Р Е Ш Е Н И Е
№ 2125
гр.Пловдив, 18.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
2354/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от С.А.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 18-1030-001747
от 27.03.2018 г., издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“
Пловдив, с което на основание чл. 183 ал.5 т.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, и е наложено административно наказание – глоба, в размер на
100 лева, за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012
г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, са отнети 8 контролни точки.
В депозираната жалба се излагат
доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Възразява се, че не е описана
посоката на движение на процесното МПС, както и за неправилно описание на
санкционната разпоредба за отнемане на контролни точки. Оспорва се от
фактическа страна преминаването на забранен сигнал на светофарната уредба.
Поради изложеното от съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В проведеното открито съдебно
заседание жалбоподателката, редовно призована, представлява се от адвокат Р., с
пълномощно по делото. По същество излага съображения, че доказателствената
тежест за установяване на вмененото нарушение е върху
административнонаказващият орган. Доколкото последният не е ангажирал
доказателства за установяване на фактическата обстановка, то не се установява и
извършеното нарушение. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – ОДМВР
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна административнонаказващият
орган е установил следната фактическа обстановка: На 02.03.2018 г.
жалбоподателката С.Й. управлявала лек автомобил марка „Тойота“, модел „Аурис“,
с рег. № ***, собственост на „Йота“ ООД, ЕИК: *********, като навлезнала на
забранителен сигнал на светофара /червен/ при работеща в нормален режим на
работа светофарна уредба.
За извършеното нарушение на
жалбоподателката бил съставен АУАН бл. № 238964/02.03.2018 г., с който и било
вменено нарушение по чл. 6 т.1 ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН, било
издадено обжалваното НП.
Съдът намира, че така описаното в
НП нарушение не се установи по несъмнен начин, доколкото от страна на
административнонаказващият орган не бяха ангажирани доказателства в тази
насока. Следва да се подчертае, че предвид служебното начало, регламентирано в
чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 13 НПК, по делото бяха направени многократни опити за
установяване на описаната фактическа обстановка, като свидетелят, установил
нарушението, беше редовно призован три пъти, но същият не се яви в открито
съдебно заседание по делото.
За установяване на описаната
фактическа обстановка от страна на административнонаказващия орган бе
представен единствено АУАН бл. № 238964/02.03.2018 г. Действително, съобразно
разпоредбата на чл. 189 ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, но така установената от
специалния закон доказателствена сила на редовно съставените АУАН не е
обвързваща за съда в съответствие с разпоредбите на чл.14, ал.1,
чл.305, ал.3 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН. /така Решение № 2179/30.10.2019 г. по к. адм.
н. д. № 1679/2019 г. на Административен съд – Пловдив/. Съобразно постановките
в Постановление № 10/1973 г.
при сега съществуващия режим на ЗАНН съдът
е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от
закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено. Това се потвърждава и от чл. 84 ЗАНН,
която препраща към разпоредбите на НПК. В
този случай е приложим чл. 16 НПК, при което положение посоченият за
нарушител се счита за невиновен до доказване на противното.
В настоящия случай съдът намира,
че установяването на административното нарушение не може да почива единствено
въз основа на съставения АУАН. За доказване на извършеното нарушение
доказателствената тежест е на административнонаказващия орган. Същият не само
не ангажира доказателства във връзка с установяване на нарушението, дори
напротив, въпреки положените усилия от съда, такива не бяха събрани. В тази
връзка следва да се има предвид и нормата на чл. 14 ал.2 НПК, съобразно която доказателствата
и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена
сила. Приемане на противното на практика би довело до разместване тежестта на
доказване в административнонаказателния процес и да създаде презумпция за
виновност на наказаното лице.
Поради изложените причини, съдът
намира, че нарушението не се явява установено по несъмнен начин, поради което и
по аргумент от нормата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 16 НПК, не може да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Така
постановеното НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-1030-001747 от 27.03.2018 г., издадено от
Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на С.А.Й.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 183 ал.5 т.1 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, и е наложено административно наказание – глоба, в
размер на 100 лева, за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП, и на основание Наредба №
Із-2539/17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията,
при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, са отнети 8 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС