№ 3785
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110143604 по описа за 2022 година
намери следното:
В изпълнение на задължителни указания, дадени с Определение от
23.02.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело № 783 от 2023 г. по
описа на СГС, настоящата инстанция слага за разглеждане молба с правно
основание чл. 250, ал. 1 ГПК, с която ищецът по делото моли съда да допълни
Решение № 13498 от 25.11.2022 г., постановено по делото. Твърди, че съдът
не се бил произнесъл по предявен иск за признаване на заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение за нищожна. Моли за
допълване на решението.
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответникът взима становище за
неоснователност на молбата. Излага съображения.
Съдът намира следното: в рамките на въззивно гражданско дело № 783
от 2023 г. по описа на СГС е било установено, че кумулативно с предявените
искове с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1-3 КТ, ищецът е предявил и иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на заповедта, с която
трудовото му правоотношение е прекратено, за нищожна. Установено е, че
става дума за отделен иск, а не единствено за възражение по иска за
обявяване на уволнението му за незаконно. Поради това настоящата
инстанция намира, че искането по чл. 250, ал. 1 ГПК е основателно и следва
да бъде разгледано по същество. Като го разгледа по същество, настоящата
инстанция го намира за неоснователно. Мотивите за този извод са вече
изложени в самото Решение № 13498 от 25.11.2022 г. като само за пълнота на
изложението съдът ще ги преповтори тук.
Между страните не се спори, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение председател на Комисията за енергийно и водно
регулиране е било трето по делото лице – С.Т.. Безспорно е също така и че с
1
Решение № 8 от 21.07.2022 г. на Конституционния съд, Решение на НС от
9.02.2022 г. за избиране на председател на Комисията за енергийно и водно
регулиране, е било обявено за противоконституционно. Съгласно
постановките, дадени с Решение № 3 от 28.04.2020 г. на КС по к. д. № 5/2019
г., обявените за противоконституционни ненормативни актове – закони във
формален смисъл, решения на Народното събрание и укази на президента – са
невалидни от приемането или издаването им – така първия диспозитив на
това Решение. В мотивната част на решението, обаче Конституционният съд е
обърнал внимание на действието назад във времето на решенията на
Конституционния съд за обявяване на противоконституционност както и на
въпроса за съхраняване на правната сигурност като конституционнозначима
ценност, като в тази връзка е пояснено, че в този случай решението на
Конституционния съд не застрашава правната сигурност, защото има
действие само по отношение на преките последици на обявения за
противоконституционен ненормативен правен акт и не засяга останалите
правни последици, настъпили след приемането му, които произтичат от други
закони. Последните не са правни последици на обявения за
противоконституционен ненормативен правен акт и поради това не се
обхващат от действието назад във времето на решението за
противоконституционност. Обявената "ex tunc" противоконституционност на
ненормативен акт би могла да постави редица въпроси, чието разрешаване е
от компетентността на органа, постановил акта. До уреждането им при
наличие на правен спор тези въпроси се решават от съдилищата съобразно
Конституцията, принципите и правилата на съответното отраслово право. В
случая, въпреки че Решението на Народното събрание, с което С.Т. е бил
назначен за председател на КЕВР, процесната заповед е издадена на
основание разпоредбите на Кодекса на труда, а не на основание това решение.
Юридическият извод, че С.Т. черпи работодателската си власт да създава или
прекратява трудови правоотношения с други лица, поради качеството си на
председател на Комисията, е именно пример за правни последици, настъпили
след приемането на обявения за противоконституционен акт, които
произтичат от други закони и не се обхващат от решението за обявяването на
този акт за противоконституционен. Поради това съдът не споделя
съображението на ищеца за нищожност на процесната Заповед № ЧР-ТР 79 от
21.03.2022 г.
Поради изложеното съдът намира, че молбата с правно основание чл.
250, ал. 1 ГПК е основателна, а предявеният иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК е неоснователен, като така мотивиран
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 250, ал. 1 ГПК Решение № 13498 от
25.11.2022 г., постановено по Гражданско дело № 43604 от 2022 г. по описа на
Софийски районен съд, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. С., ЕГН ********** с адрес гр. ...
против К.Е.В.Р., БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление гр. ... иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на Заповед № ЧР-ТР 79
2
от 21.03.2022 г., издадена от К.Е.В.Р., БУЛСТАТ ..., с която е прекратено
трудовото правоотношение на С. Г. С., ЕГН **********, за нищожна.
Решението, може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3