му на зам.-началник на ГКПП Русе,
в отсъствието на началника па ГКПП през същия този период от 01.01.2022г.
до 30.01.2023г. е допуснал небрежност в служебната дейност във връзка с
изпълнението на заповед с № 4066з - 1264/06.08.2018 г. на директора на РДГП
Русе в т. 3 и т. 5, в която било регламентирано граничните полицаи,
осъществяващи гранични проверки на международни товарни влакове, да водят
дневник за преминали международни товарни влакове, като е установено, че на
ГКПП Русе такъв дневник не бил воден, както и не е бил попълван дневника, за
искания за съвместни проверки с Агенция „Митници“ и т.2 През периода от
01.01.2022г. до 30.01.2023г. е допуснал пропуски при воденето на служебната
документация свързана с организацията на служебната дейност на ГКПП Русе. За
тези дисциплинарни нарушения предложението на ДРО е същото – едно
наказание - с оглед разпоредбата на чл.
197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР - „порицание“.
Това е и предложението към ДНО – министърът на МВР.
На 02.10.2023
год., министърът на МВР издал и оспорената пред съда заповед №
8121к-12357/02.10.2023 год., с която наложил на Н. К. дисциплинарно наказание „Порицание"
за срок от шест месеца, на основание чл. 204, т. З, чл. 197 ал. 1, т. 3, чл.
194. ал 2, т. 2 от ЗМВР и чл. 200, ал.1, т.11, пр. 1 от ЗМВР, считано от датата
на връчване на заповедта. Служителят е предупреден, че при извършване на друго
дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено
по-тежко дисциплинарно наказание.
В заповедта са
посочени извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
В съдебно
заседание бяха разпитани двама свидетели - В.Д.Р. и С.Д. ***. От дадените от тях
показания става ясно, че част от констатациите в проведеното дисциплинарно
производство не са такива. Св. Р. обяснява как се води един дневниците-оперативен
дневник, относно които е и прието, че К. не е упражнил контролните си
правомощия. Обяснява, обратно на изведения извод в дисциплинарната проверка и в
оспорената заповед, че този дневник се води от началник смяна, а когато той
отсъства, се води от командира на отделение, който го замества. Обяснява и
какви данни се вписват в дневника.
Включително за тампоните, за сумите, които са носели в себе си служителите, как
се пишат на лист и вкарват в оперативния дневник. Подробно обяснява за отразяване
в дневника за служителите - кой къде работи, включително и на служител за втора
линия, начина на ротации на работните места в рамките на една смяна. Казва, че
„Има дневник за извършени проверки съвместни с Агенция „Митници“ съгласно тяхна
инструкция“. Този дневник е бил предмет на проверка. През 2022 г. не е бил
воден коректно“. Завършва с това, че също е бил наказан за това, че е нямало
информация в този дневник. И за двете нарушения му било наложено най-лекото дисциплинарно
наказание – „мъмрене“. На следващо място дава обяснение и за механизма на
работа по другите пунктове, каквито са пункт Пристанище, пункт Централна гара,
пункт гара Разпределителна. Казва, че има дневник по тези пунктове, в него се
вписва – на коя дата, в колко часа, кой номер влак и на кой коловоз от кой
служител е проверен. В докладната за дежурството също се пише на тази дата кой
служител е обслужвал гарата и кои влакове е проверил. Обяснява още, че понеже са
изнесени пунктове, поради липсата на достатъчно хора в ГП-Русе се изпраща човек
в рамките на дежурната смяна, който да обслужва пункта. Казва още и следното „Преди
5-6 години, когато можехме да отделим служител, имаше постоянно служител
дежурен на гара Разпределителна и тогава се водеше оперативен дневник,
като този на Дунав мост, от служителя, който е на самата гара. Той си го води,
вписва ръководител движение на гарата, с кого работи, кои влакове е обработил и
какви проблеми са се случили по време на дежурството – спрял тока или повреда
на автоматизираното работно място. Този дневник се водеше до 2016-2017 г.
Тогава спря да се води дневникът“. Сочи, че при извършената комплексна
проверка „колегите от София, не бяха доволни от организацията на работа и
написаха предписания, че не се водел дневника спрямо указанията, не се вписвали
влаковете коректно. Това беше констатация. Тогава стана ясно, че трябва да
водим пак дневник за преминали товарни влакове. Той е по-малък дневник.“
Свидетелят П. работи в „Гранична полиция“ - Русе като младши инспектор,
старши полиция в ГКПП – Русе и обяснява, че К. сам е инициирал действия по
смяна на печатите и омастиляването им.
При така
установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 204 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със заповеди, издадени по т.1
от същата норма от „министъра на
вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на
министерството – за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на
висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за
постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за
главния секретар на МВР “.
Същите тези длъжности са посочени в чл. 143, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗМВР.
Административният
акт е издаден от компетентен орган. По компетентността на ДНО няма и спор между
страните.
Спазена е
установената форма - заповедта е писмена, с посочване на фактическите и правни
основания за издаването й.
Според чл.210,
ал.1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта.
Заповедта
формално съдържа изискуемите реквизити, но не в достатъчна степен, за да може
съдът да провери дали са спазени и изискванията на чл.210, ал.1, чл.195, ал.1
от ЗМВР и не само на тези норми.
Внимателният й
преглед показва, че в нея са посочени извършителят - наказаното лице Н. К.. Не
може да се приеме, че мястото на извършеното/извършените нарушения са точно
индивидуализирани. Вярно е, че Н. К. работи като старши инспектор,
заместник-началник на ГКПП - Русе от ГПУ - Русе в РДГГП - Русе към Главна
дирекция „Гранична полиция". Видно обаче от обвинението срещу него,
описано още в обобщената справка и след това в оспорената пред съда заповед №
8121 к-12357/02.10.2023 год., че той е обвинен по две точки : 1. „В периода от 01.01.2022
г. до 30.01.2023 г., не е упражнил контролните си правомощия по воденето на
служебната документация - Оперативен дневник на ГКПП съгласно - заповед рег. №
3282з-1666/08.06.2016 г. В Оперативния дневник началниците на смени (командири
на отделения) отразяват ежедневния разход на дежурната смяната от гранични
полицаи на ГКПП, извършващи гранични проверки, разпределението им по работни
места и т.н. Съгласно цитираната заповед рег. № 3282з-1666/08.06.2016 г.
(л.106 и сл. от том 1 на адм. преписка) оперативният дневник е основен вид
дневник, който се води на ГКПП. Не е казано къде точно се съхранява и води този
основен дневник, но с оглед значението му, явно това е на ГКПП, при началник
или зам. - началник смяна. Тук обаче по-важно е друго - въобще не е изследван въпросът в този дълъг период - 01.01.2022
г. до 30.01.2023 г., малко повече от година, кога конкретно се е случвало това
с обвинението за неупражняване на контролните правомощия по воденето на
служебната документация. Записаното е твърде общо, като е посочен само периода,
не и мястото и липсва конкретизация по повод извършената проверка, както от ГД
„Гранична полиция“, така и от ДРО, точно
кога, на кои дати са установени посочените пропуски. Друг е въпросът, че
с оглед събраните в съдебното производство писмени и гласни доказателства, това
обвинение е сериозно разколебано. Тук е налице и друго сериозно разминаване от
записаното в обобщена справка рег. №4066р-12931/04.08.2023г. с изложеното в
оспорената заповед. Видно от записаното в обобщената справка е, че според ДРО „2.
Старши инспектор Н.К., в качеството му на зам.- началник на ГКПП, на който по
силата на длъжностната характеристика с рег. № 3282р - 10222/07.05.2021 г., за
длъжността, която заема, а именно посоченото в тире 8 (Организира и
контролира воденето на документацията на Граничния контролно — пропускателен
пункт), през периода от 01.01.2022 г до 30.01.2023 г. е допуснал пропуски
при воденето на служебната документация свързана с организацията на служебната
дейност на ГКПП Русе“. Това е твърде общо и неконкретизирано обвинение, което
после в оспорената заповед вече добива повече детайли и конкретика, които както
посочихме, в голямата си част са опровергани от събраните по делото
доказателства-гласни и писмени.
Посочването на
периода по този начин, без изрично да са описани дати, дни, в които за ДРО К.
не е изпълнил своите задължения за длъжността, която заема, и в които е бил и
на работа, пречи на съда да прецени дали е спазена разпоредбата на чл.195, ал.1
от ЗМВР, според която „Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му“. Защото правилото за двата месеца е спазено, но съдът не може да прецени с
оглед обвинението, описано по този начин, дали за една част от деянията, този
срок не е изтекъл. А той е преклузивен и след изтичането му не може да се търси
отговорност от приетото за нарушител лице.
Затова и
правилно защитника на К. се позовава именно на това обстоятелство – че за
периода 01.01.2022 год. - 01.10.2022г. за него е изтекъл законоустановения
срок, даващ възможност за санкциониране на служителя на МВР. По делото няма и данни
за прилагане на правилото на чл.195, ал.3 от ЗМВР досежно спиране на сроковете.
Ето защо съдът
счита, че по отношение на дисциплинарното нарушение по т.1 или както е записано
в оспорената заповед – по т.5 от заповед peг. № 8121К-3591/10.04.2023г., с
която е образувано дисциплинарното производство срещу Н. К. са допуснати
нарушения на чл.210, ал.1 от ЗМВР относно липсата на конкретизация за мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Този пропуск не
позволява на съда да провери дали не е изтекъл едногодишния преклузивен срок по
чл.195, ал.1 от ЗМВР относно периода 01.01.2022 год. - 01.10.2022г. Хипотетично,
ако деянията на К. – неговото бездействие и неупражняването от негова страна на
контролните правомощия по воденето на служебната документация - Оперативен дневник
на ГКПП е било в този период, то в тази му част обвинението предвид цитираната
разпоредба следва само на това основание да отпадне. Но след като нито ДРО,
нито ДНО конкретизират конкретни моменти, дни, работни смени, в които той не е
изпълнявал своите задължения или ги е
изпълнявал в непълен обем, за съдът остава невъзможно да извърши тази проверка.
Това нарушение е достатъчно като основание за незаконосъобразност на заповедта
в тази й част.
Този извод на
съда обаче води и до промяна до общото обвинение и съответно наказание, дори и
без да се разгледа дисциплинарното нарушение по т.2 или т.6 от заповед peг. №
8121К-3591/10.04.2023г., с която е образувано дисциплинарното производство
срещу Н. К..
По отношение на
това дисциплинарно нарушение :
Тук важат изцяло
изводите на съда досежно първото такова, относно допуснато нарушение на изискванията
на чл.210, ал.1, чл.195, ал.1 от ЗМВР. Защото и тук обвинението е, че „За периода
от 01.01.2022 г. до 30.01.2023 г., старши инспектор К., в му на заместник-началник
на ГКПП - Русе, е допуснал небрежност в служебната дейност във връзка с
изпълнението на заповед с peг. № 406бз -1264/06.08.2018 г. на директора на РДГП
- Русе по т. 3 и т. 5, в които е регламентирано граничните полицаи,
осъществяващи гранични проверки на международни товарни влакове да водят
Дневник за преминали такива. Не бил попълван и Дневник за искания за съвместни
проверки с Агенция „Митници“. Тук отново не е изследван въпросът в този дълъг период -
01.01.2022 г. до 30.01.2023 г., малко повече от година, кога конкретно се е
случвало това. Записаното е твърде общо, като е посочен само периода, не и
мястото и липсва конкретизация по повод извършената проверка. Този пропуск, както и по отношение на първото нарушение не позволява на
съда да провери дали не е изтекъл едногодишния преклузивен срок по чл.195, ал.1
от ЗМВР относно периода 01.01.2022 год. - 01.10.2022г.
Тук освен това
нарушение, е налице и друго разминаване. В обобщената справка и в голяма част
от материалите, събрани в дисциплинарното производство, особено при изводите на
разследващите, по това обвинение се говори, че той/К./ в отсъствието на
началника на пункта, през периода от 01.01.2022 г до 30.01.2023 г. е допуснал
небрежност в служебната дейност във връзка с изпълнението на заповед с № 4066з
- 1264/06.08.2018 г. на директора на РДГП Русе в т. 3 и т. 5, в която е
регламентирано граничните полицаи, осъществяващи гранични проверки на
международни товарни влакове, да водят дневник за преминали международни
товарни влакове. Дали и кога е бил на смяна К. и кога е отсъствал неговият
началник, та точно при тези отсъствия е допуснато това нарушение, не става
ясно. Отново липсва конкретизация – точни дни, дати и т.н.
В заповедта вече
липсва в обвинението, че това му нарушение е в отсъствие на началника на пункта.
Това определено
нарушава и правото на защита на обвиненото лице, защото не му става ясно как и
срещу какво точно да се защитава, тъй като в обобщената справка обвинението е
свързано с деяние/я, в отсъствието на началника на пункта, през периода от
01.01.2022 г до 30.01.2023 г., а след това в заповедта вече не се обвинява по
този начин.
Още повече, за
това деяние, ако и да бе добре мотивирано, доказано и бяха спазени изискванията
на чл.210, ал.1, чл.195, ал.1 от ЗМВР, се предвижда наказание, по-леко от
наложеното.
Друг е въпросът,
че изпълнението на заповед с № 4066з - 1264/06.08.2018 г. на директора на РДГП
Русе е възложено на началниците на ГПУ и ГКПП при РДГП-Русе. Неизготвянето на
дневник за преминали международни товарни влакове не е било възложено на К.,
защото не той изпълнява цитираните в заповедта длъжности. Липсата на такъв дневник
за определен период е безспорен факт, това се установява и от показанията на
св. Р.. Няма как обаче К. да води и контролира воденето на този дневник, след
като такъв до определен момент не е бил създаден, за което отговорност носят началниците
на ГПУ и ГКПП при РДГП-Русе.
Предвид на така
изложеното, съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.
Голяма част от доводите и аргументите в нея и в писмената защита, представена
на съда от адв. Б. също се споделят от съда, като нарушение на принципа на
съразмерност по чл.6 от АПК, тъй като ДРО и ДНО не са упражнили справедливо
своите правомощия.
Дори и да се
доказаха, че са налице леки пропуски в работата на Н. К., те безспорно не само
не водят до наложеното с оспорената заповед № 8121 к-12357/02.10.2023 год. на
министъра на МBP наказание дисциплинарно наказание „Порицание" за срок от
шест месеца, но и могат и е следвало да се квалифицират като маловажни такива.
В оспорения акт
липсват мотиви съобразно изискването на чл. 63, т. 1 от Инструкция № 8121з-877
от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на
вътрешните работи, която норма задължава дисциплинарно - наказващия орган с
надлежна обосновка да посочи има ли основания за прилагане на чл. 198 от ЗМВР.
Но така или
иначе, допуснатите от ДРО и ДНО нарушения на изискванията на чл.210, ал.1,
чл.195, ал.1 от ЗМВР правят заповедта незаконосъобразна и като такава тя следва
да бъде отменена.
Налице са
отменителните основания, разписани в чл.146, т.3, т.4 от АПК. заповед № 8121 к-12357/02.10.2023 год. на
министъра на МBP следва да бъде отменена, като издадена при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.
По делото е
оказвана безплатна правна помощ от адвокат О.Б., на основание чл.38, ал.1, т.3
от ЗА. Възнаграждение се дължи на основание положения от него труд, като то се
определя съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения В полза на адв. Б. следва да се присъдят разноски
съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 (нова, бр. 68 от 2020 г., изм., бр. 88 от 2022 г.)
от Наредба № 1/09.07.2004 год., която норма регламентира, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес по Закона за Министерство на вътрешните работи, минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 750 (Седемстотин и петдесет) лева. По
отношение внесената държавна такса не е направено искане за репарирането й.
За дължимите към
жалбоподателя деловодни разноски, сторени в настоящото производство, следва да
бъде осъдено юридическото лице, което в случая е Министерство на вътрешните
работи, към структурата на което принадлежи административния орган, издал
оспорения незаконосъобразен административен акт.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по оспорване на Н.Й.К. ***, чрез адв. О. Б. Заповед № 8121
к-12357/02.10.2023 год. на министъра на Министерство на вътрешните работи, с
която на Н.К., в качеството му на старши инспектор, заместник-началник на
Граничен контролно-пропускателен пункт - Русе от Гранично полицейско управление
- Русе в Регионална дирекция „Гранична полиция" - Русе към Главна дирекция
„Гранична полиция" - МВР е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание" за срок от шест месеца, считано
от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на адвокат О.И.Б. ***,
направените по делото разноски в размер на 750 (Седемстотин и петдесет) лева,
за осъществена правна защита и съдействие от по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закон за
адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: