РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 469
гр. Пловдив, 01 март 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на четвърти
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието
на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ,
като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 1108
по описа за 2018 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова
молба, предявена от Д.Г.Й., с адрес ***, срещу
Централна избирателна комисия (ЦИК) – гр. София, с която се претендира заплащане на обезщетение в размер на 3213,78
(размерът
на иска е изменен от 3600 на 3213,78 лв. по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, в последното по делото с.з.), ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2017 г. до окончателното
й изплащане, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи в периода от 10.04.2017 г. до
14.11.2017 г., в резултат
на обстоятелството,
че не е била избрана за общински съветник при Общински съвет – гр. Пловдив
вследствие на Решение № 613-МИ/10.04.2017 г. и Решение № 614-МИ/10.04.2017 г.
на Общинска избирателна комисия (ОИК) –Пловдив, отменени като незаконосъобразни
с решения на Върховния административен съд (постановени по адм.
дело № 8282/2017 г. и по адм. дело № 6705/2017 г. по
описа на същия съд), съответно е била лишена от възможността да получи претендираната
като обезщетение сума, представляваща сбор от възнагражденията на избраната
вместо нея за общински съветник Д.С.В., получила тази сума за това, че е
участвала в заседателни сесии на общинския съвет и в заседания на постоянни
комисии към Общински съвет – гр. Пловдив, област Пловдив. Претендират се и
разноски по делото.
Ответникът - Централна избирателна комисия, намира предявените искове за
недопустими като в тази връзка иска същите да бъдат оставени без разглеждане, а
образуваното производство – прекратено. Алтернативно оспорва исковите претенции
по основание и размер, с искане същите да бъдат отхвърлени. Съображения в тази
насока са изложени както в отговора на исковата молба, така и в депозирана по
делото писмена защита вх. № 19495/22.10.2018 г. по описа на съда. Претендират
се сторените в производството разноски (в отговора на исковата
молба).
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност
и недоказаност на претенциите.
Пловдивският административен съд – втори състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото няма спор от фактическа страна.
С решение №
613-МИ/10.04.2017 г. на Общинска избирателна комисия – Пловдив (ОИК –
Пловдив), са отхвърлени предложенията на председателя на комисията Т.Т.първо, за прекратяване пълномощията на Т.А.Х.,обявена за
избрана за общински съветник от кандидатската листа на „Българска
социалистическа партия“ (с решение № 524-МИ от 27.10.2015
г. на ОИК Община Пловдив) и обезсилване на издаденото й удостоверение, и второ, относно обявяване за избрана за общински съветник от листата
на „Българска социалистическа партия“ ищцата Д.Г.Й. и издаване на удостоверение
за избран общински съветник на същата. Решението на ОИК -
Пловдив е обжалвано от Д.Й. пред Административен съд – Пловдив, във
връзка с което е образувано адм. дело № 1028/2017 г.
по описа на съда, приключило с Решение № 1240/12.07.2017 г., отхвърлящо жалбата
на Й.. Последното е обжалвано пред Върховен административен съд (ВАС), който с Решение № 13316 от 06.11.2017
г. по административно дело № 8282/2017 г. е отменил решението на
Административен съд - Пловдив и вместо него е поставил отмяна на решение №
613-МИ/10.04.2017 г. на ОИК – Пловдив, като е върнал преписката на
административния орган за ново произнасяне.
С решение №
614-МИ/10.04.2017 г. на Общинска избирателна комисия – Пловдив, по т. I.,
са прекратени пълномощията на Т.А.Х.,обявена за избрана за общински съветник от
кандидатската листа на „Българска социалистическа партия“ (с решение № 524-МИ от 27.10.2015 г. на ОИК Община
Пловдив) и е обезсилено издаденото й
удостоверение, по т. II. Направено е ново подреждане на кандидатите от
кандидатската листа на „Българска социалистическа партия“ според броя на
получените преференции, съобразно което по т. III. Д.С.В. е обявена за избрана
за общински съветник от листата на „Българска социалистическа партия“. Това решение на
ОИК - Пловдив, в частта му по т. II и по
т. III също е обжалвано от Д.Й. пред Административен съд – Пловдив, във връзка
с което е образувано адм. дело № 1014/2017 г. по
описа на съда, приключило с Решение № 791/17.05.2017 г., отхвърлящо жалбата на Й..
Последното е обжалвано пред Върховен административен съд (ВАС), който с Решение № 13434 от 07.11.2017 г.
по административно дело № 6705/2017 г. е отменил решението на Административен
съд - Пловдив и вместо него е поставил отмяна на решение № 614-МИ/10.04.2017 г.
на ОИК – Пловдив, като е върнал преписката на административния орган за ново
произнасяне.
Цитираните съдебни дела са приложени по делото.
Във връзка с така постановените две решения на ВАС (Решение № 13316 от 06.11.2017 г. на. IV отд. по административно дело № 8282/2017 г. и Решение №
13434 от 07.11.2017 г. на Върховен административен съд, IV отд.
по административно дело № 6705/2017 г.), ОИК – Пловдив е издала решение № 615-МИ/14.11.2017 г., с което
по т. I. е прекратила пълномощията на Д.С.В., обявена за избрана за общински
съветник от листата на „Българска социалистическа партия“ (с Решение № 614-МИ/10.04.2017 г. на ОИК – Пловдив)
и е обезсилила издаденото й
удостоверение, а по т. II. е обявила Д.Г.Й. за избрана за общински съветник от
листата на „Българска социалистическа партия“.
В хода на съдебното производство е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, приета
без заявени резерви от страните. Заключението на вещото лице се свежда до
следното:
С Решение № 291, Взето с
Протокол № 13 от 12.07.2012 г., е определено възнаграждение на Председателя на
Общинския съвет в размер на 1349,10 лв.
Съгласно Правилника за
организацията и дейността на Пловдивски общински съвет, чл. 20. (1) (Изм. и
доп. с Решение № 3, взето с Протокол №1 от 23.01.2014г.) Общинският съветник
получава възнаграждение за участието си в заседанията на Общинския съвет и в
заседанията на постоянните комисии както следва:
1. 20 (двадесет) на сто от възнаграждението на Председателя на
Общинския съвет за участие в заседание на общинския съвет /20% от 1349,10 лв. =
269.82 лв./;
2. 2 (две) на сто от възнаграждението на Председателя на
Общинския съвет за участие в заседание на постоянна комисия на общинския съвет.
/2% от 1349,10 лв. = 26.98 лв./.
Общият размер на
възнаграждението на общинския съветник за участието му в заседанията на
общинския съвет и в заседанията на постоянните комисии към общински съвет за
един месец не може да бъде повече от 50 на сто от възнаграждението на
председателя на общинския съвет /50% от 1349,10 лв. = 674.55 лв./.
Съгласно данните, предоставени
от Община Пловдив, изх. № 180БС235-1/03.08.2018 г. (лист 73 и сл. по делото) на лицето Д.С.В. са изплатени
следните трудови възнаграждения, по данни от платежни ведомости и фишове за
заплати:
месец |
от постоянни
комисии |
възнаграждение
к-я |
от заседания на Общински съвет |
брутна заплата |
удръжки |
нетно възнаграждение |
дата
на получаване
на възнагражде- нието |
за април |
0 |
0 |
539.64 |
539.64 |
118.76 |
420.88 |
25.05.2017 |
за май |
53.96 |
0 |
539.64 |
593.6 |
130.63 |
462.97 |
20.06.2017 |
за юни |
107.92 |
0 |
539.64 |
647.56 |
142.51 |
505.05 |
13.07.2017 |
за юли |
377.74 |
0 |
|
377.74 |
83.13 |
294.61 |
25.08.2017 |
|
296.81 |
0 |
|
296.81 |
65.32 |
231.49 |
25.08.2017 |
общо за юли |
674.55 |
0 |
|
674.55 |
|
|
|
за август |
0 |
0 |
269.82 |
269.82 |
59.37 |
210.45 |
25.09.2017 |
за септември |
107.92 |
0 |
539.64 |
647.56 |
142.51 |
505.05 |
24.10.2017 |
за октомври |
107.92 |
0 |
539.64 |
647.56 |
142.51 |
505.05 |
23.11.2017 |
за ноември |
107.92 |
27 |
0 |
134.92 |
29.69 |
105.23 |
19.12.2017 |
общо изплатени възнаграждения |
|
|
|
3240.78 |
|
Под формата на забележка в заключението е уточнено,
че за месец юли 2017 г., общият размер на възнаграждението на лицето за участие
в постоянни комисии и заседания на Общинския съвет е 971,34 лв., но тъй като
сумата надхвърля допустимия размер от 50 на 100 от възнаграждението на
председателя, същото е ограничено до 674,55 лв.
За месец ноември 2017 г. лицето е участвало в
комисия по Заповед на Кмета на Община Пловдив за участие в търг за продажба на
общински имот, поради което му е начислено допълнително възнаграждение за
участие в комисия в размер на 27 лв., посочено в по-горната таблица. Общият
размер на изплатените възнаграждения на лицето Д.С.В. за периода 10.04.2017 г.
- 14.11.2017 г. е в общ размер на 3240,78 лв.
В хода на съдебното производство по искане на
страните са събрани следените писмени
доказателства: писмо изх. № 17Х-320-5/24.08.2018 г. по описа на Община
Пловдив, съдържащо информация за присъствието на Д.С.В. – общински съветник, за
периода 10.04.2017 г. – 14.11.2017 г. на заседания на Общински съвет – Пловдив
и на заседания на постоянните комисии; писмо изх. № 180БС235-1/03.08.2018 г. по
описа на Община Пловдив, ведно с фишове за начисления и удръжки на Д.С.В. за
периода м.04./2017 г. до м.11/2017 г., платежна ведомост за м. април 2017 г.,
масови файлове за наредени заплати; писмо изх. № 17Х-320-4/03.08.2018 г. по
описа на Общински съвет Пловдив, ведно с препис-извлечение от протокол № 20 от
заседанието на Общински съвет – Пловдив, проведено на 16.11.2017 г., в частта
на полагането на клетва на Д.Г.Й. и Клетвен лист от същата дата; писмо изх. №
17Х-320-7/25.10.2018 г. по описа на Общински съвет Пловдив, ведно с
препис-извлечение от протокол № 6 от заседанието на Общински съвет – Пловдив,
проведено на 13.04.2017 г., в частта на полагането на клетва на Д.С.В. и
Клетвен лист от същата дата; Решение № 615-МИ/14.11.2017 г. на ОИК – Пловдив;
писмо изх. № 92-00-3362/20.09.2018 г. по описа на ТД на НАП гр. Пловдив във
връзка със сключените с Д.Й. трудови договори за периода от 10.04.2017 г. до
14.11.2017 г. – такъв е сключен единствено с „АЙФ ФАРМА“ ООД; Удостоверение №
611/15.11.2018 г. за получени трудови възнаграждения от Д.Й. от „АЙФ ФАРМА“ ООД
за периода 01.04.2017 г. до 01.11.2017 г.; Трудов договор № 19 със срок на
изпълнение от 13.12.2016 г. сключен
между „АЙФ ФАРМА“ ООД като работодател и Д.Й. като работник и допълнително
споразумение към него.
След анализа на така изложените фактически обстоятелства,
Съдът съобрази следното от правна страна:
Съгласно
чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на Глава единадесета, а
за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Във
връзка с възраженията на ответника, че ЦИК не е надлежна страна в настоящото
производство, е необходимо да бъде съобразено следното:
Въпросът,
свързан с пасивната процесуална легитимация на ЦИК като ответник по иска, е
решен окончателно с Определение № 9449/10.07.2018 г., постановено по адм. дело № 7479/2018 г. на ВАС, Трето отделение (отменящо Определение №
965/15.05.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по настоящото дело - с което исковата молба
е оставена без разглеждане, а производството по делото е било прекратено именно
поради липса на пасивна процесуална легитимация на ЦИК, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия). Това Определение на Върховния административен съд е
задължително както за съда, така и за страните по делото, така че
преразглеждането на даденото с него разрешение, е процесуално недопустимо.
Освен
изложеното следва да се добави, че съобразно чл. 46, ал. 2 от Изборния кодекс, Централната
избирателна комисия е юридическо лице, първостепенен разпоредител с бюджет и
като такова, няма пречка да отговаря (да е ответник) по искове с правно
основание чл. 1 от ЗОДОВ, с оглед разпоредбата на чл. 205 от АПК, според която
ответникът следва да има качеството на юридическо лице. Освен това, за
ангажиране отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на
граждани и юридически лица, е ирелевантно
обстоятелството дали в бюджета на съответната организация, са предвидени
средства за изплащане на обезщетения или не. Ето защо, възраженията на
ответника в тази насока за неоснователни.
За да
възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на
няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда -
имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният
акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие
за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК)
е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл
предявените от ищеца искови претенции се явяват допустими, доколкото няма спор,
че решение № 613-МИ/10.04.2017 г. и
решение № 614-МИ/10.04.2017 г. на ОИК – Пловдив, са отменени по съответния ред, а
именно с Решение № 13316 от 06.11.2017 г.,
постановено по административно дело № 8282/2017 г. и с Решение № 13434 от
07.11.2017 г., постановено по административно дело № 6705/2017 г., и двете по
описа на Върховен административен съд, IV отд. При това
положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия
състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на комисията, изразяващо
се в издаването на незаконосъобразни административни актове.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се доказа наличието и на останалите, предвидени в закона, материални
предпоставки.
Имуществените вреди по принцип представляват
претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е
необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца
и в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е
стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т.е. до намаляване на
имущественото състояние, до обедняване с нещо. Пропусната полза пък, каквато се
претендира в настоящото съдебно производство от ищеца, в доктрината и съдебната
практика се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са
съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил
лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението (в този смисъл е
и тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. на ВКС по
т.дело № 3/2012 г.).
Следователно, за да се претендира успешно
обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от отменените
по съответния ред решения на ОИК – Пловдив (решение № 613-МИ/10.04.2017 г. и решение № 614-МИ/10.04.2017 г.), в резултат на които Д.Й. не е била обявена за
избрана като общински съветник при Общински съвет – Пловдив, съответно не е получила
възнаграждение в общ размер на 3213,78 лева като общински съветник в периода от 10.04.2017
г. до 14.11.2017 г., в т.ч. за
участие в заседания на постоянни комисии, следва да се установи по категоричен
начин, че през посочения период, патримониумът й би
се увеличил с търсената сума (в размер на
3213,78 лева), и че тази сума не е била заплатена
на ищцата единствено по причина на издадените незаконосъобразни актове. Това е
така, защото пропуснатите ползи, както вече бе казано, не се предполагат, а
трябва да бъдат установени по безпротиворечив начин.
Именно във връзка с отмяната по съдебен ред на
решение № 613-МИ/10.04.2017 г. и решение № 614-МИ/10.04.2017 г. (с Решение № 13316 от 06.11.2017 г. на. IV отд. по административно дело № 8282/2017 г. и Решение №
13434 от 07.11.2017 г. на Върховен административен съд, IV отд.
по административно дело № 6705/2017 г.), ОИК – Пловдив е издала решение № 615-МИ/14.11.2017 г., с което по т. I. е
прекратила пълномощията на Д.С.В., обявена за избрана за общински съветник от
листата на „БСП“ (с решение № 614-МИ/10.04.2017 г.
на ОИК – Пловдив), а по т.
II. е обявила Д.Г.Й. за избрана за общински съветник от листата на „БСП“. На
основание чл. 30, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация (ЗМСМА), пълномощията на Й. като общински съветник са възникнали
от деня на полагането на клетвата по чл. 32, ал. 1 от същия закон, а именно от
16.11.2017 г., съобразно представения по делото клетвен лист (л. 92 и сл. по делото). В подкрепа на изложеното по делото е представено
и Удостоверение № 17Х320-1/28.12.2017 г. от Председателя на Общински съвет –
Пловдив (л. 7 по делото), в което е посочено, че ищцата Й. е общински
съветник в мандат 2015 г. - 2019 г., съгласно Решение № 615-МИ/14.11.2017 г. на
ОИК – Пловдив и в качеството си на такава е член на Постоянната комисия (ПК) по
„Устройство на територията и жилищна политика“ (УТЖП), на Постоянната комисия
по „Култура, туризъм, евроинтеграция и международни отношения“ (КТЕМО) в Общински съвет – Пловдив и на Комисията за разглеждане на исканията
за подпомагане на деца с изявени дарби от Община Пловдив.
При това положение се обосновава изводът, че при
законосъобразно постановяване на решение № 613-МИ/10.04.2017 г. и решение №
614-МИ/10.04.2017 г., би се стигнало до обявяване на Д.Г.Й. за избран за
общински съветник от листата на „БСП“ и тя, а не Д.С.В. би получавала
полагащото й се възнаграждение като общински съветник за участие в заседанията
на общинския съвет и евентуално за участието й в неговите комисии, ако би могло
да се направи обосновано предположение, че същата при всички случаи би била
избрана за член на някоя от тези комисии.
По делото е представено Решение № 7/29.12.2017 г.
по чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ на Председателя на Общински съвет - Пловдив (лист 8 – 9), от съдържанието на което се установява, че размерът на възнаграждението
на общинския съветник, съгласно чл. 20, ал. 1, т. 1 от Правилника за
организацията и дейността на Общински съвет – Пловдив (наричан по-долу за
краткост само Правилника) за участие в заседание на Общинския съвет, е в размер
на 20 % от възнаграждението на Председателя на Общинския съвет, или 269,82 лв.
Размерът на възнаграждението на общински съветник съгласно чл. 20, ал. 1, т. 2
от Правилника за участие в заседание на постоянна комисия на Общинския съвет е
в размер на 2 % от възнаграждението на Председателя на Общинския съвет, или
26,98 лв. И общият размер на възнаграждението на общински съветник за един
месец, съгласно чл. 20, ал. 1 от Правилника, не може да бъде повече от 50 на
сто от брутната работна заплата на Председателя на Общинския съвет за
съответния месец, или 674,55 лв. Посочено е също така и че с решение № 155,
взето с Протокол № 7 от 27.04.2017 г. Д.С.В. е избран за член на Постоянната комисия
по „Култура, туризъм, евроинтеграция и международни отношения“ и на Постоянната
комисия по „Устройство на територията и жилищна политика“ и до датата на
предсрочното прекратяване на пълномощията му като общински съветник с Решение №
615-МИ от 14.11.2017 г. на ОИК – Пловдив, е участвала в заседанията на тези
комисии.
Броят на заседанията на Общински съвет – Пловдив,
както и на Постоянната комисия по „Устройство на територията и жилищна
политика“, чийто член е била Д.С.В. за спорния период, са видни от писмо изх. №
17Х-320-5/24.08.2017 г. на Общински съвет – Пловдив (лист 71 - 72). А конкретно получените възнаграждения от Д.С.В. за периода от 10.04.2017
г. до 14.11.2017 г. се съдържат
в представените счетоводни документи – фишове за начисления и удръжки и масови
файлове за наредени заплати (лист 74 и
сл.).
Изложеното до тук
налага извод за наличие на пряка и непосредствена причинна връзка между отменените решения на ОИК - Пловдив
и претендираните вреди под формата на пропусната полза, представляваща
равностойността на възнаграждението, което ищцата би получила за участие в заседанията на общинския съвет, ако не бяха
постановени незаконосъобразните решения на
ОИК – Пловдив, в резултат на които тя не е била обявена за избрана за общински
съветник (съответно е бил лишена от
възможността да участва в тези заседанията на общинския съвет, а оттам и да
получава възнаграждение за това, в съответствие с разпоредбата на чл. 34, ал. 1
от ЗМСМА).
Казаното обаче, не важи за останалата част от
претендираните вреди под формата на пропусната полза, представляваща
равностойността на възнаграждението, което ищцата би получила за участие в заседанията на постоянните комисии на общинския
съвет.
В тази насока следва да се посочи, че пропуснатата
полза е точната равностойност на това, с което лицето не е могло да увеличи
имуществото си, само и единствено поради незаконосъобразните решения на ОИК -
Пловдив. Тя е реален заместител на това, което лицето несъмнено би получило, ако административният орган не бе допуснал
незаконосъобразност при постановяване на решенията. В контекста на изложеното
следва да се констатира, че дори и да не бяха отменени тези решения и Й. беше обявена за избрана за общински съветник още през м.април
2017 г., в случая няма гаранция, че
същата още тогава щеше да бъде избрана за член на постоянна комисия.
Все в тази насока следва да се посочи, че избирането
на определен кандидат за общински съветник, не обуславя като неминуем резултат
и избирането му за член на постоянна комисия. Това произтича както от
разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Правилника, уреждаща само възможност, а не
задължение за всеки общински съветник да бъде избиран в постоянни и/или
временни комисии, така и от разпоредбата на
чл. 26, ал. 2 от Правилника, според която членовете
на постоянните комисии се избират с явно гласуване от състава на общинските съветници с обикновено мнозинство по предложение на председателите
на политически представителните групи на общинските съветници.
Крайният извод е, че пропускането на твърдяната от ищцата полза, представляваща
равностойността на възнаграждението, което Й. би получила за участие в заседанията на постоянните комисии на общинския
съвет, не е пряка и непосредствена последица от отменените решения
на ОИК – Пловдив, а зависи от евентуалното й избиране за член на съответната
постоянна комисия. Исковата претенция обаче (освен при наличие на
причинна връзка, каквато каза се, не се установява да е налице), може да бъде уважена само при наличието на конкретно установени по делото
факти, но не и въз основа на предположения за настъпването на тези факти,
колкото и да е вероятно, сбъдването на тези предположения.
По същите съображения, до извод в обратната насока
не води избирането на Й. за член на Постоянната комисия по „Устройство на
територията и жилищна политика“ и на Постоянната комисия по „Култура, туризъм,
евроинтеграция и международни отношения“ в Общински съвет – Пловдив, член на
които е била и Д.С.В..
От всичко изложено до тук се установява, че са налице доказателства, че
през процесния период ищцата реално би получила
възнаграждения за участие в заседанията на Общинския съвет, но не и за участие
в неговите постоянни комисии, т.е. претенцията е частично основателна.
За установяване на точния размер на претендираните от ищцата вреди по
делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза. След запознаване с наличните по делото
доказателства вещото лице е установило, че за периода от 10.04.2017 г. до 14.11.2017
г. вкл. Общински съвет – Пловдив е провел 14 заседания, като Д.С.В. е
присъствала на всички. През същия период, ПК по „УТЖП“ е провела 13 заседания, а
ПК по „КТЕМО“ е провела 11 заседания, като В.отново е присъствала на всички
заседания.
Общият размер на изплатените нетни възнаграждения
на Д.С.В. за участието й през процесния период
10.04.2017 г. - 14.11.2017 г. в заседания на общинския съвет и в заседания на
ПК са изчислени от вещото лице в размер на 3240,78 лв. В този вариант, с оглед
приетото за установено, заключението на вещото лице не може да бъде съобразено
при постановяване на настоящия съдебен акт.
Въз основа на представените по делото фишове за
начисления и удръжки на Д.С.В. за периода 10.04.2017 г. до 14.11.2017 г.,
масови файлове за наредени заплати, както и на констатациите на вещото лице (данните от първата и последната таблици
в заключението, находяща се на стр. 2 и 3, съответно
на стр. 4 от същото), нетните възнаграждения, получени от В.само за участието й в заседанията на
общинския съвет следва да бъдат изчислени по следния начин:
В случая е
необходимо да бъде съобразено, че за 2017 г. личните осигурителни вноски, които
са за сметка на лицето, са в общ размер на 13.34 %, както следва:
лични удръжки 2017
г |
% |
1. вноска ДОО в
т.ч.: |
7.54 |
-
фонд Пенсии |
6.14 |
- фонд общо заболяване и майчинство |
1.4 |
2. фонд Безработица |
0.4 |
3. здравни
осигуровки |
3.2 |
4. допълнително
задължително осигуряване |
2.2 |
общо лични удръжки (ред
1+ ред 2 + ред 3 + ред 4) |
13.34 |
При отделяне на получените от В.възнаграждения за
участието й в заседанията на ОС, се получават следните данни:
месец |
от заседания на
Общински съвет |
удръжки |
данъчна основа |
данък ЗДДФЛ 10% |
нетна сума за
получаване |
1 |
2 |
3=2 *13.34% |
4=2-3 |
5= 4*10% |
6=2-3-5 |
за април |
539.64 |
71.99 |
467.65 |
46.77 |
420.88 |
за май |
539.64 |
71.99 |
467.65 |
46.77 |
420.88 |
за юни |
539.64 |
71.99 |
467.65 |
46.77 |
420.88 |
за юли |
674.55 |
89.98 |
584.57 |
58.46 |
526.11 |
за август |
269.82 |
35.99 |
233.83 |
23.38 |
210.45 |
за септември |
539.64 |
71.99 |
467.65 |
46.77 |
420.88 |
за октомври |
539.64 |
71.99 |
467.65 |
46.77 |
420.88 |
за ноември |
0 |
0.00 |
0.00 |
0.00 |
0.00 |
общо изплатени
възнаграждения |
3642.57 |
485.92 |
3156.65 |
315.69 |
2840.96 |
(Най-ясен пример за верността на направените
изчисления дава фишът за начисления и удръжки на Д.С.В. за месец април 2017 г.
– лист 74 по делото, доколкото през този данъчен период същата не е участвала в
заседания на ПК).
Тук именно следва да бъде уточнено, че през месец
юли 2017 г., В.е участвала в три проведени заседания на общинския съвет – на
11.07.2017 г., на 19.07.2017 г. и на 27.07.2017 г., като общият размер на
възнаграждението й за участие в тези заседания е 809,46 лв. (3 х 269,82 лв.),
но тъй като сумата надхвърля допустимия размер от 50 на 100 от възнаграждението
на председателя на общинския съвет (което каза се, е в размер на 1349,10 лв.), същото следва да бъде и е ограничено до 674,55 лв.
Изложеното до тук дава възможност да се приеме, че през
периода 10.04.2017 г. до 14.11.2017 г. брутният размер на възнагражденията за
участия в заседанията на общинския съвет, получени от В.възлиза на 3642.57 лв., а нетната
сума, след приспадане на дължимите здравноосигурителни вноски и данък върху
доходите на физически лица (ДДФЛ), възлиза на 2840.96 лв.
Тук именно за пълнота е необходимо да се добави, че
след като Общинската избирателна комисия няма качеството на юридическо лице и
не разполага със самостоятелен бюджет за времето, за което е назначена, а
нейният бюджет се определя от първостепенния разпоредител – Централната
избирателна комисия и по аргумент от чл. 46, ал. 2 от ИК, то именно Централната
избирателна комисия следва да понесе отговорността за незаконосъобразните
актове, постановени от назначения от нея орган, в случая – Общинска избирателна
комисия – Пловдив. Това е така, защото ОИК се назначава от ЦИК и има конкретни
правомощия, разписани в чл. 87 от ИК.
Няма спор, че при изпълнение на своите правомощия
членовете на ОИК са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс (чл. 77,
ал. 2 от ИК), както и че се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност
на изборна длъжност (чл. 83, ал. 6 от ИК – сега ал. 7).
Общинската избирателна комисия е колективен
административен орган и е носител на административни правомощия по силата на
закон - Изборния кодекс, като всички актове, които тя постановява, са решения
на колективния орган, а не решение на отделен неин член. Общинската избирателна
комисия няма характерния статут на учреждение или
предприятие, както вече бе казано, не е юридическо лице за разлика от ЦИК,
която като първостепенен разпоредител с бюджета и назначаващ членовете на ОИК,
следва да възстановява и възникналите непредвидени разходи, респ. и да репарира
вреди от актове или действия на йерархически субординирания
в крайна сметка орган, независимо, че конкретният незаконосъобразен акт не е
подлежал на контрол от нея по силата на ИК.
При това положение, претенцията спрямо ответника
следва да се уважи частично, като на база изводите по-горе, следва да се
присъди обезщетение за имуществените вреди в размер на 2840.96 лева, представляващо нетната сума, която ищцата би получила
като възнаграждение за участие във всички заседания на Общински съвет – Пловдив
през процесния период 10.04.2017 г. до 14.11.2017 г.,
ако не бяха постановени незаконосъобразните решения на ОИК – Пловдив, в
резултат на които тя не е била обявена за избрана за общински съветник, съответно
искът до 3213,78 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При това положение, претенцията на ищцата
обезщетението да се присъди ведно със законната лихва, считано от 07.11.2017 г.
(датата на по-късно издаденото от
двете решения на ВАС, а именно Решение № 13434 от 07.11.2017 г. на Върховен
административен съд, IV отд. по административно дело
№ 6705/2017 г., с което е отменено решение № 614-МИ/10.04.2017 г. на ОИК –
Пловдив) до окончателното й изплащане, се
явява основателна. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на
ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което обезщетение за вреди от
незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение
на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с
констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия
случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане
в сила на решението, с което се отменя незаконният административен акт. В
случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване.
От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната
давност и се дължи мораторна лихва.
С оглед изхода на спора, на ищцата следва да бъдат
присъдени сторените в производството разноски.
Преди съдът да се произнесе относно размера на тези
разноски, е необходимо първо да бъде обсъдено възражението на ответника относно
прекомерността на адвокатските възнаграждения.
В конкретния случай по делото са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева за
настоящото производство по договор за правна защита и съдействие от 10.04.2018
г. и в размер на 500 лева пред ВАС по договор за правна защита и съдействие от
21.05.2018 г. във връзка с обжалване на протоколно определение от 15.05.2018 г.,
постановено по настоящото дело.
Възражението досежно
претендираните разноски за осъществено процесуално представителство пред ВАС,
настоящият състав намира за основателно. В случая следва да бъде отчетен
фактът, че производството пред ВАС е от частен характер, делото е разгледано в
закрито заседание и на практика процесуалните действия на упълномощения адвокат
се свеждат до изготвянето на частната жалба. При това положение и като се
съобрази фактическата и правна сложност на казуса, предметът на делото и интересът
на страната, съдът намира, че уговореният и изплатен адвокатски хонорар, се
явява прекомерен и същият следва да бъде редуциран до 300 лв., съобразно чл. 7,
ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Относно заплатеното адвокатско възнаграждение по
настоящото дело в размер на 650 лв. е необходимо да се посочи, че делото е с
материален интерес, който към датата на предявяване на иска е 3600 лв.
(обезщетение за имуществени вреди). Възнаграждението за един адвокат, изчислено
по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 482 лв. По
делото са проведени три съдебни заседания, като според чл. 7, ал. 8 от
Наредбата, при защита по дела с повече от две съдебни
заседания, за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. При
това положение, и с оглед действителната фактическа и правна сложност на
делото, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския
хонорар, като неоснователно.
С оглед изложеното, сторените от ищцата разноските
в производството се констатират в размер на 1065 лв. – заплатените държавна
такса (10 лв. за образуваното съдебно
производство и 5 лв. за издаване на съдебно удостоверение), възнаграждение за вещо лице (100 лв.), адвокатско възнаграждение пред ВАС (300 лв.) и адвокатско възнаграждение пред
настоящата инстанция (650 лв.).
Съразмерно уважената част от иска, на основание чл.
10, ал. 3, изречение последно от ЗОДОВ, разноските, които следва да бъдат
присъдени на ищцата възлизат на 989,60 лева.
Отново на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на
ответника разноски не се дължат, с оглед частичното уважаване на иска, а и
такива не се констатира да са направени от ЦИК.
Така мотивиран, Пловдивският административен съд,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Централна избирателна комисия – гр. София да заплати на Д.Г.Й., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2840,96
лева, представляваща обезщетение за
претърпени от нея имуществени вреди, под
формата на пропуснати ползи през периода от 10.04.2017 г. до 14.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 07.11.2017 г., в резултат на обстоятелството, че не е била избрана за общински съветник при
Общински съвет – гр. Пловдив вследствие на Решение № 613-МИ/10.04.2017 г. и
Решение № 614-МИ/10.04.2017 г. на Общинска избирателна комисия – Пловдив,
отменени като незаконосъобразни с решения на Върховния административен съд,
постановени по адм. дело № 8282/2017 г. и по адм. дело № 6705/2017 г. по описа на същия съд, съответно е
била лишена от възможността да получи претендираната
като обезщетение сума, представляваща сбор от възнагражденията за участие в заседателни
сесии на общинския съвет на избраната вместо нея за общински съветник Д.С.В., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата част до пълния й размер от 3213,78
лева.
ОСЪЖДА Централна избирателна комисия – гр. София да заплати на Д.Г.Й., ЕГН **********, с адрес *** размер на 989,60 лв.,
представляваща заплатените държавни такси, възнаграждение за вещо лице, адвокатско възнаграждение пред
ВАС и съответната част от заплатеното адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: