Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 435
04.01.2021 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет
и трети декември две
хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Галя Мавродинова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №2417/2019 г.
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 79, чл.86 и чл.92
от Закона за задълженията и договорите.
Депозирана
е искова молба от „Изи Финанс“ЕООД, с
която са предявени обективно съединени искове срещу С.Х.С. за установяване, че същият дължи на
ищеца сумите 650 лв. главница по договор за кредит и 150,16 лв. възнаградителна
лихва, дължима за периода 23.10.2018 г. – 20.07.2019 г. и неустойка в размер на
303,94 лв. по чл.3 от договора, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1290/2018 г. по описа на РС Разград.. Иска и присъждане на направените разноски.
Твърди, че ответникът е сключил договор за
кредит от разстояние на
23.10.2018 г. чрез специална он-лайн платформа посредством персонален код за
потвърждение, който има силата на обикновен електронен подпис на заемателя по
см. на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП, че попълването на предложението по този начин от
потребителя е равносилно на всеки хартиен документ, че на същият са били
преведени по негова сметка в „Обединена
Българска Банка“АД, както и че не е
върнал същите в договорения срок. Сочи, че кореспонденцията с ответника е
осъществявана посредством ел. адрес *******@***.** и мобилен телефон с №*********. Сочи, че
сумата е уговорено да бъде върната в периода 22.11.2018 г. – 15.04.2020 г.,
заедно с договорна лихва в размер на 150,16 лв. , респ. 40,15%, че е уговорено
задължение на ответника да представи обезпечение на кредита, че такова
обезпечение не е дадено, поради което е уговорена в размер на 303,94 лв.,
дължима на вноски по 31,71 лв. Твърди,
че са исковите суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1454/2019 г. по
описа на РС Разград, която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК.
Ответникът
е получил препис от исковата молба и доказателствата към нея по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от
съда особен представител счита исковете за неоснователни. Прави и възражение за
прекомерност на исканото от ищеца юрисконсултско възнаграждение
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
По
делото е приложен договор от 23.10.2018 г. за предоставяне на кредит от
разстояние №226720, за който ищецът твърди, че е сключен между него и ответника
чрез комуникация по електронен път. В договора са записани всички лични данни
на ответника – три имена, ЕГН, № на лична карта, постоянен и настоящ адрес, №
на мобилен телефон. В чл.2, ал.1 от този договор е посочено, че кредиторът се
задължава да предаде в собственост на потребителя сумата 650 лв., а
потребителят се задължава да върне същата на кредитора, при условията на
договора. По-нататък – в чл.2,ал.2 от договора е записано, че кредиторът се
задължава да предаде на потребителя сумата чрез превод по посочена от
потребителя банкова сметка ***. Цялата
сума по кредита- 650 лв. потребителят се
задължава да върне на ищеца за срок от 18 месеца с фиксиран годишен лихвен
процент – 40,15%, като общо дължимата сума за плащане по кредита е 853,79 лв.,
съответно годишния процент на разходите е 48,3% в случай, че няма основание за
начисляване на неустойки, лихви за забава и разходи за събиране.
В чл.3
от договора е записано, че потребителят се задължава в срок до пет дни, считано
от датата на сключване на договора да предостави обезпечение – банкова гаранция
или две физически лица – поръчители, които да отговарят на определени условия.
В същия текст /ал.2/ е записано и това, че при неизпълнението на това
задължение потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 443,94 лв.,
като тази неустойка се заплаща от потребителя разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски, като към всяка вноска се добавят по 31,71 лв.
В този
договор няма подпис на ответника, а само означение на първите букви от
собственото и фамилното му име. Със същото означение са и представените
страници от общите условия.
По ч.гр.д.№1290/2018 г. по описа на Районен
съд - Разград е издадена заповед за изпълнение срещу С.Х.С. за заплащане на сумата 650 лв. ведно
със законната лихва от 29.07.2019 г., сумата 150,16 лв. лихва за периода
22.11.2018 г. – 20.07.2019 г., 303,94 лв. неустойка по чл.3 от договора , 25
лв. разноски по делото и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, като е посочено,
че вземането произтича от договор за кредит
от разстояние №226720/23.10.2018 г. Тази заповед е връчена при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК.
Анализът на установената
фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените искове са с правно
основание чл.422 от ГПК и в това производство ищецът следва да установи, че
вземанията, за които е издадена заповед за изпъленние съществуват, че техният размер
е този, посочен в заповедта и че той е титуляр на тези вземания.
По отношение на иска за
установяване на задължението за
заплащане на 1800 лв. като главница Съдът намира същият за основателен.
Правният
режим на процесния договор като договор
за кредит от разстояние е уреден, както в специалния Закон за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, уреждащ спецификите на договора с оглед начина
на неговото сключване и доказването на този факт, така и в общите правила
на ЗЗД, уреждащи договора за заем. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Предвид
разпоредбата на т. 1 от ДР на Закона, такава финансова услуга, по отношение на
която той е приложим, е и кредитирането. Съгласно чл. 18, ал. 1
ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си
за предоставяне на информация на потребителя; че уведомил потребителя за сроковете,
в които може да се откаже от договора; че е получил съгласието на потребителя
за сключване на договора и други. Съгласно ал. 2 на чл. 18, за доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени
съгласно този закон,
се прилага чл. 293 от
Търговския закон, а
за
електронните изявления – Закона за електронния документ и електронния подпис.
В случая процесният договор е сключен
чрез размяна на изявленията по електронна поща, поради което приложимият закон
относно формата на изявленията е ЗЕДЕП, съгласно който /чл. 3/, писмената форма
на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, който представлява
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано. Предвид легалната дефиниция на този
документ, в съдебната практика несъмнено се приема, че същият не е необходимо
да бъде инкорпориран на хартия и подписан, като за автор на изявлението по арг.
от чл. 4, изр. първо от закона се възприема лицето,
посочено като негов автор.
В хода на производството бе установено отправеното от ищеца до ответника по електронна поща
предложение за сключване на договор за заем, сключен от разстояние. Освен това
в договора
за кредит се съдържа изключително подробна
информация относно личните данни на ответника, в т. ч. и банкова сметка, ***,
№ и дата на издаване на лична карта и адреси – постоянен и
настоящ, поради което съдът счита, че
процесният договор е сключен от потребителя, който на отправеното предложение
на договора по бланка се е съгласил,
посочвайки личните си данни и е удостоверил това с подпис,
поставен с помощта на мишка
По делото не бяха представени
доказателства за изпълнение на задължението на кредитора за предоставяне
на сумата 650 лв. Ето защо
съдът приема, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение между ищеца и ответника за което е бил приложим Закона за потребителския кредит
(в сила от 12.05.2010 г.). Съгласието по договора е било постигнато от страните
изрично в изискуемата от ЗПК писмена форма. Тъй като обаче ищецът
като кредитор не е
предоставил на ответника, като потребител и кредитополучател, договорената сума,
то за потребителя не е възникнало задължение за връщане на тази сума, поради
което искът за установяване на задължението за заплащане на сумата 650 лв.
главница е неоснователен и недоказан.
Останалите предявени искове –
за установяване на задълженията за заплащане на договорна лихва и неустойка се
отнасят за акцесорни вземания, поради
което и те се явяват неоснователни.
С оглед
неоснователността на исковете, ищецът няма право да иска заплащане на
направените по делото разноски.
По гореизложените
съображения, Съдът:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от
„Изи Финанс“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище гр.София и адрес на управление район Триадица, ж.к.“Иван Вазов“,
ул.“Балша“, №17, ап.1 срещу С.Х.С., ЕГН **********
*** за установяване, че същият дължи на ищеца сумите 650 лв. главница по
договор за кредит и 150,16 лв. възнаградителна лихва, дължима за периода
23.10.2018 г. – 20.07.2019 г. и неустойка в размер на 303,94 лв. по чл.3 от
договора, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1454/2019 г. по
описа на Районен съд - Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на
решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д.№ 1454/2019 г.
по описа на Районен съд - Разград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: