№ 112
гр. Пазарджик, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
Членове:Ирина Ат. Джунева
Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215200600648 по описа за 2021 година
С присъда № 47 от 08.09.2021г. постановена по НЧХД № 483/21г. по
опи са на Районен съд гр. Пазарджик призната е подсъдимата Б. М. К.
невиновна в това, на 05.12.2020г. и
на 19.12.2020 г. в гр. С. да не е изпълнила съдебно решение №
798/29.07.2020 г. по гр.д.№4772/2019 г. на Районен съд – Пазарджик относно
режима на личните отношения между бащата Д. Г. П. с
ЕГН – ********** и неговите деца - Р.Д. П.а с ЕГН –
**********, Д.Д. П.а с ЕГН – ********** и М.
Д. П. с ЕГН – ********** – престъпление по чл. 182, ал.2 от
НК, във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, и е оправдана по повдигнатото
обвинение.
Осъден е тъжителя П. да заплати на подсъдимата сторените по делото
разноски.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от Д.П.,
чрез неговия повереник адвокат Н.К.. В жалбата се иска отмяна на присъдата
и постановяване на нова осъдителна такава. Твърди се, че присъдата е
неправилна, незаконосъобразна и необоснована.
Постъпил е и отговор от защитникът на подсъдимата, адвокат З.К. - Д. .В
писмения отговор се иска потвърждаване на присъдата като се излагат
съображения за неоснователност на жалбата.
В съдебно заседание доводите се развиват.
1
Пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства.
Съдът като обсъди доводите на страните и като провери изцяло така
атакувания съдебен акт направи следните изводи:
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Тъжителят и подсъдимата живеели на съпружески начала и имат родени
три деца . На 27.09.2019г. родителите се разделят.От този момент да първата
инкриминирана дата бащата не е търсил трите си деца и не е осъществял
контакти с тях.
С Решение №798 /29.07.2020г. по гр. д. № 4772/2019г. Районен съд
Пазарджик, в производство по реда на чл.127ал.1 СК било утвърдено
постигнатото между Б. М. К. и Д. Г. П. споразумение, в сила от същата дата.
По силата на това решение упражняването на родителските права по
отношение на децата Р. Д.а П.а , ЕГН **********, Д.Д. П.а , ЕГН **********
и М.Д. П. , ЕГН ********** било предоставено на майката. На бащата Д.П.
бил определен режим на лични отношение с децата, а именно да ги вижда и
взема при себе си с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца
от 9.30 в събота до 16.30ч. в неделя, както и 20 дни през лятната ваканция,
когато майката не е в платен годишен отпуск. На 05.12.2020г. около 09.30ч.
тъжителят П. пристигнал заедно със св. Б.
С., съпруг на сестра му – св. Е.С., пред дома на подсъдимата К. – къща в гр.С.,
което било първото му посещение при децата след постановяване на Решение
№798 /29.07.2020г. по гр. д. № 4772/2019г. Районен съд Пазарджик , както и
след раздялата му със майката от 27.09.2019г.
Предишният ден подсъдимата К. била получила имейл, изпратен от
тъжителя, че ще идва да вземе децата, поради което била известена и
сутринта на 05.12.2020г. подготвяла децата, въпреки че те отказвали да се
виждат с него. Докато подсъдимата се занимавала с децата, заедно със своята
майка – св. И. К., тъжителят звъннал по телефона на бащата на подсъдимата
К. – св. М.К..
Последният слязъл в двора пред къщата, а тъжителят П., намирайки се
до оградата на двора заявил пред св. К. , че е дошъл за децата. Св. К.
отговорил, „*****, **“, но действията му били изтълкувани като отказ да
получи децата, поради което тъжителят си тръгнал, като депозирал и жалба в
Полицията гр.С. за това, че е възпрепятстван да упражни правата си. Била
извършена проверка от полицията в гр.С., а в следващите дни подсъдимата К.
потърсила съдействие от Отдел „Закрила на детето „ при ДСП С., с цел
психологическа подкрепа на децата и мотивацията им да се срещат с баща
си. На 19.12.2020г. сутринта тъжителят П. отново отишъл да вземе децата си
от дома на подсъдимата К., като предишния ден отново бил изпратил имейл
на подсъдимата К..Този път тъжителят П. бил със своята сестра – св.
Е.С..Отново на двора пред къщата излязъл св. К., а малко след него и
подсъдимата К., както и нейната майка – св. И. К.. Подсъдимата К. казала на
тъжителя, че няма да даде децата, защото не го искат. Те отново не искали да
2
се виждат с баща си , поради което тъжителят отново не ги взел със себе си.
Тъжителят подал сигнал на тел.112, в резултат на което пристигнали
полицейски служители и извършили проверка, включително разговаряли с
подсъдимата и нейния баща. Тази фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимата К., показанията на свидетелите Б. С. , Е.С., М.К.,
И. К., показанията на децата Р. Д.а П.а , ЕГН ********** и Д.Д. П.а , ЕГН
********** , приетите по делото писмени доказателствени средства и
изслушаната съдебно – психологическа експертиза. Следва да се отбележи, че
свидетелите Б. С. и Е.С. са близки роднини на тъжителя – съответно зет и
сестра, а свидетелите М. и И. К. са родители на подсъдимата, поради което за
всички тези свидетели има съмнение за пристрастност в показанията.
Настоящата инстанция прие по- различна фактическа обстановка от
първата инстанция, като кредитира отчасти показанията на Б. С. и Е.С.а. Св.
С.а установява, че майката е отказала да даде децата, но спестява част от
думите и, а именно, че е казала, че децата ги е страх от бащата. В показанията
си тя е установила, че са били и подсъдимата и двамата и родители на двора и
всички говорили. Съдът не кредитира показанията на св. С.а в частта в която
тя твърди ,че бащата се интересувал от децата си. В тази част показанията на
тази свидетелка противоречат на показанията на двете разпитани деца и
приетите по делото писмени доказателства – доклади от отдел Закрила на
детето. Св. Б. С. не установява подсъдимата да е отказала да предаде децата, а
установява казаното от нейния баща св. М.К.. След като майката-
подсъдимата потърсила помощ от отдел Закрила на детето, веднага след
първото посещение на тъжителя,за да се преодолее отчуждението на децата
от бащата със заповед от 07.01.2021г. /лист 68 от делото/ е насочен бащата-
тъжителя за насочване на дългосрочна социална услуга. В социален доклад от
07.01.2021г. е отразено: /лист70 от делото/ „Проведени са многократни
разговори с бащата на детето- Д.П., да подаде заявление за ползване на СУ,
което ще помогне за преодоляване на създадената ситуация, но същият
категорично отказва, като сподели, че е предоставил на адвокат да доказва, че
режима на лични отношения не се спазва“. Факта, че децата са отчуждени от
бащата и ги е страх от него се установява от показанията на двете деца, от
социалните доклади, от приложените писмени доказателства от органите на
РУ- С., които са били викани от подсъдимия и не на последно място от
приетата по делото психологична експертиза.
С оглед на така изложеното и въпреки приетата по- различна
фактическа обстановка крайния извод на решаващият съд е правилен.
Определено децата се страхуват от бащата и са отчуждени от него. Това
отчуждение не е по вина на майката, а по вина на бащата. Същият от
27.09.2019г. до 05.12.2020г. не е търсил децата си и не е влизал в контакти с
тях. Прави впечатление, че след 14 месеца тъжителят за първи път отива да
вземе децата си , но води и свидетел. Било му е достатъчно св. К. да го попита
какво прави там и той е повикал органите на реда. Още в началото на 2021г.
тъжителят е бил уведомен, че следва да ползва социална услуга, за да се
преодолее отчуждението на децата, но той е отказал. Поведението на
3
тъжителя, не сочи на нормални родителски отношения.
Настоящата инстанция отбеляза, че става въпрос за предаване на деца.
Това не е вещ, а живи същества към които следва да се подхожда
изключително внимателно, за да не се уврежда психиката им. За липсата на
субективен елемент от състава на престъплението говори и факта, че
подсъдимата, веднага след първото посещение на бащата , е потърсила
специализирана помощ , за да може децата да контактуват нормално и с
другия родител. Единствено и само поради поведението на тъжителя децата
са продължили да се страхуват от него и отчуждението се е задълбочило.
С оглед на така изложеното съдът прие, че липсва субективния елемент
от състава на престъплението по чл.182 ал.2 от НК и присъдата на
решаващият съд като краен извод е законосъобразна. Не са налични
твърдените от защитата пороци и при кредитиране на свидетелите на
тъжителя крайният извод не се променя.
Следва да се осъди тъжителят , на основание чл.190 ал.1 от НК да
заплати на подсъдимата сторените по делото разноски , в настоящата
инстанция, в размера на 600лв. платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 47 от 08.09.2021г. постановена по НЧХД
№ 483/21г. по опи са на Районен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Д. Г. П. да заплати на Б. М. К. сторените разноски в размера
на 600/шестстотин/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4