№ 17164
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110120761 по описа за 2023 година
Ищцата Ю. И. твърди, че получила покана за доброволно изпълнение, въз основа
изпълнителен лист, издаден на 22.8.2022г. от РС Панагюрище по гр.д№ 513/2014г., за
сумата 12661,19 лева - начислена законна лихва върху сумата 18150лева. Твърди, че с
влязло в сила на 2.2.2016г. решение по дело № 513/2014г., й е възложен в дял недвижим
имот, при заплащане на ответника Х. Г., на сумата 18150 лева – парично уравнение на дела
му, в шестмесечен срок, заедно със законна лихва от влизане в сила на решението до
плащането. Твърди, че с молба от 27.1.2016г., законния представител на Г. – майка му М. П.,
е предоставила банкова сметка, на която да се плати паричното уравнение. Твърди, че до
1.12.2017г., заплатила паричното уравнение по посочената сметка. Сочи, че с протокол от
6.12.2017г. по дело № 513/2014г., съдът е приел, че е налице плащане на сумата 18150 лева,
и че не следва да обезсилва решението, влязло в законна сила. Счита, че са изминали повече
от 3 години от 1.12.2017г. – датата, на която сочи, че е налице последно плащане, поради
което и вземането за обезщетение за забава в размер на законна лихва, е в погасителна
давност. Сочи, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение, е подала до ДСИ
възражение, като взискателят е заявил, че иска извършването на изпълнителни действия.
Ето защо, предявява отрицателен иск за признаване за установено със сила на пресъдено
нещо, че не дължи чрез принудително изпълнение сумата 12661,19 лева – законна лихва
върху главницата от 18150 лева.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва допустимостта на иска за
признаване, че правото на принудително изпълнение не съществува / СРС прие, че не е
сезиран с отделен иск, а искането е част от претенцията, посочена в последното изречение от
СРС/. Оспорва основателността на иска, като сочи, че в срока, посочен в решението, влязло
в сила на 2.2.2016г., ищцата И. не е изпълнила задължението си да плати уравнението на
1
дела, и лихвата върху него. Сочи, че след подаване, от негова страна, на молба от 20.6.2016г.
за обезсилване на решението, в о.с.з от 6.12.2017г. е представила документ за плащане на
сумата по уравнението, без да се уточни кои суми се погасяват с плащанията, като към този
момент, върху главницата се е дължала и лихва. Позовава се на приетото в ТР № 3/2017г.,
като счита, че ищцата няма право да се позове на тригодишна давност за претенцията за
лихва, като ищцата към плащането, е дължала лихва и разноски, не е направила изявление
кои вземания на ответника плаща, ето защо, е погасила разноски, лихва, част от главница,
като непогасена е останала част от главницата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад на делото, без възражения на
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че с решение,
постановено на 30.10.2015г. по дело №513/2014г. от РС – Панагюрище, на Ю. И. е възложен
в дял посочен имот, като Ю. И. е осъдена да плати на Х. Г., чрез майка и законен
представител М. П., сумата 18150 лева – парично уравнение на дела му от ½ ид.ч, в
шестмесечен срок, заедно със законната лихва върху главницата , от датата на влизане на
решението в сила до плащането; че решението е влязло в сила на 2.2.2016г., на 27.1.2016г.,
М. П. е представила молба по делото, с която е посочила банкова сметка. По посочената
банкова сметка, на 16.5.2017г. ищцата е заплатила 1000лева, на 13.6.2017г.- 1000лева, на
21.7.2017г-3000лева, на 23.10.2017г.-11150лева, на 1.12.2017гт.- 2000лева, като основание е
посочен номер на делото; на 6.12.2017г.е проведено о.с.з. по делото, с което делото е
прекратено, като Ю. И. е осъдена да заплати на Х. Г. 300 лева разноски. В изпълнителния
лист е вписано, че протоколното определение е влязло в сила на 21.12.2017г., като на
22.8.2022г., в полза на Х. Г. е издаден изпълнителен лист за законна лихва върху 18150 лева,
считано от влизане в сила на решението до плащането и 300 лева разноски, въз основа на
който изпълнителен лист е образувано ИД 92/2022г. по описа на ДСИ РС – Панагюрище,
като на 30.12.2022г., на ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е
поканена да плати 12166,19 лева- законна лихва върху 18150 лева, 300 лева разноски.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че
процесните суми са недължими. Вземанието на ответника по отношение на ищеца,
съставлява т.нар. „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за
задълженията и договорите, но същите са установени със съдебно решение, с което ищцата
е осъдена да заплати на ответника, освен главница, и законна лихва, следователно и на
основание чл.117,ал.2 ЗЗД, давността за вземането е петгодишна, а не тригодишна.
Петгодишната давност на вземане, установено със съдебно решение, започва да тече от
датата на влизане в сила на съдебното решение, тъй като от тази дата кредиторът има
правото да се снабди с изпълнителен лист за принудително изпълнение на вземането си. В
настоящия случай, решението, е вляло в сила на 2.2.2016г., съгласно отбелязването на
заверения препис на решението, следователно, вземането на ответника по съдебното
решение за уравнение е изпълняемо от 2.2.2016г. в шестмесечен срок. Лихва, в размер на
законната, върху уравнението се дължи от влизане в сила на решението, за целия период, до
пълното плащане на уравнението.
2
Ищцата е започнала частични плащания на суми в полза на ответната страна, година
и три месеца след влизане в сила на решението – първото плащане е на 16.5.2017г. Съгласно
разпоредбата на чл.349,ал.6, изр.2 ГПК във връзка с чл.349,ал.2 ГПК, последицата от
неплащането на уравнението, заедно със законната лихва върху него, е обезсилване по право
на съдебното решение. Двете цитирани от съда разпоредби са императивни, поради което и
СРС следва да ги приложи и без позоваването от страна на една от страните.
Обстоятелството, че с протоколно определение РС – Панагюрище е приел нещо различно,
не обвързва СРС, тъй като протоколното определение от 6.12.2017г., в сила от 21.12.2017г.,
не се ползва със сила на пресъдено нещо в частта му по констатациите на делбения съд, че
решението не подлежи на обезсилване. Същото има констативен характер. Срокът за
изпълнение на решението и плащането на сумите за уравнение на дела, ведно със законната
лихва върху тях, от датата на влизане в сила на решението /чл.345,ал.5 ГПК/ има
характеристиката на отлагателно условие за проявление на вещноправния ефект на
решението. Ако паричното уравнение не се погаси в срок, длъжникът изпада в забава, чиито
неблагоприятни последици не могат да се заличат по волята на страните – кредиторът и
длъжник. При неплащане на уравнението в законовия срок, заедно с лихва за забава в размер
на законната лихва от влизане в сила на решението, решението се обезсилва, по силата на
закона, като последиците от възлагателното решение се заличават с обратна сила. Именно в
това се изразява императивният характер на разпоредбата на чл.349,ал.6 ГПК – същата
разпоредба изключва възможността последиците от неизпълнението в шестмесечния срок,
да не се зачетат, дори по съгласие на страните, каквото е било налице, относно платеното,
със забава, уравнение. С ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС по дело № 1-2004г. се прие, че без
правно значение е обстоятелството, дали неизпълнението се дължи на извинителна причина.
Ето защо, доколкото решението, на което се основава претенцията на ответника, е
обезсилено по право, то и ищцата не дължи и законна лихва върху уравнението и искът е
основателен . Претенциите на ищцата, за платеното от нея на отпаднало основание, не са
предмет на настоящото дело.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който доказва
разноски от 507 лева държавна такса и 1500 лева адвокатско възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.439 ГПК, че Ю. Р. И. ЕГН ********** с адрес
град Панагюрище, улица „Георги Бенковски” № 96, блок 5, етаж 3, ап.7 не дължи на Х. Р. Г.
ЕГН **********-непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка и законен
представител М. П. П. ЕГН ********** с адрес град София, кв. Челопечене, улица
„Карашка” № 27 сумата от 12261,19 лева – законната лихва върху главницата 18150 лева –
вземане на ответника по изпълнителен лист, издаден на 22.8.2022г. по дело № 513/2014г. от
РС – град Панагюрище.
ОСЪЖДА Х. Р. Г. ЕГН **********-непълнолетен, действащ лично и със съгласието на
майка и законен представител М. П. П. ЕГН ********** с адрес град София, кв. Челопечене,
улица „Карашка” № 27 да заплати на Ю. Р. И. ЕГН ********** с адрес град Панагюрище,
улица „Георги Бенковски” № 96, блок 5, етаж 3, ап.7 сумата 2007 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
3
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4