Присъда по дело №4875/2021 на Софийски градски съд

Мотиви към присъда постановена по внохд № 4875/2021 г. по описа на
СГС, НО, XIII въззивен състав

Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 18.10.2021 г., постановена по нохд № 373/2020 г. по описа
на СРС, НО, 104 състав подсъдимата А.Й. Т. е призната за виновна по
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 1**, ал. 3, вр. ал.
1 НК за това, че на 29.08.2018 г., около 22.30 часа в гр. София, в апартамент
обитаван от К. К. Б., находящ се на адрес гр. София, ул. „**** е отправила
закана за убийство спрямо К. К. Б. като я е заплашила с репликата: „Ще те
убия, **** мръсна”, която закана би могло да възбуди у нея основателен
страх за осъществяването й, за което при условията на чл. 54 НК й е
наложено наказание „Лишаване от свобода”, за срок от 3 /три/ месеца,
изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години на
основание чл. 66, ал. 1 НК.
Първият съд, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, е присъдил в тежест на
подсъдимата Т. направените по делото разноски в размер на сумата от 547,00
лева, които да бъдат платени в полза на СРС, както и сумата от 268,80 лева
разноски по сметка на СДВР. На основание чл. 190, ал. 2 НПК, първият съд е
осъдил подсъдимата Т. да заплати и 5,00 /пет/ лева държавна такса за
издаване на изпълнителен лист по сметка на СРС.
С присъдата си първият съд е осъдил подсъдимата А.Й. Т. да заплати на
К. К. Б. направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1500,00 лева.
Срещу първоинстанционната присъда е депозирана въззивна жалба от
подсъдимата А.Й. Т., чрез адвокат Н.С. от САК, редовно упълномощен
защитник, а до даване ход на въззивното производство същата е допълнена. С
въззивните жалби се твърди, че присъдата на първия съд е необоснована и
постановена в противоречие със закона. Защитата посочва, че фактическата
обстановка по делото е правилно и по безспорен начин установена и
пресъздадена в мотивите на първия съд, но изведените правни изводи не се
подкрепят от доказателствата по делото. Твърди се, че в изготвените мотиви
към първоинстанционната присъда не е извършен анализ на събраните по
делото доказателства. Счита, че в случая не е изяснен основен обективен
признак от състава на престъплението, от страна на първия съд, а именно
дали свидетелката Б. е изпитала основателен страх. Твърди се, че тази
свидетелка успешно би могла да симулира същия, т.к. е адвокат по професия
и много добре познава елементите от състава на престъплението по чл. 1**,
ал. 3 НК. Защитата заявява, че до този извод е достигнала на базата на
състояли се последващи срещи, инициирани от подсъдимата или случайни
такива, при които от подсъдимата Т. са отправени към свидетелката Б. обидни
и заплашителни реплики, но за които подсъдимата не е подала съответно
оплакване в полицията и прокуратурата. При това положение защитата
1

заключва, че очевидно от тези обиди и заплашителни реплики свидетелката Б.
не е изпитвала основателен страх, че може да бъдат реализирани от
подсъдимата Т.. Защитата счита, че в присъдата на първия съд не е намерил
решение съществения за правилното решаване на делото въпрос, а именно –
каква е била целта на подсъдимата Т. при изричане на инкриминирания израз
– да застраши свидетелката Б., заплашвайки я с убийство или да изрази
емоционалното си състояние на разочарование, обида, или дори „бяс“, от
намирането на бащата на децата й в дома на свидетелката Б.. Твърди, че
отправената закана от страна на подсъдимата е в резултат на сложни
емоционално-волеви преживявания, предизвикани от гняв и безсилие от
поведението на мъжа, с когото тя е живяла като семейство повече от 18
години, при което отдушник от всички тези чувства подсъдимата е намерила
в скандала с жената, която тя вини за своите несгоди. На последно място
посочва, че в конкретната ситуация адресат на нейните словоизлияния е
станала свидетелката Б., която е отворила вратата при позвъняванията на
подсъдимата Т. и тя е приела върху себе си нейните действия и думи, а не
свидетеля Й., към който са били предназначени. Защитата моли подсъдимата
Т. да бъде оправдана, чрез постановяване на нова въззивна присъда.
С въззивна жалба не се иска събиране на нови доказателства.
С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният
съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага
събиране на нови доказателства, провеждане разпит на подсъдимата, вещи
лица и свидетели, чрез провеждане на въззивно съдебно следствие.
В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция,
процесуалният представител на подсъдимата А.Т., адвокат Н.С. поддържа
въззивната жалба и писменото си изложение към нея и по съображения
изложени в същите моли да бъде отменена обжалваната присъда, а
подсъдимата оправдана по възведеното срещу нея обвинение за извършено
престъпление по чл. 1**, ал. 3, във вр. ал. 1 НК. Твърди, че инкриминираните
думи нямат необходимата обективна годност на заплашителни думи, които да
предизвикат основателен страх в пострадалата. Заявява, че в случая липсват
правни изводи в мотивите на първия съд, т.к. този съд не е извършил
дължимия се анализ на редица обстоятелства – конкретната житейска
ситуация, поводът и причините за възникването й, личността на пострадалия
и на дееца, състоянието им към момента на извършване на деянието,
наличието на трети лица, чието поведение е допринесло или е предизвикало
конкретната ситуация и т.н. Защитата посочва, че целта на подсъдимата Т.,
посещавайки дома на свидетелката Б., не е била да се разправя с нея, нито да я
заплашва, а целта й е била да намери бащата на двете си деца, защото той й е
бил крайно необходим в този момент - на едното дете е предстояло записване
в училище и без негово съгласие това не е могло да стане. Твърди, че
подсъдимата е търсила бащата на децата си в продължение на повече от
месец на всички известни на нея места и след като е разбрала къде се намира,
тя е отишла да изясни този въпрос с него, но пострадалата Б. е отворила
2

вратата и е получила гнева на подсъдимата Т., който е бил предназначен за
свидетеля О. Й.. Защитата твърди, че това е конкретната ситуация и от нея не
може да се направи извод, че подсъдимата Т., която по професия е призвана
да спасява човешки животи и да лекува хората, защото е фармацевт, е
тръгнала на саморазправа и на заплашителни действия по отношение на
свидетелката Б.. Моли въззивния съд да съобрази практиката на ВКС и да
отмени първоинстанционната присъда, като оправдае подсъдимата Т..
Представителят на Софийска градска прокуратура моли въззивния съд
да остави без уважение депозираната от защитника на подсъдимата А.Т.
жалба срещу първоинстанционната присъда, с която същата е призната за
виновна в извършено от нея престъпление по чл. 1**, ал. 3, във вр. ал. 1 НК.
Счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка, която се установява безспорно от събраните по
делото писмени и гласни доказателствени средства, които са обсъдени
подробно в мотивите към присъдата. По изложените съображения моли да
бъде потвърдена постановената от първия съд присъда, като правилна и
законосъобразна.
Редовно упълномощеният повереник на частния обвинител К.Б.,
адвокат С.С. от САК моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.
Твърди, че е недопустимо в представеното като допълнения към въззивната
жалба писмено изложение да се сочи професията адвокат. Посочва, че всички
допълнителни срещи са инициирани от подсъдимата Т. с пострадалата Б. и до
започване на съдебното производство са упоменати в развилото се досъдебно
производство, а на самия съдебен процес пострадалата Б. е обяснила и на кои
дати е имало пак отправени заплахи. Счита, че е неоснователно твърдението
на защитата, че подсъдимата е търсила бащата на децата си, тъй като по
делото е изяснено, че тя, ако е имала желание да го намери, то е могла да
осъществи тази среща и на работното му място, на което тя не е отишла.
Твърди, че подсъдимата целенасочено се е отправила да нападне и да
заплаши пострадалата Б..
Подсъдимата А.Т., редовно уведомена, се явява лично пред въззивната
инстанция. Поддържа казаното от своя защитник. Заявява, че единственото
нещо, което би искала да кажа е, че не се чувства виновна и не е заплашвала,
нито е обвинявала с нещо госпожа Б.. Заявява, че единственото нещо към
момента, което все още не е решила са именно проблемите с бащата на
нейните деца, който съжителства с госпожа Б..
В своята последна дума на основание чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимата
А.Т. заявява, че не се чувства виновна и не е извършила нищо.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери
законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при правилно установена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се подкрепя от събраните
3

пред районния съд доказателствени материали, които са обсъдени от този
съд, макар и не в необходимата пълнота, видно от съдържанието на
изложените мотиви към присъдата. Независимо от това, липсват основания,
които да опорочават и да придават на възприетите от първия съд факти,
смисъл различен от действителния, поради което не може да се приеме, че
доказателствата от които изхождат са компрометирани. Въззивният съд, след
като подложи на внимателен анализ събраната доказателствена съвкупност по
делото с оглед въззивните си задължения, изведе свои фактически изводи
относно правно значимите факти, относими към предмета на доказване по
делото. При това положение, въззивният съд в изпълнение на задълженията
си по чл. 314 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата А.Й. Т. – на ** години, родена на **** г. в гр.София,
българка, български гражданин, неосъждана, неомъжена, с висше
образование, магистър фармацевт, с постоянен адрес: гр.София, ул. ****, ЕГН
**********.
Подсъдимата Т. и свидетелят О. Й. живеели във фактическо
съжителство около 18 години или до края на месец юни 2018 г., от когато
свидетеля Й. започнал да живее със свидетелката К.Б.. Подсъдимата Т. и
свидетелят Й. имали две деца от съвместното си съжителство – момиче на 5
години и момче на 2 години към месец юни 2018 г. Към месец юни 2018 г.,
подсъдимата А.Т. била по майчинство и сама отглеждала двете си деца,
когато научила от своята дъщеря за връзката установена между свидетелите
Й. и Б.. По това време, свидетелят Й. често отсъствал от дома им, не се
прибирал с дни в него, прибирал се пиян, децата го търсели, а когато
подсъдимата Т. се опитвала да се свърже с него по телефона, той блокирал
нейния телефонен номер. Свидетелят О. Й. не криел връзката си със
свидетелката К.Б. и демонстративно показвал, че общува с нея. Подсъдимата
А.Т. намерила телефонния номер на свидетелката К.Б. и й се обадила, като й
казала, че свидетеля Й. има семейство, има 3 деца, освен нейните две и още
едно от неговия първи брак, и да спре да го търси, на което свидетелката К.Б.
отговорила, че го обича. В края на месец юни 2018 г. подсъдимата Т.
отправила първите заплахи към свидетелката К.Б. по телефона, а свидетелят
Й. напуснал жилището, в което живеел с подсъдимата Т. и децата им, при
което между двамата започнала една дълга раздяла.
През месец август 2018 г., подсъдимата Т. търсила свидетеля Й., но не
успявала да го открие. Повод за това било, че дъщеря им трябвало да тръгне
на училище и затова двамата като родители следвало да подадат
необходимите документи в общината, а също така и защото септември месец
трябвало да отидат заедно на предварително планирана почивка на море с
децата. От свой приятел, подсъдимата Т. узнала адреса, на който живеела
свидетелката К.Б., а именно в гр. София, ул. „****. На 29.08.2018 г.,
подсъдимата Т. отишла на адреса на свидетелката Б., но т.к. входната врата на
жилищната сграда се заключвала, то същата й била отворена от живущата във
входа на ет. 1 свидетелка Т.Г.-Р.. След като подсъдимата Т. влязла във входа
4

на жилищната сграда, тя започнала да се изкачва по етажите на входа, докато
чула в един от апартаментите женски глас и гласа на свидетеля Й., а също и
думите „Сега ще й пратим една нотариална покана да напусне жилището“.
Това бил апартамент 6, в който живеела свидетелката К.Б.. По същото време
вътре в жилището на свидетелката К.Б. били и свидетелите О. Й., И.А. и Д.К.,
последните двама били съседи на свидетелката Б.. Свидетелите И.А. и Д.К.
знаели, че свидетелката Б. е адвокат по професия, поради което след
направена по-рано през деня уговорка посетили жилището й, с цел тя да им
даде консултация по правен въпрос. Подсъдимата Т. позвънила на звънеца на
жилището около 22,30 часа, на което позвъняване вратата му била отворена
от свидетелката Б., която видяла срещу себе си подсъдимата Т., при което
казала „Ааа, нее…“. Подсъдимата Т. била видимо ядосана и много
афектирана, при което се опитала да изблъска вратата на жилището и да влезе
в него, при което свидетелката Б. се опитала да противодейства затваряйки
вратата. Подсъдимата Т. успяла да влезе през вратата на жилището. При
влизането, подсъдимата започнала да отправя към свидетелката Б. ругатни,
обидни думи и заплахи: „Ще те убия, **** мръсна“. Свидетелят Й., който от
мястото на което седял имал пряка видимост към входната врата на
жилището и чувайки гласа на подсъдимата Т., веднага скочил от мястото си и
отишъл на вратата на жилището, където се намирали свидетелката Б. и
подсъдимата Т.. Свидетелят Й. изтласкал подсъдимата Т. от жилището, извел
я извън него, а после я извел и извън жилищната сграда, на улицата. На
улицата пред жилищната сграда между подсъдимата Т., която била
афектирана и истерична, и свидетеля Й. започнала караница, която
продължила около 2-3 минути, след което подсъдимата Т. се качила в
собствения си лек автомобил и си отишла.
Свидетелят Й.Р., който по същото време се намирал в жилището си на
ет. 1, чул караница, на висок тон, на улицата пред жилищната сграда, между
мъж, който бил с телосложение на свидетеля Й., и жена, както и чул, че
караницата между тях била съпътствана с обидни думи. Свидетелят Р.
наблюдавал караницата от балкона на жилището си.
Докато свидетелят Й. се намирал на улицата пред жилищната сграда, в
която живеела свидетелката К.Б., последната разяснила на свидетелите И.А. и
Д.К. обстоятелството, че подсъдимата Т. е бившата съпруга на свидетеля О.
Й.. След като подсъдимата Т. си тръгнала, свидетелят Й. се качил в жилището
на свидетелката Б.. Свидетелите И.А. и Д.К. си тръгнали около 15-20 минути
след процесния инцидент. Между свидетелката К.Б. и свидетелят О. Й.
възникнал скандал, вследствие на което свидетелката Б. не заспала, пила
успокоителни и повръщала.
Горепосоченият случай от 29.08.2018 г. /инкриминираната дата/ бил
един от серията конфликти между подсъдимата Т. и свидетелката Б.
настъпили след месец юни 2018 г. и продължили и към 12.01.2019 г. под
формата на лични срещи между двете, както и изпратени текстови съобщения
от подсъдимата Т. на свидетелката Б. чрез различни технически средства,
5

които били съпътствани и съдържали обиди, заплахи и различни по вид
квалификации. Продължилите след инкриминираната по настоящото дело
дата – 29.08.2018 г. конфликти, между подсъдимата Т. и свидетелката Б., били
отново по повод на свидетеля Й., а именно с оглед отношенията на двете със
свидетеля Й., причината за настъпилата раздяла между подсъдимата Т. и този
свидетел, както и по повод съвместното вече съжителство между
свидетелката Б. и свидетеля Й., което било повод за подсъдимата Т. да търси
обяснение и отговорност от свидетелката Б.. Подсъдимата Т. посетила
адвокатска кантора на свидетеля О. Й. с цел да реши с него въпроси, свързани
с отглеждането и издръжката на двете им деца, но и в нея не успяла да
установи контакт със свидетеля Й. и да реши тези въпроси.
На 03.09.2018 г., свидетелката К.Б. посетила психолог А.Д. в УМБАЛ
„Света Анна‘ София ЕАД, където и бил извършен преглед и издадено
медицинско направление изх. № 1530/03.09.2018 г. В същото била вписана
преживяна на 29.08.2018 г., около 22,00 часа психотравма от свидетелката
К.Б.. В медицинското направление било вписано, че психотравмата е
предизвикана то това, че в дома й било нахълтало познато лице, което я
заплашило пред други хора с думите: „Ти няма да си жива, ти няма да си все
така хубава. Запомни много добре.“, както че и от тогава тя станала
напрегната, тревожна, страхувала се да излиза сама навън, чувствала се
неудобно пред близките си, оплаквала се от нарушен сън, трудно заспиване, с
чести пробуждания и кошмарни сънища, намалял апетит, затруднена
концентрация, която й пречела на служебните задължения, станала
емоционално неустойчива, плачлива. Посочено е в издаденото на
свидетелката Б. медицинско направление, че се касае при нея за тревожно
стресово разстройство след преживяна психотравма, поради което психолога
й е препоръчал прием на атаракс ½ таблетка сутрин и 1 таблетка вечер;
психотерапевтични разговори веднъж седмично и избягване на контакт с
въпросното лице.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
и приета в хода на съдебното следствие от първия съд комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Т.К.
/психиатър/ и Г.Г. /психолог/, която е приета от съда като обективна, пълна и
безпристрастно дадена се установява, че при свидетелката К.Б. не са
установени качествени нарушения в психичното й функциониране.
Експертите са заключили, че въз основа на наличните данни следва да се
приеме, че възприетата закана за убийство от свидетелката Б. е възбудила у
нея преживяване на интензивен и реален /основателен/ страх за живота.
Вещите лица считат, че при свидетелката Б. е налице психична годност за
даване на свидетелски показания, а психическото й състояние към момента на
изследването не се явява пречка за нейното участие във всички фази на
наказателното производство и тя може да дава достоверни отговори /ако
желае/ на въпросите.
В хода на съдебното следствие пред първия съд, вещите лица поддържат
6

своето заключение. Посочват, че са провели изследване за установяване на
базовите психични годности при свидетелката Б., както и дали това
преживяване при нея е свързано в случая, но по задълбочено и например
личностово изследване не са й провели. Според вещите лица, разказаното от
свидетелката Б. вероятно е травмиращо събитие за нея, защото когато е
разказвала за тези събития е била развълнувана и тревожността й се е
повишавала.
От заключението на допуснатата в хода на съдебното следствие от
първия съд комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
изготвена от вещите лица д-р М.К. /психиатър/ и Д.З.-С. /психолог/, която е
приета от съда като обективна, пълна и безпристрастно дадена се установява,
че подсъдимата А.Т. при проведеното изследване отрича участие в
инцидента, така както е описан по делото, като твърди, че не е имала
конфликт и не е отправяла закани към жената, в чието жилище е бил
партньорът й, а само че е имало разговор между тях двамата навън, пред
входа на блока. Вещите лица са заключили, че експертния анализ на
достъпната информация и субективните преживявания на подсъдимата А.Т.
дават основание да се приеме, че ако действително е отправила твърдените
закани към жената, с която партньорът й е имал връзка, то тя се е намирала в
състояние на стрес и фрустрация (препятстване, крах на надеждата) от
разпадащата се семейна общност, лишаването от подкрепа за отглеждане на
двете им малки деца, както е имала и страдание от липсата на баща в живота
им. Тези обстоятелства представляват мощен емоционален фактор, който би
могъл да улесни значително поведението на подсъдимата Т. и да отслаби
волевия контрол над нейните действия и постъпки.
В хода на съдебното следствие пред първият съд, вещите лица
поддържат своето заключение. Посочват, че не са установили при
подсъдимата Т. да има психично заболяване, което да представлява психоза
или тежко депресивно разстройство, поради което смятат, че е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си към процесния период, но негативните, емоционални преживявания при
нея са улеснили значително поведението й и са довели до намаляване на
волевите й задръжки. Експертите посочват, че подсъдимата Т. има спомен за
събитията, защото възпроизвежда в един достатъчен обем събитията.
Така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема за
установена по несъмнен и категоричен начин въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, а именно: гласните доказателствени
средства – обясненията на подсъдимата А.Т., показанията на частния
обвинител К.Б., О. Й., Д.К., И.А., В.П., Й.Р. и Т.Г.-Р., както и показанията на
същата прочетени и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК,
в частта относно датата на инкриминираното деяние; писмени доказателства
от досъдебното производство – медицинско направление изх. №
1530/03.09.2018 г. на психолог А.Д. при УМБАЛ „Света Анна“ София; - л.6-7;
писмена кореспонденция по електронен път, а именно: СМС и имейли – л. 8-
7

10 и л. 21-**; справка за съдимост на подсъдимата А.Т. – л. 74; способи на
доказване – изготвените по делото комплексни съдебно-психиатрични и
психологични експертизи на частния обвинител К.Б. – л. 53-59 от
досъдебното производство и на подсъдимата А.Т., изготвена в хода на
съдебното следствие пред първия съд, както и всички останали приложени и
приети по делото писмени доказателства.
Въззивният съд констатира, че приетите от първата инстанция
фактически положения, касателно правно значимите за предмета на доказване
факти по делото са правилно установени, а при съвкупната оценка на
събраните по делото доказателства не са допуснати логически и
фактологически грешки от страна на първия съд. Контролираният съд, макар
и на кратко е анализирал доказателствените източници, при което е обосновал
свои съображения, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е
кредитирал други. Без да бъдат преповтаряни изводите на първия съд, но с
оглед доводите и възраженията на защитата, изложени във въззивната жалба
и в допълнението към нея, както и с оглед доводите и твърденията направени
в съдебното заседание пред въззивния съд от страните по делото, а също и
съобразно законово вмененото му задължение за служебна проверка на
правилността на присъдата в цялост, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да посочи следното:
Въззивният съд констатира, че събраните по делото гласни
доказателствени източници са логични, непротиворечащи си, взаимно
допълващи се и последователно пресъздаващи възприетата от настоящия съд
фактическа обстановка по делото, относно фактите и обстоятелствата
подлежащи на доказване, които са свързани с предмета на делото. Обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност се установяват чрез тях по несъмнен и
категоричен начин следните обстоятелства, които не са спорни по делото, а
именно: че подсъдимата А.Т. и свидетелят О. Й. са живеели заедно 18 години
във фактическо съжителство или до края на месец юни 2018 г., както и че от
съвместното си съжителство имат две деца, които към този период са момиче
на 5 години и момче на 2 години; че от месец май-юни 2018 г. свидетелката
К.Б. и свидетеля О. Й. започнали да поддържа връзка, както и че двамата са се
намирали в близки отношения, а впоследствие и към датата на
инкриминираното деяние – 29.08.2018 г. са живеели заедно, в жилището на
свидетелката Б., което се намирало на адреса в гр. София, ул. „****; че
близките отношения между свидетелката К.Б. и свидетеля О. Й. са били
достояние, както на подсъдимата Т., така и на свидетелите Д.К., И.А. и Й.Р.,
които живеят на адреса на свидетелката К.Б. в гр. София, ул. ****, а също и
на малолетните деца на подсъдимата Т.; че на инкриминираната дата -
29.08.2018 г., подсъдимата А.Т. се е намирала на адреса в гр. София, ул.
„****, достъп до който й е предоставен от свидетелката Т.Г.-Р., която е
отворила входната врата на жилищната сграда, за да може подсъдимата Т. да
влезе във входа; че на инкриминираната дата - 29.08.2018 г., около 22,30 часа
между подсъдимата А.Т. и свидетелката К.Б. е възникнал скандал на входната
8

врата на апартамент 6, в който последната живеела; че в посочения
апартамент се намирали освен свидетелите К.Б. и О. Й., и свидетелите Д.К. и
И.А., които били отишли на гости с цел да получат правна консултация от
свидетелката Б., която била адвокат по професия; че свидетелят О. Й., веднага
след възникване на скандала между свидетелката К.Б. и подсъдимата А.Т.,
който бил не повече от минута, извел последната от процесното жилище на
улицата, където между тях продължил скандала, който бил съпроводен с
обиди за кратък период от време; че възникналия скандал на улицата бил
наблюдаван от свидетеля Й.Р. от балкона на жилището му ,находящо се на ет.
1 на процесния адрес.
Чрез събраните гласни доказателствени източници се установи по
делото, а и няма спор по това, че подсъдимата Т. на инкриминираните по
делото дата и час се е намирала на адреса на свидетелката Б. и е позвънила на
входната врата на жилището й, при което вратата му е била отворена от тази
свидетелка. Няма спор в случая, че възникналия, при отварянето на вратата от
свидетелката Б., скандал между нея и подсъдимата Т. е бил с
продължителност не повече от минута, като в тази насока са, както
показанията на свидетеля Й., така и показанията на свидетелите А. и К., а и на
самата свидетелка Б.. Въззивният съд се довери на показанията на посочените
свидетели при изясняване на това обстоятелство и поради това, че същите в
своите показания еднопосочно и непротиворечащо посочват, че подсъдимата
Т. не е успяла да нахлуе в процесното жилище собственост на свидетелката
Б., т.к. свидетелката Б. е подпряла с крак входната врата на жилището, за да
не влезе тя вътре, а свидетелят Й. е станал веднага от мястото си, от което е
имал видимост към входната врата на жилището и е избутал подсъдимата
навън от него, а след това между двамата е възникнала караница на улицата
пред жилищната сграда. Не могат да бъдат упрекнати в заинтересованост
свидетелите Й., А. и К. и при установяване чрез техните показания на
емоционалното към инкриминирания момент състояние, в което се е
намирала подсъдимата Т., защото и тримата са категорични, че тя е била
видимо ядосана, афектирана и истерична и в това си състояние според
свидетеля А. е отправила към свидетелката Б. думите : „Ще те убия. Ще те
пребия.“. В подкрепа на показанията на свидетеля А. са и показанията на
свидетелката К., която макар и да не сочи конкретно изречени от страна на
подсъдимата Т. към свидетелката Б. думи или изрази, то същата заявява в
своя разпит, че и от двете страни е имало недоволство и отправени обиди и
грубости, които не може да цитира при отваряне на вратата от свидетелката
Б.. Данните в показанията на свидетелите А. и К., че са били отправени
обидни думи от подсъдимата към свидетелката Б., се подкрепят от
показанията на свидетеля Й., който в своите показания посочва единствено
изразите изречени от страна на подсъдимата към свидетелката Б. - „****
мръсна, ще те убия, ще се постарая ти и кучето ти да бъдете заровени под
земята“. Съдът намери показанията на свидетеля Й. за логични и
последователни, както и за относими към процесните събития и затова,
9

защото чрез тях по един убедителен начин се илюстрират съществуващите
към този момент отношения между подсъдимата Т. и свидетелката Б., които
са настъпили вследствие на обстоятелството, че свидетеля Й. е започнал да
съжителства със свидетелката Б.. От показанията на разпитаните свидетели, а
и от обясненията на подсъдимата Т. се налага извода, че до момента, в който
тя не е установила съществуващата връзка между свидетелката Б. и свидетеля
Й., между двете не е имало познанство. Знание за свидетелката Б. се
установява, че е възникнало у подсъдимата Т. едва след месец май 2018 г.,
което в своя резултат е довело и до множество осъществени между двете
комуникации посредством мобилни текстови съобщения, социални мрежи и
електронни съобщения, видно от приобщените по делото и приложени в
материалите по досъдебното производство писмени доказателства. От същите
категорично и несъмнено може да се изведе извод, че подсъдимата Т. е била
афектирана от възникналата близост между свидетелката Б. и свидетеля Й., с
който е съжителствала до този момент, от около 17 години, в резултат на
което двамата имат две деца. Обстоятелството, че между двете жени –
подсъдимата Т. и свидетелката Б. са възникнали и други подобни скандали на
различни места, но винаги предизвикани от подсъдимата Т. по причини и по
повод близките отношения, които са имали помежду си свидетелката Б. и
свидетеля Й.. В подкрепа на казаното звучат и показанията на свидетелите Б.,
Й., К. и Алексиев, които в своите показания посочват, че между свидетелката
Б. и подсъдимата Т. е имало и други скандали, и за същите са узнавали
вследствие на разказаното им за тях от свидетелката Б.. Тук е мястото да
бъдат обсъдени и дадените от подсъдимата Т. обяснения за процесните
събития. При извършения анализ на обясненията на подсъдимата Т., съдът
съобрази обстоятелството, че същите имат двуяка правна природа, т.к. от една
страна представляват средство за изграждане на защитна версия относно
инкриминираните събития, а от друга страна представляват и гласен
доказателствен източник, защото подсъдимата като участник в
инкриминираното деяние е възприела лично и непосредствено факти и
обстоятелства от значение за правилното решаване по делото. При това
положение и анализирайки обясненията на подсъдимата Т., както
самостоятелно, така и съпоставени с останалия събран по делото
доказателствен материал, въззивният съд стигна до извод, че същите са
логични, обективни и незаинтересовани, а също така не са лишени и от
житейска логика. Съдът намери за достоверно дадени обясненията от
подсъдимата Т. затова, защото същата не отрича обстоятелството, че е
посетила адреса на свидетелката Б. на инкриминираната дата и час, както и че
между двете е възникнал скандал, който скандал е продължил на улицата, но
вече между нея и свидетеля Й.. В конкретния случай обясненията на
подсъдимата Т. са в логична обвързаност с писмените доказателства по
делото, отразяващи съществуващото към инкриминираната дата нейно
негативно и отрицателно отношение към свидетелката Б., което се е дължало
на възникналите през месец май-юни 2018 година близки отношения между
10

свидетеля Й. и свидетелката Б., за които е узнала. Обясним в случая е
интензитета на емоционалната негативна насоченост на действията на
подсъдимата Т. по отношение на свидетелката Б. на инкриминираните дата и
час, който емоционален заряд впоследствие е бил насочен и към свидетеля Й.,
намерил отзвук в настъпилия между двамата скандал на улицата, на който
свидетел е станал свидетеля Р.. Изхождайки от съвкупната информация
материализирана в писмените доказателства, представляващи изпратени до
свидетелката Б. съобщения от подсъдимата е видно, че подсъдимата Т. се е
опитвала да запази своето семейство и да прекрати връзката между
свидетелката Б. и свидетеля Й., която се е отразявала емоционално
отрицателно не само на нея, но и на малолетните й деца, които са узнали за
тази връзка. В конкретния случай не може да бъде игнорирано даденото от
подсъдимата обяснение за причината поради която е посетила жилището на
свидетелката Б., а именно, че същото е посетено с цел да открие бащата на
двете си деца – свидетеля О. Й., когото въпреки многократните й опити до
инкриминираната дата да открие, не е успяла да намери, както по телефона,
така и в адвокатската му кантора. Съдът намери за обективно и логично
дадени обясненията от подсъдимата Т. затова, че на датата на
инкриминираното деяние е желаела да осъществи контакт със свидетеля Й., с
който не е успяла да осъществи контакт до този момент и от който след като
го е открила на адреса на свидетелката Б., е желаела да получи обяснение за
присъствието му на този адрес, т.к. трябвало да пътуват с децата в Гърция.
Именно в така емоционално напрегнатата за подсъдимата Т. ситуация, в която
тя срещнала срещу себе си свидетелката Б. на вратата, а и също провокирана
от поведението на свидетеля Й., който й се изсмял при нейния въпрос, какво
прави в жилището, подсъдимата е отправила обидни думи към свидетелката
Б., които били възприети от свидетеля А. в състояние стрес и фрустрация.
При така изложените съображения въззивния съд намери обясненията на
подсъдимата Т. за достоверно дадени и затова, защото скандалът между
подсъдимата и свидетелката Б. е приключил в рамките на около минута и се е
пренесъл на улицата, където е продължил няколко минути и е бил между
подсъдимата Т. и свидетеля Й., след което подсъдимата си е тръгнала с
нейния личен автомобил, които данни за продължителността на развоя на
процесните събития и конкретните действия осъществени от подсъдимата и
свидетеля Й. определено водят до извода, че подсъдимата на
инкриминираната дата и час е търсила контакт със свидетеля Й., а не със
свидетелката Б..
Настоящият съдебен състав намира за безспорно установено от
събраните по делото доказателства обстоятелството, че инкриминирания
случай е един от поредицата такива настъпили между свидетелката Б. и
подсъдимата Т., при който последната е потърсила обяснение от свидетелката
Б. за отношенията й със свидетеля Й., който е баща на двете й деца и с който
са съжителствали в продължение на 18 години. В тази насока са, както
показанията на разпитаните по делото свидетели Б. и Й., така и обясненията
11

на подсъдимата Т., като всеки един от тях разказва за различни възникнали
между двете жени – свидетелката Б. и подсъдимата Т. скандални и
конфликтни ситуации, а от друга страна отношенията между двете се
илюстрират и чрез съдържанието материализирано в приетите по делото като
писмени доказателства текстови съобщения разменени в социалните мрежи.
От съдържанието на същите е видно, че от страна на подсъдимата Т. са
отправени единствено различни обиди и обидни квалификации към
свидетелката Б., но в същите не са отправяни закани за убийство към
свидетелката Б., чрез заплашителни реплики, които биха могли да възбудят у
нея основателен страх за осъществяването им. Това на свой ред е така, защото
инкриминираното деяние, за което се търси наказателна отговорност на
подсъдимата Т. е извършено на 29.08.2018 г. според обвинението на
прокурора, а наказателното производство е било образувано на 01.02.2019 г. с
постановление на СРП във връзка с депозирана от свидетелката Б. жалба на
21.11.2018 г. или жалбата е депозирана едва след около 3 /три/ месеца след
инкриминираните по делото събития. Тези данни в конкретиката на
настоящия случай и съобразно събраните по делото доказателства за
наличните конфликтни взаимоотношения между свидетелката Б., свидетеля
Й. и подсъдимата Т. налагат закономерния извод, че отправените към
свидетелката Б. заплашителни реплики, квалифицирани като закана за
убийство не са възбудили у свидетелката Б. основателен страх за тяхното
осъществяване в един относително продължителен период от време, а именно
от около 3 /три/ месеца, поради което и в случая не може да се приеме, че
преживяното от свидетелката Б. на инкриминираната дата – 29.08.2018 г.,
което по своето естество представлява поредния скандал между нея и
подсъдимата Т., заради свидетеля Й., е възбудило у нея интензивен и реален,
основателен страх за нейния живот. Съдът, за установяване на това
обстоятелство, не се довери на заключението на вещите лица изготвили
съдебно психиатричната и психологична експертиза на свидетелката Б.
затова, защото експертното заключение не може да замести дължимия се от
съда анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства и
писмени доказателства, чрез който да се изясни въпроса, дали отправените
закани са обективно годни да възбудят у свидетелката Б. основателен страх за
тяхното осъществяване и то непосредствено в процесната обстановка, при
което следва да се отчетат отново и само по време на инкриминираните
събития и начинът, по който е отправена заканата, както и психичното
състояние на подсъдимата Т.. Съдът не се довери на заключението по
изготвената на свидетелката Б. експертиза и затова, защото експертните
изводи са изведени от вещите лица на база на споделени от свидетелката Б. в
хода на извършен й психиатричен преглед, предполагаеми и хипотетични
възможни събития, които същата счита, че биха могли да бъдат предизвикани
от подсъдимата Т., но не и на база на обективно настъпили събития. В тази
връзка съдът намира, че издаденото съдебно медицинско удостоверение не
отговаря на нуждите за преживян от свидетелката основателен страх, от
12

осъществяване на отправените от подсъдимата Т. към свидетелката Б. заплахи
на 29.08.20218 г., защото в същото освен да е описан процесния случай от
издалия го психиатър, то същия е констатирал, че развилите се на 29.08.20218
г. събития са й причинили тревожно стресово разстройство след преживяна
психотравма, с оглед на което е необходимо да избягва контакт с
подсъдимата. Отново изхождайки от данните отразени в експертното
заключение изготвено по отношение на свидетелката Б., в частта на
установеното при нея при извършения й от експертите психиатричен преглед
е видно, че свидетелката Б. пред вещите лица е споделила, че е търсила целен
ефект с депозиране на жалбата си срещу подсъдимата Т., а именно, че след
като подсъдимата бъде извикана в полицията ще спре да търси контакт с нея,
а за засилване на този ефект е споделила и че нейния приятел е пуснал на
подсъдимата прокурорско производство. Всички тези данни съдът намира за
относими при изясняване на поставения по-горе въпрос като счита, че
експертизата макар и да не е относима към предмета на доказване по делото,
то същата дава достатъчно информация за целта на депозираната жалба
срещу подсъдимата Т., но не и за това, че действията на подсъдимата на
инкриминираната дата са причинили твърдения основателен страх от
осъществяване на отправените инкриминирани реплики за закана за убийство
към свидетелката Б.. При това положение за съда се налага несъмнения и
категоричен извод, че инкриминираните по делото реплики отправени от
подсъдимата Т. към свидетелката Б. не са възбудили у последната твърдения
от нея основателен страх за тяхното осъществяване. В подкрепа на този извод
е и заключението на допуснатата от първия съд съдебно психиатрична и
психологична експертиза на подсъдимата Т., защото тази експертиза дава
отговор на друг правно значим за нуждите на настоящото дело въпрос, който
е свързан с изясняване на състоянието на подсъдимата Т. на инкриминираната
дата – 29.08.20218 г., във волево и интелектуално отношение. Съдът се
довери на експертното заключение изготвено по отношение на подсъдимата
Т. и го кредитира за нуждите на доказване по делото затова, защото същото
кореспондира с направения от съда доказателствен анализ, при който се
достигна до обоснования извод, че на инкриминираните място, дата и час, в
създалата се обстановка и при възникналите обстоятелства, а именно при
отваряне на входната врата на жилището от страна на свидетелката Б.,
подсъдимата Т. се е намирала в състояние на стрес, който емоционален
фактор е улеснил значително нейното поведение и е отслабило волевия
контрол над нейните действия и постъпки, с оглед на което тя, виждайки
свидетеля Й. в дома на свидетелката Б. е отправила към последната
репликата: „Ще те убия **** мръсна“. Ето защо неоснователни са доводите
на повереника на частния обвинител Б., че след процесния инцидент,
последната е била принудена да се страхува от подсъдимата Т., защото от
събраните по делото доказателства по еднопосочен и безпротиворечив начин
се установява, че този инкриминирания скандал не е бил първият и изолиран
случай на ескалиране на отношенията между двете жени, но на същия
13

единствено както се установява от материалите по делото са присъствали
свидетели, на които свидетелката Б. е разчитала, съгласно и дадените в тази
насока показания от свидетеля Р..
В случай като този, при наличие на предходни отношения между
пострадалата Б. и подсъдимата Т. и предвид предходно и последващи техни
срещи и възникнали при тези срещи конфликти по един и същ повод, а
именно търсене на отговорност на свидетелката Б. от страна на подсъдимата,
за близките й отношения със свидетеля Й. и това, че свидетелката Б. според
подсъдимата Т. руши нейното семейство и оставя децата без баща, от което те
страдат, следва и е необходимо особено внимателно и прецизно да се
изследва достоверността на показанията на свидетелката Б., която в
настоящото производство се легитимира като лице пострадало от
престъплението, за което на подсъдимата е повдигнато обвинение. При
преценка на показанията на пострадалата Б., съдът също така се ръководи от
правилото, че показанията й са едновременно източник на доказателства,
средство за защита на накърнени от престъплението права, както и
възможност посредством наказателното производство да се разрешават други
съществуващи конфликти. Ерго, в случаи, сходни с настоящия мотивацията
на пострадалата, излагаща уличаващи показания спрямо подсъдимата, може
да бъде най-различна – от желание да се разкрие обективната истина до
желание да се навреди на подсъдимата по една или друга причина или както е
в случая да бъде наказателно санкционирана. С оглед на горното и предвид
пестеливия анализ на първия съд в тази насока на първо място е необходимо
да се посочи, че в основата на повдигнатото на подсъдимата Т. обвинение
стоят данните в показанията на свидетелката Б.. Въззивният съдебен състав
констатира, че в показанията на частния обвинител Б. се наблюдава сериозен
емоционален заряд, преплитане на различни истории за възникнали
конфликтни ситуации между нея и подсъдимата, чието съдържание
непоколебимо очертава дългосрочно нагнетените отношения между нея и
подсъдимата по повод съжителството, което има със свидетеля Й.. Разказът на
пострадалото лице представя предисторията на инкриминирания инцидент,
разбира се през призмата на защитавания интерес, като обхваща твърдения за
многобройни конфликти след края на месец май 2018 г. или от както се
намира във връзка със свидетеля Й. и съвместно съжителства с него от месец
юни 2018 г., системни обиди лично на различни места в гр. София, отправени
обиди чрез текстови телефонни съобщения, социалната мрежа фейсбук и
телефонни обаждания от различни мобилни телефонни номера. Всички
инциденти според частния обвинител протичали основно с отправяне на
обидни думи и закани от страна на подсъдимата Т., за което по делото са
приложени писмени доказателства материализиращи изпратените до
свидетелката Б. от подсъдимата съобщения, съдържанието на които не е
предмет на доказване по делото, но за които свидетелката Б. не е подавала
жалби до компетентните институции за това, въпреки професията, която
упражнява на адвокат. По делото няма данни за това, че по време на
14

възникналите многократни конфликтни ситуации разказаните от свидетелката
Б., предходни на инкриминираното деяние и такива възникнали между двете
жени след датата на инкриминираното деяние, които според нея са били
съпроводени с отправяни обиди, да са включвали освен вербална, но още и
физическа агресия от страна на подсъдимата Т.. В конкретиката на настоящия
случай, въззивният съд въз основа на данните в показанията на свидетелката
Б. и данните в обясненията на подсъдимата Т. стигна до извода, че тези
конфликтни ситуации действително са били предизвикани от подсъдимата Т.,
но за да възникнат са били провокирани от пострадалата К.Б. според
подсъдимата Т. и която подсъдимата е намирала за основната причина за
раздялата й със свидетеля Й., с който са били във фактическо съжителство
около 17-18 години и от него имат две деца. Въззивният съдебен състав
кредитира с доверие, както показанията на частния обвинител, така и
обясненията на подсъдимата в коментираната част, въз основа на които
изгради извода си и за инкриминираните събития, намиращи се в причинна
връзка, както с предхождащите инкриминираното деяние конфликти, така и
тези настъпили между двете жени след него. В действителност, както
подсъдимия, така и частния обвинител излагат като първопричина за
множеството възникнали помежду им скандали поведението на другия, но не
се отрича, че тези конфликти са били във връзка със свидетеля Й.. За наличие
на такива конфликти между двете жени свидетелстват и показанията на
разпитаните по делото свидетели, макар същите да не са били преки очевидци
на тях, поради обстоятелството, че за тях им е било разказано от свидетелката
Б.. Единствено свидетелят Й. е бил участник при някои от тези конфликти, но
това е обяснимо и разбираемо участие, доколкото същия безспорно и
категорично се установи по делото отново чрез показанията на всички
разпитани по делото свидетели, че той е бил причината за тях. Следва да се
отбележи, а и това вече бе посочено по-горе в мотивите на съда, че за
преценката дали е налице съставомерно деяние по чл. 1**, ал. 3 НК, са
релевантни не само естеството на инкриминираните изрази и начинът, по
който са изречени, но и данните за предхождащите отношения между
участниците в конфликта, както и основата, на която са били формирани тези
отношения. От значение е целта, която е била преследвана от участниците в
конфликта и представата, която е била изградена в съзнанието им за
личността на всеки един от тях. По тези съображения съдът изследва и тази
група обстоятелства.
За въззивния съдебен състав не възниква съмнение в достоверността
на обясненията на подсъдимата Т. за повода на посещението й на
инкриминираната дата в жилището на свидетелката Б., както и в
достоверността в показанията на пострадалата Б., в частта, в която същата
сочи, че подсъдимата е позвънила на врата на жилището й и тя е отворила
вратата, при което след като е видяла подсъдимата Т. е успяла да я подпре с
крак и така е възпрепятствала влизането в жилището на подсъдимата.
Въззивният съдебен състав, след прецизен анализ на показанията на
15

пострадалата Б., на свидетеля Й. и на обясненията на подсъдимата, и като ги
съпостави с тези на свидетелите А. и К., счете за достоверно твърдението на
подсъдимата, че повод за посещението й е бил да установи връзка със
свидетеля Й., с който до този момент не е успявала, както и относно казаните
от подсъдимата Т. изрази. За въззивната инстанция не възниква съмнение, че
на инкриминираните в обвинителния акт дата и място, подсъдимата Т. се е
обърнала към частния обвинител Б. с думите „Ще те убия, **** мръсна“, но
също така намира, че целта на изречените думи е била не да застраши
свидетелката Б., заплашвайки я с убийство, а да изрази своето недоволство от
обстоятелството, че свидетеля Й. се намира в жилището и тя не може да
осъществи желания контакт с него, поради възпрепятстването й от страна на
свидетелката Б., заради която е настъпила раздялата й с този свидетел. Нещо
повече, свидетелите А., К., Й. и Р. излагат в своите показания спомени и за
емоционалното състояние на подсъдимата, както вече бе посочено по-горе,
които ясно и недвусмислено заявяват, че същата е била много афектирана,
видимо ядосана и истерична, в което си състояние е отправила обиди към
свидетелката Б., между които и инкриминираната реплика : „Ще те убия, ****
мръсна“. Данните в показанията на свидетелите кореспондират и със
заключението на изготвената съдебно психиатрична експертиза на
подсъдимата Т., в заключението на която вещите лица дават отговор за
състоянието в която се е намирала подсъдимата Т. на инкриминираната дата и
час, посочвайки, че субективните преживявания на подсъдимата Т. към този
момент дават основание да се приеме, че същата, ако действително е
отправила твърдените закани към свидетелката Б., с която свидетеля Й. е
имал връзка, то тя се е намирала в състояние на стрес и фрустрация
(препятстване, крах на надеждата) от разпадащата се семейна общност,
лишаването от подкрепа за отглеждане на двете им малки деца и тяхното
страдание от липсата на баща в живота им, които обстоятелства според
експертите представляват мощен емоционален фактор, който би могъл да
улесни значително поведението й и да отслаби волевия контрол над нейните
действия и постъпки. Процесната ситуация на инкиминираните място, дата и
час е именно такава и същата е възприета от свидетелите А. и К., които се
явяват в случая незаинтересовани от съществуващите към момента
отношения между подсъдимата Т., свидетеля Й. и свидетелката Б., а именно,
че подсъдимата се е опитала да нахлуе в жилището на свидетелката Б., между
двете жени са били разменени обидни думи за не повече от минута, между
които и инкриминираната реплика по делото, след което подсъдимата е била
изведена пред жилищната сграда на улицата от свидетеля Й. и там между
двамата е имало караница на висок глас, отново с размяна на обидни думи,
която е продължила 2-3 минути, а впоследствие подсъдимата си тръгнала с
личния автомобил. При така направеният от въззивния съд доказателствен
анализ на събраните по делото доказателства и при изведените възоснова на
него фактически изводи, въззивният съд намери показанията на свидетелката
Б. за неубедителни по отношение на желанието й да даде смисъл на
16

инкриминирания случай в желаната от нея насока, с цел не само да бъде
ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата, но и да постигне
целения за това резултат изразяващ се в понасяне на наказателната репресия
от подсъдимата за извършено от нея деяние, за да може да възпрепятства по
този начин опитите на подсъдимата да продължи да й търси отговорност за
връзката и съвместното съжителство, което има със свидетеля Й.. В този
смисъл въззивният съд намира заявеното от частния обвинител Б. в нейните
показания, че е изпитала основателен страх от отправената към нея закана за
убийство от подсъдимата, като преувеличена и неправдоподобна. В подкрепа
на изложеното от въззивния съд намират и показанията на свидетелката П.,
която в своите показания посочва, че подсъдимата Т. единствено е полагала
грижи за двете деца, чийто баща е свидетеля Й., т.к. тя се грижи за тяхната
издръжка – храна, облекло, училищни разходи, а когато е на работа предвид
упражняваната от нея професия – фармацевт, за децата й се грижи
детегледачка срещу заплащане. Описва подсъдимата като грижовна майка,
добра приятелка, спокоен и кротък човек, който не е виждала да участва в
конфликти. Тези данни за подсъдимата Т. за пореден път налагат извода,
който е приет от въззивния съд, предвид изложените по-горе съображения, а и
от експертите в изготвената от тях съдебно психиатрична и психологична
експертиза на подсъдимата Т., а именно, че действията на подсъдимата на
инкриминираната дата са били продиктувани от мощен емоционален заряд,
който е предизвикан от невъзможността й да осъществи контакт с бащата на
децата си и мъжа, с който е съжителствала около 17-18 години, поради
причината, че същия е започнал съвместно съжителство от около 3 месеца
преди това със свидетелката Б., която свидетелка намира за причина на
проваленото й съжителство със свидетеля Й. и с която поради тази причина е
принудена да контактува. Ето защо и настоящата съдебна инстанция на свой
ред не намира основания да поставя под съмнение достоверността и
обективността на показанията на свидетелката П., т.к. определено е видно, че
това е лице извън обсъжданите конфликтни отношения и за него липсва
интерес от изхода на делото за една от страните по него - утежняване
положението на подсъдимата или интерес да подкрепи обвинителните
твърдения на пострадалата Б., а единствено дава светлина за грижите, които
подсъдимата е полагала сама за двете си деца, без техния баща – свидетеля Й.,
което обстоятелство е било причината за търсената с него среща на
инкриминираната дата – 29.08.2018 г., а именно да реши въпроси свързани с
децата им, предвид динамиката на развилите се събития на тази дата и
емоционалното състояние, в което се е намирала подсъдимата, и не на
последно място на базата на натрупал се във времето, от около 3 месеца, у нея
гняв към свидетелката Б. от случващото й се, са се развили процесните
събития, в хода на които и вследствие на емоционалната й реакция е изрекла
инкриминираната към свидетелката Б. реплика : „Ще те убия, **** мръсна.“

Отношение към предмета на доказване по делото имат и приобщените
17

от районния съд към доказателствената съвкупност писмени доказателства,
които имат съществено значение за правилното изясняване на фактическата
обстановка по делото. Въззивният съд не намери основание да изключи от
доказателствената съвкупност събраните в хода на досъдебното производство
и приобщени писмени доказателства по реда на чл. 283 НПК, т.к. при
извършената им служебна проверка не установи при тяхното събиране да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават
изключването им от доказателствения материал по делото. Съдържанието на
приобщените по делото писмени доказателства, представляващи изпратени от
подсъдимата Т. на свидетелката Б. съобщения за пореден път или така, както
посочва и в своите показания свидетелката К. се установява, че не съдържат
отправени закани спрямо живота или здравето на свидетелката Б., а
единствено съдържат обидни думи, като част от репликата, която е
инкриминирана по делото, а именно съдържащата се в същата дума „кучка“.
Също, както и контролираната инстанция, въззивният съд при
извеждане на своите фактически изводи се позова и на заключенията на
изготвената по отношение на подсъдимата Т. и по отношение на свидетелката
Б. комплексни съдебно-психиатрична и психологична експертизи като
обективно и безпристрастно дадени от вещите лица, т.к. същите с оглед
поставените им въпроси са отговорили на поставените им задачи в кръга на
своите знания, опит и квалификация. Независимо от това, съдът не кредитира
заключението на комплексни съдебно-психиатрична и психологична
експертизи изготвена по отношение на свидетелката Б., затова защото същата
макар и обективно дадена, то с оглед своите експертни изводи не
кореспондира с обсъдения от съда заедно и поотделно доказателствен
материал, както и с крайните изводи на съда, че отправената закана за
убийство към свидетелката Б., чрез отправена заплаха от подсъдимата Т. с
репликата „Ще те убия, **** мръсна“ са възбудили реален, основателен страх
от осъществяването й у свидетелката Б.. По делото се установи липса на
обективно наличие на възможността за възникване на основателен страх у
пострадалата, който извод кореспондира и с показанията на свидетелите К. и
Алексиев, които посочват, че след инкриминираното деяние и след като
подсъдимата Т. е напуснала жилището на свидетелката Б., последната е
разказала на двамата свидетели, че подсъдимата е бившата съпруга на
свидетеля Й., както и показала на свидетелката К. изпратените й от
подсъдимата текстови съобщения, в които К. не видяла някаква директна
заплаха. От друга страна, както вече бе посочено и по-горе за
съставомерността на деянието не е необходимо пострадалата Б. да се е
уплашила, поради което настоящият състав намира и за неотносима към
предмета на доказване по делото изготвената комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза по отношение на свидетелката Б. за
да се установи по експертен път, „дали заканата е възбудила у нея
основателен страх за осъществяването й“, каквито обстоятелства в случая не
се установиха по отношение на свидетелката Б..
18

Въззивният съд намери за относимо към предмета на делото
заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична
експертиза изготвена по отношение на подсъдимата Т. затова, защото чрез
същата експертите са дали отговор на важен въпрос, изясняващ обективната
възможност на подсъдимата в конкретно създадената ситуация да контролира
своите действия и постъпки. Даденото в случая от вещите лица заключение
кореспондира на данните в останалия събран по делото доказателствен
материал, защото както вещите лица, така и свидетелите посочват, че
емоционалното състояние на подсъдимата е било подвластно на
предизвикания у нея гняв, истерия и афектираност, при които свои състояния
е изрекла инкриминираната реплика.
Настоящият съдебен състав намира, че при така установеното от
фактическа страна, крайният извод на контролираната инстанция не е
правилен, поради което се налага да бъде коригиран, като подсъдимата А.Т.
бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение за това
да е извършила престъпление по чл. 1**, ал. 3, вр. с ал. 1 НК, чрез
постановяване на нова присъда от въззивния съд.
Независимо от факта, че по делото по безспорен начин се установи, че
на инкриминираната в обвинителния акт дата подсъдимата Т. е произнесла по
адрес на частния обвинител Б. репликата : „Ще те убия, **** мръсна“, която
по своята същност обективира заплашване с убийство, въззивният съд счита,
че тази реплика не е била от естество да възбуди основателен страх у частния
обвинител Б. от осъществяване на твърдяна с обвинението закана.
Обективната съставомерност на деянието като престъпление по чл. 1**, ал. 3
НК предполага да се установи, че думите, обективирали заплашването са
били от такова естество, че да могат да възбудят основателен страх у
пострадалия от осъществяването му, като личното, субективно възприятие на
последния не е от значение. Следователно за съставомерността на деянието е
от съществено значение в каква обстановка са изречени заплахите. Обективно
заканата трябва да предполага съществуваща възможност за реализирането й,
като във възприелите я следва да се създаде впечатление, че деецът може да я
реализира, като в противен случай няма как да се отчете като сериозна и да
възбуди страх. Законовото изискване страхът да е „основателен“ следва да се
тълкува като изискване за основание да се приеме, че заканата би могла да се
осъществи. От значение е, не дали заплашеният действително се е обезпокоил
за собствената си безопасност, а дали заканването обективно може да възбуди
основателен страх за осъществяването му. Възможността заплашеният да
приеме заканата за действителна, от своя страна следва да е съзнавана от
извършителя, като част от интелектуалния момент, формиращ прекия умисъл.
В тази връзка, за да се установи дали действията на дееца са годни да
възбудят основателен страх у пострадалия от осъществяване на заканата,
следва да се извърши преценка на конкретната ситуацията, в която са били
изречени репликите, както и да се анализират отношенията, съществували
между дееца и пострадалия преди инцидента. С оглед направения
19

доказателствен анализ се налага категоричния и несъмнен извод, че
подсъдимата Т. не е извършила престъплението, за което й е повдигнато
обвинение от страна държавното обвинение, защото инкриминирана реплика
към свидетелката Б. „Ще те убия, **** мръсна“ е била изречената от
подсъдимата в състояние на емоционално стресова за нея ситуация, в хода на
възникнал скандал. В този смисъл е и решение № 175/11.11.2019 г., по н.д. №
774/2019 г. на НК, ВКС, III НО, където е прието, че „Преценката за
съставомерност на деянието по необходимост преминава и през
разграничаване на заканата с престъпление от скарването. При кавгата
заплашителните действия се предприемат спонтанно, а заканителните думи се
използват импулсивно, като носят единствено емоционален заряд и изразяват
гняв и яд, но в действителност не целят да предизвикат страх от
осъществяването на заканата.“, както и Решение № 419/12.01.2015 г. по н. д.
№ 1314/2014 г. на НК, ВКС, III НО. Конкретиката на настоящия случай е
точно такава, поради което и по мнение на настоящия съдебен състав не се
установи по несъмнен и категоричен начин, подсъдимата да е осъществила от
обективна и субективна страна престъплението, за което е ангажирана
нейната наказателна отговорност, а именно за извършено престъпление по чл.
1**, ал.3, вр. с ал. 1 НК, а инкриминираното деяние е несъставомерно. Ето
защо, въз основа на така направената оценка, на всички събрани
доказателства в хода на настоящото дело, по отделно и в тяхната съвкупност,
въззивният съд формира собствените си правни изводи относно изхода на
делото, които не съвпадат с приетите такива от първоинстанционния съд. От
обективна страна се установи, че подсъдимата е изрекла инкриминираната
реплика, която макар да има заплашителен по своето съдържание смисъл, то
тя не притежава изискуемия от закона интензитет да възбуди обективно
основателен страх у свидетелката Б., т.к. същата е негодна да предизвика
страх за живота на същата. Това е така, защото в конкретния случай
несъмнено се установи, че отношенията между подсъдимата Т. и частния
обвинител Б. са се влошавали с течение на времето, като може да бъде
направен извод за едни обтегнати отношения, основани на конфликти с
история отпреди, при което се наблюдава една формирана предварителна
враждебност между двете жени. В този смисъл, въззивният съд приема, че
процесният инцидент се явява само епизод от продължително и трайно
влошените междуличностни отношения с прояви на взаимна вербална агресия
между двете жени, които от около 3 месеца изпитват неприязън една спрямо
друга. Факт е, че в основата на тези отношения стоят отношенията на двете
жени със свидетеля Й., както търсената от подсъдимата Т. отговорност от
свидетелката Б. за отношенията й със свидетеля Й. и желанието на
подсъдимата той да бъде оставен и да не бъде търсен от свидетелката Б.,
защото има две деца със с подсъдимата Т., за които следва да полага грижи.
Категоричната и последователно отстоявана от подсъдимата Т. и
демонстрирана от нея крайно отрицателна оценка за частния обвинител Б.
оценка намира своя израз, както в техните лични срещи инициирани от
20

подсъдимата, така и в изпратените от подсъдимата на свидетелката Б.
текстови съобщения, а също и в проведени между двете телефонни разговори,
в които са отправяни различни по съдържание обиди към свидетелката Б.
Категоричната и ясно изразена от подсъдимата позиция на неодобрение на
личността на частния обвинител Б., произтича и от обстоятелството, че
последната не проявила желаното от подсъдимата разбиране да не се
занимава със свидетеля Й., с когото се намирала във фактическо съжителство
от около 17-18 години. Събитията предшестващи инкриминираното деяние,
обтегнатите отношения между подсъдимата Т. и частния обвинител Б. и
причините за това, несъмнено имат връзка с предмета на делото, доколкото са
способни да обяснят острата реакция на подсъдимата Т. в процесния случай.
Въззивният съдебен състав намира, че поведението на подсъдимата на
инкриминираната дата, е емоционално продължение на предходни техни
скандали развили се на различни места в гр. София във връзка с търсената на
свидетелката Б. отговорност от страна на подсъдимата Т. за отношенията й
със свидетеля Й., което същевременно допълнително е нагнетило
съществуващата неприязън и взаимна непоносимост между двете страни в
процесния конфликт. Отправените от подсъдимата Т. реплики се възприемат
от настоящия състав по - скоро като гневен изблик /макар и укорим/, който е
очакван и предвидим от частния обвинител Б., без да имат интензитета на
вербалната агресия, която да може да обоснове извод за това, че би могла да
възбуди основателен страх у последната. В случая определено въз основа на
фактите и обстоятелствата установени чрез събрания по делото
доказателствен материал е налице и се очертава „битов“ конфликт, един от
множеството такива случили се между подсъдимата и частния обвинител, без
в думите на подсъдимата да е вложено съзнание, че отправя към пострадалата
закана с убийство и без заканата да е отправена с цел да предизвика страх от
нейното осъществяване у пострадалата, каквито данни по делото не се и
установиха. По време на инкриминирания инцидент не са възникнали каквито
и да било нови събития, различаващи се по своята същност и съдържание от
предходните съществуващи и установени по делото конфликти между
подсъдимата и частния обвинител с подобна форма на комуникация от вида
на инкриминираната, нито се е стигнало до физическа разправа с различни
характеристики и интензитет, нито по делото са налице данни, индициращи
евентуална обективна възможност или намерение деецът да приведе в реално
изпълнение заканите си – факт, с който е била наясно и самата Б..
Отправената закана против личността на последната не е могла да предизвика
и не е предизвикала в същата основателен страх за осъществяването й, не
само предвид системността и повторяемостта на случващото се, но и предвид
познаване на подхода на подсъдимата, а от там - предвидимостта и
предсказуемостта на нейните реакции. Още повече по време на
инкриминираните събития е присъствал свидетеля Й., който е предотвратил
незабавно възникналия конфликт между подсъдимата и свидетелката Б.. От
друга страна свидетелката К. сочи, че обидни реплики в хода на развилите се
21

процесни събития са били отправяни и от двете страни – свидетелката Б. и
подсъдимата Т.. Тоест, очевидно е че, този начин на общуване е бил типичен
в комуникацията помежду им и се е възприемал от двете като обичаен, но в
конкретния случай на конфликта са присъствали лично свидетелите Алексиев
и К., каквито свидетели се установява, че са присъствали само на този
процесен конфликт, за който е подадена жалба от свидетелката Б.. Ето защо,
макар да има заплашителен смисъл изречената реплика, с оглед
констатираната обичайна напрегната обстановка в отношенията между двете
жени, оценката на причините, довели до отправяне на заканата, известни и на
пострадалата, при предвидимостта в поведението на подсъдимата, те не
притежават изискуемия от закона интензитет и са обективно негодни да
възбудят основателен страх, а от субективна страна с тях подсъдимият не е
целял да предизвика страх у пострадалия. В този смисъл е и практиката на
ВКС, обективирана в редица решения, включително и в Решение № 107 от
15.03.2012 г. на III НО, според което „.. сама по себе си словесно изразената
закана за убийство, преценявана в контекста на доказани враждебни до
степен на взаимна неприязън конфликтни междуличностни отношения между
страните, както и от съдържанието на обичайния речников фонд, използван
винаги и последователно при контактите на подсъдимия и частния обвинител,
не изпълнява обективния критерий за престъпна съставомерност на деянието,
ако по съществото си тя не би могла да възбуди основателен страх за
осъществяването ѝ.“.
От субективна страна, деецът следва да съзнава съдържанието на
заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна заплаха. В тази
насока е ТР № 53/18.09.1989 г. на ОСНК, както и решение № 10/22.01.1985 г.
на ВКС, І НО, решение № 368/28.07.1986 на ВКС, II НО, решение №
37.01.1991 г. на ВКС, I НО, решение № 368/09.10.2012 на ВСС, III НО и
други. Според настоящата инстанция, такива субективни представи в
съзнанието на подсъдимата Т. не са били формирани тъй като целта и
умисъла й са били единствено насочени към това да прекрати съжителството
и връзката между свидетелката Б. и свидетеля Й., както и да потърси
отговорност и обяснение от двамата за създалата се ситуация, при която
свидетеля Й. е започнал да съжителства със свидетелката Б. и по този начин
да не полага грижи за двете си деца. Ето защо и изричането на
инкриминираната реплика от подсъдимата представлява емоционална нейна
реакция на гняв при появата на частния обвинител Б., плод на
невъздържаност и нервност, като в действителност не цели чрез реална
заплаха да се въздейства върху свободното протичане на волевите процеси у
Б. и да ги промени като предизвика страх от осъществяване на заканата.
В заключение, въззивният съдебен състав намира, че поведението на
подсъдимата Т. и частния обвинител Б. е в рамките на обичайния „битов“
конфликт без съществени негативни последици, при подобни отношения.
Предвид на изложеното до тук въззивната жалба на подсъдимата Т.,
депозирана чрез нейния процесуален представител, с която се иска отмяна на
22

атакувания акт и постановяване на нова присъда, с която да бъде призната за
невиновна по повдигнатото й обвинение и оправдана, се явява основателна и
като такава, следва да бъде уважена.
При така изложеното от въззивния съд се налага извод за
несъставомерността на деянието, поради което и подсъдимата А.Т. следва да
бъде призната за невиновна в извършване на престъпление по чл. 1**, ал. 3,
вр. с ал. 1 НК и оправдана на основание чл. 304 НПК.
С оглед изхода на делото пред въззивния съд, следва на основание чл.
190, ал. 1 НПК направените по делото разноски да останат за сметка на
държавата.
При така осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната
присъда от Софийски градски съд се констатираха неправилно приложение
на материалния закон и необоснованост на атакувания съдебен акт, даващи
основание на основание чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 334, т. 2 НПК за отмяна
изцяло на постановената от първия съд присъда и постановяване на нова
такава от въззивния съд, с която подсъдимата Т. бе призната за невиновна и
оправдана на основание чл. 304 НПК в извършване на престъпление по чл.
1**, ал. 3, вр. с ал. 1 НК.
По изложените съображения въззивния съд постанови своята присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
23

Номер на акта:	35
Дата:	1 март 2022 г.
Съдия:	Даниела Борисова

Дело:	20211100604875
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 декември 2021 г.

Присъда по дело №4875/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите