Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ
А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети ноември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 2216 по описа за 2020г.
по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Н.с.“ ЕАД срещу решение от 13.11.2019г. по гр.д. №
61043/2016г. на СРС, II ГО, 163-ти състав,
в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на „Г.“
ЕООД сумата 6968. 40 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за изготвени оценки от страна на „Г.“
ЕООД - като изпълнител, въз основа на договор за извършване на оценки № Д-53-19/28.04.2010г.
с възложител „Н.с.“ ЕАД, за които оценки от изпълнителя са издадени фактура №
**********/20.12.2010г. (на стойност 2808 лв. с ДДС) и фактура №
**********/21.12.2010 г. (на стойност 4160. 40 лв. с ДДС), ведно със законната лихва за забава върху
посочената сума от 6968. 40 лв. от деня на постъпване на заявление по чл. 410 ГПК в съда /19.04.2016 г./ до изплащане на вземането, както и сумата от 3776. 62 лева, представляваща законно
обезщетение за забава върху съвкупния размер на главниците по двете цитирани
фактури (от която сума от 1522,31 лв. - законно обезщетение за забава върху
главницата по Фактура № **********/20.12.2010 г. за периода 21.12.2010 г. -
08.04.2016 г., сума от 2254,31 лв. - законно обезщетение за забава върху главницата
по Фактура № **********/21.12.2010 г. за периода 22.12.2010 г. - 08.04.2016 г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 21244/2016г. по описа на СРС. С решението са отхвърлени
като неоснователни предявените искове за главница над уважените 6968,40 лева до
предявените 7208,40 лева и за лихва над уважените 3776,62 лева до предявените
3884,58 лева по Фактура № **********/11.11.2011 г. (на стойност 240,0 лв. с ДДС) и сумата от 107,96 лв. - законно
обезщетение за забава (върху главницата по Фактура № **********/11.11.2011 г.
за периода 12.11.2011 г. - 08.04.2016 г.).
Въззиваемият-ответник поддържа доводи за неправилност
на първоинстанционното решение в частта в която предявените искове са били уважени.
Излага съображения, че първоинстанционният съд не е взел под внимание, че в
случая е налице изтекла погасителна давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД. Между
страните било уговорено възнаграждението да бъде изплатено в петдневен срок от
приемането на оценката, за което били подписани и приемно-предавателно
протоколи от 17.10.2010г. и 21.12.2010г. По този начин, погасителната давност
за вземанията на ищеца била изтекла съответно на 22.10.2015г. и 26.12.2015г.
Оспорва извода на съда за прекъсване на давността съгласно чл. 116, б. „а“ от ЗЗД поради признаване на вземането с изпратено от ответника до ищеца изявление
в електронно писмо, доколкото от същото не става ясно вземанията, за които е
извършено признанието по кои фактури са осчетоводени и за кое правоотношение.
Поддържа, че не се дължи плащане по фактура № **********/21.12.2010 г.,
доколкото липсва предоставянето на услуги по нея. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение, в частта в която исковете по чл. 422 вр. чл. 266,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са били уважени и да постанови друго, с което да
отхвърли същите, с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „Г.“ ЕООД оспорва жалбата в
депозиран писмен отговор, по подробно изложени съображения. Поддържа, че с
изпратено до него електронно съобщение, както и с молби за потвърждаване на
салда, ищецът е направил недвусмислено признание на задълженията си и давността
е била прекъсната на основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Претендира разноски за
настоящото производство.
Решението, в отхвърлителната му част е влязло в сила
като необжалвано.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Обжалваното първо първоинстанционно решение е валидно
и допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите във връзка с
неговата правилност.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане възнаграждение
по договор за извършване на оценки № Д-53-19/28.04.2010г. и издадени въз основа
на него фактура № **********/20.12.2010 г. (на стойност 2808,00 лв. с ДДС), фактура
№ **********/21.12.2010г. (на стойност 4160,40 лв. с ДДС) и фактура №
**********/11.11.2011г. (на стойност 240 лв. с ДДС). За тези вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21244/2016г. по описа на СРС.
В отговора на исковата молба, ответникът е направил
възражение за изтекла погасителна давност. От своя страна, ищецът е репликирал,
че давността е прекъсната поради признание от ответника на предявените вземания
чрез електронна кореспонденция между страните от 12.04.2013 г. в отговор на
изпратено до него нотариална покана за плащане на задължения по договора.
По делото е представен договор за извършване на оценки
№ Д-53-19/28.04.2010г., с който ответникът „Н.с.“ ЕАД възлага, а ищецът „Г.“
ООД се съгласява да извършва оценки за определяне на справедлива пазарна
стойност на имоти, земи под водоеми, язовири, изравнители и друго имущество –
собственост на възложителя, вещни и облигационни права върху тях. Уговорено е
оценките да се извършват по заявка на възложителя. Съгласно чл. 8, ал. 1 от
договора, възложените оценки се приемат с приемно-предавателен протокол. В чл.
8, ал. 2 от договора е предвидено, че в срок от 5 работни дни работодателят
може да поиска преработка, да предложи рецензиране или да отхвърли оценката. В
случай, че не упражни никое от посочените права на основание чл. 8, ал. 3 от
договора се счита, че възложителят е приел оценката. Съгласно чл. 13, ал. 4 от
договора, възнаграждението по договора се заплаща в срок до 5 работни дни след
приемане на оценката.
По делото са представени 2 броя приемно-предавателни
протоколи от 17.12.2010 г. и 21.12.2010г. за извършени оценки на посочени в тях
обекти на оценка, подписани от представител на ответника – възложител. Към
протоколите са представени фактури №№ 388/17.12.2010г. на стойност 2808,00 лв.
с ДДС и 389/21.12.2010 г. на стойност 4160,40
лв. с ДДС, също подписани за ответника.
Представена е молба на „Напоителни системи“ АД до „Г.“
ООД, с която е отправено искане до ищеца да потвърди, че вземанията му към
ответника са в размер на 6968. 40 лв.
С нотариална покана рег. № 1790/27.03.2013г. на Б.Т.–
нотариус, с рег. № 233 на НК /л. 23 от заповедното дело/ ответникът е бил
поканен да извърши плащане по фактура № 388/17.12.2010 г. на стойност
2 808 лв. с ДДС, фактура № 389/21.12.2010 г. на стойност 4 160. 40
лв. с ДДС, фактура № 539/11.11.2011г. на стойност 240 лв., както да заплати
други услуги в общ размер на 2292 лв. с ДДС. Поканата е връчена на ответника на
02.04.2013г. Представен е препис от електронна кореспонденция между страните от
12.04.2013г., в която представител на ответното дружество потвърждава, във
връзка с посочената покана, че задълженията му по договора възлизат на 6968,40
лв., като счита останалата част от претенцията за неоснователна, поради липса
на документи за установяване на претендираните вземания.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд
е приел, че с електронното съобщение от 12.04.2013г. до ищеца,
изпратено в отговор на нотариалната покана от 02.04.2013 г., ответникът е
признал задълженията си, с което погасителната давността по отношение на тях е
била прекъсната на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД, при приложимия петгодишен
давностен срок.
Настоящият съдебен състав намира извода на районния
съд за правилен. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в Решение
№ 49 от 04.04.2017 г. по т. д. № 50236/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др., за
да прекъсне давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, длъжникът трябва да е
да направил недвусмислено волеизявление в срока на погасителната давност, че
задължението му към кредитора съществува към момента, в който е направено
волеизявлението, без значение дали с признанието си длъжникът цели да прекъсне
давността и кога и по какъв начин кредиторът е узнал за направеното признание.
В конкретния случай, изявление на ответника за
признаване на вземането е направено в адресираното до ищеца електронно
съобщение от 12.04.2013г., изпратено от юрисконсулта на дружеството, както и в
молба за потвърждение, подписана от изпълнителния директор, в която също е
цитирано вземане в общ размер на сумата 6968. 40 лв. Не могат да бъдат споделени изложените във
въззивната жалба доводи, че със същото не са индивидуализирани в достатъчна
степен вземанията, които се признават. Както е посочено в самото електронно
съобщение, то е изпратено във връзка с получена на 02.04.2013г. нотариална
покана, като съдът намира, че става дума за представената по делото нотариална
покана рег. № 1790/27.03.2013г. на нотариус Б.Т.. В тази покана са подробно
индивидуализирани претендираните от ищеца вземания по фактури и извършени
дейности. До потвърдената сума от 6968. 40 лв. би могло да се достигне
единствено при сбора на стойностите на фактура № 388 от 17.12.2010 г. от
2808,00 лв. с ДДС и фактура № 389 от 21.12.2010 г. на стойност 4160,40 лв. с
ДДС. В същото време, в електронното съобщение е посочено, че за останалите суми
претенцията е неоснователна, доколкото не са съставени документи за приемането
им. Отново, видно от съдържанието на поканата, посочено е, че
приемно-предавателни протоколи по чл. 8, ал. 1 от договора са съставени
единствено за услугите по фактури №№ 388/17.12.2010г. и 389/21.12.2010г. и следва
да се приеме, че ответникът е отказал да признае единствено вземанията извън тях,
респ. че е потвърдил тези вземания, за които тези фактури са издадени. По този
начин, електронното съобщение от 12.04.2013г., разглеждано във връзка с нотариална
покана рег. № 1790/27.03.2013г. на нотариус Б.Т., конкретизира в достатъчна
степен по основание и размер вземанията, за които е направено признание от
страна на ищеца и следва да се приеме, че погасителната давност по отношение на
тях е прекъсната на основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Ето защо, към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от 19.04.2016г., вземанията,
за които са издадени Фактура № **********/20.12.2010г. и Фактура №
**********/21.12.2010г., не са погасени по давност и ответникът дължи
заплащането им.
Съдът намира за ирелевантни изложените във въззивната
жалба доводи срещу вземанията на ищеца по фактура № 539/11.11.2011г., доколкото
предявените искове са били отхвърлени в тази част.
При така изложените съображения и поради съвпадане на
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение в обжалваната част -
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
При горния изход на делото и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, на ищеца „Г.“ЕООД следва да се присъдят своевременно поисканите и
направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на сумата 670 лв.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.11.2019г. по гр.д. №
61043/2016 г. на СРС, II
ГО, 163 състав в
обжалваната част за уважаване на исковете.
Решението в отхвърлителната част
е влязло в сила, като необжалвано.
ОСЪЖДА „Н.с.“
ЕАД, ЕИК ******да заплати на „Г.“ ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, сумата от 670 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.