О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 260291 04.03.2021г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II-ри състав
на четвърти март две хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно заседание в следния съдебен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
при секретаря: Катерина Маджова
като разгледа докладваното от съдията-докладчик Златев
частно гражданско дело № 1091 по описа за 2021г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.413, ал.2 във вр.
с чл.272- 273 от ГПК.
Настоящото въззивно дело е образувано по повод
настъпила частна жалба от “А.С.В.”- ЕАД, *** против Разпореждане №2637268/18.12.2020г., поставено по ч.гр.д.№ 5160/2020г. по описа на РС- Стара Загора, с което е
отхвърлено заявлението на частния жалбоподател срещу длъжника Ж.Н.Н. от *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Частният жалбоподател счита, че обжалваното разпореждане
е неправилно и незаконосъобразно, че изискването за прилагане на доказателства
относно уведомяването на длъжника за предсрочна изискуемост приравнява заповедното
производство на исково и твърди, че целта на заповедното производство по чл.410
от ГПК е само да провери дали вземането е спорно, като било достатъчно
заявителят да твърди, че вземането съществува. Въпросът за доказването на факта
на предсрочната изискуемост не бил в пределите на производството по чл.410-416
от ГПК и било достатъчно да са описани обстоятелствата, от които произтича
вземането, за да се провери дали същото е спорно. В случай, че длъжникът
предяви възражение, тогава той като заявител щял да бъде длъжен да предяви установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, като в своя
подкрепа се позовава на съдебна практика по аналогични случаи. Моли настоящия въззивен състав да отмени обжалваното разпореждане и да се
произнесе по същество на спора.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба
оплаквания, намери за установено, че производството по делото е образувано пред
РС- Ст.Загора по заявление на “А.С.В.”- ЕАД, ЕИК *** с адрес на управление в ***, срещу Ж.Н.Н. от ***, за вземане в размер на 5947,
81 лв.- главница; 4459, 79 лв.- договорна лихва за периода
от 20.05.2019г. до 20.12.2019г. ; 757, 69 лв.-
обезщетение за забава считано от 21.05.2019г. до датата на подаване на
заявлението в съда и законна лихва от 11.12.2020г.(датата на подаване на заявлението в съда) до окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че вземането
произтича от договор за потребителски кредит №PLUS-16788000 от 13.02.2019г. и че бил налице договор за цесия,
като са прехвърлени вземанията от 19.08.2019г. в полза на “А.С.В.”- ЕАД. На 13.02.2019г. бил
сключен с длъжника потребителски паричен кредит в общ размер на стойност 6 000
лв., застрахователната премия била в размер на 2 016 лв. Възникнало задължение
за заплащане на месечна погасителна вноска в размер на 216, 45 лв., като договорената
лихва по кредита, която е уговорена от страните е в размер на 6 987, 00 лв., а
крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.02.2024г.
Съгласно чл.5 от Условията към договора за кредит, при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички надбавки ведно
с обезщетение за забава и разноските без да е необходимо уведомяване за настъпила
предсрочна изискуемост. Но въпреки това било изпратено уведомително писмо, с
което длъжникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост считано от
дата 20.12.2019г. и била начислена лихва за забава за периода от 21.05.2019 г.
до 11.12.2020г., която е в общ размер на 757, 69 лв. С обжалваното разпореждане
заповедният РС е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение,като е приел,че клаузата на чл.5, изр.2 от договора, предвиждаща автоматично
настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договора в целия му
размер, без да се изисква уведомяване на длъжника е неравноправна. Счел е, че
клаузата не съдържа достатъчно ясни критерии за тежестта на договореното
неизпълнение,при проявлението,на което настъпва предсрочна изискуемост на кредита,
че това не позволява да се прецени дали неизпълнението на длъжника на две
месечни вноски е съществено за интереса на кредитора, за да може добросъвестно
да лиши длъжника от преимуществото на срока. Направил е извод, че клаузата
създава неравнопоставеност между страните и поставя длъжника в значително
по-неблагоприятно положение.
При така установената
фактическа обстановка, въззивният съд приема от
правна страна следното:
Частната жалба е подадена в
законния 1- седмичен срок от легитимирано да обжалва лице/заявител/, поради което тя е процесуално
допустима и по нея въззивният съд следва да се
произнесе по направеното оплакване.
Ч.жалба се явява изцяло основателна и доказана, тъй като пред РС е било
предявено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Ж.Н.Н. от ***за вземане в размер на 5 947, 81 лв.-главница; 4 459, 79 лв.- договорна лихва от 20.05.2019г.
до 20.12.2019г.; 757, 69 лв.-обезщетение за
забава от 21.05.2019г. до 11.12.2020г. и законна лихва от 11.12.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, посочено е, че вземането произтича от
договор за потребителски кредит №PLUS16788000 от 13.02.2019г. Размерът на предоставения кредит е на стойност 6 000 лв.,
възникналото задължение за заплащане на месечна погасителна вноска е в размер
на 216, 45 лв., като съгласно договора, при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода на забавата, и длъжникът бил изрично
уведомен за предсрочната изискуемост на кредита, считано от 20.12.2019г. Съгласно
възприетото в ТР № 4/2013г., вземането,произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е била уговорена
в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции/ЗКИ/, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение,като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Следователно изискуемостта на вземането по
договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на
предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита. Обявяването на предсрочната изискуемост
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от него за предсрочно изискуеми,включително и за вноските с настъпил
падеж, като предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на
изявлението от длъжника,ако към този момент са се осъществили обективни факти, обуславящи
настъпването й. От дадените разяснения произтича извод, че предсрочната
изискуемост не би могла да настъпи като последица единствено от забавата в
плащанията на дължимите суми по кредита, ако не е изпълнено изискването за
уведомяване на кредитополучателя. Следователно отсъствието на изискване за
уведомяване обаче не прави самата клауза автоматично неравноправна и нищожна,
още повече че в настоящия случай кредиторът не се позовава на този “автоматизъм”, а твърди да е уведомил длъжника- т.е да е осъществил
предпоставката за настъпването на предсрочна изискуемост на цялото вземане за
главница. Предвид изложените съображения, въззивната
инстанция намира, че частната жалба е основателна, следователно обжалваното разпореждане е неправилно и
следва да бъде отменено, като делото се върне обратно на РС- Ст.Загора за
произнасяне по съществото на искането, с което е бил сезиран, със законните
последици от това.
Това въззивно съдебно Определение
е окончателно и не подлежи на последващо обжалване
пред по- горен съд.
Ето защо водим от горните мотиви и на осн.
чл.272- 273 във вр. с чл.413, ал.2, въззивният ОС- Ст.Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 263726/18.12.2020г., поставено
по ч.гр.д.№ 5160/2020г. по описа на РС-Ст.Загора, с
което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу длъжника Ж.Н. ***.
ВРЪЩА делото обратно на РС- Ст.Загора за произнасяне
по същество на искането, с което е бил сезиран.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :