О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 2018 година град Варна
Апелативен
съд – Варна търговско отделение
на тринадесети декември година 2018
в закрито заседание
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян
ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова
М.Недева
като разгледа докладваното от съдията М.Недева в.ч.т.д. №
510 по описа на Варненския апелативен съд за 2018г., за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на
чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на „Енерго-Про
Продажби“ АД, с ЕИК *********, гр.Варна, с която предвид развитието на
производството по делото се иска да бъде допълнено определение №
632/16.10.2018г. по в.ч.т.д. № 510/18г.
на апелативния съд, като на дружеството бъдат присъдени направените от него
разноски в двете инстанции, на осн.чл.248 ГПК вр.чл.78 ал.4 ГПК. Представен е
списък по чл.80 ГПК ведно със съответните доказателства за извършените
разноски.
В законоустановения срок е постъпил
писмен отговор от ответната по молбата страна, в който е релевирано възражение
за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение. Направено е искане за
присъждане на минималните размери на адв.възнаграждения, съобразно Наредба № 1/2004г.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намери следното :
Молбата е подадена в срок от надлежна
страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се
явява частично основателна, по следните съображения :
Производството по т.д. № 317/18г. на
ВОС е образувано по искова молба на „Теро БГ“ ЕООД. В отговора на исковата
молба ответникът „Енерго-Про Продажби“
АД, гр.Варна е направил възражение за недопустимост поради неподсъдност на
спора на гражданските съдилища. С определение № 1935/01.06.18г. ВОС е оставил
без уважение възражението за неподведомственост. С определение № 632/16.10.18г.
по в.ч.т.д. № 510/2018г. апелативният
съд е отменил първоинстанционното определение
и като е уважил отвода за неподведомственост, е прекратил производството
по делото.
На осн.чл.78 ал.4 от ГПК в настоящата
хипотеза ответникът има право на разноски. Това е така, защото разноските са
провокирани от несъобразяване ищеца с договорената арбитражна клауза -
относителна отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на
производството , от което следва , че ищецът следва да понесе и
неблагоприятните последици от последващото му прекратяване , при позоваване на
ответника за съществуването й /опр.791/06.12.12г. на ВКС по т.д. № 657/12г., І
т.о./
Представени са изискуемите от закона писмени
доказателства за направени разноски : договор за правна защита и съдействие №
13095/07.03.18г. по т.д. № 317/18г. на
ВОС , с договорено адв.възнаграждение 4 164лв с ДДС, фактура и платежно
нареждане за превод на сумата; договор за правна защита и съдействие №
13 746/07.06.18г. за подаване на частна жалба срещу определение по т.д. № 317/18г.
на ВОС, с договорено възнаграждение от 696лв
с ДДС, фактура и платежно нареждане
за превод на сумата.
С оглед фактическата и правна сложност
на делото и етапа, на който производството е прекратено, предпоставящ и
следващото се от ответника процесуално действие – подаване на отговор на
исковата молба, съдът намира възражението за прекомерност за основателно,
поради което го и уважава.
Предвид на горното на ответника се
дължат посочените в отговора на молбата 2 086,13лв за първа инстанция и
255лв за втора инстанция, или общо 2 341,13лв.
с ДДС.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 632/16.10.18г. на Варненския
апелативен съд, търговско отделение по в.ч.т.д. № 510/18г., както следва :
ОСЪЖДА „Теро БГ“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.Варна, ул.“македония“ № 95, представлявано от управителя Теодора Красимирова
Илиева да заплати на Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, гр.Варна сумата
от 2 341,13лв. с ДДС разноски
за двете инстанции на осн.чл.78 ал.4 ГПК.
Определението може да се обжалва пред
ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: