Мотиви към решение № 295/15.08.2020 година
по АНД № 601/2020 година
по описа на Районен съд – Горна
Оряховица
Производството по делото е образувано по акт за
констатиране на проява на дребно хулиганство, съставен против А.Е.М. ***
Оряховица за това, че на 15.08.2020 година в 8:00 часа в град Горна Оряховица, ***,
извършил непристойна проява, изразена в нанасяне на удар в областта на лицето
на Ц.Й.Р. *** и в отправяне на ругатни към него на публично място пред повече
хора, с което нарушил обществения ред и спокойствието, като поради своята
по-ниска степен на обществена опасност деянието не представлява престъпление по
чл. 325 от Наказателния кодекс – административно нарушение по чл.1 от УБДХ.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно
призована по телефона чрез дежурния прокурор Тодор Баланов, не изпраща
представител.
А.Е.М. дава обяснения. Признава се за виновен. Съжалява
за извършеното. Моли съда да не го задържа.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
От месец юни 2020 година А.Е.М. живее на съпружески
начала със свидетелката Х.Б.И.. Х.И. е бивша съпруга на Ц.Й.Р., с когото се
разделили с развод. Според съдебното решение за развод упражняването на
родителските права спрямо роденото от брака дете Д.Ц.Р., роден на *** г., било
предоставено на майката, като на бащата бил определен режим на лични отношения
с детето, съгласно който има право да вижда и взема детето всяка първа и трета
събота и неделя от месеца и десет дни през лятото, когато майката не ползва
годишен отпуск.
През последните месеци Х.И. и Ц.Р. имали противоречия
относно осъществяването на личните контакти на бащата с детето.
Със съдействието на Отдела за закрила на детето бащата
успял два пъти да вземе детето при себе си.
На няколко пъти А.М. се намесвал в споровете между
бившите съпрузи в защита на съжителката си Х.И., като отправял закани със
саморазправа към Ц.Р..
На 12.07.2020 г. Ц.Р. отишъл в дома на Х.И. да вземе
детето за десет дни според посоченото в съдебното решение. Двамата родители се
скарали и в крайна сметка бащата не успял да вземе детето и си тръгнал. След
няколко минути А.М. се обадил по телефона на Ц.Р. и го заплашил с „тупаник“.
В седмицата между 10 и 14.08.2020 г. бившите съпрузи
разговаряли по телефона по повод режима на лични отношения между бащата и
детето. Х.И. включила телефона си на високоговорител, което позволило на
стоящия до нея А.М. да размени остри реплики с Ц.Р..
На 14.08.2020 г. Ц.Р. се обадил на Х.И. по телефона и
я уведомил, че на следващия ден – 15.08.2020 г., събота – ще дойде в дома
ѝ да вземе детето. След кратки спорове Х.И. се съгласила да даде детето
на бащата за почивните дни.
Ц.Р. помолил баща си Й.Ц.Р. и техен познат Й.С.Д. да
отидат с него в дома на Х.И., тъй като очаквал да има проблеми с предаването на
детето и искал да има свидетели.
На 15.08.2020 г. в 8:00 часа сутринта Ц.Р. и
посочените по-горе двама свидетели пристигнали с такси пред дома на Х. ***. На
улицата пред имота били излезли и ги чакали Х.И. с детето и А.М..
В момента, в който Ц.Р. слязъл от таксито, А.М. се
приближил към него и започнал на висок глас да го ругае. В един момент А.М.
ударил Ц.Р. с ръка по лицето. Ц.Р. се върнал в таксито, където го чакали
двамата свидетели, и се обадил на телефон 112. На мястото пристигнал автопатрул
от РУ-Горна Оряховица. Полицейските служители задържали А.М. и го закарали в
РУ-Горна Оряховица.
А.Е.М. е роден на *** ***. Завършил е средно специално
образование. Живее в град Горна Оряховица. Работи по трудов договор ***. Не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът
установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на А.Е.М.,
показанията на свидетелите Ц.Й.Р., Й.С.Д., Й.Ц.Р. и Х.Б.И. и приетите писмени
доказателства, подробно описани в протокола за проведеното съдебно заседание.
Съвкупната преценка на събраните доказателства
мотивира съда да приеме за установено по несъмнен начин, че на 15.08.2020 г. в
8:00 часа в град Горна Оряховица, на улица „Ц.“ пред имота на № * А.Е.М. е извършил
проява на дребно хулиганство.
Фактът на извършване на нарушението, авторството на
деянието и вината на нарушителя се установяват от дадените от него обяснения, от
показанията на разпитаните свидетели и от приетите писмени доказателства.
От обективна страна А.Е.М. е извършил непристойна
проява, изразяваща се в отправяне на ругатни и в нанасяне на удар по лицето на Ц.Й.Р..***
в присъствието на свидетелите Й.С.Д., Й.Ц.Р. и Х.Б.И., на водача на
таксиметровия автомобил и на малолетния Д.Ц.Р. и е можело да бъде възприето от
всяко друго лице, което в този момент се е намирало близо до посоченото по-горе
място на улица „Ц.“. С оглед тези обстоятелства следва да се приеме, че непристойната
проява е извършена „на публично място пред повече хора“ по смисъла на чл.1,
ал.2 от УБДХ. С оглед съдържанието му и обстоятелствата, при които е извършено,
деянието на А.М. е било от естество да наруши обществения ред и спокойствието в
района на произшествието.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при
форма на вината – евентуален умисъл. С извършването на деянието М. е целял да
подкрепи съжителката си Х.И. в спора ѝ за детето с бащата Ц.Р., но
преследвайки тази цел е съзнавал, че действията му са непристойни и че
нарушават обществения ред и спокойствието в района на произшествието, като е
допускал настъпването на този резултат.
Съвкупната преценка на събраните доказателства налага
извода, че обществената опасност на деянието не е достатъчно висока, за да бъде
то квалифицирано като престъпление по смисъла на чл.325 от НК, поради което непристойната
проява следва да бъде определена като дребно хулиганство по смисъла чл.1, ал.2
от УБДХ и за нея на М. следва да бъде наложено предвиденото в чл.1, ал.1 от
УБДХ административно наказание.
За да определи вида и размера на административното наказание,
съдът съобрази следното:
Тежестта на извършеното административно нарушение е
типичната за този вид деяния.
Обществената опасност на М. е ниска.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид
направеното от М. признание, изразеното от него съжаление за извършеното и
добрите характеристични данни за личността му.
Обстоятелството, че непристойната проява е извършена в
присъствието на малолетното дете на Ц.Р. и Х.И., съдът отчете като отегчаващо
отговорността.
Предвид изложеното съдът прие, че административното
наказание следва да бъде определено при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази и
обясненията на М., от които се установява, че същият получава трудово
възнаграждение около средното за страната.
Като съобрази посоченото по-горе съотношение на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и данните за доходите на
нарушителя, съдът прие, че за постигане на целите на административното
наказание на М. следва да бъде наложено по-лекото по вид от двете алтернативно
предвидени в закона административни наказания, а именно глоба, като размерът на
глобата бъде определен под средния предвиден в закона.
Предвид изложеното съдът наложи на М. административно
наказание глоба в размер на 150 лв.
По изложените мотиви съдът постанови решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………....