№ 5001
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110143345 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК *******,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Л. В. Р. с ЕГН:**********, с адрес:
АДРЕС, с която се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 307,48 лева, от които 239,61 лева- главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2015г. до м.07.2016г., ведно със
законната лихва от 10.04.2019г. до изплащане на вземането, 67,87 лева - мораторна лихва за
забава от 14.09.2016г. до 01.04.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №20525/2019 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС, Аб. №: ******** ИД номер:
********.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
1
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР ”
ЕООД.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата, с който исковете
се оспорват като и неоснователни. Прави се възражение за погасяване на сумите по давност.
Сочи се, че ответника не е собственик на имота от 15.12.2015 г. Оспорва се реалната
доставка на топлинна енергия, както и дължимостта на сумите за дялово разпределение.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
На 10.04.2019 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л. В. Р. за следните суми: 239,61 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2015 г. до 30.11.2015 г. за топлоснабден имот с аб. № ******** (вкл. и задължението
по обща фактура от 31.07.2016 г.), ведно със законната лихва от 10.04.2019 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 67,87 лв. за периода от 14.09.2016 г. до
01.04.2019 г.
С разпореждане от 19.07.2019 г. по ч. гр. д. № 20525/2019г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на ищеца са даддени
указания по чл. 414, ал. 1, т. 2 ГПК.В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
Приложен по делото е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№11111, том V, рег. №11111, дело №11111 от 2015 г. на Нотариус МИ,с който на 15.12.2015
г. Л. В. Р. е продал на ВКС АДРЕС. Не се спори, че ответникът е бил едноличен собственик
на топлоснабдения имот до 15.12.2015 г.
Видно от представения протокол от проведеното на 20.08.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с „ФДР“ ЕООД, което дружество да извършва
2
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.
Представен е договор между „ФДР“ ЕООД, и етажната собственост с адрес: АДРЕС,
по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и
предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия.
Ангажиран е договор от 03.06.2020 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител и
„ФДР“ АД, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
Представена по делото е общата фактура от 31.07.2016 г. Видно от същата към тази
дата са издадени кредитни известия за прогнозните месечни фактури за периода от месец
май 2015 г. до месец декември 2015 г. в общ размер на 245.08 лева. Направено е изравнение
за периода като е начислена допълнително сума в размер от 14.51 лева за месец юли 2015 г.
и сума в размер на 14.30 лева за месец октомври 2015 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В
мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
3
Не е спорно, а и от представените по делото нотариални актове се установява, че
ответникът Л. В. Р. е били собственик на процесния топлоснабден имот в рамките на
периода от м. 5.2015 г. до 15.12.2015 г.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди,
като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между „ФИРМА“ ЕАД и ответника за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия, одобрени с решение №
ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и
вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. и Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона –
чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия, в какъвто смисъл са й разясненията, дадени в
решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за част
от исковия период - от м. 5.2015 г. до 15.12.2015 г. между ищцовото дружество от една
страна и Л. В. Р. от друга страна, е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и
действалата през исковия период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
(отм.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „ФДР“ ЕООД.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
От страна на ответника своевременно е направено възражение за изтекла погасителна
давност.
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, вземанията
на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради
което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
4
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т. е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т. е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия от 2016 г. клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата за изравнителните
сметки, в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят.
Настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК/ арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/- 10.04.2019 г.
Така към датата на подаване на исковата молба е изтекла погасителната давност за
вземанията, станали изискуеми преди 10.04.2016 г.
Всички вземанията по фактурираните по прогнозни данни суми за периода май-
декември 2015 г. / 245.08 / са погасени по давност ,като тяхната изискуемост настъпва най-
късно /само за последния месец декември /на 31.01.2016 г./
Вземанията обаче по общата фактура/ суми за доплащане по изравнителни сметки за
процесния период/ в случая за месеци юли и октомври, в които ответника е бил собственик
на топлоснабдения имот, съответно потребител на ТЕ/, които се извършват след
замерванията от ФДР след края на отоплителния сезон, съответно падежа и изискуемостта
им възниква по-късно/ общо 28.81 лева за двата месеца/ са с падеж 14.09.2016 г. и към
10.04.2019 г. не са били погасени по давност.
За периода на своята забава длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва. Ищецът има вземане срещу ответника за мораторна лихва за периода 14.06.2016 г. до
01.04.2019г.,в размер на 8.18 лева, изчислен от съда с данъчен калкулатор на НАП по реда
на чл. 162 ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на „ФИРМА” ЕАД съобразно уважената част от
исковете се следват деловодни разноски за настоящото производство, чийто размер, възлиза
на 15.04 лв., от общо дължим размер от 125 лева/ в т.ч. държавна такса- 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят съразмерно разноски -9.02 лева от пълен размер от 75
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски за отхвърлената част
от исковете – 351.88 лева – адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Л. В. Р. с ЕГН:**********, с адрес: АДРЕС,
5
дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК сумата от 28.81 лева-
главница, представляваща цена / суми за доплащане по изравнителни сметки/ за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС, Аб. №: ******** ИД номер:
******** за м.07 и м.10.2015 г/,ведно със законната лихва от 10.04.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, 8.18 лева - мораторна лихва за забава от
14.09.2016г. до 01.04.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 20525/2019 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за доставена
топлинна енергия за сумата над уважения размер от 28.81 лева до пълния предявен размер от
239.61 лева, иска за мораторна лихва за сумата над уважения размер от 8.18 лева до пълния
предявен размер от 67,87 лева,както и претенцията за законна лихва върху неоснователния
размер на главницата.
ОСЪЖДА Л. В. Р. с ЕГН:**********, да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *******,
съдебно-деловодни разноски за производството по ч.гр.д. № 20525/2019 г. на СРС в размер
на 9.02 лв., както и за настоящото производство, в размер на 15.04 лв.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *******, да заплати на Л. В. Р. с
ЕГН:**********, съдебно-деловодни разноски в размер на 351.88 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6