№ 95
гр. Търговище , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира И. Колева
при участието на секретаря Женя Л. Иванова
като разгледа докладваното от Красимира И. Колева Гражданско дело №
20203530101143 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове за
съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът- „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди в исковата си молба, че
въз основа на заявление от него е издадена заповед № 258/10.06.2020г.г. по Ч.гр.д. №
157/2020 г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника: А. М. Х., да заплати на кредитора
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 914,09лв., представляваща главница по
цедирано на заявителя от „Креди Йес“ ООД задължение по Договор за паричен заем №
475169 от 25.10.2018г., изискуема на краен падеж-26.08.2019г., ведно със законната лихва от
03.02.2020год., до изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 150,83лв. за
периода от 25.12.2018г. до 26.08.2019г. и обезщетение за забава в размер на 239,54лв. за
периода от 25.12.2018г. до 02.02.2020г., на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и разноските
по делото.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 във вр.- ал.1 от ГПК.
Ищецът основа вземането си на сключен между „Креди Йес“ ООД, като Заемодател
и ответника като Заемополучател договор за паричен заем с № 475169 от 25.10.2018г. за
сумата в размер на 1000.00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема.
Погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя,
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща
1
печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по заема е фиксиран за срока на
Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същия не може да
бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Така, страните са договорили обща
стойност на плащанията по заема в размер на 1192.13 лв., като по отношение на
договорната лихва по заема страните са постигнали съгласие същата да е в размер на 192.13
лв., която следва да се изплаща на части, включени в договорените месечни погасителни
вноски.
На основание сключения между страните договор Заемополучателят се е задължил да
върне заемната сума в срок до 26.08.2019 г., на 10 броя равни месечни погасителни вноски,
всяка в размер на 119,21 лв., платими при първа погасителна вноска 25.11.2018 г. и
последна погасителна вноска с падеж на плащане 26.08.2019 г. Срокът на договора е
изтекъл на 26.08.2019 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно
изискуем към датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК -03.02.2020г.
Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай
че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на
Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие,
считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по
договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислено
обезщетение за забава в размер на 239,54 лв. за периода от 25.12.2018 г. (датата на която е
станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на
подаване на заявлението в съда.
С договор от 28.03.2019г. за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на осн.
чл.99 от ЗЗД и приложение № 1 от 13.06.2019г. заемодателят прехвърлил вземането си на
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД . Заемодателят упълномощил цесионера да
уведоми длъжниците. Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД изпратил на
длъжника на посочения от него адрес две уведомителни писма: с Изх.№ УПЦ-П-
КРЙ/475169 от 17.06.2019 г.-непотърсено от ответника и с Изх.№ УПЦ-С-КРЙ/ 475169 от
25.08.2020 г., което отново е останало неполучено.
С исковата молба и приложенията към нея се връчва уведомителното писмо за цесия.
Към момента на подаване за заявлението за издаване на заповед за парично
задължение по чл.410 от ГПК длъжникът не е погасил остатъка от задължението си. Ищецът
моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането в размерите,
посочени по –горе, за което има издадена заповед по чл.410 от ГПК. Редовно призован в
открито заседание ищецът няма упълномощен процесуален представител. Постъпила е
писмена молба Вх.рег.№ 1526/22.02.2021г., с която поддържа положителните
установителни искове.
Ответникът-А. М. Х., редовно уведомена за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от
2
ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от
назначения по реда на чл.47 ал.6 ГПК и ЗПП особен процесуален представител на
ответника – адв. Т.Д. от АК-Търговище. Същият счита иска за допустим и основателен само
по отношение на главницата, като в останалата част следва да се отхвърли като
неоснователен. Процесният договор за кредит попада под уредбата на ЗПК. В разпоредбите
на чл. 10 ал. 1 и чл. 11 ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити
на договора , като съобразно чл.20 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.1,
чл. 11 ал.1 и чл. 20 и чл. 12 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно nap. 1 т.1 от ЗПК „ общ разход по кредита за потребителя „ са всички разходи по
кредита, а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължим от потребителя, е
сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. От
представения договор не е ясно как е формулирана „ обща сума за плащане „ като в
погасителния план е включена и неустойка за липса на обезпечение. И тъй като не е спазено
изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Редовно призован, в открито заседание ответникът
се представлява от адв. Д., която поддържа писмения отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 157/2020г. по описа на РС-Търговище ищецът
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – София, е подал на 03.02.2020г. заявление за
издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответника/длъжника/ – А. М. Х. от гр.
**********. Съдът е издал заповед № 258/10.06.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК , с която разпоредил длъжникът да заплати: сумата от
914,09лв., представляваща главница по цедирано на заявителя от „Креди Йес“ ООД
задължение по Договор за паричен заем № 475169 от 25.10.2018г., изискуема на краен
падеж-26.08.2019г., ведно със законната лихва от 03.02.2020год., до изплащане на
задължението, договорна лихва в размер на 150,83лв. за периода от 25.12.2018г. до
26.08.2019г. и обезщетение за забава в размер на 239,54лв. за периода от 25.12.2018г. до
02.02.2020г., на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и разноските по делото. Посочено е в
заповедта съобразно заявлението, че вземането произтича от следните обстоятелства:
„Креди Йес“ ООД е цедирал на настоящия заявител вземането си по Договор за паричен
заем № 475169 от 25.10.2018г., изискуем на краен падеж -26.08.2019г., сключен с длъжника,
с Договор за цесия от 28.03.2019г.(Приложение № 1/13.06.2019г.), като заявителят твърди,
че цесията е съобщена на длъжника по реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД и до момента
задължението остава непогасено. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1-5
от ГПК, чрез залепване на уведомление. Съдът е дал указания на кредитора да предяви иск
за установяване съществуване на вземането си против ответника. Това определя и правния
интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415
ал.1 т.2 от ГПК. Ищецът като цесионер основа вземането си на сключен между цедента –
„Креди Йес“ ООД и длъжника Договор за паричен заем № 475169 от 25.10.2018г., съответно
3
Договор за цесия от 28.03.2019г.(Приложение № 1/13.06.2019г.).
Безспорно се установи, че заемодателят - „Креди Йес“ООД – Хасково и заемателят-
А. М. Х. са сключили договор за паричен заем № 475169 към искане № 74966 на дата
25.10.2018г. , като параметрите са следните: размер на отпуснатия заем-1000 лв.; размер на
погасителната вноска-119.21 лв.; ден на плащане-25-о число; вноска-месечна; ГПР:
47.994%; брой вноски: 10; месечен лихвен процент: 3.330%; дата на първо плащане-
25.11.2018г.; обезпечение: ДА /посочено в чл.6 по-долу/; дата на последно плащане –
26.08.2019г.; такса за усвояване-няма; обща сума за плащане-1192.13 лв. Съгласно чл.4 ал.1
от договора, заемателят с полагането на подписа си удостоверява, че е получила заемната
сума от 1000 лв. и се задължава да я заплати на заемодателя, в сроковете и условията,
описани по-горе, в приложения погасителен план и Общите условия към договора за заем.
Заемателят е декларирал, че е запознат подробно с ОУ и се е подписал на всяка страница от
тях. В чл.5 от договора е уговорено правото на заемателя, съответстващо на чл.11 ал.1 т.12
от ЗПК-при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно във всеки
един момент извлечение от сметката под формата на погасителен план и пр. В чл.6 от
договора е записано, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен, и с
гарант/и, отговарящ/ и на условията по чл.9 ал.2 т.1 от ОУ, и с още едно от посочените по-
долу обезпечения, по избор на заемателя:1.Ипотека върху недвижим имот; 2. Особен залог
върху движимо имущество; 3. Банкова гаранция; 4. Ценна книга, издадена в полза на
заемодателя. Уговореното в чл.9 ал.2 т.1 от ОУ обезпечение е : „Поръчителство на едно
или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна
заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на
всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са
Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както
по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
да представят служебна бележка oт работодателя си или друг съответстващ документ за
размерът на получавания от тях доход;.“ Съгласно чл.8 от договора за паричен заем,
заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят
не предостави договореното в чл. 6, ал. 2 от настоящия договор в тридневен срок от
сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 9,
ал. 2, т.1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя
неустойка в размер на 727.87 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в
Приложение 2 към настоящия договор за заем. Нито в параметрите по договора, нито в
условията по договора или ОУ /чл.8/ не е посочено как е формиран този ГПР от 47.994 %,
какво включва той и при какви допускания. В параметрите на отпуснатия заем е посочена
„обща сума за плащане“ : 1192.13 лв., представляваща сбор от 10 месечни вноски по 119.21
лв., но тази сума не отразява разсроченото плащане на неустойка от 727.87 лв., докато в
4
погасителния план е посочен т.нар. „общ размер на погасителна вноска“ : 192 лв., която
включва освен вноска от 119.21 лв. и по 72.29 лв. за неустойка при липса на обезпечение,
дължима разсрочено, което създава неяснота и обърква потребителя. Съгласно раздел 2
„Дефиниции“, чл.2 т. 13 от ОУ , погасителната вноска е индивидуализирана в договора за
заем и посочена в погасителния план сума за погасяване на отпуснатия заем, която включва
част от главница, лихви, разходи и евентуални неустойки и разноски. Не става ясно в
конкретния случай и от договора, и от погасителния план в погасителната вноска от 119.21
лв. каква част от главницата участва, съответно лихва и разходи. В чл.7 от договора е
предвидено, че в случай на забава на която и да е погасителна вноска, заемателят дължи за
нея обезщетение в размер на законната лихва за забава, определена съгласно чл.86 ал.2 от
ЗЗД. В чл.10 от договора за паричен заем е регламентирано правото на отказ на
потребителя от договора, но е обвързано с това, че в случай, че „размерът на заема е равен
на или по-голям от 400 лв.“, то тогава заемателят може без да дължи обезщетение или
неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски
кредит, като за целта отправи искане за това към заемодателя в срок от 14 дни, считано от
датата на сключване на договора. От тази формулировка следва, че ако размерът на заема е
по-малък от 400 лв. то тогава не може да се откаже от сключения договор за паричен заем
или ако се откаже то това не може да стане без да дължи обезщетение или неустойка.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза, назначена по искане на
ищеца, и прието в о.з. като обективно и компетентно изготвено се установи безспорно че
кредитополучателят има извършвани плащания по кредита, като от общо платената сума в
размер на 200 лв. е погасена: главница: 85.91 лв.; договорна лихва 41.30 лв.; неустойка за
неизпълнение на договорно задължение: 72.79 лв. Остатъкът от задължението по процесния
договор за паричен заем е в общ размер на 1167.75 лв., а по пера, както следва: непогасена
главница за периода 26.12.2018г. до 26.08.2019г. е 914.09 лв.; договорна лихва за периода от
26.12.2018г. до 26.08.2019г. : 150.83 лв.; обезщетение за забава за периода от 26.12.2018г. до
дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда-03.02.2020г. върху непогасената
главница от 914.09 лв. е в размер на 102.83 лв. , която е в размер над два пъти по –малка от
претендираното от ищеца обезщетение за забава: 239.54 лв.
Съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен
на 28.03.2019 г. между „Креди Йес“ ООД като цедент и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, като цесионер, страните се съгласяват, че цедентът регулярно ще прехвърля на
цесионера, станали ликвидни и изискуеми вземания, срещу заплащане на покупна цена от
страна на цесионера, при условията и сроковете, определени в настоящия договор, които
вземания ще се индивидуализират в Опис във вид и форма на Приложение № 1, което има
характер на допълнително споразумение. ще бъде неразделна част от този договор, считано
от датата на неговото съставяне. Вземането против длъжника А. М. Х. фигурира под № 128
в Приложение № 1 от 13.06.2019г. Видно от потвърждение за сключена цесия на осн. чл.99
ал.3 от ЗЗД от 13.06.2019г. цедентът е потвърдил цесията на всички вземания по договора
и Приложение № 1/13.06.2019г., в което същите са подробно индивидуализирани. Въз
5
основа на пълномощно от цедента , ищецът - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е
изпратил две уведомителни писма до длъжника за това че вземането на кредитора по
посочения договор за кредит е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Видно от известието за доставяне от „Български пощи“ ЕАД уведомителното писмо не е
получено от адресата и е върнато на 10.07.2019г., като непотърсено, а второто е върнато то
куриер „Лео Експрес“ със забележка, че получателката живее в Германия.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Ищецът и ответникът са обвързани в облигационни отношения, възникнали по
силата на договор за паричен заем № 475169 от 25.10.2018г., сключен между
заемодателя/кредитора - „Креди Йес“ООД и заемателя/кредитополучателя - А. М. Х. и
последващия Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
28.03.2019г. между „Креди Йес“ООД като цедент и „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, като цесионер и Приложение № 1 от 13.06.2019г. към него.
От писмените доказателства по делото се установи несъмнено, че с визираните
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ и Приложение №
1/13.06.2019г. вземанията против ответника са индивидуализирани по основание и размер,
ликвидни и изискуеми. Безспорно се доказа също, че ответникът на посочения от него в
договора адрес не е получил писмено уведомление, тъй като не е бил открит, въпреки
двукратното изпращане на уведомителни писма. Цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.
99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК напр.
решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК; решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК ; решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК. За пълнота на изложението, съдът е длъжен да
отбележи още следното: Уведомлението по реда на чл.99 ал.4 от ЗЗД е предвидено в полза
на длъжника, с цел да го предпази от двойно плащане на едно и също задължение. Право на
длъжника е да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил паричното си задължение на стария
кредитор или на овластено от него лице до момента на уведомлението. Фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността
на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба
6
задължение по договора за заем не е погасено, както е и в конкретния случай. В тази насока
Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение
№173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/201Зг., ТК.
Съдът намира, че процесният договор за паричен заем № 475169/25.10.2018г., попада
под уредбата на ЗПК. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно
изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 20 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит, в него не е отразена
действителната "Обща сума, дължима от потребителя". Така в графа "Параметри на
отпуснатия заем“ фигурира „Обща сума за плащане“ в размер на 1192.13 лв., но не ясно
освен отпуснатия заем от 1000 лв. какво отчита тя, т.е. освен договорна какви са и как са
отчетени общите разходи по кредита за потребителя, какво включва ГПР от 47.994 %
освен годишния лихвен процент от 39.96 % /12 месеца по 3.330 % месечен лихвен процент/.
В чл.8 от договора за паричен заем е уговорена неустойка с фиксиран размер 727.87 лв.,
която задължително е включена в погасителните вноски-на разсрочено плащане, видно от
представения погасителен план, и тя се дължи независимо че задължението за
заемателя/кредитополучателя може и да не възникне, ако успее да представи обезпечението
по чл. 6 от договора за паричен заем и то отговаря на условията, посочени в чл.9 ал.2 т.1 и
т.4 от ОУ. Както се установи от заключението на ССЕ от платената от заемателя сума от 200
лв. е платена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 72.79 лв.,
която е разсрочена неустойка и се изплаща с погасителната вноска. Това, от своя страна, се
отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той изразява общите
7
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/ /, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл,
като не е включил, упоменал разходи и неустойка по чл.8 от договора на стойност почти ¾
от отпуснатия заем /при главница 1000 лв. неустойката е 727.87лв./в "общата сума, дължима
от потребителя", кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи
общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни, т. е. не
съществуват по договора. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
В чл. 23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва
или други разходи по него.
По отношение на т.нар „неустойка по чл.8 от договора“ съдът следва да отбележи
също: При тълкуване на чл.8 от ДПЗ във връзка с чл.6 от ДПЗ и във вр. чл.9 ал.2 т.1- т.4
от ОУ, намира, че клаузата, установяваща дължимост на „неустойка по чл.8 от договора“
в размер на 727.87лв., заобикаля закона – чл.21, ал.1 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и
противоречи на добрите нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън
естеството на нейните обезпечителни и обезщетителни функции. Предвиденото в чл.6 ДПЗ
обезпечение: „с гарант/и, отговарящ/и на условията по чл.9 ал.2 т.1 от ОУ и с още едно
от посочените по-долу обезпечения“ 1. Ипотека върху недвижим имот; 2. Особен залог
върху движимо имущество; 3. Банкова гаранция; 4.Ценна книга, издадена в полза на
заемодателя, е от такова естество, че поставя кредитополучателя в реална невъзможност в
определения 3-дневен срок да го изпълни. Това автоматично води до следващото –
неустойка по чл.8 от договора, което утежнява изключително задължението на
кредитополучателя. Учредяването на надлежно обезпечение дава сигурност на кредитора,
че при липса на доброволно изпълнение на задължението от длъжника, неговият интерес ще
бъде удовлетворен при принудителното осъществяване на дължимата престация.
Задължението за учредяване на обезпечение има изцяло вторичен характер и не се отразява
върху основното задължение на кредитополучателя – да върне заетата сума. Само по себе
си непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
следва да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при
предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното
договаряне на условията по кредита /арг. чл. 16 ЗПК/. В случая неустойката по чл.8 от
договора не е уговорена с оглед възможните вреди от неизпълнението, а дължимостта й е
предвидена кумулативно и независимо от изпълнението на основното парично задължение
8
на кредитополучателя – независимо от обстоятелството дали изобщо е налице неизпълнение
по договора от страна на кредитополучателя. В договора и в общите условия към него не се
изяснява конкретно при какви обективни критерии, фактори и начин е формиран размерът
на неустойката – бланкетно в чл. 8 се сочи в глобален размер от 727.87 лв.. Нещо повече,
същата е определена в размер, близък до предоставения паричен заем (в размер на 72.79 %
от главницата) и се кумулира към погасителните вноски, като по този начин води до скрито
оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване на едната от
страните по сделката, в случая – на търговеца за сметка на потребителя. Подобен
прекомерен размер не би могъл да се оправдае с поетия от кредитора риск от
неизпълнението и тази уговорка създава значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя и в този смисъл накърнява добрите нрави и се
явява нищожна. Предвид нищожността на чл.8 от процесния ДПЗ, липсва основание за
заплащане на неустойката по тази клауза, но както се установи от заключението на ССЕ от
внесеата от заемателя сума е била погасявана част от неустойката, вноска в размер на 72.79
лв. по погасителния план.
Следователно, ответникът не дължи възнаградителна и наказателна лихви, Предвид
това и във вр. чл.23 от ЗПК претенциите, и по установителния положителен иск по чл.422
ГПК за договорна/възнаградителна/ лихва и за лихва /обезщетение/ за забава, следва да се
отхвърлят като неоснователни.
С оглед изхода на спора, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК и на осн. т.12 от ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, ответницата следва да заплати на ищеца направените в заповедното
производство разноски в размер на общо 53.32 лв. и направените в исковото производство
разноски в размер на общо 452.13 лв.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във вр. чл.415
ал.1 от ГПК на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, Ж.К. „Люлин“-10, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. -
изпълнителен директор, чрез юрк. П. Г. Б., съдебен адрес: гр. София, район „Люлин“, Ж.К.
„Люлин“-10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4,
против А. М. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
*************************************, за сумата 914,09лв., представляваща главница
по цедирано на заявителя от „Креди Йес“ ООД задължение по Договор за паричен заем №
475169 от 25.10.2018г., изискуема на краен падеж-26.08.2019г., ведно със законната лихва от
03.02.2020год., до изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК № 258/10.06.2020г. по Ч.гр.д. № 157/2020г. по
9
описа на РС-Търговище, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК от иск за
установяване съществуване на вземане за договорна лихва в размер на 150,83лв. за периода
от 25.12.2018г. до 26.08.2019г. и за обезщетение за забава в размер на 239,54лв. за периода
от 25.12.2018г. до 02.02.2020г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. М. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
************************************* ДА ЗАПЛАТИ на на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Люлин“, Ж.К. „Люлин“-10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
„Лабиринт“, етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. - изпълнителен директор, чрез юрк.
П. Г. Б., съдебен адрес: гр. София, район „Люлин“, Ж.К. „Люлин“-10, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт“, етаж 2, офис 4, сумата от 53.32 лв.,
представляваща направени разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. № 157/2020г.
по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК и сумата от 452.13 лв., представляваща направени
разноски в исковото производство по гр.д. № 1143/2020г. по описа на РСТ, на осн. чл.78
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10