№ 161801
гр. София, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Частно гражданско
дело № 20241110157042 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ …/ …
06.11.2024г., гр.София
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в закрито заседание, проведено на
06.11.2024г., в следния състав:
Председател: Красимир Сотиров
като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров ч.гр.д. №57042 по описа за
2024г. на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
В съда е постъпило заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, в полза на „А1 България” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Кукуш” №1, представлявано от ***, срещу С. В. И., с което се претендират
задължения за доставени мобилни далекосъобщителни услуги и на обезщетение за
обработка на просрочени задължения. Претендират се сторените разноски.
Искането се явява частично основателно, поради следните съображенията:
Основание за неиздаване на заповед за изпълнение представлява противоречие на
искането с добрите нрави, съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК. С ТР №1/2009г.
на ОСТК на ВКС, т.3, е прието, че неустойката е нищожна поради накърняване на добрите
нрави, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност на неустойката се прави за всеки конкретен случай, като
съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Върховната
съдебна инстанция е извела и критерии, от които се изхожда при извършване на тази
1
преценка. Гореизложеното намира приложение и по отношение на правоотношенията, в
които участват търговци- юридически лица.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, в случаите когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави заповедният съд не издава заповед за
изпълнение. Добрите нрави са общи правила за поведение, които се прилагат в
гражданскоправните отношения. В случая следва да се приеме, че претендираните от
заявителя суми за начислени договорни неустойки за дадена отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса/ цена на закупено устройство на изплащане, както и за обезщетение за
обработка на просрочени задължение, не отговарят на изискванията на добрите нрави,
поради което не следва да бъде издадена заповед за изпълнение за тях. Това противоречи с
принципа за свободно договаряне по чл.9 от ЗЗД, което се констатира и в най- новата
практика от м.09.2024г. на КЗПотр.. Настоящият съдебен състав многократно е посочвал, че
договарянето на неустойка за неспазване крайния срок на дог. правоотношение с потребител
е неравноправна клауза, която противоречи на добрите нрави, на осн. чл.143, ал.2, т.2 от
ЗЗпотр. тъй като се ограничават правата на потребителя, произтичащи от закон, по
отношение на търговеца при пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на
дог. задължения. По този начин потребителя се задължава да спази крайния срок на действие
на договора, независимо от всичко, под страх от плащането на неустойка от 3- мес.
абонаментна такса.
Отделно за да е налице лихвоносна неустойка се изиска страните по договора изрично
са уговорили дължимостта на мораторна лихва в случаите на забава при изплащане на
начислената неустойка за вземане в определен размер, като конкретно са посочили начина за
уведомяване на неизправната страна и са фиксирали срока, в който да се изплати
неустойката, след което, за всяко закъснение след изтичането на този срок е било посочено,
че съотв. страна дължи лихва за забава в размер на законната лихва, съобразно практиката на
ВКС, което условие в случая не е налице. Задължението за присъждане на обезщетение в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече
породеното и неизпълнено в срок задължение за неустойка в опр. размер. С оглед на
горното начисляването на мораторна лихва върху начислена неустойка е незаконосъобразно
в случая. Отношенията се развиват и между мобилен оператор и клиент- потребител, който
се ползва с по- висока степен на защита, като тук не е нужно да се направи възражение от
отв. страна, за да се разгледа този въпрос, на осн. чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и с оглед
еднообразния характер на тези заявления. Поради това следва да бъде уважено частично
искането за издаване на заповед за изпълнение по отношение на мораторната лихва като за
разликата до пълния размер искането е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, в полза на „А1 България” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
2
гр.София, ул. „Кукуш” №1, представлявано от ***, срещу С. В. И.,, ЕГН:**********, за
следните суми: сума от 24,47 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода:
30.07.2022г.- 03.09.2024г., сума от 84,21 лв., представляваща неустойка за дадена отстъпка от
цената на месечна абонаментна такса по Договор М5963911/30.11.2021г., сума от 17,92 лв.,
представляваща обезщетение за забава, за периода: 30.07.2022г.- 03.09.2024г., сума от 2 лв.,
представляваща представляваща обезщетение за обработка на просрочени задължения, сума
от 0,50 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 21.03.2022г.- 03.09.2024г.,
като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му.
Да се връчи препис от разпореждането на заявителя.
УКАЗВА на заявителя, че след влизане в законна сила на настоящото разпореждане ще
бъде издадена заповед за изпълнение за останалите суми по заявлението.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3