№ 18160
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110177572 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Производството е образувано по предявен от Д. А. Д. против РАЙЪНЕЪР
ДЕЗИГНЕЙТИД АКТИВИТИ КЪМПАНИ /RYANAIR DAC/ дружество с ограничена
отговорност, регистрирано съгласно законите на Ирландия, с рег. № 104547 в
регистъра на дружествата на Ирландия, със седалище и адрес на управление Райънеър
Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк, Суорд Ко. Дъблин, Ирландия иск, с който се иска
дружеството да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 20,85 евро,
представляваща цена за ръчен багаж при договор за превоз, сключен между ищеца и
ответника, като платена без основание – поради нищожни договорни условия на
ответното дружество.
В исковата молба ищецът твърди, че на 18.02.2024 г. сключил с ответника
договор за въздушен превоз по маршрут Мадрид-София, като полетът бил успешно
проведен на 07.05.2024 г. Поддържа, че при сключване на договора заплатил цена за
самолетен билет в размер на 133,04 евро, в която бил включен превоз на багаж с
размер 40х30х20 см, който пътникът имал право да вземе със себе си в кабината на
самолета. За да превози багаж в по-голям размер, ищецът като пътник бил принуден
да заплати допълнителна цена в размер на 20,85 евро, която ответникът-авиопревозвач
свързвал с пакетна услуга, в която бил включен ръчен багаж с размер 40х30х20, ръчен
багаж на борда на самолета с размери 55х40х20 см, както и приоритетно качване на
борда на самолета. Излага съображения, че изискването за заплащането на отделна
цена в размер на 20,85 евро за превоз на ръчен багаж в кабината на самолета на
ответника с размери на багажа 55 x 40 x 20 см е незаконосъобразно, при нищожно
1
правно основание и по тази причина сумата от 20,85 евро следва да бъде върната
(възстановена) от ответника. Излагат се доводи, че ответникът не разполага с
абсолютна свобода на определяне на цената на услугата за превоз на ръчен багаж,
ценообразуването е в нарушение на особени повелителни норми в сферата на защитата
на конкуренцията и защитата на потребителите, нарушени са императивните
разпоредби на Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на
потребителите. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът
обуславя правния си интерес от предявения иск и моли за неговото уважаване.
Претендира и разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор ответникът излага доводи за
недопустимост, а по същество – за неоснователност на предявения иск. Поддържа се
становище, че СРС не е международно компетентен да разгледа и реши спора, като се
позовава на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от
12 декември 2012 г., а съгласно ОУ на ответника към договора, приложимо е
ирландското право. По същество на спора се излагат съображения, че причините
относно политиката на ответника за кабинен багаж имат логистичен и оперативен
характер, като са продиктувани и от съображения за сигурност и безопасност.
Поддържа се, че дружеството предлага в продажба ограничен брой билети/тарифи,
които включват право на пътника да вземе със себе си на борда на самолета и куфар с
размери 55х40х20 см. (в допълнение към безплатна чанта), съобразно капацитета на
багажното отделение над седалките. Сочи се, че в конкретния случай ищецът не е
закупил услугата „Приоритет и 2 чанти ръчен багаж“, а е закупил пакет от услуги и
по-точно тарифата „Regular“, каквато е закупувал всеки път при пътуването му с
полети на ответното дружество. С оглед предходното се поддържа становище, че след
като ищецът е преди е избирал и ползвал тази услуга, то той не е бил подведен.
Излагат се и доводи, че чл.67 от Закона за гражданското въздухоплаване предвижда, че
в превозната цена се включва и превозът на багаж в размери, установени от
превозвача, а свободата в ценообразуването е уредена в Регламент (ЕО) № 1008/2008 г.
на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. Излага се становище,
че лица, които не са предприятия по смисъла на ЗЗК, нямат правен интерес да
инициират производства относно нарушения на забраната за нелоялна конкуренция, а
отделно се поддържа, че не е налице поведение на Райънеър в противоречие с
добросъвестната търговска практика, което да уврежда или да може да уврежда
конкуренти. Оспорват се и твърденията на ищеца относно противоречие на
поведението на ответника с нормите на ЗЗП по подробно развити в отговора
аргументи. По изложените в отговора доводи и съображения се иска прекратяване на
производство поради недопустимост на предявения иск, а по същество – за
отхвърлянето му като неоснователен и недоказан.
С определение обективирано в протокол от проведеното на 30.09.2025 г. открито
2
съдебно заседание, съдът е допълнил доклада по делото с предявени от ответника в
условията на евентуалност възражение за прихващане с правно основание чл.103ЗЗ,
вр.чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, както и с правно основание чл.103ЗЗД, вр.чл.59 ЗЗД.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Договорът за въздушен превоз на пътници представлява договор, по силата на
който превозвачът се задължава да превози със свое или с наето въздухоплавателно
средство пътника и багажа му от едно място на друго срещу заплащане на превозна
цена. Конкретните клаузи на договора за въздушен превоз са уредени в общите
условия на съответната авиокомпания и същите се прилагат в отношенията между
пътника и авиопревозвача, доколкото не противоречат на императивните правни
норми от вътрешното и/или международното право и на добрите нрави.
По предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД всяка страна
доказва фактите, на които основава своите искания и възражения, както и принципа,
че не се доказват отрицателни факти – в случая липса на основание, то в тежест на
ищеца е да докаже само плащане, а в доказателствена тежест на ответника е да докаже
съществуването на основание да получи, съответно да задържи извършеното плащане.
В конкретния случай между страните не се спори, а и от приложените по делото
писмени доказателства – резервация, фактура за закупен билет, справка за пътуване н
електронната система на ответника безспорно се установява, че същите са били
обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за въздушен превоз,
по силата на който ответникът е осъществил редовен полет на 07.05.2024 г. по
маршрут Мадрид-София.
Спорно между страните е дали заплатената от ищеца сума в размер на 20,85
евро за услуга приоритетен достъп до борда на самолета и ръчен багаж с размер
55х40х20 на борда на самолета, е без основание поради нищожни договорни условия
на ответника.
В Общите условия на ответното дружество – в чл.8.3.1 изрично е посочено
„Можете да носите на борда една малка ръчна чанта с размери до 40 x 20 x 25 cm
(не се предвижда багаж за децата, пътуващи в скута на родителите си)“. Съгласно
чл.8.3.2 „Ако сте закупили Приоритет и 2 чанти ръчен багаж, включително
Regular и Flexi Plus (или билети Plus, закупени преди 11 декември 2019 г.), можете да
качите на борда малък и голям ръчен багаж с тегло до 10 кг с максимални размери
55 см x 40 см x 20 см, освен ако се налага по оперативни причини да поставим
големия ръчен багаж в багажното отделение.
В конкретния случай ищецът твърди, а и от доказателствата по делото се
установява, че същият е заплатил цената за самолетен билет в размер на 133,04 евро, в
която е включен ръчен багаж с размер 40х30х20, ръчен багаж с размери 55х40х20 см,
3
както и приоритетно качване на борда на самолета /съгласно чл.8.3.2 от
горепосочените ОУ/.
Настоящият съд не споделя изложените от ищеца доводи, че „е бил принуден да
заплати допълнителна цена в размер на 20,85 евро“. Това е така, тъй като както сам
ищецът заявява, че тази цена е свързана с предлагана от авиопревозвача пакетна услуга
съгласно чл.8.3.2 от ОУ на дружеството. Следва да се отбележи, че ищецът сам е
направил избор при закупуване на билет коя от предлаганите от ответника опции да
избере, като право на превозвача е да определи цената на предлаганите от него услуги.
В този смисъл е и решението, на което се позовава и ищецът в исковата молба -
Решение от 18 септември 2014 година по дело C‑487/12, Vueling Airlines SA срещу
Instituto Galego de Consumo de la Xunta de Galicia, на Съда на Европейския съюз, СЕС.
Видно от същото е, че СЕС приема, че за превоз на ръчния багаж не може да се налага
ценова добавка, но „стига той да отговаря на разумни изисквания относно
теглото и размера и на приложимите норми за безопасност“. В конкретния
случай в Общите условия на ответното дружество е предвидена възможност за
безплатен ръчен багаж - ръчна чанта с размери до 40 x 20 x 25 cm, поради което не
може да се приеме, че заплащането на ръчен багаж в по-големи размери е
незаконосъобразно и/или представлява нелоялна търговска практика. Един от
основните компоненти на договора за превоз е цената. В превозната цена се включва и
превозът на багаж в размери, установени от превозвача. Право на последния е да
приеме за превоз багаж над установения размер, но срещу заплащане на допълнителна
превозна цена. Изрично в чл.8.1 Допустим багаж от ОУ е посочено, че „можете да
регистрирате до три броя регистриран багаж срещу заплащане, в съответствие с
нашите разпоредби относно регистрирания багаж“.
Съдът не споделя и изложените в исковата молба доводи относно
неравноправност на клаузата от ОУ, предвиждаща заплащане на допълнителна цена за
ръчен багаж с размери 55х40х20.
Общите условия по правило представляват предварително изготвени от едната
страна уговорки, без възможност страната която ги приема, да може да повлияе върху
съдържанието им. На практика тя трябва да се съгласи с тях или не, тъй като с тях се
цели именно избягването на сключване на договор с индивидуални клаузи. В
конкретния случай, при извършената служебна проверка съдът не констатира клаузата в ОУ
на ответника, предвиждаща заплащане на цена за допълнителен ръчен багаж да е във вреда
на ищеца – потребител, да е в нарушение на принципа за добросъвестност или да води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Напротив, с процесната клауза ответното дружество е определило съдържанието на
възникващото между страните правоотношение. Видно от приложената по делото
информация за полет е, че още при закупуването на самолетния билет на ищеца е била
показана „разбивка на цените“, от която е било видно, че за избраната от него
4
категория ръчен багаж е начислена допълнително сума от 20,85 евро.
Предвид гореизложеното настоящият съд намира предявения иск за
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. С оглед предходното съдът не
дължи произнасяне по предявените от ответника в условията на евентуалност
възражения за прихващане.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК има
ответникът. С представения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК ответникът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 10 000,00 лева. Съдът намира
възражението на процесуалния представител на ищеца с правно основание чл.78, ал.5
ГПК за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
приключило е в едно открито съдебно заседание, а цената на иска е 20,85 евро.
Приложеното към списъка на разноските описание на дейности извършени от
пълномощниците на ответника във връзка с производството не обвързват съда. С оглед
предходното, настоящият съд приема, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
намалено до размер от 1000,00 лева. Тази сума следва да бъде възложена в тежест на
ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. А. Д., ЕГН ********** против РАЙЪНЕЪР
ДЕЗИГНЕЙТИД АКТИВИТИ КЪМПАНИ" /RYANAIR DAC/, дружество с ограничена
отговорност, регистрирано съгласно законите на Ирландия, с рег. № 104547 в
регистъра на дружествата на Ирландия, със седалище и адрес на управление Райънеър
Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк, Суорд Ко. Дъблин, Ирландия, иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 20,85 евро, представляваща цена за ръчен багаж при договор за превоз,
сключен между ищеца и ответника, като платена без основание – поради нищожни
договорни условия на ответното дружество.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Д. А. Д., ЕГН ********** да заплати
на РАЙЪНЕЪР ДЕЗИГНЕЙТИД АКТИВИТИ КЪМПАНИ" /RYANAIR DAC/,
дружество с ограничена отговорност, регистрирано съгласно законите на Ирландия, с
рег. № 104547 в регистъра на дружествата на Ирландия, със седалище и адрес на
управление Райънеър Дъблин Офис, Еърсайд Бизнес парк, Суорд Ко. Дъблин,
Ирландия сумата от 1000,00 лева, представляваща разноски по производството пред
първоинстанционния съд за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
5
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6