ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13
гр. Велико Търново, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на девети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
изслуша
докладвано от съдия Банев Адм. д. № 568 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от АПК.
Постъпила е молба вх. № 5829/ 10.11.2022 г. от ***М.А., като пълномощник на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/ - гр. София - ответник в производството по горното административно дело. Прави се искане за допълване на Определение № 493/ 04.11.2022 г., с което е прекратено производството по адм. д. № 568/ 2020 г. на АСВТ, като жалбоподателят „Мрежата ВТ“ ЕООД - с. Средно село, общ. Златарица бъде осъден да заплати на ДФЗ-РА - гр. София разноските, направени при обжалването с по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Позовава се на обстоятелството, че с възражението срещу частната жалба срещу Определение № 408/ 06.11.2020 г. такива разноски са били поискани, и съгласно Определение № 8985/ 02.08.2021 г. по адм. д. № 13460/ 2020 г. на ВАС, на основание чл. 226 от АПК, по това искане следва да се произнесе първоинстанционният съд с оглед изхода на спора, но с Определение № 493/ 04.11.2022 г., с което е прекратил производството по делото, АСВТ не се е произнесъл по искането за разноски.
В определения от чл. 248, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК срок, от жалбоподателя не е постъпил отговор на искането за допълване на прекратителното определение, в частта му за разноските.
Постъпилото искането е такова по чл. 248, ал. 1, предл. първо от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК – за изменение на приключващото производството определение, в частта му за разноските. Молбата е подадена в предвидения в чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Делото е образувано по жалба, подадена от
„Мрежата ВТ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Средно
село, общ. Златарица, срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ-РА - гр. София, по Заявление №
02-2600/3543 от 06.08.2020 г., подадено от дружеството, за подпомагане по различни схеми и мерки за кампания 2019 година. С
Определение № 408/ 06.11.2020 г. по адм. дело № 568/ 2020 г. на АСВТ, жалбата
на „Мрежата ВТ“ ЕООД – с. Средно село е била оставена без разглеждане на
основание чл. 159, т. 5 от АПК и производството по делото е било прекратено. С
Определение № 8985/ 02.08.2021 г. по адм. дело № 13460/ 2020 г. на ВАС, е
отменено Определение № 408/ 06.11.2020 г. по адм. дело № 568/ 2020 г. на АСВТ и
делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия. Тъй като с възражението срещу частната жалба
изпълнителния директор на ДФЗ-РА - гр.
София е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него
производство, като с определението си касационната инстанция е посочила, че по
това искане следва да се произнесе административният съд, с оглед изхода на
спора. С Определение № 299/ 06.08.2021 г. по адм. дело № 568/ 2020 г. на
АСВТ, производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициално запитване
отправено по дело с аналогичен предмет на АСВТ. След произнасянето на СЕС с
Решение от 28.04.2022 г. по съединени дела С-160/21 и С-217/21, с Определение №
493/ 04.11.2022 г. по адм. д. № 568/ 2020 г. на АСВТ, производството по делото
е било възобновено, жалбата на „Мрежата ВТ“ ЕООД – с. Средно село е била
оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК и производството по
делото е било прекратено.
Съдът, като взе предвид направеното в срока искане за присъждане на разноски и изхода на делото, счита молбата за основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или
прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. На
основание чл. 236 и чл. 228 от АПК, цитираната разпоредба е приложима и в
производствата по обжарване на съдебните определения, преграждащи
по-нататъшното развитие на производството,
като съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК, по разноските за водене на делото
във Върховния административен съд, се произнася първоинстанционният съд.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК е с императивен характер, предвид което
съдът е следвало да я приложи, при навременно отправеното искане за присъждане
на разноски за производството по частната жалба срещу Определение № 408/
06.11.2020 г. по адм. дело № 568/ 2020 г. на АСВТ. В крайна сметка,
производството по горното дело е прекратено и жалбата срещу соченият за издаден
от изпълнителния директор на ДФЗ-РА отказ
е оставена без разглеждане, т.е. крайният изход на спора е благоприятен за
ответния административен орган. Искането за присъждане на разноските за производството по
частната жалба срещу посоченото по-горе определение на АСВТ, е валидно
направено от ответника в хода на съдебния процес и същото не е било изрично
оттеглено до приключването на устните състезания. Съдът определя разноските за
юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и цитираната по-горе норма на чл. 143, ал. 3
от АПК. В конкретния случай в делото се съдържа пълномощно на ***Ц.Ц. да
представлява изпълнителния директор на ДФЗ-РА
в производството по частната жалба на „Мрежата ВТ“ ЕООД, същата е
изготвила и представила писмено възражение, с което е осъществила процесуално
представителство на административния орган, предвид вида на производството,
развило се в закрито съдебно заседание /чл. 234, ал. 1 от АПК/. Съобразно
горното и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателят „Мрежата ВТ“
ЕООД - с. Средно село, следва
да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение в производството по адм. дело № 13460/ 2020 г. на ВАС, в размер
на 100,00 лв. – минимумът, предвиден в чл. 24, изр. първо от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Искането на изпълнителния директор на ДФЗ-РА –
гр. София за допълване на Определение №
493/ 04.11.2022 г. по адм. д. № 568/ 2020 г. на АСВТ, в частта за разноските, е
основателно и следва да се уважи.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Допълва Определение № 493/ 04.11.2022 г. по адм. д. № 568/ 2020 г. по описа на Административен съд – Велико Търново в частта за разноските, като
Осъжда „Мрежата ВТ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Средно село, общ. Златарица, да заплати на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция - гр. София, разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по адм. дело № 13460/ 2020 г. по описа на Върховен административен съд, в размер на 100,00 /сто/ лева.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Определението да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Съобщаването на
„Мрежата ВТ“ ЕООД - с. Средно село,
да се извърши чрез пълномощника му по делото ***Р.Т., на посочения по делото служебен
адрес: ***.
Административен
съдия: