Решение по дело №914/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 592
Дата: 9 юли 2021 г.
Съдия: Мира Мирчева
Дело: 20215220100914
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 592
гр. П. , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220100914 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е бързо, по реда на глава 25 от ГПК. Образувано е по иск, предявен от С.. Н.
К. от гр. П. срещу "МБАЛ - П." АД. Иска се отмяна на уволнението на ищцата, извършено
със заповед от 26.02.2021 г. на оС.ование чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ - когато трудовото
правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил право на
пенсия, възстановяването и на длъжността, която е заемала, и осъждане на ответника да и
заплати обезщетение за оставането и без работа - не се сочи размерът на претендираното
обезщетение. Допълнително е уточнено, че обезщетението се претендира само за един месец,
в размер 2200 лв., с неточно посочено правно оС.ование чл. 220, ал. 1 от КТ.
В исковата молба ищцата твърди, че преди да и бъде отпуС.ата пенсия, което е станало на
27.11.2015 г., тя е била освободена от работа, но веднага след това е била назначена отново.
Излага следните доводи: упражняването на правото на пенсия следва да се свърже с
момента, от който за дадено лице е признато съществуването на правото на пенсия с
разпореждане на осигурителния орган; релевантният момент е дали трудовото
правоотношение е възникнало, след като лицето е придобило правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст - ако тази дата предхожда датата на сключване на трудовия
договор, той може да бъде прекратен на посоченото оС.ование, но ако датата на отпускане
на пенсията е по-къС.а, не е налице фактическият състав на т. 10б. Сочи също, че се ползва
от закрилата по чл. 333, ал. 1 от КТ, тъй като страда от захарен диабет.
Постъпил е отговор от ответника, който заявява, че предходният трудов договор на ищцата е
1
бил прекратен на 23.11.2015 г. поради придобиване на право на пенсия и и е било изплатено
обезщетение в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, и на същата дата е бил сключен
нов трудов договор. Към сключването му ищцата вече е била придобила право на пенсия.
Ответникът сочи, че "самото придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по време на трудовото правоотношение е оС.ование за прекратяване на трудовото
правоотношение" и че оС.ованието е обективно и безвиновно, както и че защита по чл. 333,
ал. 1 от КТ не се предвижда, когато трудовото правоотношение се прекратява на посоченото
в заповедта оС.ование.
Исковете са с правно оС.ование чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.
Страните не спорят отноС.о съдържанието на заповедта за уволнение, която е представена
по делото, и наличието на предшестващо я трудово правоотношение.
Установява се, че със заповед на изпълнителния директор на "МБАЛ П." АД от 26.02.2021
г. ищцата е уволнена на оС.ование чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, считано от 01.03.2021 г. В
заповедта се сочи, че и се дължат обезщетения за неизползван платен годишен отпуск от 5
дни, както и обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазен срок на предизвестието в
размер брутното трудово възнаграждение на ищцата за периода 1-30 март 2021 г., без да се
сочат размери в левове на което и да е от двете обезщетения.
Ответникът е представил писмено доказателство (фиш за заплата и обезщетения), от което
се вижда, че към м. ноември 2015 г. - месеца на прекратяването на предходното трудово
правоотношение между ищцата и болницата - тя е получавала брутно трудово
възнаграждение от 2080 лв. месечно. Към този момент - края на м. ноември - тя е имала стаж
от 36 години, 10 месеца и 11 дни. Във фиша е отбелязано, че и се изплащат 6 брутни заплати
поради пенсиониране. От него обаче не може да се установи със сигурност на коя дата е
било прекратено предходното и трудово правоотношение - вярно е, че се сочат отработени
21 дни, колкото работни дни има целият месец ноември 2015 г., но е известно, че често се
практикува издаване на фиш за целия месец няколко дни предварително и извършване на
корекция впоследствие.
На страните е указано, че е в тяхна тежест да докажат, както следва: ищцата - размера на
месечното си трудово възнаграждение по последното (прекратеното с оспорваната заповед)
трудово правоотношение за последния отработен месец, ответникът - датата, на която е
възникнало прекратеното трудово правоотношение и момента на придобиване и на
упражняване на правото на пенсия на ищцата. Те не са представили доказателства в
изпълнение на указанията (вярно е, че съдът не им е указал, че не сочат доказателства за тях,
но им е указал, че следва да докажат тези факти).
За да е налице оС.ованието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, следва трудовото
правоотношение да е възникнало, след като работникът или служителят не само е придобил,
но освен това и вече е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
2
Моментът на придобиването и упражняването на това право не винаги съвпадат - възможно
е лицето да не подаде заявление за отпускане на пенсия дълго време след като го е
придобило, т.е. да не упражни придобитото право. В случаите, когато заявление е подадено
до изтичането на 2 месеца от първоначалното придобиване на правото (към м. ноември 2015
г. - 6 месеца), пенсия се отпуска, считано от момента на придобиването на правото, а при по-
къС.о подаване - от момента на заявлението. За момент на упражняване на правото на
пенсия по смисъла на чл. 328 от КТ в първия случай се счита моментът на придобиването на
правото на пенсия (в този смисъл например решение № 218 от 19.06.2015 г. по гражданско
дело № 7139/2015 г. на ВКС, ІV ГО), но във втория случай правото е упражнено, считано от
датата на заявлението.
За момента на придобиване на правото на пенсия от ищцата може да се направи извод от
нейната дата на раждане и данните за трудовия и стаж в представения фиш. Тя е родена на
15.04.1954 г. и ако към м. ноември 2015 г. е имала стаж от 36 години и 10 месеца, то
изисквания от чл. 68, ал. 1 от КСО стаж от 35 години и два месеца би следвало да е
придобила най-къС.о към м. януари 2014 г. Към тази дата тя не е имала обаче навършена
възрастта от 60 години и 10 месеца - навършила я е през м. февруари 2015 г. Това е и
моментът на придобиване на правото и на пенсия.
По делото обаче няма никакви доказателства кога точно тя е упражнила това свое право, т.е.
кога е подала заявление и от коя дата и е била действително отпуС.ата пенсия. Нейното
твърдение е, че е "придобила пенсия" на 27.11.2015 г. Работодателят в същото време твърди,
че новият трудов договор е сключен на 23.11.2015 г. Никоя от двете страни не доказва тези
свои твърдения, но тъй като е в тежест на работодателя да докаже законността на
уволнението, което включва доказване на датите на сключване на трудовия договор, датата
на придобиване на право на пенсия и датата на упражняване на това право, тоест на
поискване и отпускане на пенсията, следва да се приеме, че той не е доказал законността на
уволнението, и то да бъде отменено, с произтичащото от това възстановяване на заеманата
длъжност и присъждане на обезщетение.
Защитата на работника или служителя по чл. 333, ал. 1 от КТ наистина, както сочи и
ответникът, не се прилага в случаите на уволнение на това оС.ование, но в случая не се
доказват предпоставките на самото оС.ование за уволнение.
Не е изрично доказано, че ищцата е останала без работа в период от един месец (за какъвто
период претендира обезщетение) след уволнението, и не е указано от съда на ищцата, че
следва да го докаже. Ответната страна се е позовала на липсата на доказателства за оставане
без работа, т.е. по същество е оспорила твърдението за оставане без работа. Тъй като обаче
съдът поради пропуск не е указал на ищцата, че носи тежестта да установи това
обстоятелство, а тя най-вероятно наистина е останала без работа, въззивната инстанция би
следвало да отмени решението в осъдителната част за обезщетението, след като изрично и
даде такива указания, ако тя въпреки дадените указания не представи доказателства за
3
оставането си без работа и пред тази инстанция.
Ищцата въпреки дадените и указания не е доказала и размера на брутното си трудово
възнаграждение за последния отработен месец, единствено е направила твърдение, че
неговият размер е 2200 лв. ЯС.о е обаче, че възнаграждение в някакъв размер тя е
получавала, по всяка вероятност - близък до размера от 2080 лв. месечно по предходно
прекратеното трудово правоотношение за същата длъжност със същия работодател. На
оС.ование чл. 162 от ГПК, след като няма доказателства за друг размер, съдът по своя
преценка приема за установено, че полученото от нея брутно трудово възнаграждение за
последния отработен месец е било също в размер 2080 лв. Ищцата претендира обезщетение
за оставане без работа само за един месец (макар че има право на обезщетение за 6 месеца,
ако толкова време е останала без работа) и следва да и се присъди сумата от 2080 лв. за този
месец, като искът се отхвърли за разликата до 2200 лв.
И двете страни са претендирали разноски. Разноските следва да се разпределят
пропорционално на уважената част, а между оценяемите и неоценяемите искове - според
съотношението на държавните такси, дължими за тях.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Признава за незаконно и отменя уволнението на ищцата С.. Н. К., ЕГН **********, от гр.
П., ул. "К." № *, ет.*, със заповед № 18/26.02.2021 г. на изпълнителния директор на
дружеството ответник - "МБАЛ - П." АД - гр. П., ЕИК *********.
Възстановява С.. Н. К. на длъжност "председател ТЕЛК" в звено ТЕЛК - ІІ състав, в "МБАЛ
- П." АД - гр. П..
Осъжда "МБАЛ - П." АД - гр. П. да заплати на С.. Н. К. обезщетение за оставането и без
работа в резултат на уволнението за период от един месец (01.03.2021 г. - 31.03.2021 г.) в
размер 2080 лв., като отхвърля иска за разликата над 2080 лв. до 2200 лв.
Определя държавна такса в размер по 50 лв. за всеки от двата неоценяеми иска и осъжда
"МБАЛ - П." АД - гр. П. да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд сумата общо
183,20 лв., представляваща държавна такса.
Осъжда "МБАЛ - П." АД - гр. П. да заплати на С.. Н. К. сумата 682,13 лв., представляваща
разноски по делото.
Осъжда С.. Н. К. да заплати на "МБАЛ - П." АД - гр. П. сумата 17,87 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
4
обявяването му на 09.0*.2021 г.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5