№ 44
гр. Варна, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20223110204350 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба на П. М. Д. с ЕГН
********** от с.Въглен, общ.Аксаково, обл.Варна,чрез адв.Т. И., ВАК срещу НП № 22-
0445-000977/11.07.2022 год. на ВПД началник група към ОД МВР Варна, РУ Аксаково.
С жалбата се оспорва издаденото НП, твърди, че същото е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и при допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон.Твърди се, че не са налице доказателства за
вината на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, не се представлява, депозирана е молба с
изразени в нея становища по хода на делото и по същество от адв.Т. И., ВАК.
Въззиваемата страна ОД МВР Варна, редовно призована не се представлява.Депозирани са
писмени бележки.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
На 02.06.2022 год., в 10,41 часа в Община Аксаково на път трети клас № 2901 Аксаковска
панорама в посока с.Калиманци жалбоподателя управлявал собствения си лек автомобил
Пежо 406 с рег. № ***.Бил спрян за проверка от св. С. Х. , мл. автоконтрольор в РУ
Аксаково и при направена проверка в системата на КАТ се установило, че управляваното
МПС е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП от 05.05.2022 год.
1
поради липса на сключена застраховка "Гражданска отговорност".
Във връзка с установеното при проверката, бил съставен АУАН GA, № 632467., с който
срещу жалбоподателя Д. е било повдигнато административно-наказателно обвинение, за
това, че на 02.06.2022 год., в 10,41 часа в Община Аксаково на път трети клас № 2901
Аксаковска панорама в посока с.Калиманци управлява собствения си лек автомобил Пежо
406 с рег. № *** като автомобила е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143
ал.10 от ЗДвП от 05.05.2022 год. за липса на гражданска отговорност. Справка РСОД и ОДЧ.
Актът, съставен в присъствието на нарушителя, му бил връчен за подпис и запознаване, при
което не са направени възражения, нито такива са постъпили в рамките на
законоустановения срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на посочения акт и Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство на прокурор от РП Варна, било съставено процесното наказателно
постановление (НП) № 22-0445-000977/11.07.2022 г., с което ВПД началник група в ОД
МВР Варна, РУ Аксаково наложил на жалбоподателя Д. административно наказание –
глоба, в размер 200. 00 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца, на основание чл.175,ал.3, предл.1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.140,ал.1
от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на приложените по
делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателства – показанията на св. Х. и приобщените по реда на чл.283 от НПК към делото
писмени доказателства: АУАН, НП, Постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 01.07.2022 год. на РП Варна, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи.
Съдът кредитира показанията на св.Х., като ги намира за обективни и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото. Съдът възприема в цялост и приобщените по делото
писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни, съответни и не се
опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
Непосочването в НП на номера на АУАН, според настоящия съдебен състав не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не води до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя, тъй като актът е изискан, представен и приложен по
2
делото /л. 19/.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН GA, №
632467/02.06.2022 год., съставен от компетентен орган – мл. автоконтрольор при РУ
Аксаково, ОД МВР Варна, в рамките на материалната и териториална компетентност на
последния, съгласно чл.189,ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган,
съгласно чл.189,ал.12 от ЗДвП и цитираната заповед по-горе заповед.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като са спазени изискванията за форма и съдържание на същите, за
участие на свидетели и връчване на процесуалните документи. Според настоящия съдебен
състав нарушението е описано достатъчно ясно за да разбере жалбоподателят в какво точно
е обвинен. Не е налице липсата на съответствие в описанието на нарушението в АУАН и
НП.
С обжалваното наказателно постановление, жалбоподателят е санкциониран за извършено
нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП,според която се допуска по пътищата отворени за
обществено ползване да се движат само МПС, които са регистрирани и регистрационните
табели са монтирани на съответните места, като съгласно НП нарушението се е изразило в
управление на МПС, чиято регистрация е прекратена служебно на осн.чл.143,ал.10 от ЗДвП.
Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, установена и от настоящия съдебен
състав, напълно кореспондира с обективната страна на посочения състав на
административно нарушение. Управляваното от жалбоподателя МПС – лек автомобил Пежо
406 с рег. № *** е било без валидна регистрация към датата на деянието, с оглед
служебното прекратяване на същата на 05.05.2022 г. поради несключена застраховка „
Гражданска отговорност”. При това, като е управлявал посоченото МПС по път за
обществено ползване, какъвто е и уличната мрежа на територията на общ. Аксаково,
обл.Варна жалбоподателят формално е нарушил правилото на чл.140,ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на
ППС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса
за застраховането, т. е. че не е сключена задължителната застраховка "Гражданска
отговорност", и се уведомява собственика на превозното средство.
Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Съгласно чл.53,ал.2 от ЗАНН да се наложи административно
наказание следва да се установи по безспорен начин, че деецът е осъществил виновно
състава на вмененото му административно нарушение, като изложената в НП фактическа
3
обстановка не може да се основава на вероятности и предположения.
От съдържанието на постановлението на ВРП е видно , че не са били събрани доказателства
за това, че св.Д., в качеството му на собственик на автомобила е бил уведомен за
прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване на
регистрацията от 05.05.2022 г. Следвало е да бъде е получено уведомление от Гаранционния
фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното
средство за това, съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и приложимата
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено факта на
прекратена служебна регистрация за процесния автомобил, като няма данни дали
собственикът на автомобила е бил уведомен за това.
Предвид изложеното според състава на съда не се установи, че управлението на МПС с
прекратена регистрация е осъществено от жалбоподателя виновно, респективно поведението
му не представлява административно нарушение, тъй като липсва изискуем от закона
елемент от субективна страна, поради което наказателно постановление следва да бъде
отменено поради неправилно приложение на материалния закон.
Освен изложеното по-горе съдът намира, че дори и да се приеме, че жалбоподателят е бил
длъжен и е могъл да предвиди прекратяването на регистрацията на управляваното от него
МПС, за това нарушение са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно тази разпоредба при маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. "Маловажен случай", съгласно пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
При преценката си съдът следва да отчете характера и вида на засегнатите обществени
отношения, както и степента на тяхното засягане и другите смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства. За да приеме горното състава на съда съобрази, че още същия ден след
установяване на нарушението жалбоподателя е сключил задължителна застраховка
Гражданска отговорност, което на основание чл.143,ал.10 от ЗДвП води до възстановяване
на регистрацията. При тази фактическа обстановка според настоящата инстанция степента
на обществената опасност на нарушението е по-ниска от тази на типичните случаи на
нарушения от този вид. Налагането на административно наказание, дори и в минималния
размер не би отговорило на заложените в чл.12 от ЗАНН цели, като именно за тази хипотеза
е предвидена правомощието на АНО по чл.28 от ЗАНН да не наказва нарушителя, а да го
4
предупреди писмено. Съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН , когато съдът констатира, че
предпоставките на чл.28, б."а" от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган
не ги е приложил, това би било самостоятелно основание за отмяна на НП, дори да бе
установено виновно поведение от жалбоподателя.
По разноските:
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК.
Предвид изхода на делото искането на наказващият орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
По отношение искането на процесуалният представител на жалбоподателя за присъждане
на адвокатското възнаграждение за представителство в настоящото производство и
възражението за прекомерност, направено в писмените бележки, депозирани от
представителя на въззиваемата страна, съдът намира следното:
Съобразно чл.143,ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според легалното
определение на пар.1, т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган.
По делото жалбоподателят Д. се представлява от упълномощен процесуален представител –
адв.Т. И., ВАК, на която е заплатен в брой хонорар в размер на 500. 00 лв., съобразно
приложените по делото договор за правна помощ и пълномощно. В представения договор
изрично е посочено, че заплащането на хонорара е станало в брой в деня на подписване на
договора, която клауза представлява разписка за извършеното плащане.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е РУ Аксаково, което е част от
структурата на ОД МВР Варна. С оглед на изложеното ОД МВР Варна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя Д. разноските за адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела срещу НП, в които административното наказание е глоба или имуществена
санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията.
С обжалваното НП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, поради което размерът на
минималното възнаграждение е бил 400 лева към момента на договарянето и заплащането.
Възраграждението в размер на 500 лв. , съдът намира, че е прекомерно по смисъла на чл.63,
ал.2 от ЗАНН и молбата за намаляването му от страна на въззиваемата страна е основателна.
Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно
5
действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на
осъществената от процесуалният представител на жалбоподателя защита се изразява в
изготвяне и депозиране на жалба срещу НП и писмена защита, без процесуално
представителство в откритото съдебно заседание пред Районен съд гр. Варна.
Освен това съдът намира, че конкретният казус не се отличава с фактическа и правна
сложност. Предвид обема на извършената от процесуалния представител работа
претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева е прекомерно, поради
което следва да бъде намалено до 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-0445-000977/11.07.2022 год. на ВПД началник група към ОД МВР
Варна, РУ Аксаково, с което на П. М. Д. с ЕГН ********** от с.Въглен, общ.Аксаково,
обл.Варна за извършено нарушение на чл. 140,ал.1 от ЗДвП на осн. чл.175,ал.3,предл.1 от
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
Варна да заплати на П. М. Д. с ЕГН ********** от с.Въглен, общ.Аксаково, обл.Варна
сумата от 400.00 лева / четиристотин / лв., представляваща разноски по делото за
осъществена правна помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6