СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
Гр.д. № 4921/2014 г.
Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е
СК., 10.06.2014 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І
гражданско отделение, І-3 състав, в закрито заседание на десети юни през две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
като разгледа докладваното от съдия Желявска гр. дело
№ 4921 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 623 от ГПК
във вр. с Регламент /ЕО/ №44/2001 г.
Образувано е по молба на М.на З. и
селското Р. на Р. чрез Агенция за плащания и участие в земеделието (APIA) – със седалище: Р., гр. Б., ІІ район, бул. „К.
І”, № **,
със законен представител Г.Д. БЕНУ – генерален директор, действащ чрез
пълномощника си М.Й.Б. от САК, с адрес за призоваване: гр. С., ул. „П.” № *, V етаж, офис *, с която се иска допускане на
изпълнение на територията на Република Б. на Разпореждането (Заключението) от 21.06.2013г.,
постановено по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд - Б., Република Р.,
с което е разпоредено, че Агенцията за плащания и участие в земеделието (APIA)
може да пристъпи към принудително изпълнение срещу „П.и. б.” АД, Република Б., на основание
изпълнителния документ, представляващ гаранция № 000LG-L-003436 от 31.07.2012г.
за изплащане на сумата 22 033 854, 39 евро, заедно с разходите по изпълнението в размер на 1 725 832,
38 румънски леи, като оторизира кредитора Агенцията за плащания и участие в
земеделието (APIA) да пристъпи към принудително изпълнение на задълженията,
съдържащи се в изпълнителния документ. Моли след влизане в сила на
разпореждането на молителя да се издаде изпълнителен лист, както и да бъдат присъдени на Агенцията
за плащания и участие в земеделието (APIA) направените съдебни и деловодни
разноски.
С молбата е направено ОСОБЕНО ИСКАНЕ, на
основание чл. 623, ал.4 ГПК във връзка с чл. 391 и сл. ГПК, съдът да допусне обезпечителна
мярка ЗАПОР върху Б.овите сметки на „П. И. Б.” АД, както следва: в Централно
управление на БНБ, както и в А.Б.Б. АД, Б.П.Б. АД, Б.-А.К. Б. АД, К.А.Б. ЕАД, ТБ
И. АД, И.А. Б. АД, К.Т. Б. АД, Б.Б. ЗА Р. АД, Т.В.А. Б. ЕАД, О. Б.Б. АД, О. Б.
АД, П. Б. Б. ЕАД, П. И. Б. АД, Р.. Б. ЕАД, С.. Н.А. - КЛОН С., С.Ж.Е.. АД, СИ Б.
АД, ТЕ-ДЖЕ ЗС. Б.СЪ - КЛОН С., Т. Б. АД, Т. Б. Д АД, У.Б.. АД, Т. Б. АД, БНП П.
С.А., А. Б. - КЛОН Б., Б. ДСК ЕАД, Ц.К. Б. АД, Ю.. Б. АД и ИШ Б. ГМБХ - КЛОН С.,
последователно, до достигане на сумата от 22 033 854,39 евро.
В подкрепа на искането си сочи, че без да
се допусне обезпечението ще бъде невъзможно осъществяването на правата по настоящото
разпореждане. Изтъква се, че вземането на Агенцията за плащания и участие в
земеделието (APIA) е в особено голям размер. Произходът на дълга е свързан с
обезпечаване на финансови средства, предоставени от Европейския съюз в рамките
на Европейската програма за хранителни помощи на най-нуждаещите си лица в Р.
(PEAD) – 2012; че ответникът по молбата е Б., което затруднявало установяването
и движението на имуществото му, тъй като информацията се третира като Б.ова
тайна и може да се затрудни възможността да се проведе изпълнение. Поради
изложеното била налице нужда от обезпечение чрез предложената обезпечителна мярка, която молителят
счита за подходяща. Към молбата е представено Заключение от 21.06.2013 г. по
дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд – Б., заверено с апостил и в
превод на български език, и Сертификат Приложение V от Регламент 44/2000 г.,
удостоверяващо, че решението е взето задочно, без данни за връчването му и
влизане в сила.
По делото е постъпила и молба вх. №
44349/09.04.2014 г от ответната страна - „П. И. Б.” АД, в която се изразява
становище за неоснователност на молбата за допускане на изпълнението и на
искането за обезпечение, като възразява че решението е постановено в отсъствие
на страната и без да е връчен документ за образуваното срещу него производство
или равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира
защитата си.
В молбата се посочва, че АРIА е подала молба за образуване на три
изпълнителни дела срещу Б.та при кантора на частни съдебни изпълнители,
действащи в района на съда в Б., Република Р. във връзка с издадени от Б.та три
Б.ови гаранции в полза на АРІА, по които Б.та мотивирано е отказала плащане и
срокът на валидност, на които е изтекъл. Въз основа на подадените молби и
приложени Б.овите гаранции, издадени от Б.та, в кантората на румънските частни
съдебни изпълнителни са образувани съответно следните три изпълнителни дела:
изпълнително дело № SТ47/2013,
касаещо Б.ова гаранция № 000LG-L-003436/31.07.2012; изпълнително дело №
SТ48/2013q касаещо Б.ова гаранция № 000LG-L-003277/01.06.2012; изпълнително дело №
SТ49/2013, касаещо Б.ова
гаранция 000LG-L-003539/24.09.2012.
След образуването на изпълнителните
дела срещу Б.та, румънският съдебен изпълнител e искал от съда признаване на действията
му по допускане на принудително изпълнение срещу Б.та. Б.та посочва, че е образувано едностранно производство, без призоваването
й като ответник, като Първи районен съд Б. със Заключение, е
приел, че представената от АРIА
Б.ова гаранция представлява самостоятелен изпълнителен документ и само на база на
него АРIА
може да събере принудително от Б.та сумата на гаранцията ведно с определени
разноски.
За действията на частния съдебен
изпълнител по образуване на изпълнителните дела и решенията на съда в трите
едностранни производства, Б.та е уведомена надлежно чрез Районен съд С. през
август 2013г. В 15 дневния законов срок от връчване на съобщенията, Б.та е възразила срещу допуснатото
изпълнение, както и срещу определените от частния съдебен изпълнител разноски
по изпълнителното дело, като от страна на Б.та са приложени като доказателства
Удостоверения на съда в Б., видно от които, по жалбите на Б.та са
образувани съдебни дела, в това число е налице и жалба срещу изпълнителните
действия посочени в настоящата молба. В тази връзка излага, че Б.та е възразила
срещу изпълнението, като моли съдът да приеме, че е налице оспорване и висящ
исков процес в държавата, където е произнесено решението, чието признаване се
иска и конкретно срещу него.
На следващо място Б.та излага, че въз
основа на Заключенията на Първи районен съд Б., молителят АРІА, без знанието на Б.та и без тя да има
възможност за защита, е образувал нови три дела при
Градски съд на Район, 1-ви Б. с №№42551/299/2013г., №42552/299/2013г. и
№42553/299/2013г., чрез които се е снабдил с Европейски сертификати по чл.54 на
Регламент (ЕО) №44/2001г. на СЪВЕТА от 22.12.2000г.
В тази връзка „П. И. Б.” АД излага, че
искането на АРІА за издаване срещу Б.та
на решение допускащо изпълнение на Разпореждане на Първи районен съд Б., по
реда на чл. 33 и сл. от Регламент (ЕО) №44/2001г. на първо място е недопустимо,
а разгледано по същество е и неоснователно като излага съображения в тази
насока.
На следващо място, на основание чл. 37
от Регламент (ЕО) №44/2001г. моли съда да постанови спиране на настоящото дело
до произнасяне на съда с окончателен съдебен акт по жалбите на Б.та срещу Разпореждането,
чието изпълнение се иска по делото.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на молителя и се запозна с
доказателствата по делото приема за установено следното:
От първоначалната молба и представените
с нея писмени доказателства е видно, че с Разпореждане /Заключение/ от 21.06.2013
г. по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд - Б. съдът е разпоредил, че
приема молбата на кредитора АPIA против “П. И. Б.” АД - Б. и дава съгласие за
принудително изпълнение, на основание изпълнителен документ, състоящ се в Писмо
за Б.ова гаранция № 000 LG -L- 003436 от 31.07.2012 г. за връщане на сумата от 22 033 854,
39 евро, заедно с разноските по изпълнението (отделно определени по предвидения
от румънския закон ред, в размер на 1 725 832,39 леи) като - оторизира
кредиторът APIA да пристъпи към принудително изпълнение на задълженията,
съдържащи се в изпълнителния документ. Видно от самия акт, същият съдържа
т.нар.”изпълнителна формула” по см. на чл. 665, ал.7 от ГПК на Р.. Тоест -
съставлява аналог на изпълнителен лист по нашето процесуално право. Той обаче е
издаден в производство, чиито предмет се ограничава с проверка на формалната
редовност на изпълнителния документ и на ликвидността и изискуемостта на вземането,
чиято изпълняемост (Изпълнителна сила) е поставена в зависимост от това дали
има спор за вземането. Спорността на вземането блокира, преустановява
изпълнителната сила на изпълнителното основание и Р.то на изпълнителното
производство.
Разпореждането на Първи районен съд - Б.
е издадено на основание чл. 632 ГПК, чл. 638, ал.1 т.3, във връзка с чл. 665 ГПК
и чл. 622, ал. 3 ГПК на Р. в случая въз основа на документ по т. 3 - Б.ова
гаранция. Съгласно процесуалния закон на Република Р., образуваното въз основа
на такъв документ изпълнително производство се развива пред съдебния
изпълнител. Молбата за изпълнение се подава до него, но одобрение на
принудителното изпълнение извършва компетентният съд (чл. 665) без да призовава
страните.
Настоящият съдебен състав намира, че в
случая се касае за акт, който се постановява след извършване на проверка по
условията за допускане на предварителното изпълнение, с оглед на обхвата на
същата, който е уреден в ал. 5, т. 1-7 – но, с който не се разрешава със СПН
спор. Тази проверка се извършва без да е необходимо искане от длъжника, а по
служебен почин в указания в закона 3 дневен срок от регистриране на молбата. (приложение
№ 5 по делото ). Съдът се произнася с
разпореждане (заключение от 21.06.2013 г. по дело № 23752/299/2013 г. на РС 1
район Б.), с което постановява само дали кредиторът може да събере изцяло или
частично сумата на основание изпълнителния документ, ведно с разноските по
изпълнението, обявява разпореждането за подлежащо на принудително изпълнение в Р.,
като изрично оторизира кредитора да пристъпи към принудително изпълнение. Както
бе изложено обаче, тази изпълнителна сила ще се ползва под условие. Под
условието, че длъжникът не възрази. В разглеждания случай принудителното
изпълнение се извършва въз основа на друг изпълнителен документ, различен от
съдебно решение и при оспорване на изпълнението длъжникът може да се позове на
фактически и правни мотиви, отнасящи се до съществото на правото съдържащо се в
изпълнителния документ, ако законът не предвижда във връзка с този изпълнителен
документ специфичен процесуален начин за отменянето му.
Съгласно чл. 718 от ГПК на Р.
възражението прекъсва изпълнението. В случая, тъй като не се касае за документ
по см. на чл. 638 ал.1 т.1 , а за такъв по т. 3 – то съгласно изричната
законова разпоредба на чл.718, ал.4 т.1 от ГПК на Р. задължително се спира
изпълнението и без да е необходима гаранция. Касае се за „прекъсване” на
принудителното изпълнение по силата на закона. Видно от представените от „П. И.
Б.” три броя сертификати /два от 17.02.2014 г. и един от 20.02.2014 г., издадени
от Съда в Сектор 1 Б. Р., пред първоинстанционния съд са образувани дело №
34100/299/2013 г., дело № 34108/299/2013 г. и 22550/299/2013 с искане за
анулиране на документите за принудително изпълнение и анулиране на
изпълнението. От изложеното следва, че е настъпил ефектът на възражението и
изпълнението е прекъснато.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Производството е по Част VII „Особени
правила относно производството по граждански дела при действие правото на ЕС”,
глава 57 „Признаване и допускане на изпълнението на съдебни решения и актове
при действието на правото на ЕС”, раздел II „Производство по признаване и
допускане изпълнението на решения и актове” по реда на чл. 623, ал.1 от ГПК. По
посочения ред се извършва признаването и допускането на изпълнението на
територията на Република Б. на решения, постановени в държави-членки на
Европейския съюз. Правната регламентация на производството по признаване и
допускане на изпълнението на чуждестранно съдебно решение или друг акт е в Регламент
№ 44/2001 г. на Съвета от 22.12.2000 г. относно
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,
както националното законодателство. В приложимото право на Регламента /от чл.
38 до чл. 56/ то е с наименование „производство по издавена на декларация за
изпълняемост”, защото въз основа на него осъдителното чуждестранно съдебно
решение придобива изпълняемост и става възможно предприемането на принудителни
действия върху имуществото на длъжника на територията на Б.. Следователно, за
да се допусне изпълнението, първо следва да се касае за документ съставляващ „решение” по смисъла на
Регламента, постановено от юрисдикционен орган, издадено в упражняване на
функцията на територията на държавата членка и то следва да попада в сферата на
материалното приложение на чл. 1 от Регламента /”граждански и търговски дела”/.
Не може обаче да се допуска изпълнение на решение, с което не се иска и не се
постига разрешаването на правен спор. Освен
това е необходимо решението да подлежи на изпълнение в държавата - членка,
поради което е нужно е специално решение на съда в държавата по изпълнението за
допускане на изпълнението.
Във връзка с изложеното, настоящият
състав намира, че в разглеждания
случай не се касае за решение по смисъла на чл. 32 от Регламент № 44/2001 г. и посоченото
в молбата заключение не попада в приложното му поле. Процесното заключение няма
изпълнителна сила. Не се касае и за допускане на изпълнение на изпълнително
основание – автентичен документ, а за документ по т. 2 от чл. 638 от ГПК на Р., поради което
също не е приложим пряко Регламента. Следователно не е налице и основанието по
чл. 38, т.1 от Регламента за допускане на изпълнението.
На друго основание - молбата на APIA следва
отново да бъде отхвърлена, поради изрична забрана за признаване на решение на
съд на държава членка, когато решението – дори и да се приеме, че е такова
попадащо под действието на Регламент № 44/2001 г., е постановено в отсъствие на
страна и когато на ответника не е връчен документ за образуване на производството
- чл. 34, т.2 от Регламент (ЕО) № 44/2001г. Представеното заключение е акт, постановен
в едностранно производство - нещо повече, в производство, в което не участва
нито една от страните – кредитор или длъжник, а само съдебния изпълнител и въз основа
на несъдебно изпълнително основание. Производството по постановяване на
Разпореждането на Първи районен съд Б., чието признаване се иска, е постановено
в едностранно съдебно производство, в което ответникът „П. И. Б.” АД не е конституирана.
Съгласно чл. 34 т. 2 от Регламент (ЕО) № 44/2001г. признаване и изпълнение на съдебно
решение не се допуска, когато то е постановено в отсъствие на страната, ако на
ответника не е връчен документът за образуване на производството или равностоен
документ в достатъчен срок, т.е. – липсва съдебен акт, ползващ се с
изпълнителна сила, който да е връчен на ответника и той да е призоваван и да му
е предоставена възможност да зашити правата си. Тези изводи не могат да се
опровергаят с представянето на сертификат приложение V от Регламента, тъй като видно от същия
той не съдържа данни за връчването и влизането в сила на акта.
Във връзка с изложените правни изводи,
съдът намира, че следва молбата за допускане на изпълнението да бъде оставена
без уважение.
Тъй като молбата за допускане на
изпълнението следва да се отхвърли, то съдът не следва да се произнася по
приложението на чл. 37 от Регламент (ЕО) №44/2001г. за спиране на разглеждане
на делото поради обжалването от страна на Б.та.
По искането за допускане на
обезпечение, на основание чл. 623, ал.4 от ГПК във вр. с чл.391 и сл. от ГПК,
съдът счита същото за неоснователно, тъй като молбата за допускане на
изпълнението е неоснователна.
С оглед изхода на делото неоснователно
е искането на молителя за присъждане на разноски в настоящето производство. С
молбата си от 09.04.2014 г. ответната страна – „П. И. Б.” АД също е направила
искане за присъждане на разноски, но тъй като в това производство Б.та не се
конституира като страна, съдът не следва да се произнася по това искане.
Водим
от горното, СГС
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на М.на З. и селското Р. на Р. чрез Агенция за плащания и участие в земеделието
(APIA), със седалище: Р., гр. Б., ІІ район, бул. „К. І”, № **, със законен представител Г.Д. БЕНУ –
генерален директор, действащ чрез пълномощника си М.Й.Б. от САК, с адрес за
призоваване: гр. С., ул. „П.” № *, *
етаж, офис *
с правно основание чл. 623 от ГПК за допускане на изпълнение на територията на
Република Б. на Разпореждането (Заключението) от от 21.06.2013г., постановено
по дело № 23752/299/2013 г. на Първи районен съд - Б., Република Р., с което се
дава съгласие за принудително изпълнение, на основание изпълнителен документ,
състоящ се в Писмо за Б.ова гаранция № 000LG-L-003436 от 31.07.2012г. за
изплащане на сумата от 22 033 854, 39 евро, заедно с разноските по
изпълнението (отделно определени по предвидения от румънския закон ред, в
размер на 1 725 832,39 леи) и се оторизира APIA да събере
принудително задълженията, съдържащи се в изпълнителния документ.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на М.на З. и селското Р. на Р. чрез Агенция за плащания и участие в земеделието
(APIA) – Р., Б., чрез адвокат М.Б. от САК и адрес за призоваване гр.С., ул.”П.”
№*, ет.*, офис * за допускане на обезпечение чрез налагане
на обезпечителна мярка „запор” върху Б.овите сметки на „П. И. Б.” АД, както
следва: в Централно управление на БНБ, както и в А.Б.Б. АД, Б.П.Б. АД, Б.-А.К. Б.
АД, К.А.Б. ЕАД, ТБ И. АД, И.А. Б. АД, К.Т. Б. АД, Б.Б. ЗА Р. АД, Т.В.А. Б. ЕАД,
О. Б.Б. АД, О. Б. АД, П. Б. Б. ЕАД, П. И. Б. АД, Р.. Б. ЕАД, С.. Н.А. - КЛОН С.,
С.Ж.Е.. АД, СИ Б. АД, ТЕ-Д.З. Б.СЪ - КЛОН С., Т. Б. АД, Т. Б. Д АД, У.Б.. АД, Т.
Б. АД, БНП П. С.А., А. Б. - КЛОН Б., Б. ДСК ЕАД, Ц.К. Б. АД, Ю.. Б. АД и ИШ Б.
ГМБХ - КЛОН С., последователно, до достигане на сумата от 22 033 854,
39 евро.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: