№ 5438
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100506400 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 5534 от 27.03.2024 г. по гр.д. № 27948/2023 г. по описа на СРС,
173 с-в са отхвърлени, като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище в град София, срещу С. Д. В. , ЕГН
**********, от град София, и В. А. В., ЕГН **********, от град София, искове с
правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответниците, че същите дължат
на „Топлофикация София“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот -
апартамент в град София, ж.к. "*******, аб. № *******, сумите, както следва:
1. С. Д. В.:
• 985,51 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2022г. и 4,87 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.10.2021г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми
от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(07.02.2023г.) до окончателното им изплащане;
• 128,26 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г.-25.01.2023г. и 50 стотинки за законна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2021г.-25.01.2023г.
1
2. В. А. В.:
• 985,51 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2022г. и 4,87 лева за главница за дялово разпределение за
периода м.10.2021г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми
от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(07.02.2023г.) до окончателното им изплащане;
• 128,26 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г.-25.01.2023г. и 50 стотинки за законна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2021г.-25.01.2023г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „Х.И. Р.“ ЕООД.
Решението е обжалвано от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, с
изложени доводи, че е неправилно в обжалваната част, поради нарушение на
процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради
необоснованост. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че в случая е налице
новация и сумите, дължими от ответниците и въз основа на сключеното споразумение
не се дължат, тъй като не е настъпил падежа за заплащането им. Със сключване на
споразумението страните не са новирали задълженията си, а са разсрочили тяхното
плащане. Като не е съобразил това съдът е постановил неправилно решение.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението, като моли за уважаване на
исковете в цялост, като основателни.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ответниците С. Д. В. и В. А. В., в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Отправят искане за потвърждаване на решението в обжалваната
част, като правилно. Заявяват, че правилно съда при обсъждане на сключеното
споразумение е приел, че исковите суми не се дължат в една част, поради плащането
им, а в друга – поради това че не е настъпил падежа за заплащането им според
условията на сключеното споразумение. Претендират разноски.
В срока по чл.263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от подпомагащата страна „Х.И. Р.“ ЕООД.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната част. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответниците са битови клиенти за топлоснабдения имот-
апартамент в град София, ж.к. "*******, аб. № *******, за който са доставяни
количества ТЕ възлизащи на исковите суми за процесния период; че между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба
на топлинна енергия; че в качеството си на потребители на ТЕ в имота – жилищен
обект ответниците дължат разходи за заплащане на цена на потребена топлинна
енергия и дялово разпределение, чиято стойност възлиза на исковите суми. Въпреки
това, съдът е приел, че с оглед сключеното в хода на процеса между ищеца и един от
ответниците споразумение от 30.11.2023 г. непогасената част от задължението, което е
поето изцяло само от един от длъжниците със съгласието на ответника не е изискуемо,
тъй като не е настъпил падежа за неговото изпълнение.
Решението е правилно.
По предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че спорното
главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на
топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума – за
потребена ТЕ и суми за дялово разпределение и по исковете за законната лихва за
забава - че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната
изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните задължения.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства са установени описаните
предпоставки за уважаване претенциите на ищеца спрямо ответниците за вземания за
потребена ТЕ и такса за дялово разпределение за исковия период.
Страните не спорят и чрез ангажираните пред първата инстанция доказателства
3
е установено, че ответниците са съсобственици на имота, за който е доставяна ТЕ през
исковия период и се явяват битови клиенти на ТЕ за процесния период за този
апартамент. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на
ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент
на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.
Страните не спорят и се установява чрез събраните пред първата инстанция
доказателства, че задълженията на ответниците възлизат на сумата 2238.26 лв. общо,
от която сумата 1971.01 лв.-главница за потребена в имота ТЕ за периода м.05.2019 г.-
м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 07.02.2023 г. до окончателно погасяване на
задълженията, сумата 256.51 лв. – законна лихва за забава върху сумата за периода
15.09.2020 г.-25.01.2023 г., сумата 9.74 лв.-главница за дялово разпределение на
потребената в сградата – ЕС топлинна енергия за периода от м.10.2021 г.-м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 07.02.2023 г. до окончателно погасяване на задълженията
и 1.00 лв.-мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от
01.07.2021 г. до 30.11.2021 г.
Страните не спорят и се установява, че в хода на процеса е било сключено на
30.11.2023 г. споразумение между кредитора –ищец и ответника В. А. В., с което
последния е приел, със съгласие на кредитора – ищец, да заплати остатъка от
дължимите от двамата ответници суми, предмет на спора, както и сторените в
настоящето производство /заповедно и исково/ разноски – за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт.
Страните не спорят и чрез изявлението на ищеца направено в с.з. на 19.03.2024
г. се установява, че ответника В. А. В. заплаща редовно определените му вноски по
споразумението в указаните там срокове.
Както е посочено в постановените по реда на чл.290 ГПК решения по т. д. №
650/2008 г. на II т. о., по гр. д. № 2292/2001 г. на V г. о., по т. д. № 27/2012 г. на II т. о.,
по т. д. № 4090/2013 г. на I т. о., по т. д. № 1603/2017 г. на II т. о., по т. д. № 2602/2014 г.
на II т. о. и др./, които се възприемат от настоящия състав, отсрочването,
разсрочването или друго преструктуриране на задължение по договор в рамките на
общия размер на дълга, което не е съпроводено с ясно изразена воля на страните за
погасяване на породените от договора задължения и за поемане в замяна на тях на
ново задължение, различно по основание или предмет, не представлява обективна
новация по смисъла на чл. 107 ЗЗД. Новацията по чл. 107 ЗЗД, разглеждана като
договор, с който длъжникът поема едно задължение с цел то да замести друго старо
задължение, което вследствие на това се погасява, предпоставя кумулативното
4
проявление на три елемента - наличие на действително старо задължение, пораждане
на действително ново задължение и воля за подновяване, която трябва да е изразена от
страните по ясен и недвусмислен начин и не трябва да се предполага или извежда по
тълкувателен път. 3а да е налице обективна новация, новото задължение трябва да се
различава от старото по предмета си / например стар дълг в пари се заменя с нов дълг
за престиране на вещи/, или по каузата си /например дължима цена по договор за
продажба да се оформи като заем/. Обективната новация по чл. 107 ЗЗД винаги
предполага нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата
между старото и новото отношение трябва да засяга някои от съществените му
елементи и да води до поемане със споразумение между длъжника и кредитора на нов
дълг, с нов предмет или основание, в замяна на старото задължение и то при изрично
и недвусмислено изразено новационно намерение /animus novandi/. Няма новация по
чл. 107 ЗЗД, когато страните са изменили само размера на отделните вноски и/или
размера на договорната лихва и сроковете за плащане, както е в случая, които не са
съществени елементи на облигационното отношение. Преструктурирането на поетото
задължение по първоначален договор, извършено с по-късно сключено споразумение,
не съставлява новация.
С оглед изложеното, противно на изложените от СРС доводи настоящия състав
намира, че в случая не е налице обективна новация, доколкото със сключеното между
страните споразумение от 30.11.2023 г. е отсрочено и разсрочено задължението на
ответниците за заплащане на стойността на потребените услуги за доставена
топлоенергия в имота.
Замяната на длъжника обаче за задълженията на ответницата С. Д. В. за сумата
от 985,51 лева - главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода
м.05.2019г.-м.04.2022г. и 4,87 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.10.2021г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва върху всяка от двете суми от датата
на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (07.02.2023г.) до
окончателното им изплащане, както и за сумата 128,26 лева - законна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-25.01.2023г. и 50
стотинки за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.07.2021г.-25.01.2023 г., според настоящия състав съставлява субективна новация за
тези задължения по см. на чл.107 ЗЗД. Налице е заместване на длъжника С. Д. В. от
длъжника В. А. В. за тези задължения със сключеното споразумение по волята на
кредитора – ищец. Съответно, новият длъжник за тези задължения – ответника В. А. В.
заменя първоначалния в правоотношението по доставената и потребена в имота ТЕ.
Възникналото със стария длъжник задължение се погасява със сключеното
споразумение, а на негово място възниква ново правоотношение между ищеца, като
кредитор за потребените услуги и новия длъжник (настъпва субективна новация).
При съобразяване извършените в хода на процеса погашения, чрез плащания на
5
разсрочените вноски от длъжника – ответник В. А. В., за които е сключено
споразумението, както правилно е посочил СРС е налице погасяване на част от дълга,
а за другата част – с ненастъпил падеж не е настъпила изискуемост на вземанията,
които са предмет на настоящето производство. Доколкото от страна на въззивника
ищец не е посочено, че ответника В. не е заплатил вноските с настъпил падеж към
датата на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, то,
претенциите на ищеца за признаване съществуването на вземания следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, както правилно е посочил и СРС в своето решение. В
една част поради погасяване чрез плащане на вноските с настъпил падеж до
30.08.2024 г., а в друга- поради неизискуемост на вземанията за вноските с падеж след
тази дата – от 30.09.2024 г. до 30.10.2026 г. при спазване разпоредбите на чл.66 и чл.70
ЗЗД.
При така формираните изводи, поради съвпадане изводите на двете инстанции,
постановеното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5534 от 27.03.2024 г. по гр.д. № 27948/2023 г. по
описа на СРС, 173 с-в.
Решението е постановено при участието на „Х.И. Р.“ ЕООД, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6