№ 19
гр. Варна, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501793 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 11220/27.05.2021г. от П. Г.
П. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „************, чрез адв. П.Т., против решение №
2293/29.04.2021г. по гр.д. № 11298/2020г. на 17-ти състав на ВРС, с което е отхвърлен
предявения от него частичен иск срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
************ със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „П.Владигеров“, № 21,
Бизнес център Люлин 6, ет. 2 за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от
1250.00лв., представляваща част от сумата в размер на 3628.49лв.-платена от ищеца без
основание в полза на ответника сума по изп.д. № 20107110401753 на ЧСИ Д.П.Я., на осн.
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗДД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-14.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението и е осъден да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ************ със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „П.Владигеров“, № 21, Бизнес център Люлин 6, ет. 2 разноски в размер на
150.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Считайки обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати
нарушения на материалния закон и процесуалните норми, се моли бъде отменено и вместо
това, да бъде уважена исковата му претенция. Моли за присъждане на сторените по делото
разноски.
Излага, че понеже изп.д. е било перемирано на 02.11.2012г. и прекратено по силата
на закона, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, то не е било налице основание за събиране на
сумите по изпълнението след това. В нарушение на процесуалните правила на чл. 146 от
ГПК, съдът в обжалваното решение е приел, че процесната сума е получена на основание
валидно вземане на кредитора по договора за кредит, материализирано в издадения
изпълнителен лист, въпреки въведеното от него друго основание в исковата молба-висящо
изпълнително производство, а не валидно вземане по договор за кредит. Ако ответникът е
направил подобно твърдение, то е следвало да намери място в направения доклад по делото
и да разпредели съдът доказателствената тежест между страните, с оглед това твърдение, но
1
не е, допускайки процесуално нарушение. Съдът не му е указал, че наличието на вземане по
договор за кредит се явява правнорелевантен факт, който е въведен от ответното дружество
и подлежи на опровергаване от негова страна. Приеме ли съдът, че ответникът е посочил
като основание наличието на вземане по договора за кредит, то се моли да бъде прието, че е
погасено по давност, като 5-годишният срок е изтекъл , считано от 02.11.2010г., евентуално
от 02.11.2012г. Ищецът не разполага с правно основание да получи процесните суми чрез
принудително изпълнение.
В срока по чл. 263, , ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Кредин Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, чрез юк Н.В., в който оспорва постъпилата въззивна жалба, като
неоснователна. Първоинстанционното решение е правилно и постановено в унисон с
материалния и процесуалния закон, с тълкувателната практика на ВКС и практиката на
съдилищата. Сочи, че ищецът се е позовал единствено на изтеклата погасителна давност, за
да твърди, че направеното след това плащане е без основание. Ищецът не е оспорил
дължимостта на сумите нито във връзка с производството по издаване на изпълнителен
лист, нито по отношение на сключения договор за кредит, нещо което изрично е посочено
по първоинстанционното дело и не е оспорено от ищеца. Решаващият състав само е
повторил тезата им, че дори и да настъпи перемпция, сумата се дължи въз основа на
изпълнителния титул, а не във връзка с конкретно изпълнително производство. Ищецът не
се е позовал на изтекла погасителна давност. Перемпцията няма значение за прекъсването на
давността, а съдът има задължение да определи какво следва да доказват страните, а не да
им дава указания, какви възражения биха могли да правят.
Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена ,а първоинстанционното решение да
бъде потвърдено, като правилно, законосъобразно и обосновано ,ведно с присъждане на
сторените разноски. Евентуално, ако съдът възложи разноските в тежест на дружеството,
прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Ищецът П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *****************, действащ
чрез адв. П.Т. е подал искова молба срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
************ със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес център Люлин 6, ет. 2, представлявано от Я.Й.О.,Б.Р. и Т.Я., като
е предявил частичен иск за осъждане на ответното дружество да му върне сумата от
1250.00лв., представляваща част от сумата в размер на 3628.49лв., която е платена от него
без основание, като длъжник по изп.д. № 20107110401753 на ЧСИ Д. П.Я. в полза на
взискателя-настоящ ответник, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба-14.08.2020г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 02.11.2010г. въз основа на издаден срещу него изпълнителен
лист в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е било образувано изп.д. №
20107110401753 на ЧСИ Д. П.Я. за принудително събиране на парични суми. На
21.10.2011г. по изп.делото е бил съставен протокол, с който е разпоредено да му бъде
наложен запор върху МПС **********, но запорно съобщение така и не е било изготвено и
изпратено до третото лице. Счита, че в периода от 02.11.2010 г. до 02.11.2012 г. нито
взискателят е поискал, нито съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия,
които да прекъснат предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок. Следователно,
считано от 02.11.2012г. производството по изп.д. е било прекратено по право и извършените
след тази дата изпълнителни действия се явяват невалидни.
2
Едва след настъпване на перемпцията, с молба от 21.08.2015 г. ответното дружество е
поискало да бъде конституирано като взискател по изп.дело, съобразно сключения договор
за цесия от 15.05.2015 г. Ответникът-взискател поискал с молба от 30.12.2016 г. извършване
на справка за налични банкови сметки и налагане на запор, поради което въз основа на
изпратеното запорно съобщение до банка „ЦКБ“ АД на 01.09.2017 г. по изп.д. са били
преведени сумите в общ размер от 4 027,69 лв., а след извършено разпределение, в полза на
взискателя е била разпределена сумата в общ размер на 3628.49лв. Счита, че сумата в общ
размер на 3628.49 лв. е получена без основание, поради настъпила перемпция.
По тези съображения ищецът предявява иска си за връщане на преведената сума
,ведно с присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, чрез
юк Н.В. е подал писмен отговор, с който оспорва исковата претенция, като неоснователна.
Срещу ищеца е издаден изпълнителен лист и образувано изп.д. № 20107110401753 на
ЧСИ Д. П.Я., по което е конституирано „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД като
взискател, с оглед сключения с взискателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД договор
за цесия. В хода на изп.д. са предприемани редица действия по провеждане на принудително
изпълнение. На 21.10.2011г. е било изпратено запорно съобщение до ОДП-Варна, като е
поискано налагането на запор върху МПС на длъжника, така, че е невярно твърдението на
ищеца, че такова запорно съобщение не е изготвяно и изпращано. На 11.10.2013г. е
изпратена призовка до длъжника, с която го уведомяват за насрочен опис на движими вещи
и на 21.08.2015 г. е конституиран като взискател по делото. Всички тези действия прекъсват
давността. На 14.08.2017 г. са изпратени запорни съобщения до редица банки, на 31.10.2017
г. е подадена и молба за насрочване на опис на движими вещи. След запор на сметките на
длъжника в „ЦКБ“ АД са постъпили суми по изп.д., като всяко отделно постъпление също е
прекъсвало изтичането на давността. На 25.01.2018 г. длъжникът е подал жалба срещу отказ
на ЧСИ да прекрати производството поради настъпила перемпция, която е оставена без
уважение от ВОС по ч.гр.д. № 1560/2018г. Перемпция не е настъпила, т.к. са били
предприемани своевременно изпълнителни действия. Давност не е текла докато е траел
изпълнителния процес, защото приложение е намирало Постановление № 3 от 18.11.1980 г.
на Пленума на ВС, като постановеното впоследствие на 26.06.2015 г. ТР № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС има действие занапред. В тази връзка твърди, че от датата на образуване на
изпълнителното дело до датата на постановяване на ТР № 2/2013 г., ОСГТК не е текла
погасителна давност, независимо дали има извършвани изпълнителни действия. Сочи още,
че давността не се прилага служебно и длъжникът не се е позовавал на изтекла в негова
полза погасителна давност. Сочи, че изп.д. действително е прекратено, но поради погасяване
на задължението от длъжника.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Изп.д. № 20107110401753 на ЧСИ Д.Я.П.а е образувано по молба на “БНП Париба
3
Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ********* с вх. № 16701/02.11.2010г. по издадения срещу
П. Г. П. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. “************ изпълнителен лист, въз основа на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8780/2010г. На 33-ти състав на ВРС за
заплащане на парични суми. С молбата за образуване на изп.д. взискателят е възложил на
ЧСИ всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
ЧСИ е образувал изп.д. и е предприел действия по проучване имуществото на
длъжника ,изисквайки справки от Община Варна за постоянен и настоящ адрес, за семейно
положение, относно декларирано имущество, ТД на НАП относно регистрирани трудови
договори, АВ-София за всички вписвания, отбелязвания и заличавания и от КАТ-Варна
относно регистрирани ППС.
На 04.12.2010г. е приета за редовно връчена ПДИ до длъжника.
Видно с протокол от 21.10.2011г. е наложен запор върху собствения на длъжника лек
автомобил БМВ 318 с, **********. С уведомление № 14540/21.10.2011г. е изпратено
съобщение до ОДП-Варна–ПП за наложения запор.
С протокол от 11.10.2013г. е насрочен опис и оценка на движими вещи собственост
на длъжника на 11.12.2013г. Описът е отложен с протокол от 11.12.2013г.
С молба вх. № 25785/21.08.2015г. е постъпила по изп.д. молба за конституиране на
нов взискател-“Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, предвид сключения от дружеството с
предишния взискател договор за цесия от 15.05.2015г., която е уважена и същият ден е
конституиран новия взискател.
С постановление от 14.08.20187г. са наложени запори на всички сметки, банкови
касети и вземания в “Алианц Банк Бълггария” АД, “Юробанк България” и “ЦКБ”. Със
съобщение изх. № 1103-22170/01.09.2017г., заведено с вх.№ 27193/07.09.2017г. “Алианц
Банк България” е уведомила, че са наложени запори на двете разплащателни сметки на
длъжника. С писмо изх. № 168618/07.09.2017г. , заведено с вх. № 29411/11.09.2017г. “ЦКБ”
АД е уведомила ЧСИ, че по полученото запорно съобщение на 01.09.2017г. трите сметки на
длъжника, две от които с авоар и е направен превод на сумите от 727.86лв. и 1941.23лв.,
като налични по сметките, а видно от двете приложени по изп.д. платежни нареждания на л.
76 и 77 двете плащания са направени на 04.09.2017г.
На 06.09.2017г. е извършено разпределение на сумата от 727.86лв. и на сумата от
1941.23лв.
С преводно нареждане от 15.09.2017г. по сметка на взискателя ЧСИ е превера сумата
от 2355.09лв.
С молба в. № 34026/31.10.2017г. взискателят е поискал ЧСИ да пристъпи към опис и
оценка на двежеме вещи на длъжника.
С молба вх. № 34208/02.11.2017г. длъжникът П. Г. П. е поискал от ЧСИ да прогласи
настъпилата перемпция, на осн. Чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. ЧСИ е оставила без уважение
тази молба по съображения, че перемпция не е настъпила.
Срещу отказа е постъпила жалба от длъжника П. Г. П.. Вх. № 2365/25.01.2018г. С
решение № 1410/26.07.2018г. по в.гр.д. № 1560/2018г. на ВОС, съдът е оставил без уважение
жалбата срещу отказа на ЧСИ да прекрати изп.д. № 20107110401753, приемайки ,че
перемпция не е настъпила.
С молба вх. № 11467/27.04.2018г. длъжникът е навел твърдения за несеквестируемост
на междувременно постъпилата на 02.04.2018г. по ноложения в “ЦКБ” АД запор сума от
227.32лв., оставена без уважение.
На 02.05.2018г. е извършено поредното разпределение на новопостъпилата сума от
227.32лв.
Междувременно на 15.08.2018г. е постъпила и сумата от 1130.38лв., разпределена с
4
протокол от 23.08.2018г.
С молба вх. № 24396/05.09.2018г. взискателят е посочил, че задължението по изп.д. е
изплатено изцяло от длъжника и счита същото за погасено. Моли да бъде прекратено
производството след заплащане на дължимите такси и разноски и да бъдат вдигнанти
наложените запори.
С постановление от 03.01.2019г. ЧСИ е постановил прекратяване на производството
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК. Със съобщения №№ 4195/13.02.2019г., 4194/13.02.2019г. и
4196/13.02.2019г. е съобщено на “ЦКБ” АД, “Алианцбанк България” АД и “Юробанк
България” АД за вдигане на наложените запори на сметките на длъжника П. Г. П.. С
уведомление № 4193/13.02.2019г. е поискано да бъде вдигнат и наложения запор на лек
автомоби на длъжника, марка БМВ 318 С **********. С вх. № 8523/03.04.2019г. е
регистрирано връщане на съобщението за вдигнат запор от ОД на МВР, Сектор ПП-Варна.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Исковата претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД за връщане на даденото по изп.д. № 20107110401753 на ЧСИ Д.П.Я., поради
липса на основание.
В тежест на ответника е било да установи наличието на основание да получи
спорните суми, ако ищецът докаже от своя страна превода на същите суми по пътя на
принудителното изпълнение по изп.д.
Няма спор между страните и се установява от прегледа на изп.д. № 20107110401753
на ЧСИ Д.П.Я., че след наложен запор на сметките на длъжника П. Г. П. в „ЦКБ“ АД, от
04.09.2017г. по изп.д. са започнали да постъпват суми, послужили за удовлетворяване на
дружеството-взискател в общ размер на 3628.49лв.
Ищецът спори, че още на 02.11.2012г., две години след като е било образувано, по
изп.д. № 20107110401753 на ЧСИ Д.П.Я. е настъпила перемпция и производството е било
прекратено по право. Събраната сума от 3628.49лв., събрана принудително след
прекратяване на производството е недължимо платена.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, с изключение на делата за издръжка. За да е осъществен фактическият състав на
тази разпоредба е нужно в продължение на две години взискателят да не е поискал каквито
и да е изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването
на съответните правно релевантни факти. Началото на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се
поставя от последното изпълнително действие, предприето от съдебния изпълнител (вкл.
при овластяване реда на чл. 18 от ЗЧСИ), както и с всяко искане на взискателя за
извършване на действие, което съставлява елемент от ФС на предвиден в закона способ.
Съгласно т. 10 на ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. №2/13г. на ОСГТК
Изпълнително е това действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на
ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Не са изпълнителни
действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
5
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Настоящият състав намира, че перемпция не е настъпвала по изп.д. №
20107110401753 на ЧСИ Д.П.Я.. Неоснователно е твърдението на ищеца, че ЧСИ е изготвил
разпореждане за налагането на запор на лекия автомобил на длъжника, марка БМВ 318 С
**********, но не го е изпратил в КАТ-Варна. Видно, изготвено и изходирано е
уведомление до ОДП-Варна-ПП с № 12540/21.10.2011г. Неоснователно е прието и от ВРС,
че е постановено налагането на запор на лекия автомобил на длъжника, изготвено е и
уведомлението до КАТ-Варна, но понеже уведомлението не носи подписа на ЧСИ, не е
изпратено. Следва да се има предвид, че е приложено по делото, за нуждите на съда
изготвено от ЧСИ копие на изп.д. Много от документите и актовете, като искани справки за
трудови договори от НАП-л. 61 от изп.д., справка за банкови сметки до БНБ-л. 66 от изп.д.,
постановление за налагане на запор на сметките на длъжника-л. 67 от изп.д., протокол за
извършено разпределение от 06.09.2017г.-на л. 78 от изп.д., протокол за извършено
разпределение от 02.05.2018г. на л. 122 от изп.д., протокол за извършено разпределение от
23.08.2018г. на л. 138 от изп.д., протокол за извършено разпределение от 23.08.2018г. на л.
139 от изп.д., съобщение изх. № 137/04.01.2019г. на л. 152 от изп.д. Всички те вероятно са
принтирани при изготвяне на копието от деловодната система на ЧСИ, не са подписани, но
са с надлежно удостоверяване „Вярно с оригинала“ и носят печата на ЧСИ. За всички тези
документи не може да има съмнение, че представляват актове на ЧСИ и са достигнали
адресата си, видно от постъпилите отговори или са породили правни последици, като по
извършените разпределения, в полза на взискателя и ЧСИ са постъпили разпределените им
суми. Не би следвало да има съмнение, че уведомлението за наложен запор изх. №
14540/21.10.2011г. е изпратено, след като при прекратяване на производството ЧСИ е
изпратила съобщение до ОДП-Варна Пътна полиция, че вдига наложения запор върху лекия
автомобил на длъжника и е постъпил отговор. Наложеният със съобщение от 21.10.2011г.
запор е изпълнително действие по смисъла на т. 10 от ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.
№2/13г. на ОСГТК. От образуване на изп.д. на 02.11.2010г. до прекратяването му поради
изплащане на задължението в цялост, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК няма период от 2
години на бездействие от страна на взискателя или по възлагане на ЧСИ, с изтичането на
който да е настъпила перемпция.
Следва да се има предвид, че ищецът, не се позовава на погасяване на задължението
му по изп.д. по давност. Твърдял е изтичането на такава едва с въззивната жалба, когато
възможността да прави такова възражение е преклудирана. Следва в тази връзка да се има
предвид, че перемпцията не изключва принудителното изпълнение, за разлика от давността
и дори да беше настъпила, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително
изпълнение. Освен това, когато по изп.д. е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания
способ ,понеже дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. В конкретния казус, дори и да е настъпила перемпция ,ЧСИ е бил
длъжен да изпълнява, като запорира банковите сметки на длъжника ,както е поискал
взискателя. А постъпилите по запорите суми, е бил длъжен да разпредели и предаде на
взискателя, както е действал. Вярно, че единствената правна последица ако беше
настъпилата вече перемпция, е че ЧСИ е следвало да образува новото искане в ново,
отделно изп.д., т.к. старото е прекратено по право. Необразуването на ново изп.д. с нищо не
вреди на кредитора, нито ползва, нито вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано
като дисциплинарно нарушение, ако не е събрал дължимата авансова такса при образуване
на отделно дело и с това е нарушил канцеларските правила по воденето на изп.д. /Така
решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/20202г. на ВКС/.
Превода на сумата от 3628.49лв. не е недължимо платена. Исковата претенция по
частичния иск за сумата от 1250.00лв., като част от 3628.49лв. не неоснователна.
Поради съвпадане на крайните изводи на ВОС с тези в решението на ВРС,
последното следва да бъде потвърдено.
Двете страни са поискали да им бъдат присъдени разноските за въззивното
6
производство. Не се следват на въззивника. Той следва да бъде осъден да заплати на
ответното дружество юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер
на 150.00лв., определно от съда по реда на чл. 25 от Наредба за заплащането на правната
помощ. Насрещната страна е възразила за прекомерност на посоченото в списъка по чл. 80
от ГПК списък от 300.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2293/29.04.2021г. по гр.д. № 11298/2020г. на 17-ти
състав на ВРС, с което е отхвърлен предявения от П. Г. П. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
„************, частичен иск срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ************
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „П.Владигеров“, № 21, Бизнес център
Люлин 6, ет. 2 представлявано от Я.Й.О.,Б.Р. и Т.Я. за осъждане на ответника да върне на
ищеца сумата от 1250.00лв., представляваща част от сумата в размер на 3628.49лв.-платена
от ищеца без основание в полза на ответника сума по изп.д. № 20107110401753 на ЧСИ
Д.П.Я., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗДД, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-14.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението и П.
Г. П. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „************ е осъден да заплати на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ************ със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „П.Владигеров“, № 21, Бизнес център Люлин 6, ет. 2 представлявано от
Я.Й.О.,Б.Р. и Т.Я. разноски в размер на 150.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Г. П. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „************ да заплати на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ************ със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „П.Владигеров“, № 21, Бизнес център Люлин 6, ет. 2 представлявано от
Я.Й.О.,Б.Р. и Т.Я. сумата от 150.00лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7