РЕШЕНИЕ
№ 2743
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110205315 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от К. М. К., ЕГН **********, с адрес
гр.С ж.к.“Р-К“, бл. вх. ет. ап., против наказателно постановление №РКП24-
АН01-11-1/19.03.2024 г., издадено от Кмет на район „Красна поляна“ –
Столична община, с което на основание чл.428 от ЗВМД е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на
чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД.
Жалбоподателят оспорва описаната в санкционния акт фактическа
обстановка, излагайки нова такава. Навежда доводи, че към момента на
проверката е държал кучето си за нашийник, макар същото да не е било на
повод, но за много кратко време – от момента на излизането му от кучешката
градинка до неговото хващане, извън нея. Счита, че при съставяне на акта не
е взето предвид обстоятелството, че кучето му е спасено от улицата, с
направен паспорт, ваксини, чип, кастрация и редовно обезпаразитено. Моли
съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания.
Жалбоподателят лично, след приключване на съдебното следствие,
1
излага съображения, аналогични на посочените в жалбата. Освен твърдението
за липса на необходимост от съставяне на акта в конкретната ситуация,
предвид факта, че е помогнал и се е грижил за това куче, допълнително
навежда доводи, че по време на извършената проверка в 09:00 часа сутринта
не е имало други хора в парка, както и че из парка се разхождат без повод
много други кучета, включително и бездомни такива.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Кмет на район „Красна
поляна“ – Столична община, не се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител и не взема становище по същество на правния
спор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да го обжалва и
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Процесното НП е връчено лично на
жалбоподателя на 02.04.2024 г., а жалбата против него е подадена на
08.04.2024 г., т.е. в законоустановения срок 14-дневен преклузивен срок за
обжалване, считано от датата на връчване на НП, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 16.02.2024 г., около 09:00 часа, свидетелят С. В. К., заемаща
длъжността: старши инспектор в Столичен инспекторат към Столична
община, съвместно с общо пет представители на районна администрация
„Красна поляна“ и Общинска полиция, извършили проверка в гр.София, парк
„Св.Св. Петър и Павел“, за нарушения по ЗВМД, и по-конкретно за водене на
куче без повод, извън определените и обозначени за това места, които в този
парк представлявали две обособени кучешки клетки. В хода на проверката,
свидетелят К. възприела жалбоподателя да води черно куче – питбул, без
повод и без нашийник, но не в обособените за целта кучешки клетки, а в
странична от тях алея. Забелязвайки контролните органи, жалбоподателят се
насочил към кучешкото заграждение, обяснявайки им впоследствие, че
кучето току-що е излязло от там. Приближавайки до мястото, свидетелят К.
2
установила, че жалбоподателят върви до кучето си, без да го държи нито на
повод, нито за каишка, като едва преди предприемане на проверка с четящо
устройство, последният извадил нещо като каишка и вързал с нея кучето си,
за да бъде проверено за наличие на поставен чип.
Въз основа на така направените констатации в хода на изършената
проверка, компетентно длъжностно лице – С. В. К., заемаща длъжността:
старши инспектор в Столичен инспекторат към Столична община, съставила
против жалбоподателя и в негово присъствие АУАН №24-26К-139 на
16.02.2024 г., в присъствието на един свидетел при установяване на
нарушението и съставяне на акта, затова, че на 16.02.2024 г., около 09:00 часа,
в гр.София, район „Красна поляна“, парк „Св.Св. Петър и Павел“, е пуснал
домашно куче от порода „питбул“ без повод по алеята на парка, с което
виновно е нарушил разпоредбата на чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД.
АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя. Същият му е
предявен на датата на неговото съставяне – 16.02.2024 г., но последният
отказал да го подпише и да получи копие от него, като отказът му е
удостоверен с подписа на един свидетел, съответно не се възползвал от
възможността да впише саморъчно възраженията си против направените в
акта констатации. Жалбоподателят не се възползвал и от правото си по чл.44,
ал.1 от ЗАНН и не представил пред АНО писмени възражения против
съставения АУАН в законоустановения 7-дневен срок, считано от датата на
връчване/съставяне.
Въз основа на направените в АУАН констатации, компетентно
длъжностно лице: Кмет на район „Красна поляна“, издал процесното НП, в
което след като възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка,
отразил, че извършеното административно нарушение не представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и че нарушението е
извършено за първи път, с оглед на което се определя наказание в минимален
размер, наложил на жалбоподателя на основание чл.428 от ЗВМД
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на
чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена,
въз основа на събраните по делото гласни доказателства – обясненията на
жалбоподателя, показанията на свидетеля К.; от приобщените писмени
3
доказателства: процесните АУАН и НП и Заповед №СОА24-РД09-
621/10.01.2024 г., издадена от кмета на Столична община.
Съдът намира, че процесните АУАН и НП са издадени от териториално
и материално компетентни органи, съгласно представената заповед, издадена
от кмета на Столична община, с която последният изрично е упълномощил
инспекторите от Столичен инспекторат към Столична община да извършват
проверки и съставят АУАН за нарушения по чл.428 от ЗВМД, каквато
длъжност заема и актосъставителя К. към датата на съставяне на акта, и
кметовете на съответните райони на Столична община да издават НП за
установените нарушения по чл.428 от ЗВМД, каквато длъжност заема АНО
към датата на издаване на процесното НП, в изпълнение на делегираните им
правомощия по закон /чл.472, ал.4 и ал.5 от ЗВМД/, в кръга на техните
функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34
от ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални наршения, които да са довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя, поради което да съставляват
самостоятелни формални основания за цялостна отмяна на санкционния акт.
АУАН е съставен при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, а именно: в
присъствието на нарушителя и един свидетел-очевидец, присъствал при
извършване и установяване на нарушението и съставяне на акта. Отказът на
нарушителя да подпише акта и да получи препис от него е удостоверено в
акта с подписа на един свидетел, в съответствие с изискванията на чл.43, ал.2
от ЗАНН. Видно от процесните АУАН и НП е, че нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, са описани по достатъчно ясен и
недвусмислен начин, даващ възможност на жалбоподателя да разбере за
какво нарушение е санкциониран, кога, къде и по какъв начин го е извършил.
Следва да се отбележи и факта, че в двата акта са посочени изчерпателно
датата и мястото на нарушението, като е налице и пълно съответствие в двата
акта и на дадената правната квалификация на вмененото деяние.
Правилно е приложен материалния закон. Правилно приложената от
АНО санкционна разпоредба на чл.428 от ЗВМД предвижда да се налага
наказание глоба в размер на 100 лева на всеки, които наруши забрана по
чл.177, ал.1, т.3 или т.4 от този закон. С разпоредбата на чл.177, ал.1, т.3 от
4
ЗВМД законодателят е формулирал изрична забрана за стопаните да извеждат
кучетата си без повод. В процесните АУАН и НП еднозначно е посочено, че
жалбоподателят е пуснал домашно куче от порода „питбул“ без повод по
алеите на парка, а от събраните по делото доказателства се установява по
несъмнен и безспорен начин, че на посочените дата, час и място
жалбоподателят е нарушил императивно въведената в закона забрана - да
извежда кучето си без повод. Жалбоподателят принципно не оспорва факта,
че полага грижи за процесното куче от порода „питбул“, което е прибрал от
улицата, т.е. че именно той е негов стопанин. Не оспорва и факта, че на
посочените дата, час и място действително се е намирал с кучето си извън
обособената зона в парка за водене на кучета без повод, т.е. не оспорва, че
именно той като стопанин е извел кучето си. Последният оспорва
извършването на вмененото нарушение като сочи и в жалбата и в обясненията
си, че макар и да са били извън кучешкото ограждение, лично е държал
кучето си за нашийника до момента, в който е трябвало да предостави
личната си карта на контролните органи, за да му бъде съставен акт, но не
ангажира никакви доказателства в подкрепа на тези си твърдения.
Същевременно, непротиворечиви, последователни и логични са показанията
на свидетеля К., относно непосредствените й възприятия в хода на
извършената проверка, относно поведението на жалбоподателя, изразяващо в
това, че последният е водел без повод кучето си в една от страничните алеи в
парка, без да го държи на повод или по друг начин, както и че към този
момент същото е било дори и без нашийник. Свидетелят К. е категорична и
относно точния момент, в който жалбоподателят извадил някаква каишка,
завързал я на кучето си и го хванал за нея, като това е станало преди да
предприеме извършване на проверка с четящо устройство за поставен чип,
доколкото се налагало животното да бъде задържано неподвижно. До тогава,
жалбоподателят не е държал кучето си по никакъв начин – нито на повод,
нито за нашийник, какъвто и нямало поставен на врата си при пристигането
им на място. Без правно значение за съставомерността на вмененото деяние е
обстоятелството, че кучето било излязло от кучешкото ограждение,
непосредствено преди пристигането на контролните органи. Но дори и да
имаше някакво значение, то обясненията на жалбоподателя в горния смисъл
се оборват от показанията на свидетеля К., която отново е категорична, че е
видяла жалбоподателя с кучето си на една от страничните алеи, и едва след
5
като последният ги забелязал, се насочил към обособеното място за водене на
кучета без повод. Съдът кредитира с пълно доверие показанията на свидетеля
К., като изхождащи от лице, споделящо личните си възприятия при
изпълнение на служебните си задължения, без данни за пряка или косвена
тяхна заинтересованост от изхода на делото. Същевременно, обясненията на
жалбоподателя, с които навежда нови факти едва в хода на съдебното
следствие, не само, че не се подкрепят от събраните по делото доказателства,
но и се оборват по категоричен начин от тях, поради което съдът ги приема
единствено за изградена защитна версия, целяща отпадането на вече
ангажираната с процесното НП административнонаказателната му
отговорност за извършеното нарушение.
Правния анализ на събраните по делото доказателства дава основание
на съда да приеме за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
жалбоподателят е е разхождал кучето си, без да има поставен повод на него.
По този начин последният е осъществил от обективна и субективна страна
всички елементи от състава на вмененото му административно нарушение,
поради което правилно му е съставен АУАН. С процесното НП за
извършеното нарушение АНО е наложил на жалбоподателя глоба във
фиксирания в закона размер от 100 лева, поради което не следва да се
обсъжда възможността за нейното намаляване.
Съдът намира, че в случая не се констатират основания за приложение
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушение не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната за общия
случай на нарушение на разпоредбата на чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД,
съобразена от законодателя, при въздигане на деянието като
административно нарушение. Действително се касае за формално
нарушение, на просто извършване, и законът не предвижда настъпване на
вредни последици. Но липсата на такива, обусловено в случая от липсата на
данни по делото кучето на жалбоподателя да е проявявало агресия, да е
хапало или нападало други хора или животни в парка, не може да допринесе
за квалифициране на деянието като маловажен случай. Това е така, доколкото
хората са изпитвали страх от породата на кучето - „питбул“, за което са
подавали сигнали и стопаните на кучето са били предупреждавани устно да
не го разхождат без повод, извън обособените за това места, в уверение на
6
което са показанията на свидетеля К.. Безспорно следва да се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство факта, че кучето е било снабдено с
необходимите документи, включително паспорт, чип, кастрация, ваксинация
и редовно обезпаразитяване, но това също не допринася за квалифициране на
деянието като маловажен случай. Както се установява от показанията на
свидетеля К., а и не се оспорва от жалбоподателя, в процесният парк
Столична община е изградила две обособени места за разхождане на кучета
без повод, но жалбоподателят съзнателно не е използвал нито една от тях.
Като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, АНО правилно е
приложил материалния закон.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че процесното НП
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
В настоящото производство страните имат право на разноски на
основание чл.63д от ЗАНН. С оглед изхода на делото, право на разноски има
ответната страна по жалбата. Правоимащата страна не прави изрично искане
в горния смисъл, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№РКП24-АН01-11-1/19.03.2024 г. , издадено от Кмет на район „Красна
поляна“ – Столична община, с което на К. М. К., ЕГН **********, с адрес
гр.С, ж.к.“Р-К“, бл., вх., ет., ап., на основание чл.428 от ЗВМД е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на
чл.177, ал.1, т.3 от ЗВМД, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8