РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч,29.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен
състав в публично заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: АНТОАНЕТА АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 118 по
описа за 2022 година на Ловешкия
административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.
68, ал. 1 от Закона за защита
от дискриминация /ЗЗДискр./ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
В Административен
съд Ловеч е постъпила жалба от Ю.О.К. ***,
чрез адвокат Р.М.-В. с адрес: ***, офис 32, подадена срещу Решение № 131 от
01.03.2022 г. по преписка № 181/2019 г. на Комисията за защита от
дискриминация /КЗД/. С оспореното решение
КЗД е установила, че Н.И.Г., председател на Управителния съвет на Кооперация „****“,
не е осъществил по-неблагоприятно третиране по признаци „имуществено състояние“,
„етническа принадлежност“ по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по отношение на Ю.О.К. и оставила
без уважение като неоснователна и недоказана жалбата му, заведена в
деловодството на КЗД с вх. № 44-44-2259/10.07.2019 г.
По наведени в жалбата доводи, че
така постановеното решение е неправилно и необосновано, се иска отмяната му и
присъждане на сторените по делото разноски. В жалбата се твърди, че КЗД е
разгледала единствено доводите на насрещната страна, като се въвеждат
оплаквания касателно правилата за провеждането на фермерските пазари на Кооперация
„****“. Излага се още, че само от факта, че К. е сезирал КЗД следва да се
счита, че твърденията му за дискриминация на основание етнически признак следва
да се считат за безспорно доказани.
В съдебно заседание оспорващият се представлява
от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения
и претендира присъждане на разноски по делото съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК. В допълнително представени писмени бележки с вх. № 4250/23.12.2022
г. в АдмС Ловеч се развиват аргументи по съществото на правния спор.
В
съдебно заседание ответникът - Комисия за защита от дискриминация - гр. София не
изпраща представител. В депозирано становище с вх. № 1929/23.05.2022 г. в АдмС
Ловеч чрез надлежно упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата срещу процесното
решение, направено е възражение за прекомерност на правната защита на жалбоподателя
и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Н.И.Г. -
председател на УС на Кооперация „****“ - гр. София се явява лично и с
упълномощен адвокат, който оспорва жалбата и развива доводи за липса на дискриминация
по отношение на жалбоподателя. Претендира присъждане на сторените разноски
съобразно приложен списък.
Настоящият съдебен състав, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на
страните и приложимото право, приема за установено от фактическа страна
следното:
Административното производство пред КЗД е
образувано по жалба вх.№ 44-00-2259/10.07.2019 г. на Ю.О.К. /лист 9-10 от делото/,
с която комисията е била сезирана за установяване налице ли е дискриминация по
признак „етническа принадлежност“ и „икономическо увреждане“. В жалбата до КЗД се твърди, че от около 3-4
години К. е бил със статут на асоцииран член на кооперация „****“ и че след
приемането му заплащал определена от кооперацията сума равна на 10% от оборота -
на ръка, на председателя или негов представител без документ и отделно от това бил
заплатил сумата от 500 лв., представляваща, както му било обяснено - заем за
подпомагане на кооперацията. Сочи се още, че като асоцииран член жалбоподателят
имал право да участва във фермерски пазари, по които страна била кооперацията.
Последната извършвала посредническата дейност по организация на пазарите и
осигуряване на места за построяване на шатри, сергии и др. за предлагане на
продукцията. Според К., от около една година от момента, в който започнал да
предлага продукцията си на пазари, осигурявани от кооперацията, срещу него започнала
кампания за възпрепятстване на дейността му на признак „етническа принадлежност“. Излага, че участвал във
фермерски пазар в гр. Добрич през 2018 г. по покана на кооперацията и след няколко участия бил предупреден, че
трябва да освободи заеманата от него търговска маса, защото не бил член на
кооперацията по данни на председателя ѝ. Твърди, че му били съставени
актове от общинска администрация Добрич за неправомерно ползване на търговски
площи. В жалбата до КЗД К. заявява още, че в София също
участва във фермерски пазари „Заимов“ и „Оборище“, организирани със
съдействието и посредничеството на кооперацията, като твърди, че председателят
на кооперацията - Н.Г.с обидни обръщения го е заплашвал и принуждавал да не участва
с излагане на продукция на пазарите. К. сочи, че пред колеги член-кооператори
на „****“ г-н Г.е заявявал в негово присъствие, че те ще имат възможност да
участват на пазарите, ако Ю. не участва. Според жалбоподателя, вследствие на този тормоз и
за да не вреди на колегите, се принудил да поиска лично от Столична община
място за излагане на фермерска продукция без посредничеството на кооперацията,
като според К., Г.се опитал да го изгони и от там, настройвал колегите от
кооперацията срещу него и им забранил да разговарят с него, като ги заплашвал с
изгонване от пазарите. Твърди, че Г.уговарял
служители на общината да не отварят помещението, в което жалбоподателят излагал
продукцията си независимо, че го е наел и си плащал за това.
Искането на жалбоподателя до КЗД е да бъде
постановено преустановяване на нарушението до установяване на положение на
равно третиране, както и да бъдат наложени предвидените в закона санкции или
принудителни административни мерки.
Във връзка с така подадената
жалба с разпореждане № 643/19.07.2019 г. на председателя на КЗД /лист 14/ е образувана преписка № 181/2019 г. по оплаквания за дискриминация
по признаци „етническа принадлежност“ и „имуществено състояние“.
След
определяне на докладчик на решаващия състав в образуваното административно
производство е проведена процедура по проучване, по реда на чл. 55 - чл. 59 от ЗЗДискр., в хода
на което са изискани становища, информация и доказателства. За изясняване на
релевантните за спора факти са събрани и приобщени към административната
преписка становищата на участниците в производството и ангажираните от тях
доказателства, описани подробно в атакувания административен акт.
С допълнителни писмени бележки до КЗД с
вх. № 44-00-3037/01.10.2019 г. /л. 18/ К. сочи, че в разговори в присъствието
на членове на УС на кооперацията и нейни членове, председателят Г.го е наричал
с обидни, дискриминационни определения – „турчина“, „чифута“ и др.
В
становището си до КЗД /на лист 23-24 от
делото/ ответната
страна по образуваната преписка пред
комисията и заинтересована страна в настоящото съдебно производство – Н.И.Г. - председател
на УС на Кооперация „****“ гр. София е потвърдил, че кооперация „****“ и нейното дъщерно дружество „****“
ЕООД са имали делови отношения с г-н К. като земеделски производител, като
кандидат и участник във фермерските пазари, организирани от кооперацията и
нейното дъщерно дружество в гр. София и гр. Добрич. Сочи, че съгласно Правилата
на фермерските пазари „****“, дискриминация под каквато и да е форма не се
допуска, като се твърди, че Кооперация „****
– София“ и фермерските пазари „****“ се стремят да дават равни възможности на
всички участници в пазарите и изключително стриктно следят за недопускане във
всички техни събития и дейности на дискриминация или тормоз. В становището се
излага още, че деловите отношения между кооперацията и К. били
прекратени поради това, че последният многократно е нарушавал правилата за организиране
на фермерските пазари, утвърдени от Управителния съвет на кооперацията, както и
на законовите изисквания за търговия с храни. На следващо място се сочи, че
след прекратяването на отношенията с К. на фермерския пазар в гр. Добрич,
същият продължил да продава продукцията си в близост до пазара без да разполга
със съответните разрешения, вследствие на което била ангажирана и
административнонаказателната му отговорност от страна на компетентните органи. В
становището се отричат като неверни и недоказани твърденията на К., че срещу
него е била започнала кампания за възпрепятстване на дейността му по признак
„етническа принадлежност“, както и че жалбоподателят е бил наричан с
дискриминационни определения.
В съответствие с изискванията на чл. 60, ал. 1
от ЗЗДискр. от определения докладчик е изготвен доклад – заключение /л. 25-26/, с който е направено
предложение за насрочване на открито заседание за разглеждане на преписката.
Пред КЗД са представени и следните
писмени доказателства – удостоверение за регистрация на обект за търговия на
дребно с храни – група „мляко и млечни продукти“, група „месо и месни
продукти“, месо от домашни копитни животни /л. 37/; удостоверение за
регистрация на обект за търговия на дребно с храни, който произвежда
предназначени за консумация от хора храни, реализирани в същия обект – група „мляко
и млечни продукти“, група за производство – „търговия на дребно с производство“
– обработка и/или преработка на сурово биволско и овче мляко /л. 38/;
удостоверение за регистрация по ЗДДС /л. 39/; договор за заем, сключен между Ю.К.
и Кооперация „****“ /л. 40/; протокол № 5/22.03.2016 г. от заседание на УС на Кооперация
„****“ /л. 41/; протокол № 29/08.02.2018 г. от заседание на УС на Кооперация „****“
/л. 42/; предупредителен протокол от 23.11.2017 г., съставен по отношение на
участник във фермерски пазар – Д.В. Н. /л. 43 и л. 56/; Правилник за фермерски
пазари „****“ /л. 44-48/; предупредителен протокол от 23.11.2017 г., съставен
по отношение на участник във фермерски пазар – Ю.О.К. /л. 57/; имейл от Г.до ****
Пазари /л. 58-60/; извадка за платени суми /л. 60-гръб/; извадка от списък
участници във фермерски пазари „****“ /л. 61/.
По образуваната пред КЗД преписка с №
181/2019 г. са проведени общо 5 открити заседания, за които страните са били
надлежно уведомени.
Пред комисията са разпитани двама свидетели
– Г.В.и Р. КА., които свидетелстват за наличието на разнообразно етническо
представителство в кооперацията и конфликти с К..
След
преценка на доказателствения материал – събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства, както и на изложените от страните доводи, КЗД е постановила
процесното Решение № 131/01.03.2022 г., с което на основание чл. 65, ал. 5 от ЗЗДискр. е установила, че Н.И.Г. – председател на УС на Кооперация „****
- София“ не е осъществил по-неблагоприятно третиране по признаци „имуществено
състояние“ и „етническа принадлежност“ по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по отношение
на Ю.О.К. и е оставена без уважение като неоснователна и недоказана жалбата,
заведена в деловодството на КЗД с вх. № 44-44-2259/10.07.2019 г., подадена от Ю.О.К..
За да постанови този резултат, КЗД е приела за безспорно, че жалбоподателят Ю.О.К.
е земеделски производител и е бил в делови отношения с Кооперация „****
- София“,
но в последствие същите били прекратени. Причина за това било многократното нарушаване
от страна на К. на правилата за организиране на фермерските пазари, утвърдени
от УС на кооперацията и на законовите изисквания за търговия с храни. Това обстоятелство
комисията е установила от приложеня протокол № 29/08.02.2018 г. от заседание на
управителния съвет на Кооперация „****“, където в точка 4 е предвидено вземане на
решение за спиране от участие
на жалбоподателя Ю.К. от пазарите в гр. Добрич и гр. София и на Е.Е.от
пазарите в гр. София, като причини са посочени: системно неспазване на Правилата
на фермерските пазари на „****“ - продава стоки без етикет, не
поставя на видимо място цени на стоките, продава неодобрени и без да уведоми кооперацията продукти
от козе мляко /при одобрени от биволско и овче мляко/, често не спазва графика
на пазарите и др.; неетично поведение и затрудняване работата на
координаторите на пазарите - постоянно оспорва
решенията на координаторите, клевети колегите си, продава месни продукти без
етикети, добавя нови видове продукти, без да е уведомил координаторите и
отказва посещение във фермата му. КЗД е приела, че всички тези установени
нарушения са станали достояние на УС на кооперацията и са били причина за спиране от
участие от пазарите в гр. Добрич и гр. София, както и на Е.Е.от пазарите в гр.
София.
В оспорваното решение КЗД се е
позовала на раздел втори, т.2 от приложения към преписката Правилник за фермерски пазари „****“, съгласно
който „Всеки
участник в пазарите ще бъде посетен от представители на КПП, преди да бъде
окончателно одобрен за участие“, а жалбоподателят е отказал да допусне във
фермата си представители на кооперацията, с което КЗД е счела, че К. е нарушил Правилника. На следващо
място, в
съответствие с посочените разпоредби и спецификата на дейността на кооперацията, съгласно глава 6 от Правилника,
при установяване на нарушение, се предприемат съответните действия, а именно: „при първо нарушение
участникът получава устно предупреждение от координатора на пазара“, а при „повторни или груби
нарушения на правилата участникът получава писмено известие от координатора на
пазара за прекратяване на нарушението“. Освен това е предвидено, ако
участникът желае, да отговори в писмен вид. Видно от доказателствата,
жалбоподателят е получил предупредителен протокол, но няма данни дали е
отговорил писмено.
По отношение оплакването, че
спрямо жалбоподателя е осъществено неравно третиране по признак „етническа принадлежност“, съставът на КЗД приел, че същото следва да бъде оставено
без уважение като недоказано, доколкото и видно от приложения списък на участници във
фермерски пазари „****“, там присъстват още 13 участника с произход, различен от
българския, а именно - турски, френски, арменски, ромски, немско-български,
индийски, ливански, руски и руско-български. Това обосновало извод, че има и други участници, самоопределили
се с етнически произход, различен от българския, но няма доказателства някой от
тях да е неравно третиран заради това обстоятелство. Отразено е още, че
Правилник на фермерски пазари „****“, глава пета, точка 7 изрично забранява
допускане на дискриминация под каквато и да е форма.
На база обсъдения анализ на
доказателствата и показанията на разпитаните свидетели в последното открито
заседание пред КЗД е прието, че категорично не може да бъде обоснован извод за
осъществено неравно третиране спрямо жалбоподателя Ю.К., както и че не са налице
доказателства за по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя, което да
обосновава дискриминация по признаци „етническа принадлежност“ и „имуществено
състояние“. Съставът на
комисията приел, че сочените в жалбата нарушения са правно неподкрепени,
твърденията са голословни, а исканията за налагане на санкции под знака за
дискриминация - необосновани. От събраните доказателства не се констатирало Ю.К. да е
дискриминиран по признаците „етническа принадлежност“ и „имуществено състояние“
по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.
В мотивите на обжалваното решение се
сочи също, че съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. В този смисъл, за да е съставомерно деянието, неравното третиране следва да
е обусловено от защитен от ЗЗДискр. признак по чл. 4, ал. 1 и освен различното
третиране е необходимо да се докаже, че това третиране е извършено по някой от
признаците, посочени в чл.4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена
връзка между причините, свързани с признака и неблагоприятното третиране. В
настоящия случай това не е прието за доказано от наличните доказателства, а
различното третиране комисията е счела, че се дължи на други причини, подробно
описани по-горе. В
заключение в оспореното решение е направен извод, че Н.И.Г. - председател
на Управителния съвет на Кооперация „****“, не е осъществил нарушение на
ЗЗДискр. спрямо жалбоподателя Ю.О.К..
По делото е представено заверено копие от
преписката по административната процедура, в която е издаден оспореният
административен акт, както и уставът на Кооперация „**** - София“ /л. 159-170/,
справка от книгата на пълноправните членове на кооперацията /л. 171-172/,
формуляр за участие във фермерските пазари на кооперацията, попълнен от ЗП Ю.К.
/л. 173-174/, обяснителна записка относно понятието „асоцииран член“ /л. 175/.
По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда
на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
За изясняване на спора от
фактическа страна са събрани и гласни доказателства.
Свидетелят М.К.излага, че Кооперация „****“
има член - кооператори, което означава, че по правило член-кооператорите
участват в тези пазари, които са организирани от тях, а също така има
асоциирани членове като Ю.К.. Сочи, че няма съществена разлика между
член-кооператори и асоциирани членове, като твърди, че жалбоподателят
не е член-кооператор, а асоцииран член и че асоциираните членове са една форма
измислена от управителя и организаторите, която не съществува в Учредителния
акт на кооперацията. Според свидетелката е имало конфликти между К. и
ръководството на кооперацията, като К. бил изгонен от участие в пазарите,
организирани от кооперацията, но не може да посочи причината за това. Твърди,
че нейни колеги са ѝ казвали, че Н.Г.е наричал жалбоподателя „турчина“ и
че възприела това обръщение като обидно, но лично тя не го е чувала.
От показанията на св. А.И.се установява,
че е продавала продукцията на К. на фермерския пазар в гр. Добрич, организиран
от Кооперация „****“, както и че за да участва на този пазар е трябвало да
заплати такса от 10% от оборота. Сочи, че по повод изплащането на определени
суми е имало конфликт между К. и Г., както и че участието им на пазара в гр.
Добрич е било прекратено. Твърди, че е чувала Ю.К. да бъде наричан с прозвището
„турчина“, както и епитети „измамник“, „джингиби“, без да конкретизира от кого.
От изложеното от св. Ц. Д. – член на УС на
Кооперация „****“ се установява, че в кооперацията пълноправните членове са
тези, които участват с дялов капитал, а производители, които желаят да продават
собствената си продукция, подават молба, в която описват какво произвеждат и че
желаят да участват на фермерски пазари. Това са т.нар. асоциирани, като последните
три години се наложило това понятие, за да се разграничи от другите
производители, от пълноправните членове. Излага, че асоциираните членове не
участват във вземането на решенията на кооперацията и че Ю.К. бил такъв
асоцииран член. Пояснява, че пълноправните членове на кооперацията плащат
членски внос, а асоциираните плащат такса за участие в пазарите. Свидетелката
сочи още, че не е имало изисквания или критерии за образование, етническа
принадлежност към пълноправните и асоциирантие членове на кооперацията. Твърди,
че жалбоподателят многократно е отклонявал предложенията за посещение на
фермата му и такова посещение не се е състояло, като пояснява, че практиката в
кооперацията е такава, че се извършват проверки на стопанствата на
производителите, които предлагат стоките си на фермерските пазари, за да се
потвърди, че действително сами отглеждат това, което продават. Сочи, че
възприела как по време на разправия К. нарекъл Г.„измамник“, но не е чувала Ю.К.
да е бил наричан „турчин“. Заявява, че са ѝ станали известни проблеми на
пазара в гр. Добрич и с други производители заради липсата на изискуемите
етикети върху предлаганите стоки. Според свидетелката, членове на кооперацията
са били освобождавани при неизпълнение на съответни задължения, но не и поради
етническия им произход или религиозни виждания. От изложеното от св. Д. се
установява още, че на пазара в гр. Добрич е било констатирано, че Ю.К. продавал
стоки без етикети и е продължил да отказва посещение на фермата, която
стопанисва, като целта на тези посещения била да се установи има ли животни във
фермата, колоко са и как се отглеждат, а също и произхода на предлаганите на
пазара стоки.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелите, доколкото съответстват на събраните по делото
доказателства, при съобразяване, че свидетелите са предупредени за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК и липсват данни за евентуална им заинтересованост
от изхода на делото.
При горната
фактическа установеност, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата отговаря
на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Депозирана е от надлежно
легитимирана страна – адресат на акта, срещу подлежащ на оспорване
административен акт и в срока по чл. 149 от АПК във вр. с чл. 68, ал. 1 от
ЗЗДискр., което се установява от данните за съобщаване на оспореното решение на
08.03.2022 г. и изпращането ѝ до Комисията за защита от дискриминация на
21.03.2022 г. /видно от пощенското клеймо на л. 6 от делото/, като е сезиран
местно компетентния административен съд. С оглед на което, жалбата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните
по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд,
четвърти административен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
В съответствие с изискванията на
чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания
административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Оспореното решение на КЗД е
издадено от компетентен орган и от надлежен състав, в рамките на предоставените
му правомощия, съгласно чл. 47 и чл. 48 от ЗЗДискр., при което не е налице
отменителното основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Съгласно чл. 48,
ал. 1 и 2 от ЗЗДискр., комисията разглежда и решава заведените пред нея
преписки в заседателни състави, които се определят от председателя на комисията,
като той определя постоянни състави, които се специализират в материята по
дискриминация на етническа и расова основа; на основата на пол; на основата на
други признаци по чл. 4, ал. 1. В съответствие с чл. 48, във вр. с чл. 54 от ЗЗДискр., решаващият състав на КЗД е
определен с разпореждане на председателя /лист 14/. С последващи заповеди № 12-11-3558/07.10.2020 г. /лист 68/, № 12-11-271/03.02.2021 г. /лист 77/, №
12-11-2128/08.06.2021 г. /лист 85/, № 12-11-2182/14.06.2021 г. /лист 86/ председателят на
КЗД е определил лица, които да заместват отсъстващи членове на заседателния
състав на комисията, каквато възможност е регламентирана с разпоредбата на чл. 11,
ал. 4 от Правилата за производство пред КЗД. Решението е постановено от
състава, обявил преписката за решаване.
Решението, предмет на съдебен
контрол е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 65, т. 5 и чл. 66 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 59,
ал. 2 от АПК. Резултатът от
производството пред КЗД е писмено обективиран в нарочен акт - Решение № 131/01.03.2022 г.,
постановено по преписка № 181/2019 г. на петчленен заседателен състав на
Комисията за защита от дискриминация, в който са посочени наименованието на органа, който го е издал,
фактическите и правните основания за издаването му /което е предпоставка за
упражняване на контрол за законосъобразност от съда/, разпоредителна част, както и пред кой орган и в
какъв срок решението може да се обжалва, подписано е от членовете на
състава на комисията и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
При постановяването на решението не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила,
установени в чл. 50 – чл. 70 от ЗЗДискр. Производството е образувано по жалба
на засегнато лице по смисъла на чл. 50, т. 1
от ЗЗДискр. След определяне на докладчика на решаващия състав, е изпълнена
процедурата по проучване на преписката и събиране на доказателства, необходими
за изясняване на спорните факти и обстоятелства. Комисията се е произнесла по допустима жалба, като
изрично е съобразила срока по чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. При образуване на
административното производство, не са били налице отрицателни процесуални
предпоставки, възпрепятстващи образуването на производството и разглеждането на
жалбата по същество. В хода на това производство са представени писмени становища и
допълнителни доказателства от страните. Събрани и проучени са доказателствата за всички
твърдени от жалбоподателя факти. Страните са били поканени да се запознаят със
събраните материали, да изразят становища по тях, както и да ангажират нови
доказателства и изложат твърденията си. Процедурата по събиране и проучване на
доказателства е приключила с доклад-заключение на докладчика по преписката /л. 25-26/. Председателят на състава е насрочил открити заседания,
които са проведени по правилата на закона, решението е взето единодушно и е
подписано от всички членове. Спазено е и изискването на чл. 62 от ЗЗДискр. за
насочване към помирителна процедура /л. 49-50/. Жалбоподателят е уведомен за
образуваното производство, участвал е пълноценно в него и не е нарушено правото
му на защита.
На страните е гарантирано правото да се
запознаят със събраните по преписката материали, на основание чл. 59, ал. 3 от
ЗЗДискр., предоставена им е възможност да обективират своите възражения, като
представят допустими, необходими и относими към спора доказателства. При
проведеното проучване и при събиране на необходимите и относими доказателства
органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за
случая факти в съответствие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. В
тази връзка, неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя относно
недопускането в производството пред КЗД на посочени от него свидетели. Видно от
протокола от проведеното заседание на КЗД на 10.06.2020 г. /л. 49-53/, на което
са присъствали както жалбоподателят Ю.К., така и упълномощеният от него
адвокат, комисията е предоставила възможност на страните да посочат свидетелите
си и какви факти и обстоятелства ще доказват с всеки един от тях, както и да
посочат нови доказателства. Видно от известието за доставяне на лист 92-гръб от
делото, уведомлението за призоваване на жалбоподателя чрез упълномощения от
него адвокат за заседанието на КЗД, насрочено за 01.12.2021 г., в което
преписката е обявена за решаване, е връчено лично на адв. М. още на 19.07.2021
г., с оглед на което страната е била надлежно уведомена за заседанието на
комисията. Колективният орган от своя страна правилно е дал ход на заседанието
от 01.12.2021 г. От една страна, молбата на адв. М. за отлагане на
производството по образуваната пред КЗД преписка е от 29.11.2021 г., 16:42 ч.,
вх. № 44-00-3925/30.11.2021 г. в КЗД /л.93/ и приложената към нея призовка за
явяване пред РС Плевен /л. 94/ е била получена през м. ноември 2021 г., т.е.
няколко месеца след връчването на уведомлението за призоваване на жалбоподателя
чрез упълномощения от него адвокат за заседанието на КЗД, насрочено за
01.12.2021 г. и жалбоподателят и неговият представител са били наясно за коя
дата е насрочено същото. От друга страна, в производството пред КЗД липсва
императивно нормативно изискване за явяване на страните и техните пълномощници,
като за отсъствието на жалбоподателя не са били ангажирани становище или
доказателства, които евентуално да обусловят неговото лично неявяване пред КЗД
и евентуална невъзможност да доведе за разпит свидетелите, които желае да бъдат
изслушани.
Изложеното обуславя извод за липсата на
съществени процесуални нарушения при изясняване на обективната истина,
съответно спазени са основните принципи на процеса, гарантиращи равенството на
страните в производството, тяхното активно участие, вкл. и при събирането на
доказателства /чл. 8, чл. 34 и следващите от АПК/.
Оспореното решение е съответно и на
приложимите материалноправни норми и на целта на закона, формулирана в чл. 2 от
ЗЗДискр. - осигуряване на всяко лице на право на равенство пред закона,
равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот и
ефективна защита срещу всички форми на дискриминация.
С императивната разпоредба на чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол,
раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. Нормите
на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. съдържат определение на понятията „пряка
дискриминация“ и „непряка дискриминация“, като и в двата случая санкционираният
от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или
категория лица в по-неблагоприятно положение от други, при сравними сходни
белези. По смисъла на ал. 2 на същата норма пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. В разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е
дадено определение на понятието „неблагоприятно третиране“, а именно - всеки
акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни
интереси.
От анализа на цитираните норми следва, че
за да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да
са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална
правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният
диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е
обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. Защитените признаци са легално
дефинирани лични/обществени качества, присъщи на дадено лице/субект, което
наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това
лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, в
сравнение с друго лице, у което тези качества отсъстват. Липсата на защитен признак означава, че дори и
да има различно, неравно третиране то не е дискриминация.
В процесния случай, оспорващият, нито в
настоящото съдебно производство, нито в производството пред КЗД е доказал
факти, от които да може да се направи безспорен и категоричен извод, че е
третиран по-неблагоприятно в сравнение с друго лице, което е третирано или би
било третирано по по-благоприятен начин, както и причинна връзка между
по-неблагоприятното третиране и защитения от закона признак. Правилни са и
изводите на КЗД, че оплакването, че спрямо К. е осъществено неравно
третиране по признак „етническа принадлежност“ е недоказано. Още повече, че
видно от приложения списък на участници във фермерски пазари „****“ е видно, че
там присъстват още 13 участника с произход, различен от българския, а именно -
турски, френски, арменски, ромски, немско-български, индийски, ливански, руски
и руско-български. Това налага извод, че има и други участници, самоопределили
се с етнически произход, различен от българския, но няма доказателства някой от
тях да е неравно третиран заради това обстоятелство. Освен това, Правилник на
фермерски пазари „****“, глава пета, точка 7 изрично забранява допускане на
дискриминация под каквато и да е форма.
Анализът на доказателствата налага извод, че
спрямо жалбоподателя не е осъществен тормоз по етнически признак, нито по
„имуществено състояние“, който да го отличава от останалите лица, третирани по-благоприятно
и не е установена причинна връзка между поведението на председателя на
Кооперация „****“ спрямо него именно във връзка с различния му произход. В този
смисъл, не е достатъчно да се установи различно третиране на определено лице в
конкретен случай, а е необходимо да се докаже, че това третиране е извършено
съзнателно, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между
неблагоприятното отношение и причината за него, която в конкретния случай не се
изразява в нито един от двата въведени от жалбоподателя признаци.
От
събраните по делото доказателства, и в частност от разпита на свидетелите в
настоящото съдебно производство се установи единствено наличието на конфликти и
противоречия между жалбоподателя Ю.К. и ЗС Н.Г.в качеството му на председател
на Кооперация „****“, свързани с предлагането на стоките на К. на фермерските пазари,
организирани от кооперацията. Дали основателно К. е бил спрян да участва на
тези пазари обаче е въпрос, който не касае настоящото производство, а
представлява евентуален търговскоправен спор. Причините за спирането са подробно
изброени в протокол № 29/08.02.2018 г. от заседанието на УС на Кооперация „****“
/л. 42/, а именно - системно неспазване на Правилата на фермерските пазари
на **** - продава стоки без етикет, не поставя видимо цени на стоките, продава
неодобрени и без да уведоми кооперацията продукти от козе мляко (при одобрени
от биволско и овче), често не спазва графика на пазарите и др,; неетично
поведение и затруднява работата на координаторите на пазарите - постоянно
оспорва решенията на координаторите, клевети колегите си, продава месни
продукти без етикети, добавя нови видове продукти, без да е уведомил
координаторите и отказва посещение във фермата му. Видно е, че сред изброените
не се сочат такива, които да обуславят дискриминация по етнически или
икономически признак, доколкото се визират нарушения на установени от
кооперацията правила. Дали Ю.К. действително ги е нарушил, или не, е неотносимо,
доколкото дори и същият да е бил неоснователно отстранен от фермерските пазари,
то не се доказва, че това отстраняване е на база твърдените от К. дискриминационни
признаци.
Само по себе си спирането на
жалбоподателя от участие във фермерските пазари не означава, че същият е бил
дискриминиран. Това е така, тъй като не всяко напрежение в отношенията между
хората изпълва понятието за дискриминация и в този смисъл не е достатъчно наличието на
конфликти между К. и Г., за да се приеме, че е извършен акт на дискриминация по
който и да е защитен признак. Употребата на думата „турчин“, която се твърди,
че е била използвана от Г., освен отнасянето на едно лице към определена
етническа общност, не води автоматично до по-неблагоприятно третиране на това лице на основата на признаците по чл. 4 ал. 1 от ЗЗДискр., отколкото се
третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства.
От анализа на събраните пред КЗД, а и в настоящото
съдебно производство доказатества не се установява по-неблагоприятно третиране на
жалбоподателя спрямо другите участници във фермерските пазари, организирани от
кооперацията. Напротив, в тази насока следва да бъдат съобразени протокол №
29/08.02.2018 г. от заседание на УС на
Кооперация „**** – София“ /л. 42/; предупредителен протокол от
23.11.2017 г., съставен по отношение на участник във фермерски пазар – Д.В. Н.
/л. 43 и л. 56/; предупредителен протокол от 23.11.2017 г., съставен по
отношение на участник във фермерски пазар – Ю.О.К. /л. 57/. От тези документи
се установява, че и други участници във фермерските пазари на кооперацията при констатирано
неспазване на приетите Правила за фермерските пазари на „****“ са били спирани
от участие в същите при равни условия.
Разпределението на доказателствената тежест
в производството пред КЗД с оглед чл. 9 от ЗЗДискр. се свежда до това, че в производство за защита от дискриминация,
след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз
основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация,
ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е
нарушен. В случай,
че е налице хипотезата на разпоредбата, то ответникът следва да ангажира
доказателства, че не се нарушава принципа на равно третиране, включително и
такива за сравними ситуации, което в настоящия случай е сторено. Така например,
видно от протокол № 29/08.02.2018 г. от заседание на УС на Кооперация „**** – София“ /л. 42/, лицето Е.Е.също
е било отстранено от участие в тези пазари предвид констатиране на съответните
нарушения, извършени от негова страна. От предупредителен протокол от
23.11.2017 г., съставен по отношение на участник във фермерски пазар – Д.В. Н.
/л. 43 и л. 56/ и предупредителен протокол от 23.11.2017 г., съставен по
отношение на участник във фермерски пазар – Ю.О.К. /л. 57/ също се установява
еднакво третиране спрямо Ю.К. и други участници, а именно – били са прилагани
еднакви правила както по отношение на жалбоподателя, така и по отношение на
лицето Д.Н. например /л. 43 и л. 56/, т.е. липсва неравно третиране. В този
смисъл, твърдението на К., че участието му във фермерските пазари, организирани
от кооперацията, е било спряно заради етническата му принадлежност се явява
недоказано.
За да е съставомерно деянието, неравното
третиране следва да е обусловено от защитен от ЗЗДискр. признак по чл. 4, ал. 1
и освен различното третиране е
необходимо да се докаже, че това третиране е извършено по някой от признаците,
посочени в чл.4 от ЗЗДискр., като следва
да е налице и пряка причинно-следствена връзка между причините, свързани с
признака и неблагоприятното третиране. Следва фактите, въз основа на които може да се направи
предположение, че е налице дискриминация по някои от признаците по чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр., да бъдат представени именно от жалбоподателя и едва тогава
тежестта на доказване следва да се прехвърли върху ответника в производството
пред КЗД /ЗС в настоящото съдебно производство/, който чрез провеждане на пълно
и главно доказване да установи, че принципът на равно третиране не е нарушен. Такива
факти К. не е представил, а наведените от него обстойни аргументи касаят, както
вече се посочи предимно евентуален търговски спор с ръководството на Кооперация
„****“, по които въпроси могат да бъдат сезирани общите съдилища. Дори св. К. излага,
че не може да посочи причината за спирането на К. от участие в пазарите, организирани
от кооперацията.
От ангажираните по делото доказателства не
може да се направи обоснован извод, че по отношение на жалбоподателя е налице дискриминация по признак „етническа принадлежност“ или
признак „имуществено състояние“ във връзка с чл. 37 от ЗЗДискр. От показанията
на св. К. и св. Д. се установява, че между К. и Г.е имало конфликт във връзка с
дейността на фермерския пазар, но не се установява К. да е бил дискриминиран на
база етническата му принадлежност. Изложеното от св. Д. кореспондира с
посоченото в протокол № 29/08.02.2018 г.
от заседание на УС на Кооперация „**** –
София“ /л. 42/, а именно, че К. е продавал стоки без етикети и не е допускал
проверка в стопанството си, в разрез с утвърдените правила на кооперацията. Обстоятелството
дали наистина К. е извършил твърдените в протокола на лист 42 нарушения, обусловили
отстраняването му от пазара, само по себи си не влече дискриминацията, която се
твърди от жалбоподателя. Неразбирателството между двамата не е равнозначно на
дискриминация. Едно поведение може да е нежелано, но това не означава, че е налице
неравно третиране.
Следва да се посочи, че никакви конкретни доводи
не са наведени нито в административното производство, нито в настоящото съдебно
такова от жалбоподателя и по отношение на признак „имуществено състояние“, за
да бъдат съответно изследвани и обсъдени.
Целокупният анализ на доказателствения
материал обосновава извода, че оспореният административен акт е
законосъобразен. Заключението за наличие на
дискриминационно отношение може да се направи тогава, когато са налице
доказателства да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата специална правна норма, както от обективна страна, така и по
отношение на субектите. Административният
орган е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за
казуса факти и обстоятелства и е постановил законосъобразен административен
акт. Правилно са анализирани събраните
доказателства, което е довело и до правилен извод за липса на
дискриминационно
отношение спрямо жалбоподателя.
По изложените съображения съдът счита, че
обжалваното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, при постановяването
му е спазена предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и е съобразено с материалноправните
разпоредби и с целта, която преследва законът, поради което не са налице
основания за отмяната му предвидени в чл.146 от АПК, а жалбата се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на процеса и с оглед своевременно направеното искане за присъждане
на разноски, съобразно чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, следва да бъде осъден жалбоподателят
да заплати на ответника и заинтересованата страна направените и доказани
съдебно деловодни разноски. От страна на процесуалния представител на ответника в становище с вх. № 1929/23.05.2022 г. в АдмС Ловеч
своевременно е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът счита, че в полза на КЗД следва да бъде присъдено такова в минималните размери
по чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно – 50
лева, доколкото от
една страна упълномощеният
процесуален представител на ответника не се е явявал в нито едно съдебно заседание, а само е депозирал
писмено становище, не е проявил процесуална активност,
а от друга – делото не се
отличава с особена фактическа и правна сложност.
По отношение на искането на ПП на
заинтересованата страна за присъждане на разноски съобразно приложения на лист
190 от делото списък, съдът намира, че такива се дължат само в размер на 960
лева, колкото е договореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция
/л. 192, л. 193, л. 195, л. 196/. Размерът на същото не надхвърля и минимума,
определен в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендираните разноски в
размер на 800 лева за платеното адвокатско възнаграждение в производството пред
КЗД не следва да бъдат присъждани, доколкото те не съставляват част от разноските по
решаването на материалноправния спор /законосъобразността на акта на КЗД/ и съдът не може да ги присъжда
в настоящото производство. Разноските, направени в производството пред КЗД не са част
от разноски, за които се носи отговорност при условията на чл. 143 от АПК,
поради което независимо от включването им в списъка на разноските по чл.
80 по ГПК, не подлежат на възстановяване в съдебното производство. В този
смисъл са и Решение № 10878/29.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4184/2022 г.,
Решение № 10855/29.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5426/2022 г. Разходите за
адвокатско възнаграждение, направени в хода на проведеното пред компетентния
орган административно производство, не могат да бъдат претендирани по реда на чл. 143 от АПК, касаещ единствено
съдебно-деловодните разноски. Така и Определение № 5458 от 27.04.2010 г. на ВАС по
адм. д. № 11224/2009 г., 5-членен с-в. Отделно от това, видно от протокола на проведеното на 01.12.2021 г. открито заседание на КЗД,
разноски от страна на Н.Г.не са поискани.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 1 и
ал. 2, предл. последно от АПК и чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, Ловешки
административен съд, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Ю.О.К. ***, чрез адвокат Р.М.-В.
с адрес: ***, офис 32, срещу Решение № 131 от 01.03.2022 г. по преписка №
181/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА Ю.О.К. ЕГН ********** *** да заплати на Комисията за защита от дискриминация
- гр. София сума в размер на 50 /петдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ю.О.К. ЕГН ********** *** да заплати на Н.И.Г. - председател на УС на Кооперация „****“, със седалище: гр. София -1505, бул. „****направените и доказани по делото разноски в
размер на 960 /деветстотин и шестдесет/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва чрез
Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд с касационна жалба
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се
връчи на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: