Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………….../27.10.2017г.
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети
юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
6040 по описа за 2015 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.
1-во от ЗОДОВ.
Ищецът – А. С. Ц., че срещу него е
образувано и водено досъдебно производство №ЗМ388/2010 по описа на СДВР, пр.пр.
№ М-183, III-5/2010г
по описа на СРП, а в последствие е внесен и обвинителен акт за извършване на
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК и за престъпление по чл.144, ал.3, вр.
ал.1 от НК. В хода на цитираното досъдебно производство е задържан за срок от
24 часа със заповед рег. №
1474/26.06.2010 по реда на чл. 63, ал.3 и ал. 4 и чл. 64 от ЗМВР, а в
последствие е задържан за още 72 часа въз основа на постановление на СРП от
23.07.2010г. По обвинителния акт е образувано НОХД № 12692/2011г по описа на
СРС, НО, 3-ти състав. С присъда постановена на 13.09.2012 г. по НОХД № 12692/2011
г. на СРС, НО, 9-ти състав, ищецът е признат за виновен в извършване на
престъплението по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК и е осъден на лишаване от
свобода за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66
от НК за срок от три години, а по обвинението за извършване на престъплението
по чл. 325, ал.1 от НК е признат за невиновен и е оправдан. По жалба на ищеца е
образувано ВНОХД № 4925/2012г по описа на СГС, НО, 13-ти състав, който с
присъда №34 от 25.01.2013г го признава за невинени и го оправдава и по
обвинението за извършване на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Присъдата е влязла в законна сила на 10.02.2013г. За защитата си в хода на досъдебното
производство ищецът ангажира адвокат, на когото е заплатил възнаграждение в
размер на 200,00 лева. Непосредствено преди незаконосъобразното му задържане за
96 часа, че опериран за отстраняване на злокачествено образувание на ларинкса.
Страдал от захарен диабет тип II
и имал високо кръвно. Стресът от задържането под стража рязко влошило
здравословното му състояние, което наложило приема на допълнителни лекарства,
заплащане на разходи за лечение, включително за дентална помощ, тъй като зъбите
му започнали да се рушат, нарушило се и зрението му. Търпял негативни
психически изживявания, изолирал се от социалното си обкръжение, бил избягван от
съседи и познати, накърнен бил авторитетът му сред колегите. Обстоятелствата
около задържането му станали известени на съседите, приятелите и колегите му.
От незаконосъобразното обвинение търпял вреди и под формата на пропуснати
ползи, изразяващи се в неполучаване на трудовото му възнаграждение в размер на
878,40 лева в периода от 04.08.2010г до
13.05.2015г, тъй като трудовото му правоотношение било прекратено със заповед
№ЧР-98/04.08.2010г. За защитата си срещу незаконосъобразното прекратяване на
служебното му правоотношение е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
лева съгласно договор за правна защита и съдействие №0092779 По изложените съображения иска осъждането на
ответника да му заплати: 1/ 30 000,00 лв. - обезщетение за претърпените
неимуществени вреди и 2/сумата от 40 000,00 лева – обезщетение за
претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва от 25.01.2013г. до
окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ответникът - П. на Р.Б., депозира
отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не са
доказани твърдените от ищеца вреди. Заболяванията са диагностицирани още през
2008г. Не е налице и рецидив на онкологичното заболяване. Приеманите
медикаменти са идентични с тези, предписани преди привличането му като
обвиняем. Не е доказано каква част от лекарствата се заплащат от НЗОК и каква
част е заплащана от ищеца. Оспорва пасивната си легитимация по иска за
пропуснати ползи, като твърди, че тези вреди не са резултат от привличането на
ищеца като обвиняем, тъй като ищецът е уволнен дисциплинарно. По същите
съображения се оспорва и претенцията за заплащане на адвокатското
възнаграждение за административното производство. Претенцията за неимуществени
вреди се оспорва като прекомерна.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
Между страните не е спорно, че на 26.06.2010г.
ищецът А.С.Ц. е задържан за 24 часа на основание чл. 63 и 64 от ЗМВР (заповед
за задържане, л. 16 от досъдебното производство). Образувано е досъдебно
производство (ДП) №ЗМ388/2010 по описа на СДВР, пр.пр. № М-183, III-5/2010г по описа на СРП.
С постановление на СРП от
23.07.2010г по ДП №ЗМ388/2010 по описа на СДВР, пр.пр. № М-183, III-5/2010г по описа на СРП ищецът е бил
привлечен като обвиняем за извършването на престъпление по чл.325 ал. 1 от НК и
за извършване на престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК и е бил задържан
за срок от 72 часа с цел вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“. В последствие задържането е отменено с постановление от 29.07.2010г на
СРП и спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“, която не е
променяна до края на наказателното производство..
На 26.07.2011 г. ищецът е
упълномощил адв. А.П.да го представлява по досъдебното производство. За
защитата е уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 200,00
лева (договор за правна защита и съдействие, л.46 от делото).
По обвинителния акт е образувано
НОХД № 12692/2011г по описа на СРС, НО, 3-ти състав. С присъда постановена на
13.09.2012 г. по НОХД № 12692/2011 г. на СРС, НО, 9-ти състав, ищецът е признат
за виновен в извършване на престъплението по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК и е
осъден на лишаване от свобода за срок от 6 месеца, изпълнението на което е
отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години, а по обвинението за
извършване на престъплението по чл. 325, ал.1 от НК е признат за невиновен и е
оправдан. По жалба на ищеца е образувано ВНОХД № 4925/2012г по описа на СГС,
НО, 13-ти състав, който с присъда №34 от 25.01.2013г го признава за невинени и
го оправдава и по обвинението за извършване на престъпление по чл.144, ал.3,
вр. ал.1 от НК. Присъдата е влязла в законна сила на 10.02.2013г.
Преди процесното наказателно
производство, ищецът е служител на МВР – полицай I степен – сътрудник по охраната I – ва степен в сектор „Охрана
сгради“ на Областно звено „Охрана – София-град“ с последно получено брутно
трудово възнаграждение от 878,40 лева. Със заповед №ЧР-98/04.08.2010г правоотношение
е прекратено с налагане на ищеца на дисциплинарно наказание „уволнение“ на
основание чл. 224, ал.2, т.4 от ЗМВР (отм.), поради неспазване на правилата на
Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Съгласно заключението на ССЕ за
периода от 26.06.2010г. до 13.05.2015г ищецът прави разходи за закупуване на
лекарства общо в размер на сумата от 964,67 лева, включващи медикаментите
„Янумет“ 50/100 мг за лечение на Захарен диабет, „Диротон“ 10 мг и „Нормодипин“
10 мг за лечение на високо кръвно налягане. За лечение на зъбите е заплатена
такса от 19,60 лева. Заключението се кредитира като обективно и компетентно
изготвено.
По делото няма събрани доказателства
за направените разноски за лечение на раковото заболяване и разноските за
рехабилитацията, както и такива за лечение на зрението на ищеца.
Съгласно основното заключение на СМЕ
и представените към исковата молба медицински документи (епикризи, решения на
ТЕЛК, рецептурна книга и амбулаторни
листове) се установява, че ищецът страда от карцином на ларингса от 2008г. на
ищеца са извършени три оперативни интервенции, след които няма данни за рецидив
на карцинома на ларингса. Медикаментите „Янумет“ 50/100 мг за лечение на
Захарен диабет, „Диротон“ 10 мг и „Нормодипин“ 10 мг за лечение на високо
кръвно налягане, има данни, че се приемат системно още от 2008г. направен е и
извод, че не може категорично да се посочи, че в резултат на задържането по
стража на ищеца за 96 часа на 26.06.2010г и 23.07.2010г са причинили прогресия
на заболяванията на ищеца, които са хронични и с прогресиращ ход при неадекватно
лечение. Лечението изисква чести контролни прегледи при УНГ, кардиолог и
ендокринолог, специфични изследвания, хигиено-диетичен режим. По делото няма
представена медицинска документация за извършвани прегледи при психиатър и
прием на антидепресивни медикаменти. Заключението се кредитира като обективно и
компетентно изготвено.
По делото е изслушвано и
допълнително заключение на СМЕ, съгласно което въз основа на описаната в
констативно-съобразителната част на експертизата документи, които не са представени
по делото, и без да се обяснено в детайли, е посочено, че задържанията на ищеца
в ареста могат да бъдат причина за допълнително влошаване на протичането на
гореописаните заболявания, поради физически и психоемоционален стрес. Заключението
на допълнителната съдебно-медицинска експертиза не се кредитира от съда, тъй
като е изготвена въз основа на медицинска документация, която не е представена и приобщена по делото. Медицински
документи са предоставени единствено на вещото лице извън преклузивните
срокове, доколкото ищецът е имал възможност и е бил длъжен да ги представи с
исковата молба или най-късно до приемане на окончателния доклад по делото по
реда на чл.146 от ГПК.
От показанията на свидетелката Б.Ц.,
съпруга на ищеца, преди ареста последния претърпял злокачествено образувание.
Състоянието му било тежко. След ареста гласът му започнал да спада още повече и
се наложило да посещава рехабилитация. Ходил е на рехабилитация от операцията и
до ден днешен в болницата на МВР. Ходил е на рехабилитация и в „ИСУЛ“. Увеличили
са се дозите на лекарствата, които му изписвали. Изпаднал в депресия и не искал
да контактува с хора и да излиза. Зъбите му започнали да падат. Нарушило се
зрението му. Ходил на психиатър, който му предписал някакви медикаменти, който
ищецът вземал в продължение на три години. Поведението му се променило. Бил
неспокоен и по-агресивен.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката като обективни и отразяващи непосредствени възприятия относно
правно-релевантни за спора обстоятелства. Показанията не се кредитират в частта
относно твърденията, че: са се увеличили дозите на лекарствата, които му
изписвали; е провеждана рехабилитация; са извършвани консултации при психиатър и
са предписани и са приемани медикаменти за това. В тези части показанията
противоречат на другите събрани по делото доказателства, включително тези по
заключенията на ССЕ и основното заключение на СМЕ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Основателността на иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ предполага кумулативната
наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление от общ характер; 2/ наказателното производство срещу
същия да е приключило с постановяване на оправдателна присъда; 3/наличието на
вреди и 4/между незаконното обвинение и вредите да е налице причинно-следствена
връзка. Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от
ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест – чл.
154, ал.1 от ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите
да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ. Ако лицето е
оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата
отговаря по чл. 2, т. 3 ЗОДОВ. В тези случаи обезщетението за неимуществени
вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража. Ако са настъпили
имуществени вреди, обезщетението за тях не се поглъща, а се присъжда
самостоятелно с оглед особеностите на всеки конкретен случай – така т. 13 от ТР
№ № 3 от 22.04.2005 г.
на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК.
По делото е безспорно установено, че
срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършване на тежко престъпление,
наказателното производство по което е приключило с влязла в сила оправдателна
присъда. С присъда е прието, че ищецът не е извършил престъплението за което са
му повдигнати обвиненията, а не е оправдан поради недоказаността им. С влизане
в сила на оправдателната присъда за П. се поражда задължението да обезщети
всички преки и непосредствени вреди, които ищецът е претърпял във връзка със
незаконосъобразно повдигнатото и поддържано обвинение.
Спорни между страните са въпросите
за вида и характера на твърдените неимуществени вреди, за наличието на
причинната връзка между тях, както и за размера на дължимото обезщетение. В
това отношение съдът намира следното:
По искането за обезщетение
неимуществени вреди:
В хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 от ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките
на обичайното и без да са налице други доказателства, освен такива за установяване на
основанието за възникване на отговорността. В този смисъл е решение №
55/11.03.2013 година, постановено по гр. д. № 1107/2012 година по описа на ВКС,
ГК, ІV г. о.
В настоящия случай от събраните
гласни доказателствени средства се установи, че повдигнатото обвинение е довело
до негативни промени у ищеца, който е чувствал стрес, затворил се е в себе си и
се е изолирал социално, тъй като не е излизал и не е контактувал с други хода. Поради
това съдът намира иска за доказан по основание.
. За определяне на справедливия размер
на обезщетението съдът намира, че по делото не се установи извън горните вреди
ищецът да е претърпял други такива в причинна връзка с воденото срещу него
наказателно производство. Конкретно, недоказани останаха твърденията за влошаване
на здравословното му състояние в следствие на повдигнатото обвинение и от
условията в ареста. Единствените доказателство в тази връзка са показанията на
свидетелката Боряна Цветанова. Тези показания обаче не кореспондират на
медицинската документация представена по делото и основното заключение на СМЕ.
Следва да се посочи и че свидетелските показания не могат да установят, че
влошаването на здравословното състояние стои в причинно-следствена връзка с
повдигнатото обвинение, тъй като свидетеля няма такива специални знания. Отделно
от това, заболяванията на ищеца са констатирани и лекувани със същите
медикаменти още през 2008г, което предхожда задържането под стража с близо две
години. По делото няма представена медицинска документация за извършвани
прегледи при психиатър и прием на антидепресивни медикаменти. Не е безспорно
установено и че психиката на ищеца е засегната в степен по-висока от обичайното
засягане в тези случай.
Наказателната репресия спрямо ищеца
е започнала със задържането за 24 часа като мярка по ЗМВР. Впоследствие е
привлечен като обвиняем и с постановление от 23.07.2010г е взета мярка
задържане за 72 часа, която в последствие е изменена и до края на наказателното
производството ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка“, която е
най-леката възможна мярка за неотклонение. Общата продължителност на
наказателното производство (от 26.07.2010г – 25.01.2013) е по-малко от 3
години, което е в границите на разумния срок за продължителност на
производствата по такива обвинения. В досъдебната фаза освен задържането,
ищецът е призоваван за повдигане на
обвинението и за предявяване на следствието. А в съдебна фаза, двете
инстанции са провели общо 6 съдебни заседание, от който 2 са отложени по
причина на заболяване на процесуалния представител на ищеца. През целия период
на наказателното производство безспорно ищецът е търпял негативни психически
изживявания и стрес досежно качеството му на
подсъдим и свързаната с това възможност за налагане на наказание лишаване от
свобода до шест години по обвинението за закана с убийство и до две години по
обвинението за хулиганство.
Комплексното зачитане на всички
посочени по-горе
обстоятелства обосновава извода, че справедливия паричен еквивалент на
обезщетението за неимуществени вреди на ищеца в размер на 5 000,00 лв. (така
и Решение № 251 от 21.12.2015г. по гр. д. № 812/2015г., ІІІ г. о. на ВКС). До пълния предявен размер от 30 000,00
лева претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед основателността на главната
искова претенция, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 10.02.2013г. до
окончателното й изплащане. (така Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. на ВКС на
РБ).
По искането за заплащане на
обезщетение за претърпените от имуществени вреди:
В наказателното производство не е предвидена
възможност лицето, което е признато за невинно или срещу което наказателното
производство е прекратено, да претендира направените от него разноски в хода на
наказателното преследване. Липсата на процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в наказателния процес от лицето, подложено на
неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените разходи от
него в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда,
представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение
съгласно чл. 4 ЗОДОВ. В този смисъл е и трайната практика на ВКС обективирана в
решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК и имащи задължителен характер,
както следва: Решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV
г.о.; Решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ВКС, ІV г.о.;
Решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., на ВКС, ІV г.о.; Решение №
355 от 03.08.2010 г. по гр. д. № 1651/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и Решение
№ 332 от 04.01.2016 г. по гр. д. № 2807/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС.
От представения договор за правна
защита и съдействие сключен между ищеца и адв. А.П.на 26.07.2011 г., се
установява, че за досъдебната фаза на процеса е уговорено и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение от 200,00 лева. Платеното адвокатско възнаграждение
представлява вреда за ищеца, която следва да бъде възмездена от ответника.
П. на Р.България не дължи
обезщетение за оставането на ищеца без работа по причина на уволнението му
извършено със заповед №ЧР-98/04.08.2010г от длъжността полицай I степен – сътрудник по охраната I – ва степен в сектор „Охрана
сгради“ на Областно звено „Охрана – София-град“. Това е така, защото видно от
заповедта, уволнението е извършено на
основание чл. 224, ал.2, т.4 от ЗМВР (отм.),
поради неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, а не поради воденото срещу ищеца наказателно производство. Не са
в причина връзка с неоснователното обвинение и разноските, които ищецът прави
за защитата си в производството по адм. дело №4864/2011г., образувано за отмяна
на заповедта за уволнение.
По делото не се установи, че в
причина връзка със повдигнатото обвинение и условията в ареста е влошено
здравословното състояние на ищеца, поради което и разходите за закупуването на
медикаментите в размер на 964,67 лева съгласно
заключението на ССЕ не съставляват вреда, която следва да бъде репарирана от П..
Отделно от това част от медикаментите са купувани в период след приключване на
наказателното производство и също не може да се приеме, че са във връзка с
него. Такава причинна връзка не се установява и за платената такса за лечение
на зъбите в размер на 19,60 лева.
С оглед изложеното иска за
имуществените вреди следва да бъде уважен до размера от 200,00 лева,
представляващ платеното адвокатско възнаграждение в хода на досъдебното
производство, която сума следа да бъде заплатена ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 10.02.2013г. до
окончателното й изплащане (Тълкувателно решение №3/22.04.2004г. на ВКС на РБ).
За разликата над сумата от 200,00 лева до сумата от 40 000,00 лева – искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените
от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2950,00
лева (договора на лист л.2 от делото) и депозит за ССЕ и СМЕ в размер общо на
500,00 лева. От тези разноски съразмерно на уважената част от исковете
ответникът дължи 256,29 лева ((200/70000)х3450=256,29).
С оглед изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П. НА Р.Б., с адрес: гр. София,
бул. „********да заплати на А.С.Ц. с
ЕГН **********, постоянен адрес ***, със съдебен адрес:*** , офис 229 - адвокат
В.Б., както следва: на основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ сумата от 5 000,00 лева – обезщетение за неимуществените вреди
от незаконното му
обвинение в извършване на престъпления по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК и
по чл. 325 ал. 1 от НК, за които е оправдан с присъда от 13.09.2012г. по НОХД №
12692/2011 г. на СРС, НО, 9-ти състав и присъда №34 от 25.01.2013г по ВНОХД №
4925/2012г по описа на СГС, НО, 13-ти състав, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 10.02.2013г. до окончателното изплащане; на основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ сумата от 200,00 лева – обезщетение за имуществените вреди,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебната фаза на наказателното
производство по обвинението в извършване на престъпления по чл. 144, ал. 3 във
вр. ал. 1 от НК и по чл. 325 ал. 1 от НК, за които е оправдан с присъда от
13.09.2012г. по НОХД № 12692/2011 г. на СРС, НО, 9-ти състав и с присъда №34 от
25.01.2013г по ВНОХД № 4925/2012г по описа на СГС, НО, 13-ти състав, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.02.2013г. до окончателното
изплащане; а на основание чл. 78, ал.1
от ГПК вр. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 256,29
лева – разноски за производството, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за неимуществените
вреди за разликата над сумата от 5 000,00 лева до пълния предявен размер
от 30 000,00 лева, а иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за имуществените вреди за разликата
над сумата от 200,00 лева до пълния предявен размер от 40 000,00 лева.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
на преписа.
СЪДИЯ: