М О
Т И В
И
към
присъда № 4/17.02.2017г.
по НОХД № 266/2016г. на СлОС
Съдебното
производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен
обвинителен акт п.д.№ 43/16г. от 26.05.2016г. против Т.К.П. *** за престъпление
по чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ вр.ал.1
б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК.
В с.з. представителят на Окръжната прокуратура поддържа
обвинението против подсъдимия Т.К.П. по чл.343 ал.3 предл.4
б.“б“ вр.ал.1 б.“в“ вр.чл.342
ал.1 от НК т.е. така както същото е повдигнато и предявено с постановлението за
привличане в качеството на обвиняем от 21.04.2016г. и с обвинителния акт. Намира, че това обвинение, така както е
изложено и обосновано в обвинителния акт /като фактически обстоятелства и
правна квалификация/ е доказано по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства вкл. по отношение на квалификацията му, поради което и настоява подсъдимият
Т.К.П. да бъде признат за виновен по него и осъден. Предлага на подсъдимия Т.К.П. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите спрямо отегчаващите
отговорността обстоятелства т.е. в размер малко над минималния предвиден в
нормата на чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ вр.ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК
и конкретно - в размер на четири години лишаване от свобода, изтърпяването на
което да бъде ефективно, при първоначален общ режим, съобразно съответната норма
на ЗИНЗС. Предлага на основание чл.343г от НК наказанието лишаване от право да
се управлява МПС да бъде наложено на подсъдимия чл.343 ал.3 предл.4
б.“б“ вр.ал.1 б.“в“ вр.чл.342
ал.1 от НК в по-голям размер – пет години. По отношение на веществените
доказателства прокурорът предлага след влизане на присъдата в сила лекият
автомобил да бъде върнат на собственика му, дрехите да се върнат на подсъдимия,
част от намерените вещи при огледа на произшествието – на родителите на
пострадалото дете, а останалите вещи – да се унищожат като вещи без стойност.
В настоящото наказателно производство на основание
разпоредбите на чл.76 и сл. от НПК в качеството на частни обвинители бяха
конституирани И.С.А. и М.Н.Н. – родители на
пострадалата /починала/ Ч.И.С.. Същите, лично и чрез упълномощения си повереник, поддържат повдигнатото от прокуратурата против подсъдимия
Т.К.П. обвинение, настояват той да бъде признат за виновен по него и съответно осъден.
Частните обвинители, чрез своя повереник, настояват
за налагане на наказание лишаване от свобода, което във всички случаи да бъде
търпяно ефективно и се присъединяват към предложения от прокурора размер.
В това наказателно производство не бяха
конституирани граждански ищци, тъй като не беше предявени граждански искове против
подсъдимия Т.К.П. от страна на родителите на пострадалата /починала/ Ч.И.С..
Подсъдимият Т.К.П., лично и чрез упълномощения си
защитник, в с.з. принципно оспорва обвинението вкл. и след изменението на
същото, като заявява, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин той да е
извършил престъплението, за което е обвинен и предаден за съдене. Подсъдимият
твърди, че не е управлявал автомобила с превишена или несъобразена скорост, а пострадалото
дете въобще не е възприел вкл. в момента на удара предвид заслепяването от
насрещно движещ се автомобил и внезапното и преднамерено излизане на детето на
пътното платно т.е. не е имало причина той да намалява скоростта си на движение
или да спира. Тезата на защитата му е, че събраните по делото доказателства
/една част от които се оспорват/ не позволяват да се обоснове извод за доказаност на обвинението по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК.
В тази връзка се навеждат доводи, че с оглед на оспорените заключения по автотехническите експертизи и на писмото на фирмата,
поддържаща уличното осветление в гр.Сливен; предвид изгледания в с.з.
видеозапис от охранителна камера в района на произшествие и поради недопускането
от страна на съда на направеното доказателствено
искане за извършване на следствен експеримент, се явяват недоказани
фактическите твърдения в обвинителния акт, както и изводите за допуснати
нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия при управлението на
автомобила от негова страна. Същевременно се заявява, че останалите доказателствени материали не са достатъчни за да се
обоснове по категоричен начин извод с каква точно скорост се е движил
управлявания от подсъдимия автомобил, какво е било положението му в момента на
навлизане на детето на пътното платно, оттам какъв точно е механизма на
възникване и протичане на ПТП, което от своя страна прави невъзможно да се
направят изводи дали има нарушение на правилата за движение от страна на
подсъдимия и какви. Подсъдимият упорито в хода на производството поддържа
основна тезата, че действията на пострадалото дете са част от някаква „схема за
изкарване на пари“, че то внезапно и преднамерено /провокирано от някого/ е
навлязло пред автомобила му непосредствено преди удара, което той обяснява с
намерението да бъде извлечена някаква материална изгода при евентуалното увреждане
на детето, което било характерно за етноса, от който произлиза то. Оспорва се
обвинението, че подсъдимият е избягал от местопроизшествието, като в тази
насока се навеждат доводи за наличие на обективни причини подсъдимият да не
остане на мястото на произшествието и в частност, че голяма група хора от
етноса на пострадалото дете са нападнали автомобила му. Подсъдимият и защитата
му настояват за постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно се
обосновава искане подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ от НК т.е. да отпадне обвинението, че е
избягал от местопроизшествието, като се претендира налагане на наказание при
условията на чл.55 от НК т.е. под законовия минимум, изпълнението на което да
бъде отложено по реда на чл.66 от НК.
От извършения внимателен анализ на събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността
си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т.К.П. е роден на ***г***. С постоянен
и настоящ адрес ***. Българин е и е български гражданин. Има завършено средно
образование. Живее на съпружески начала със свид. А.Д.Р..
Работи като управител на търговско дружество. Не е осъждан /реабилитиран е по
право/.
Подсъдимият Т.К.П. към 02.02.2016г.
е притежавал свидетелство за управление на МПС № ********* от 08.09.2010г.,
валидно до 08.09.2020г. и е бил правоспособен водач с категории „С", „В“,
„СЕ", „АМ", „ТКТ" и „ВЕ". Първоначално е придобил
правоспособност за управление на МПС
кат. „С“ с протокол № 222 от 02.07.1986г., а
впоследствие и останалите категории. Като водач на моторно превозно средство,
до възникването на пътно-транспортното произшествие на 02.02.2016г.,
при което е пострадала Ч.И.С., подс. Т.П. е наказван многократно
по административен ред за извършени от него и съответно констатирани нарушения на
правилата за движение по ЗДвП и ППЗДвП, а именно: по
чл.100 ал.1 т.1-4 от ЗДвП – за неносене на свидетелство за управление,
свидетелство за регистрация и други документи, които е бил длъжен да носи
/няколко пъти/; по чл.102 ал.1 и по
ч137а ал.1 от ЗДвП – за непоставяне на предпазен колан /няколко пъти/; по чл.5
ал.2 т.3 от ЗДВП – за управление на МПС след употреба на алкохол над 0,5
промила /няколко пъти/; по чл.21 ал.1 от ЗДвП – за управление с превишена
скорост; по чл.140 ал.1 от ЗДвП – за управление на МПС без съответните табели с
регистрационен номер; по чл.70 ал.1 от ЗДвП – за управление на МПС нощно време
без включени съответни светлини; по чл.100 ал.3 от ЗДвП – за управление на МПС
без поставен валиден стикер за сключена застраховка „Гражданска отговорност“; по
чл.105 ал.1 от ЗДвП – за ограничаване видимостта на стъклата на автомобила; по
чл.150 от ЗДвП – за управление на МПС без правоспособност; по чл.6 т.1 от ЗДвП
– за несъобразяване с пътните знаци, светлинната сигнализация и пътната
маркировка и др. Бил е лишаван от право да управлява МПС. Отнемани са му и
контролни точки.
През деня на 02.02.2016г.
подс. Т.П. бил на работното си място в двора на завод
„Светлина" в индустриалната зона на гр.Сливен. Малко след 20.00 часа той откарал
с автомобила си свои познати по домовете им в кв.„Дружба", след което
тръгнал за гр.Ямбол. Пътувал сам в управлявания от него лек автомобил „Опел Вектра" с рег.№ СН 5711 НН, собственост на жената, с
която живеел на съпружески начала – свид. А.Р.. Минал
покрай ж.п. гарата и около 20.15 часа на т.нар. „стъклено" кръстовище /на
бул.“Илинденско въстание“ и бул.“Цар Симеон“/ завил наляво по бул.“Цар Симеон“
т.е. по посока изхода от гр.Сливен за гр.Ямбол.
В този участък от пътя пътното платно е с четири
ленти - по две ленти за движение във всяка посока. Пътят бил сух, нямало голямо
движение на превозни средства, а видимостта била добра /за движение през нощта/
предвид работещото улично осветление от двете страни на пътя. Подсъдимият
управлявал автомобила на къси светлини в тъмната част на денонощието при
работещо улично осветление.
Подс. Т.П. като водач познавал много добре участъка от
пътя, по който се движил и му било известно, че същият е с ограничение на
скоростта в населено място до 50 км/час. Независимо от това, в нарушение на
разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП, подсъдимият превишил скоростта на движение
и непосредствено преди произшествието управлявал автомобила на бул.“Цар Симеон“
в гр.Сливен на изхода за гр.Ямбол със скорост от около 83 км/час.
По същото време постр. Янка
Стоянова и други деца от кв.“Н.“ гр.Сливен се разхождали в района на джамията и
в района в близост до фирма „Фрукто“, намираща се западно
от квартала респ. от източната страна на бул.“Цар Симеон“. За известно време
всички отишли в района на завод „Е. Миролио" /намиращ се от другата страна
на булеварда и отвъд реката т.е. западно от булеварда/, където наблюдавали как
младежи от квартала се целуват. При това си движение децата неколкократно
пресичали булеварда в района на намиращите се от двете му страни автобусни
спирки, и в двете посоки. Непосредствено до автобусната спирка от западната
страна на булеварда имало автокъща /Автокъща „BS AUTO“/, където имало монтирани действащи охранителни
камери, една от които обхващала зоната на автобусните спирки. Пострадалата
Стоянова, която се намирала от източната страна на булеварда, в района на
автобусната спирка, тичайки предприела пресичане на булеварда по посока от
изток на запад. Тя навлязла на платното непосредствено след като по него минал
неустановен лек автомобил движещ се в посока към централната част на гр.Сливен,
в неговата си лента за движение.
Подс. Т.П. не забелязал своевременно пресичащата
пътното платно постр. Янка Стоянова и последвал удар,
като автомобилът блъснал пострадалата с предната си лява част. Ударът настъпил
в лентата за движение на автомобила, на 1,3 метра от разделителната линия и на
3 метра от мерната линия определена в огледния
протокол.
Подсъдимият П. реагирал едва когато бил на 22
метра преди мястото на удара и предприел спиране. След спирането той слязъл от
автомобила и в непосредствена близост т.е. на около 2 метра отляво зад
автомобила забелязал падналата по лице на земята пострадала Стоянова. След като
отишъл до нея, той я обърнал по гръб. В този момент наоколо започнали да се
събират жители на кв. „Надежда" и да се приближават към мястото, където
било падналото дете. Подс. Т.П. се изплашил, че ще му
нанесат побой и се качил в автомобила си и се отдалечил на известно разстояние
от мястото на произшествието. В това време част от насъбралите се хора от
кв.“Надежда“ стигнали до автомобила и започнали да удрят с дървени колове по
купето. Подсъдимият се изплашил още повече от евентуална саморазправа, обърнал
автомобила и потеглил в обратна посока т.е. към града. След като напуснал
мястото на произшествието, подсъдимият по телефона си се обадил на тел.112 и
съобщил за възникналото пътно-транспортно произшествие вкл. и че той е ударил
дете, посочил къде е станало това и настоял за изпращане на линейка, но не
съобщил името си и подробности от случилото се.
Озовалите с в близост до мястото на удара
свидетели П.Р. и Н.Ю. забелязали водача на автомобила, който потеглил обратно
към централната част на града. Свид. Н.Ю. се обадил
на тел.112 и настоял за изпращане на линейка. свидетелите, а и други намиращите
се на мястото лица започнали да ръкомахат на друг приближаващ мястото на удара
автомобил. Оказало се, че е лек автомобил марка „Мерцедес", бял на цвят, управляван
от жител на кв. „Надежда“. Водачът спрял и свид. П.Р.
взел на ръце от земята пострадалата Стоянова я качил в автомобила. Свидетелите П.Р.
и Н.Ю. също се качили в автомобила и придружили пострадалата до Спешния център
на МБАЛ „Д-р Иван Селимински" гр.Сливен, където Я.С.
била приета на лечение в 20.25 часа на 02.02.2016г.
След като напуснал местопроизшествието, подс. Т.П. се отправил отново извън града, но по друг път и
в друга посока, стремейки се да се отдалечи максимално от мястото на ПТП.
Придвижил се с автомобила до с.Злати войвода, където го изоставил в близост до
сградата на кметството. Отишъл до дома на съдружника си свид.
М.Й. в същото село и двамата се придвижили до базата на фирмата, намираща се в
двора на завод „Светлина" гр.Сливен. Подсъдимият бил притеснен и уплашен,
като не споделил какво точно му се е случило.
Очевидци на местопроизшествието, сред които
свидетелите П.Р. и Н.Ю., посочили на пристигналите полицейски служители
регистрационния номер, марката и цвета на автомобила, с който били ударено
пострадалото дете. Били предприети оперативно-издирвателни
мероприятия, при които бил установен собственика на автомобил – свид. А. Р.. Подс. Т.П. бил открит от служители на полицията в базата
си. На зададените му въпроси за местонахождението на автомобила, подсъдимият
отговорил, че не знае къде е, че е дадена на непознато нему лице преди няколко
дни с цел последваща продажба. Отрекъл да е
управлявал автомобил през този ден, както и да е предизвиквал с него ПТП.
Въпреки това подс. Т.П. бил отведен в сградата на РУ
на МВР гр.Сливен, където бил изпробван за алкохол. На влизане в сградата на
полицията бил разпознат от пристигналите там очевидци на пътно-транспортното
произшествие – свидетелите П.Р. и Н.Ю.. Впоследствие подсъдимият признал, че е
управлявал автомобила, че е ударил с него дете и посочил къде е го е изоставил.
Автомобилът бил предаден от подсъдимия с протокол за доброволно предаване от
03.02.2016г.
След приемането на пострадалата Янка Стоянова в
спешното отделение на болницата, въпреки терапевтичните домогвания
на лекарските екипи, състоянието й продължавало да се влошава. Били установени
счупвания на слепоочните кости със счупване на теменната кост в дясно, контузия
и оток на мозъка, контузии на гръдния кош и белите дробове, контузии на корема
и таза. Постепенно детето изпаднало в състояние на хипотермия,
като телесната температура спаднала до 34 градуса. Пострадалата е починала в 18.01
часа на 08.02.2016 год.
Според заключението на назначената в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза на труп № 38/2016г., причината за
настъпването на смъртта на постр. Янка Стоянова е
тежката черепно-мозъчна травма, значително тежката гръбначно-мозъчна травма и
гръдна травма. Най-голямо значение за настъпването на смъртта е имала тежката
черепно-мозъчна травма, която е причинила необратими увреждания на мозъчното
вещество на двете големи мозъчни хемисфери. Тези увреждания са довели до рязко изпадане
на пострадалата в дълбоко коматозно състояние с пълна
арефлексия и пълна хипотония.
Непосредствената причина за настъпването на смъртта е тоталната полиорганна недостатъчност, които са довели до тежка
дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Според вещото лице, настъпването на
смъртта е пряка и непосредствена последица от получените травматични увреждания
при възникналото на 02.02.2016г. пътно-транспортно
произшествие.
Според заключението на назначената в хода на
досъдебното производство техническа /съдебно-трасологична/
експертиза, намерените и иззети при огледа на местопроизшествието
парчета от безцветна пластмаса представляват част от левия фар на лек автомобил
„Опел Вектра" с рег. № СН **** НН.
Според заключенията на назначените в хода на
досъдебното производство химически експертизи, не е установено наличие на
етилов алкохол в кръвта на подс. Т.К.П. и на постр. Ч.И.С..
Според заключението на назначената в хода на
досъдебното производство автотехническа експертиза,
скоростта на л.а. „Опел Вектра" преди пътно-транспортното
произшествие е била около 83 км/час, каквато е била и към момента на удара. При
тази скорост опасната зона за спиране на автомобила е била 66 метра, а към
момента на навлизане на детето на платното автомобилът се е намирал на 87 метра
от мястото на удара. При така определената скорост на движение на автомобила,
водачът е имал техническата възможност да предотврати пътно транспортното
произшествие, тъй като опасната зона от 66 метра е по-малка от разстоянието /87
метра/, на което се е намирал автомобила при навлизане на пострадалата на
пътното платно. Водачът е имал техническата възможност да намали скоростта си
на движение и да предотврати ПТП, а детето е имало техническата възможност да
възприеме приближаващия автомобил и скоростта му, както и да се съобрази със
същите. Според вещото лице, техническите причини довели до възникването на ПТП
са:
- отклоняване на вниманието на водача при
управление на автомобила, доколкото технически правилно е водачът непрекъснато
да следи платното пред него и при възникване на опасност да предприеме спиране;
- навлизането на детето на платното за движение
без да се съобрази със скоростта и положението на приближаващия автомобил;
- управлението на автомобила със скорост над
максимално разрешената за населено място.
Според заключението на назначената в хода на
съдебното следствие допълнителна автотехническа експертиза
скоростта на автомобила „Опел Вектра" преди
пътно-транспортното произшествие минимално е била около 72 км/час, а средно т.е. като средно
аритметично изчислено на база на определените скорости според използваните
различни методи – около 82 км/час. Според вещото лице, ако се приеме минимално
възможната скорост на движение на автомобила от 72 км/час, за времето от
навлизане на детето на платното за движение до мястото на удара, автомобилът е
изминал 69 метра, което е повече от опасната зона за спиране при тази скорост –
около 54 метра. При това положение, водачът е имал техническата възможност да
предотврати ПТП.
Според заключението на назначената в хода на
съдебното следствие допълнителна тройна автотехническа
експертиза скоростта на автомобила „Опел Вектра"
преди пътно-транспортното произшествие е била около 83 км/час, каквато е била и
към момента на удара. При тази скорост опасната зона за спиране на автомобила е
била около 71 метра, а към момента на навлизане на детето на платното
автомобилът се е намирал на 66 метра от мястото на удара. В този момент
неизвестният автомобил, движещ се в обратна посока и в негова дясна лента е бил
на 37 метра след нивото на мястото на удара и положението му не е било пречка
водачът на л.а. „Опел Вектра“ да възприеме
навлизането на детето и да предприеме спиране. Водачът е възприел опасността на
разстояние 22 метра от мястото на удара, като е закъснял с реакцията си спрямо
момента на навлизане на детето с около 1,9 секунди. При предприетото пресичане
на платното детето е попадало в опасната зона за спиране на автомобила при
определената му скорост на движение, като в случай, че водачът предприеме
спиране към момента на навлизане на детето на платното за движение, двата
обекта биха се разминали т.е. водачът е имал и при тази скорост техническа
възможност да предотврати ПТП спрямо момента на предприетото навлизане на
детето на платното в случай, че предприеме спиране. При скорост на движение на
автомобила от 50 км/час, опасната му зона за спиране е около 35 метра и при
тази скорост водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като
спре преди мястото на удара. Водачът е имал техническата възможност да намали
скоростта си на движение към момента на навлизане на детето на платното и да
предотврати ПТП при скоростта на движение и при скорост от 50 км/час. Детето е
имало техническата възможност да възприеме приближаващия автомобил и скоростта
му, както и да се съобрази със същите. Според вещите лица, техническите причини
довели до възникването на ПТП са:
- навлизането на детето на платното за движение
без да се съобрази със скоростта и положението на приближаващия автомобил;
- управлението на автомобила със скорост над
максимално разрешената за населено място;
- отклоняване на вниманието на водача при
управление на автомобила, доколкото технически правилно е водачът непрекъснато
да следи платното пред него и при възникване на опасност да предприеме спиране.
Така описаното непосредствено по-горе като
фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по несъмнен и безспорен
начин, в резултат на извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички
събрани и проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства
и доказателствени средства, съответно
преценени както поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимия
Т.П.; показанията на свидетелите П.Р., Н.Ю., П.Г., Д.Г., И.Б., В.В., В. Д., М., Д.Д., А.Р., Д.И., Ц.К.,
Е. Г., Б.Б., В.М., Х.Х. и А.О.;
заключенията на вещите лица по едноличната, допълнителната и тройната
допълнителна автотехническа експертизи, по съдебно-трасологичната експертиза, по съдебно-медицинската
експертиза на труп, по химическите експертизи за установяване на наличие на
алкохол в кръвта на подсъдимия и пострадалата;
писмените доказателствени материали – тези
съдържащи се в приложеното досъдебно производство № 141/2016г. по описа на РУ на
МВР гр.Сливен и тези представени от страните и приети от съда в хода на
съдебното производство, както и изискани и приети по преценка на съда други
писмени доказателствени материали; веществените
доказателства – по описа към приложението на обвинителния акт; видеозаписите от
охранителни камери и аудиозаписите от проведени
разговори по тел.112.
Съдът внимателно анализира обясненията на подсъдимия
Т.П., изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на
доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези
обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече,
че той в най-голяма степен е заинтересуван от изхода на делото, а и не носи
наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на
действителността.
С оглед на това уточнение предвид естеството на
обясненията на подсъдимия, настоящия съдебен състав прецени, че принципно на
тези обяснения не следва да се даде вяра в по-голямата им част, а в останалата
им част същите биха могли да бъдат кредитирани, но само частично и само по
отношение на точно определени факти и обстоятелства и само доколкото те са
непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал и доколкото
допринасят по един или друг начин за изясняването на обективната истина по
делото. Следва да се има предвид и това, че в много голяма степен преценката на
тези обяснения е в зависимост от преценката на останалите доказателствени
материали.
Този съдебен състав счита, че принципно няма
пречка да се даде вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, съдържаща
твърдения относно това, че е управлявал многократно автомобила „Опел Вектра“, собственост на свид. А.Р.,
с която живее на съпружески начала; че с управлявания от него автомобил се е
движил по бул.“Цар Симеон“ в гр.Сливен на 02.02.2016г.
вечерта след 20.00 часа по посока към гр.Ямбол в района на кв.“Надежда“; че
именно той е ударил с автомобила си пострадалото дете; че след удара е спрял,
излязъл от автомобила и е отишъл при удареното дете, което е било на около 2
метра вляво и зад автомобила; че е напуснал мястото на произшествието поради
страх от саморазправа с него, предвид приближаващата се голяма група хора от кв“Надежда“, които е възприел като агресивно настроени; че
част от тези хора са нанесли удари с тояги по автомобила; че се е обадил на
тел.112, заявил е че е блъснал дете и е настоял да бъде изпратена линейка. В
тази им част твърденията на подсъдимия се подкрепят от останалите доказателствени материали вкл. и писмени такива, както и
заключенията на част от експертизите, поради което на същите следва да се даде
вяра. В тази им част обясненията на подсъдимия са не само относими
към предмета на доказване, но и допринасят за изясняването на важни
обстоятелства от него.
В останалата им част обясненията на подсъдимия не
следва да се кредитират, тъй като освен, че същите представляват негова защитна
теза, целяща оневиняването му, те противоречат на останалите доказателствени материали, които съдът кредитира и които ще
бъдат коментирани по-нататък. В тази връзка следва да се направят и някои
уточнения, доколкото част от тези твърдения някак как да бъдат коментирани и
преценявани, доколкото същите по същество не представляват изложение на
възприети факти от действителността, а по-скоро субективно отношение на
подсъдимия към случили се събития и/или към определени доказателствени
материали. Такива са неговите изявления, че не е имало причина да намалява
скоростта и да спира поради липса на препятствие на пътя; че евентуално е бил
заслепен от насрещно движещия се автомобил /без категорично да се твърди този
факт/; че детето според него е част от съществуваща схема за извличане на
евентуални материални облаги от водачи на МПС т.е. едва ли не, че детето
нарочно се е хвърлило пред автомобила за да бъде ударено или е било провокирано
от някого да го направи; че според него неправилно се разчитат показанията на
охранителната камера.
По повод на горното, съдът счита, че не следва да
се дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, в която се съдържат
твърдения относно скоростта, с която е управлявал автомобила непосредствено
преди произшествието. Според подсъдимия, управляваният от него автомобил се е
движел със скорост около 50 км/час, която съответства на ограничението,
установено за населеното място и поради това, че автомобилът не вървял добре, а
и предвид неговите интерпретации на показанията на охранителната камера. В тази им част твърденията на подсъдимия се
опровергават от наличните по делото доказателствени
материали, чрез които се установява по несъмнен и категоричен начин, че скоростта
на движение на автомобила преди произшествието е значително по-висока. Според
заключенията на единичните и на тройната автотехнически
експертизи скоростта на движение на автомобила преди ПТП е била около 83 км/час
/според едноличната допълнителна експертиза – минимално 72 км/час, а средно 82
км/час/, а според вещото лице проф. д-р С.К. – дори още по-висока по
изчисленията въз основа на видеозаписа от охранителната камера – около 86
км/час. Вещите лица са категорични в изводите си за скоростта на движение на
автомобила, като на възраженията на подсъдимия за неправилно тълкуване на
видеозаписа от охранителната камера заявяват, че изчислената от тях скорост от
83 км/час е въз основа на обективните данни от протокола за оглед относно
мястото на удара и от собствените обяснения на подсъдимия за мястото, където е
спрял след удара респ. за местоположението на пострадалото дете /за което също
има обективни данни/. Тази установена въз основа на използвани различни методи
скорост на движение на автомобила не само не се опровергава от видеозаписа, но
се подкрепя напълно от него.
По сходен начин следва да се преценяват и
твърденията на подсъдимия, че при управлението на автомобила не е имало причина
да намалява скоростта си на движение и да спира, тъй като на пътя не е имало
никакво препятствие респ. че той е реагирал едва след като е чул силен шум от
лявата страна на автомобила и едва като е спрял е видял, че е ударил дете.
Според заключението на тройната автотехническа
експертиза подсъдимият е реагирал на 22 метра преди мястото на удара т.е. със
закъснение от около 1,9 секунди спрямо момента на навлизане на детето на
пътното платно, но все пак е реагирал преди удара. Последното означава, че
подсъдимият е възприел, макар и със закъснение, наличието на опасност или
препятствие на пътното платно преди момента на удара, което опровергава тезата
му, че не е имало причина да намалява скоростта и да спре, както и тезата му,
че евентуално е бил заслепен от насрещно движещия се автомобил. Според вещите
лица, този автомобил не е пречил на подсъдимия да възприеме своевременно
навлизането на детето на платното за движение, още повече че се касае за
осветен участък от пътя. По отношение на евентуалното заслепяване от насрещно
движения се автомобил, подсъдимият не е категоричен в твърдението си, а дори да
е бил заслепен, той не е реагирал съобразно изискванията на чл.77 от ЗДвП, като
намали скоростта си на движение и спре. Неговата скорост е била постоянна до
момента на удара т.е. не е намалявана. Последното не изключва заключението на
вещите лица, че той е реагирал на 22 метра преди удара, доколкото до момента на
удара няма как да се задейства спирачната система на автомобила. Освен това
вещото лице проф. д-р С.К. обясни, че е необходимо и време за реакция от
момента на възприемане на опасността до физическото реагиране върху съответните
системи на автомобила, което следва да бъде отчетено и през което автомобилът
се движи и изминава съответното разстояние.
Не следва да се дава вяра и на твърденията на
подсъдимия, че пострадалата е била част от някаква схема за изнудване на водачи
или за извличане на материални облаги чрез нарочно навлизане пред движещи се в
района на кв.“Надежда“ гр.Сливен автомобили. Тези твърдения са неподкрепени с
абсолютно никакви доказателства и са в основата на защитната теза на
подсъдимия, целяща неговото оневиняване
Настоящият съд обсъди, прецени и анализира
показанията на разпитаните по делото свидетели, които следва да се обособят в
различни групи от гледна точка на обстоятелствата, които се изясняват чрез тях
т.е. с оглед на относимостта им към предмета на
доказване. Същевременно показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат
преценявани от гледна точна на достоверност и с оглед както на съдържанието им,
така и на съпоставянето им с останалите доказателствени
материали т.е. същите не биха могли и не следва да се преценяват еднозначно.
Съдът намира, че следва да се кредитират
показанията на свидетелите П.Р. и Н.Ю., които на практика са очевидци не на
самото произшествие, доколкото не са възприели самия удар между автомобила и
детето, тъй като са били с гръб към случилото се, а на обстоятелството, които
са се случили непосредствено след това. Те са възприели автомобила на
подсъдимия и неговото местоположение, положението и състоянието на пострадалото
дете, поведението на подсъдимия непосредствено след произшествието. Те са
запомнили част от регистрационния номер на автомобила, марката и цвета на същия
и са го съобщили на органите на полицията, което е допринесло за установяването
на извършителя на престъплението. Те са оказали помощ на пострадалото дете,
като са спрели автомобил и са откарали детето в болницата. Те са разпознали и
подсъдимия, когато същият е бил доведен в сградата на полицията, доколкото към
този момент той е отричал да е управлявал автомобила и да е причинил с него въпросното
ПТП. Показанията на тези двама свидетели по отношение на тези съществени
обстоятелства са подробни, последователни и непротиворечиви, подкрепящи се и от
останалия доказателствен материал. Доколкото има
някои неточности и разминавания в тези показания, същите са несъществени и са
резултат от индивидуалните възможности на тези свидетели да възприемат фактите
от действителността и да ги възпроизвеждат адекватно, като напр. възможността
на преценяват точно разстояния.
Съдът намира, че следва да се кредитират
показанията на свидетелите Д.Г., И.Б. и В.В. –
полицейски служители от сектор „Пътна полиция“ гр.Сливен, които са посетили
мястото на произшествието. Показанията на тези свидетели са подробни,
последователни и непротиворечиви. Същите допринасят за изясняването на важни
обстоятелства от предмета на доказване по делото като състоянието и
местоположението на произшествието вкл. какво са заварили там; информацията,
която са получили на мястото на произшествието и предприетите от тях действия
за издирването на автомобила и водача; поведението на подсъдимия и обясненията,
които той е дал първоначално – че не е управлявал автомобила, който бил
продаден на трето лице и че не е причинявал ПТП; разпознаването на подсъдимия
при довеждането му в сградата на полицията в Сливен от страна на свидетелите на
произшествието; обстоятелството, че уличното осветление е светело от двете
страни на пътя. Чрез показанията на тези свидетели се опровергава и част от
защитната теза на подсъдимия както по отношение на осветеността на пътя, така и
по отношение на поведението му след ПТП.
Съдът намира, че следва да се кредитират и
показанията на свидетелите П.Г. и Д.Д. – също полицейски
служители, но от РУ на МВР гр.Сливен, които са присъствали на намирането на
лекия автомобил „Опел Вектра“ в с.Злати войвода,
общ.Сливен и на предаването на същия от подсъдимия. Техните показания също са
последователни и непротиворечиви. Относими са към
предмета на доказване, доколкото чрез тях се допринася за изясняването на важни
обстоятелства: предаването на автомобила от подсъдимия и обясненията му, че той
го е управлявал по време на ПТП и е бил сам.
Съдът намира, че следва да се кредитират
показанията и на свидетелите Д.И. и Ц.К. – също полицейски служители, но
участвали при извършването на процесуалното действие оглед на веществени
доказателства, първият като специалист-технически помощник, а вторият – като поемно лице. Чрез показанията им се изясняват обстоятелства
свързани с начина на провеждане на това процесуално следствено действие.
Съдът намира, че принципно следва да се кредитират
и показанията на свидетелите А.Р., В.Д. и М.Й., но отчитайки обстоятелството,
че те се намират в близки отношения с подсъдимия и биха могли да бъдат
заинтересовани от изхода на делото – Р. живее на съпружески начала с
подсъдимия, Д. работи при него, а Йорданов му е съдружник. Показанията на тези
свидетели допринасят преди всичко за изясняване на обстоятелствата около
поведението на подсъдимия непосредствено след произшествието вкл. това, че той
не им е съобщил веднага какво е станало, както и неговото психическо състояние
както непосредствено след произшествието, така и по-късно. Чрез показанията на свид. Р. се изяснява и въпроса, че именно подсъдимият е
управлявал въпросния лек автомобил, което той не оспорва в обясненията си.
Съдът обсъди внимателно и показанията на
разпитаните по делото непълнолетни /някои от тях малолетни към момента на
произшествието/ свидетели Е. Г., Б.Б., В.М., Х.Х. и А.О., които са присъствали на мястото на
произшествието, но не са възприели самия удар между автомобила и пострадалото
дете. С оглед на възрастта им и социалната им среда съдът прецени, че е
необходимо по време на разпита им да присъства психолог, на който беше
предоставена възможност да изрази становището си относно психическите годности на всеки един от тези свидетели да възприеме
фактите от действителността и адекватно да ги възпроизведе. С оглед на така
представените становище съдът намира, че следва да бъде дадена вяра на
показанията на свидетелите Б.Б., А.О. и особено на Х.Х., които са подробни и последователни, непротиворечиви и
непротиворечащи на останалия доказателствен материал.
Чрез тях се допринася за доизясняването на обстоятелствата, случили се след
ПТП, както и за преценката на достоверността на други гласни доказателства. По
отношение на свид. В.М., предвид становището на
психолога, съдът прецени, че би следвало да се даде вяра на показанията й по
отношение на основните обстоятелства, за които тя изнася твърдения. Що се
отнася до свид. Е. Г., предвид възрастта й /тя е била
малолетна към момента на ПТП/ и становището на психолога, на същите не би могло
да се даде вяра предвид изразените съмнения относно точността и достоверността
на твърденията й.
По отношение на заключенията на назначените както
в хода на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие
експертизи, преценката на съда следва да зависи от това какви обстоятелства се
изясняват чрез тях и по какъв начин, както и доколко са обосновани и не
противоречат на останалия доказателствен материал.
Съдът намира, че следва да се кредитират заключенията
по назначените в хода на досъдебното производство химически експертизи както за
установяване на наличие и за определяне концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта на подсъдимия Т.П. и на пострадалата Янка Стоянова. Същите са изготвени от компетентно вещо лице,
чиято добросъвестност и професионална компетентност не се поставят под
съмнение. Заключенията им са достатъчно пълни и ясни, обосновани е и няма
причини за съмнение в правилността им. Чрез тези заключения се установява по
предвидения в закона ред липсата на липсата на етилов алкохол в кръвта на
подсъдимия и пострадалата. Тези заключения не се оспорват от страните.
Съдът намира, че следва да се кредитира
заключението по назначената в хода на досъдебното производство трасологична експертиза. То е изготвено от компетентно вещо
лице, в чиято добросъвестност и наличие на съответните професионални знания
няма основания за каквито и да било съмнения. Заключението е ясно, обосновано и
пълно. Чрез него се установява, че намерените на мястото на произшествиието
пластмасови фрагменти/части са част от преден ляв фар на л.а. „Опел Вектра“ с рег.№ СН 5711 НН т.е. управлявания от подсъдимия
по време на произшествието. По този начин се допринася за изясняването на
обстоятелството, че именно с този автомобил е станало ПТП, при което е
пострадало детето Янка Стоянова. Това заключение също не се оспорва.
Съдът намира, че следва да се кредитира изготвеното
в хода на досъдебното производство заключение на вещото лице съдебен лекар по съдебно-медицинската
експертиза на трупа на пострадалото дете, тъй като това заключение е подробно,
обосновано, пълно и ясно и липсват основания за съмнение относно правилността му.
Изготвено е от компетентно вещо лице и е в много голяма степен относимо към предмета на доказване, доколкото чрез него се
установяват важни обстоятелства – получените от пострадалата увреждания в
резултат на произшествието, механизма на тяхното причиняване, причините за
смъртта. На практика по заключението на съдебното-медицинската експертиза
липсват възражения.
Съдът намира, че заключението на единичната автотехническа експертиза, възложена и изготвена в хода на
досъдебното производство не следва да бъде кредитирано само в частта му, в която
това заключение се различава от заключението на тройната допълнителна автотехническа експертиза, назначена в хода на съдебното
следствие, а последното следва да бъде кредитирано напълно.
Действително са налице някои различия между
единичната експертиза и тройната експертиза, но те не касаят определената
скорост на движение, която е една и съща, а опасната зона за спиране на
автомобила респ. разстоянието на което се е намирал той от мястото на удара в
момента на навлизане на детето на пътното платно, както и известни корекции по
отношение на мястото на удара. По отношение на техническите причини за
настъпване на ПТП, изведени в заключенията по двете експертизи, обаче, е налице
пълно съответствие.
При първоначалната единична и при допълнителната тройна
експертизи са получени различни стойности на изчислените опасна зона за спиране
на автомобила и на разстоянието, на което той се е намирал от мястото на удара в
момента на навлизане на детето на пътното платно – съответно 66 метра опасна
зона за спиране при единичната експертиза и 71 метра при тройната експертиза и
87 метра разстояние от мястото на удара в момента на навлизане на детето при
единичната експертиза и 66 метра при тройната експертиза. Що се отнася до
мястото на удара – и двете заключения приемат, че същото е на 1,3 от
разделителната линия в лентата за движение на автомобила, но разликата е в отстоянието до мерната линия. При единичната експертиза
това разстояние се приема 7,7 метра, а при тройната –
3 метра. Причината за последната разлика е приетото от вещите лица по тройната
експертиза пресичане на детето напречно на платното, което е установено чрез
допълнително изследване на параметрите и геометрията на пътния участък в района
на произшествието. Единичната експертиза е приела косо пресичане на платното
т.е. под ъгъл въз основа на изгледания видеозапис от охранителната камера в
района, но доколкото същата е поставена висока и под ъгъл, от този запис не би
могло да се установи точно как се е движело детето. Промяната на траекторията
на движение на детето е довела и до промяна на стойностите на времето и
изминатото разстояние, а оттам се е получила промяната и в стойностите на
опасната зона за спиране на автомобила, както и на разстоянието на което се е
намирал т. спрямо мястото на удара в момента на навлизане на детето. Следва да
се има предвид и това, че по същество иначе няма чувствителна разлика между
заключенията на единичната и тройната експертизи.
Заключението по тройната автотехнически
експертиза следва да се кредитира изцяло, тъй като е подробно, обосновано, ясно
и пълно, като липсват основания за съмнение по отношение на правилността му. В
изготвянето му са участвали изключително компетентни вещи лица вкл. и един от
водещите специалисти в страната по въпросите, касаещи изследването на пътно-транспортните
произшествие – проф. д-р С.К., автор на учебника „Автотехническа
експертиза“. Тези вещи лица /и особено проф. д-р С.К./ отговориха поробно, изчерпателно, пълно, компетентно и убедително на
всички поставени им въпроси. Заключението по тази експертиза /с допълненията и
уточненията направени при разпита на вещите лица в с.з./ в много голяма степен
допринасят за изясняването на решаващи за изхода на делото обстоятелства от
предмета на доказване – скоростта на движение на автомобила, опасната му зона
за спиране, мястото на удара и въобще цялостния механизъм на възникване,
протичане и приключване на произшествието вкл. и обстоятелството, че
подсъдимият е реагирал преди мястото на удара макар и със закъснение от 1,9 секунди,
обстоятелството, че насрещно движещия се автомобил не е възпрепятствал
подсъдимия да възприеме навлизането на детето на платното. Същевременно,
заключението на допълнителната тройна автотехническа
експертиза в много голяма степен допринася за преценката на достоверността на
обясненията на подсъдимия и в частност, че е карал със скорост около 50 км/час
и че не е възприел пострадалото дете Тези твърдения на подсъдимия съдът прие за
недостоверни.
Неоснователни са възраженията на защитата и на
подсъдимия, които са по съществото на заключенията на вещите лица по автотехническите експертизи и касаят използваните методики
при извършването на съответните изследвания и изчисления. Според подсъдимия
скоростта му на движение е била около 50 км/час и той се позовава на
собствените си интерпретации на видеозаписа от охранителната камера. В тази
връзка вещите лица категорично заявиха, че показанията на видеозаписа от
охранителната камера много точно подкрепят изводите им за скоростта на движение
на автомобила и за местоположението му в момента на навлизане на детето на
платното, изчислени по обективен път – въз основа на данните от огледния протокол и обясненията на самия подсъдим за
мястото на удара и за положението на автомобила след спирането му след удара.
При това вещите лица са абсолютно категорични, че дори без показанията от
видеоматериала, скоростта и разстоянието могат да бъдат определени с достатъчна
точност.
Що се отнася до допълнителната единична
експертиза, нейното заключение също следва да бъде кредитирано доколкото то не
противоречи на заключението на тройната експертиза. При тази експертиза е бил
използван един допълнителен метод за определяне на скоростта на движение на
автомобила, който не е в противоречие с останалите използвани методи.
Съдът намира, че следва да се кредитират писмените
доказателствени материали, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за
съответните следствени действия са изготвени в съответствие както с общите изисквания на чл.127 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие и
следователно са годни доказателствени средства по отношение на извършеното по
време и установено чрез тези действия. Освен това, тези доказателствени
материали не се оспорват от страните, с
изключение на представеното писмо на фирмата, отговаряща за поддържката
на уличното осветление в гр.Сливен – изх.№ 60/10.08.2016г. на „Ел и Клима
Корект“ ООД гр.Сливен, по което възражения има защитата на подсъдимия.
Според
защитата на подсъдимия, съдържащото се в писмото твърдение, че към момента на
ПТП е работило уличното осветление от дясната страна на булеварда по посока към
изхода за гр.Ямбол, не отговаря на истината. Това възражение е неоснователно,
доколкото по делото се събраха и гласни доказателства, че уличното осветление е
работило и в тази си част вечерта на 02.02.2016г.
т.е. към момента на ПТП – показанията на свид. П.Р.,
на свид. Д.Г..
Съдът счита, че следва да се кредитират и
веществените доказателства по делото /приобщени по реда на чл.284 от НПК/,
които също не се оспорват от страните.
Съдът намира, че следва да се кредитират и
изгледаните в хода на съдебното следствие видеозаписи от охранителните камери
на намиращата до автобусната спирка от западната страна на булеварда автокъща /Автокъща „BS AUTO“/,
както и на изслушаните аудиозаписи от проведени
телефонни разговори по тел.112. Видеозаписите от една страна позволяват
визуално да бъде възприето самото произшествие и в частност удара между
автомобила и пострадалото дете респ. случилото се непосредствено преди
това, а от друга – допринасят както за
изготвянето на заключенията по автотехническите
експертизи, така и за преценката на достоверността им. Чрез аудиозаписа
се установява факта, че подсъдимият действително се е обадил на тел.112 след ПТП,
но се установява и съдържанието на разговора вкл. това, че е заявил, че той е
блъснал дете с автомобил, но не се е представил и не е съобщил други
подробности.
При така направения анализ на доказателствените
материали събрани в хода на проведеното съдебно следствие настоящият съд
направи извода, че по несъмнен и безспорен начин е доказано, че подсъдимият Т.К.П. е управлявал лекия
автомобил „Опел Вектра” по време на катастрофата,
допуснал е нарушения на правилата за движение като се е движил с превишена
скорост и не е реагирал чрез намаляване на скоростта си на движение или спиране
при възникване на опасност – навлизането на пострадалото дете на пътното платно
и с това е станал причина за възникване на ПТП довело до смъртта на пострадалата
Ч.И.С., като е избягал от местопроизшествието.
При така установеното от фактическа страна и въз
основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали, настоящият съд
направи следните правни изводи:
С деянието си, описано подробно по-горе, подсъдимият
Т.К.П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1 вр.ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК, като на 02.02.2016г.
на бул.“Ц. С.“ в гр.С, при управление на лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № СН 5711 НН, нарушил правилата за движение по
чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по чл.21
ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътното
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км/ч – за категория „В“, в населено място 50км/ч” и по непредпазливост причинил
смъртта на Ч.И.С., ЕГН ********** /настъпила на 08.02.2016г./, след което
избягал от местопроизшествието.
С оглед на приетото за установено от фактическа
страна /въз основа на направения анализ и преценка на коментираните по-горе доказателствени материали/, от обективна страна е несъмнено
и безспорно, че подсъдимият Т.К.П. на 02.02.2016г. около
20.15 - 20.20 часа е управлявал лекия автомобил „Опел Вектра”
с ДК № СН 5711 НН, собственост на свид. А.Р. /с която
той живее на съпружески начала/ в гр.Сливен по бул.“Цар Симеон“ на изхода от
гр.Сливен за гр.Ямбол, в района западно от кв.“Надежда“.
Скоростта на движение, с която подсъдимият е
управлявал автомобила непосредствено преди произшествието е била около 83
км/час /а според вещото лице проф. д-р С.К. – около 86 км/час при изчисления по
записа от охранителната видеокамера/ т.е. същата е била превишена предвид това,
че движението се е осъществявало в населено място т.е. налице е нарушение на нормата
на чл.21 ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на
пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч – за категория „В“, в населено място 50км/ч”. Тази скорост на практика е
значително по-висока от максимално разрешената скорост на движение на
пътно-превозно средства категория „В“ в населено
място, регламентирана в нормата на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
По-горе, при обсъждането и анализа на доказателствените материали, подробно бяха коментирани тези
от тях, чрез които се установява, че скоростта на движение на управлявания от
подсъдимия автомобил непосредствено преди ПТП е била около 83 км/час.
Неоснователни са възражения на защитата, както и тезата на самия подсъдим, че
той не е управлявал автомобила с такава висока скорост /според подсъдимия
скоростта му е била съобразена с изискванията за движение в населено място т.е.
около 50 км/час/, които също бяха коментирани и отхвърлени. Впрочем,
подсъдимият е бил съвсем наясно със съществуващото ограничение на скоростта в
този участък от пътя /като част от населеното място/, през която той е минавал
многократно и добре е познавал пътя и пътните условия.
Подсъдимият е възприел навлязлото на пътното
плътно пострадало дете /постр. Ч.И.С./ със закъснение
дължащо се на отклоняване на вниманието /според заключението на тройната автотехническа експертиза/, поради което е реагирал също
със закъснение. При скоростта от около 83 км/час, с която се е движил
управлявания от подсъдимия автомобил, опасната зона за спиране на автомобила е
била около 71 метра, а в момента на навлизане на детето на платното,
автомобилът е бил на разстояние около 66 метра т.е. при тази скорост на
движение на автомобила детето попада в опасната му зона за спиране. Ако водачът
беше предприел спиране към момента на навлизане на детето на платното и детето
продължаваше движението си, двамата обекта биха се разминали. При движение с 50
км/час, каквото е разрешената за населеното място, водачът е имал техническата
възможност да спре преди мястото на удара.
Подсъдимият е имал възможност да възприеме
навлизането на пострадалото дете на пътното платно, доколкото насрещно движещия
се автомобил не е ограничавал видимостта му и в този случай е следвало да
реагира като намали скоростта си на движение и спре, тъй като внезапната поява
на човек /още повече дете/ на пътното платно във всички случаи представлява
възникване на опасност за движението. Като не е сторил това, подс. Т.П. е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20
ал.2 изр.2 от ЗДвП.
Тезата на подсъдимия е, че при управлението на
автомобила си непосредствено преди ПТП евентуално е бил заслепен от насрещно
движещия се автомобил, поради което въобще не е възприел нито навлизането на
детето на пътното платно, нито дори присъствието му там. Според подсъдимия той дори
не е разбрал, че е ударил нещо или някого, а е чул силен шум от лявата си
страна и затова е спрял. Настоящия съд преценява това за защитна позиция на
подсъдимия, целяща оневиняването му, въпреки че ако той действително е бил
заслепен, тогава той е нарушил разпоредбата на чл.77 от ЗДвП, според която при
заслепяване водачът е длъжен да намали скоростта и при необходимост да спре.
Тази теза се опровергава от заключението на тройната автотехническа
експертиза, според която водачът е възприел опасността на разстояние 22 метра
от мястото на удара т.е. със закъснение от около 1,9 секунди, но все пак я е
възприел преди удара и е реагирал.
Съдът намира, че подсъдимият не е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП. Тази норма регламентира
движението със съобразена скорост и предвижда, че водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Доколкото
по делото се установи, че подсъдимият е управлявал автомобила с превишена
скорост, същата е винаги несъобразена с пътните условия, а и принципно
нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП изключва нарушението по чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП /макар, че по изключение биха могли да съществуват хипотези, при които
двете нарушения да не се изключват/. Освен това действително в случая скоростта
на движение на автомобила не е била съобразена единствено с предвиденото в
нормата на закона ограничение за населено място от 50 км/час, а и в самия
обвинителен акт не са посочени конкретните елементи на пътната обстановка, с
които скоростта да не е била съобразена.
Така посочените по-горе нарушения на правилата за
движение /на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП и на чл.21 ал.1 от ЗДвП/ са в пряка
причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие и резултата от
него – телесните увреждания, а впоследствие и смъртта на пострадалата Ч.И.С..
Предвид кредитираното заключение на
съдебно-медицинската експертиза на труп е несъмнено, че пострадалата са
получили описаните наранявания именно в резултата на възникналото ПТП, както и
че смъртта на пострадалата Ч.И.С. е пряка и непосредствена последица от
получените от това ПТП тежки травматични увреждания.
Съдът намира, че с оглед на доказателствата по
делото и приетото за установено от фактическа страна категорично е налице квалифициращото
обстоятелство „бягство от местопроизшествието“, тъй като подсъдимият
действително не е останал на мястото на произшествието и се е укрил.
Неоснователни са възраженията на защитата и на
самия подсъдим, че не е налице бягство от местопроизшествието, както и
отстояваната теза, че подсъдимият го е
напуснал единствено за да се спаси от саморазправа. Действително подсъдимият е
останал за кратко време на мястото на произшествието като е слязъл от
автомобила си и е отишъл до удареното дете. След това е възприел появата и
приближаването на голяма група хора /от кв.“Надежда“/ като застрашаващи живота
и здравето му, качил се е в автомобила си и се е отдалечил от мястото на
произшествието, като по пътя си по автомобила са били нанесели няколко удара с
дървени пръчки от въпросната група хора. Вярно е и това, че подсъдимият се е
обадил на телефон 112 и е съобщил, че е ударил с автомобила си дете, но е вярно
и това, че той не е разкрил самоличността си, нито е съобщил за някакво
нападение над него самия. По-нататък подсъдимият се е придвижил с автомобила
извън града и го е оставил в с. Злати войвода, общ.Сливен т.е. на повече от 15
км. от града т.е. налице е укриване на автомобила. Прибрал се е в града, но не
само, че не е съобщил на органите на полицията за станалото ПТП, а когато бил
потърсен първоначално е отрекъл въобще да е управлявал автомобила същата вечер
и да е причинявал ПТП. Цялостното поведение на подсъдимия след произшествието
недвусмислено води до извода, че той се избягал от местопроизшествието и се е
укрил. Макар първоначално да са били налице някои обстоятелства, които биха
могли да оправдаят или поне да обяснят напускането на мястото на
произшествието, укриването на автомобила, несъобщаването на органите на
полицията за станалото произшествие и за участието му в него и опитът да се
прехвърли отговорността върху друго/неизвестно лице категорично свидетелстват
за бягство от местопроизшествието и в този смисъл правилно деянието на
подсъдимия е квалифицирано в обвинителния акт като такова по чл.343 ал.3 предл.4 от НК.
Неоснователна е и тезата на подсъдимия и неговата
защита, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, макар тази
теза да не е формулирана точно по този начин, с оглед на твърденията, че не е
имало причина подсъдимия да намалява скоростта си на движение и да спира, тъй
като той се е движил с разрешената
скорост, а детето внезапно е навлязло на пътя и до този момент за него не е
съществувала опасност на пътя т.е. той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди
настъпването на обществено опасните последици.
Както вече беше коментирано по-горе, скоростта на
движение на автомобила е била значително превишена спрямо разрешената за
населеното място – подсъдимият е управлявал автомобила със скорост около 83
км/час при ограничение от 50 км/час. При тази скорост детето попада в опасната
зона за спиране на автомобила, но ако подсъдимият беше възприел своевременно
навлизането на детето на пътното платно /за което не е съществувало обективно
препятствие/ и беше реагирал своевременно чрез намаляване на скоростта и
спиране, автомобилът и детето биха се разминали и удар нямаше да настъпи. Ако
подсъдимият беше управлявал автомобила със скорост от 50 км/час и беше
своевременно забелязал навлизането на детето, тогава той би могъл и би спрял
преди мястото на удара. Тезата на подсъдимия за евентуално заслепяване от
насрещно движещия се автомобил вече беше коментирана и определена като защитна
теза, неподкрепена с доказателства и опровергаваща се от факта, че подсъдимият
все пак е реагирал /макар и с голямо закъснение/ преди удара с детето т.е. той
го е възприел. Впрочем, както вече беше посочено, ако подсъдимия е бил
заслепен, тогава той е допуснал нарушение и на нормата на чл.77 от ЗДвП.
Следователно, няма как в случая да се касае за
случайно деяние, тъй като подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди
настъпването на обществено опасните последици.
От субективна страна деянието на подсъдимия е
извършено по непредпазливост – той не е предвиждал настъпването на обществено
опасните последици, но е могъл и е бил длъжен. Подсъдимият не е целял пряко
настъпването на престъпния резултат, но е могъл и е бил длъжен в съответствие с
особеностите на конкретната пътна обстановка да предвиди настъпването на
обществено опасните последици – да се движи с разрешена скорост, да внимава по
отношение на пътната обстановка и да реагира на възникнала опасност.
Като причини и условия за извършване на
престъплението съдът преценява проявеното от страна на подсъдимия незачитане на
основни правила за движение, както и недостатъчното внимание към пътната
обстановка, поради което той е реагирал със закъснение.
С оглед на изложеното по-горе, подсъдимият Т.К.П. следва
да бъде признат за виновен в извършването на така коментираното и описано
по-горе престъпление по чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1 вр.ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК, а именно, че на 02.02.2016г.
на бул.“Цар Симеон“ в гр.Сливен, при управление на лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК № СН 5711 НН, нарушил правилата за движение по
чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по чл.21
ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътното
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в
км/ч – за категория „В“, в населено място 50км/ч” и по непредпазливост причинил
смъртта на Ч.И.С., ЕГН ********** /настъпила на 08.02.2016г./, след което
избягал от местопроизшествието, като същевременно следва да бъде оправдан по
обвинението за допуснато нарушение на правилата за движение по чл.20 ал.2 изр.1
от ЗДвП.
Несъстоятелна е претенцията на защитата на
подсъдимия извършеното от него деяние да се квалифицира като такова по чл.343
ал.1 б.“в“ от НК, доколкото е несъмнено, че се касае за причиняване на смърт на
едно лице и за бягство от местопроизшествието, а в тези случаи деянието се
квалифицира като такова по чл.343 ал.3 /една от хипотезите й/ от НК.
При определянето на вида и размера на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпление,
съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК
като вид и размер на санкцията за този вид престъпления, отчете степента на
обществената опасност както на дееца, така и на всяко неговото деяние, взе
предвид подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното престъпление,
прецени и всички останали обстоятелства влияещи върху размера на отговорността
и съответно спази изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно
постигането на целите на наказанието.
Съдът отчете
обстоятелството, че предвид зачестилите напоследък транспортни произшествия
вкл. и с човешки жертви, в резултат на което годишно в страната загиват повече
хора отколкото при някои дълготрайни военни конфликти, принципно този вид
деяния са с повишена степен на обществена опасност, което от своя страна
обуславя необходимостта от по-строга наказателна политика като един факторите
за ограничаването на тази неблагоприятна за съжаление тенденция.
Съдът, с оглед на
конкретната фактология на настъпване и протичане на
ПТП и последиците от него, стигна до извода, че конкретното деяние представлява
висока степен на обществена опасност предвид резултата от него – смъртта на едно
дете и последващото поведение на водача – бягство от
местопроизшествието.
Освен това, съдът прецени,
че подсъдимият с оглед на възрастта си и стажа си като водач, както и поради
факта, че като водач на МПС е бил наказван многократно по административен ред
за нарушения на правилата за движение, поради което разкрива една по-висока от
обикновената и типичната /доколкото въобще може да се използват такива
определения в такива случаи/ степен на обществена опасност.
Съдът отчете и това, че известен
принос за настъпването на последиците от произшествието /причинените телесни
увреждания и впоследствие смърт/ има и самата пострадала, която е нарушила съществени правила на движението,
регламентиращи поведението на пешеходците на пътя. Според вещите лица както по
единичната, така и по тройната автотехнически
експертизи една от основните технически причини, довели до възникване на ПТП е
навлизането на пострадалото дете на пътното платно извън зоната на пешеходна
пътека и без да се съобрази със скоростта и положението на приближаващия автомобил.
Несъмнено е, че пострадалата е допуснала нарушение на правилата за движение по
чл.113 ал.1 т.1 и по чл.114 т.1 от ЗДвП, тъй като е навлязла на пътното платно
извън зоната на пешеходна пътека внезапно и без да се съобрази с приближаващото
се превозно средство, което е могла да възприеме поради включените му светлини
и осветеността на пътя в този му участък.
Като отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът прецени сериозността на допуснатите нарушения на правилата
за движение и допуснатите от него многобройни нарушения на правилата за
движение, за които е бил наказван по административен ред.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства съдът прецени чистото му съдебно минало, както и значителния
принос на пострадалата за настъпването на пътно-транспортното произшествие
поради допуснати от нея нарушения на правилата за движение, регламентиращи
поведението на пешеходците на пътя – чл.113 ал.1 т.1 и чл.114 т.1 от ЗДвП.
Съдът не отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство изразеното съжаление от страна на подсъдимия, тъй като такова на
практика не е налице. Подсъдимият в нито един момент от процеса не е проявил
критичност към извършеното от него. От друга страна, това е негово право /дали
да изрази съжаление или критичност към извършеното/ и липсата на такова не
следва да се преценява в негова вреда и съответно съдът не го прие за такова
т.е. като отегчаващо отговорността му обстоятелство.
Независимо от констатирането на някои смекчаващи
отговорността обстоятелства, настоящият съд не стигна до извода, че тези
обстоятелства са многобройни или изключителни, така че да се обоснове
приложението на чл.55 от НК – когато и най-лекото предвидено в закона наказание
се окаже несъразмерно тежко.
В тази връзка съдът счита, че на подс. Т.К.П. следва да се определи наказание за извършеното
от него престъпление по чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1 вр.ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 при условията на чл.54 от НК и при значителен
превес на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността му обстоятелства т.е. малко
над минималния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба на НК, а
именно – четири години лишаване от свобода.
Съдът намира, че с оглед на размера на наложеното
наказание са налице законови пречки за приложението на института по чл.66 от НК
т.е. изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода да бъде отложено за определен изпитателен срок.
Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС
наложеното на подсъдимия Т.К.П. наказание четири години лишаване от свобода
следва да се изтърпи при първоначален общ режим. Не са налице основания за
определяне на по-тежък режим по реда на чл.57 ал.2 от ЗИНЗС доколкото
подсъдимият не се е укривал в хода на наказателното производство.
Съдът следва да приложи и разпоредбата на чл.343г
от НК по отношение на подсъдимия Т.К.П. т.е. да му наложи и наказанието
лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години т.е. с една година
повече от размера на наложеното наказание лишаване от свобода, доколкото размера
на наказанието лишаване от право да се управлява МПС не може да бъде по-малък
от размера на наказанието лишаване от свобода. До този извод съдът стигна след
като беше обсъдена възможността за определяне на по-дълъг срок на това допълнително
наказание спрямо наказанието лишаване от свобода и беше преценено, че това е
необходимо и е оправдано с оглед на направените констатации за висока степен на
обществена опасност на дееца, както и предвид многобройността на допуснатите от
него нарушения на правилата за движение и на налаганите за това наказания по
административен ред. С оглед на това срокът на наказанието лишаване от право да
управлява МПС следва да бъде по-дълъг от срока на наказанието лишаване от
свобода.
Така определените по вид и размер наказания според
съда съответстват в максимална степен на обществената опасност на деянието и
дееца, както и на наличните обстоятелства характеризиращи отговорността, като съдът
преценява, че по този начин биха се постигнали целите на наказанието, визирани
в разпоредбата на чл.36 от НК.
Налагането на наказания в по-нисък размер респ.
при условията на чл.55 от НК /доколкото фактически не са налице основанията за
това поради липсата на многобройни и/или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства/ би било проява на прекомерна и неоправдана с оглед целите на
наказанието снизходителност. В този смисъл искането на защитата на подсъдимия
за определяне на наказание под минималния размер се явява неоснователно,
доколкото наличните смекчаващи отговорността му обстоятелства нито са толкова
многобройни, нито имат изключителен характер, че да обосноват приложението на
разпоредбата на чл.55 от НК.
Според настоящия съд при определянето и налагането
на наказанието следва да се държи сметка не само за постигане на целите на
индивидуалната превенция т.е. да се поправи и превъзпита осъдения, както и да
му се въздейства предупредително и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления, но следва да се търпи реализация на целите и на генералната
превенция т.е. да се въздейства възпитателно и предупредително и на останалата
част от обществото. Последното може да бъде осъществено и чрез налагане на по-тежки
наказания за по-тежките престъпления, но при спазването на изискванията на
закона и на нормите регламентиращи определянето на наказанието т.е. чл.54 и сл.
от НК. В конкретния случай, с оглед на изложеното по-горе относно обществената
опасност на деянието, извършено от подсъдимия, съдът стигна до извода, че се
касае за деяние със значителна степен на обществена опасност, за което би
следвало да се наложи и съответно по-тежко наказание. Според съда, така
определените наказания четири години лишаване от свобода при първоначален общ
режим и пет години лишаване от право да се управлява МПС съответстват на тази по-висока
степен на обществена опасност на извършеното.
В настоящото наказателно производство не бяха предявени
за съвместно разглеждане граждански искове против подсъдимия Т.П..
Съдът прецени, че подсъдимият Т.К.П. следва да
бъде осъден да заплати на частните обвинители И.С.А. и М.Н.Н.,
сумата от 2000 лв., представляваща направени от тях разноски за адвокатски
хонорари.
По правилата на процеса подсъдимият Т.К.П. следва да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски, общо в размер на сумата
от 2699.33 лв., от които 2083.88 лв. в полза на бюджета на Съдебната власт и
615.45 лева в полза на ОД на МВР гр. Сливен.
Лекият автомобил „Опел Вектра”
с рег. № СН 57 11 НН, след влизане на присъдата в сила, следва да се върне на
собственика му – А.Д.Р., с адрес: ***.
Веществените доказателства - 1 бр. черно кожено
яке; - 1 бр. дънки сини на цвят скъсани на коленете,
след влизане в присъдата в сила, следва да се върнат на собственика им -
подсъдимия Т.К.П..
Веществените доказателства: - 2бр. електронни
носители ДВД; - 1бр. електронен носител
СД; - 1 бр. дамска шнола с камък, черна;
- 1 бр. дамска обица от жълт метал; - 1 бр. детски чорап; - 1 бр. част от
автомобилна антена черна; - 3 бр. парчета от автомобилен фар; - 1 бр. огледално
стъкло - странично; - 1 бр. дървена пръчка счупена на две и запечатана; - 2 бр.
марли запечатани с лепенки 1667 и 1666; - 1 бр. одорологична
следа в стъклен буркан; - 1 бр. полиетиленов плик с
жълти люспи с лепенка 1661, след влизане на присъдата в сила следва да се унищожат
като вещи без стойност.
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Мотивите към присъдата са изготвени на 02.03.2017 г.