Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1081
гр. Русе, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД…ХII граждански състав…в публично заседание
на 11 юни през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора………като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 894 по описа на 2019 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявени е иск с правно основание чл.240 от ЗЗД.
Ищцата Р.Б.К. твърди, че на 11.02.2015 г. предоставила в заем сумата в размер на
25 600 лева на ответницата Т.Д.А.-Г., като се договорили, че в срок от няколко месеца ще й бъде
върната. Тази сума била преведена по банков път в личната сметка на ответницата
в „Първа инвестиционна банка” АД, от личната сметка на ищцата в „Райфайзен
банк” АД. На 09.11.2015 г. ответницата върнала сумата в размер на 8 000 лева по
банков път с основание – кредит. На 19.11.2018 г. същата върнала сумата в
размер на 2 000 лева с банков превод по сметка на ищцата в „Юробанк България”
АД, клон Русе. В процеса на производството същата върнала сума от още 1000
лева. Заявява, че до настоящия момент върнатата сумата била в общ размер на 11
000 лева. Иска да бъде осъдена ответницата да заплати сумата в размер на 14 600
лева, представляващи неизплатен остатък по договор за заем, ведно с законната
лихва за забава считано от 12.02.2019 г. до окончателното и изплащане.
Ответницата Т.Д.А.-Г. в отговора на исковата молба и в съдебно заседание, чрез
процесуалният си представител признава основателността на иска.
Съдът, след като прецени, че
ответникът е признал иска, намира, че са налице предпоставките по чл.237 от ГПК
за постановяване на решение при признание на иска. Последното не може да бъде
оттеглено. Постановяването на съдебен акт от такъв характер е допустимо с оглед
наличието на всички елементи от хипотезиса на визирната правна норма, а именно:
в отговора на исковата молба и в съдебно заседание, чрез процесуалният си
представител ответника призна основателността на иска по чл.240 от ЗЗД;
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и със същото страната
може да се разпорежда.
Изложеното мотивира съда да
приеме, че ответника дължи на ищеца претендираната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 1622 лв., направени от ищеца са в
тежест на ответника, тъй като съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.
78, ал.2 от ГПК.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Т.Д.А.-Г. ЕГН-********** ***, да
заплати Р.Б.К.
ЕГН- ********** ***, сумата от 14600 лв. представляваща неизплатен остатък по договор за заем от 11.02.2015 г.,
ведно с законната лихва за забава върху нея считано от 12.02.2019 г. до
окончателното и изплащане, както и сумата от 1622 лв.- разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: