Решение по дело №1449/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260053
Дата: 7 октомври 2020 г. (в сила от 7 октомври 2020 г.)
Съдия: Атанас Димов Атанасов
Дело: 20205500501449
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                                  

                                 

                           Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

  260053                                        07.10.2020 г.                                 гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, І-ви въззивен състав,

в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година,

в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА

       ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                             АТАНАС АТАНАСОВ

Секретар: Таня Кемерова

като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1449 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         

            Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на Й.В.В. от гр.К. против решение № 210/29.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 3303/2018 г. по описа на Казанлъшки районен съд.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради незаконосъобразност и необоснованост, без да се излагат конкретни оплаквания.

Претендира се отмяната му и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна М.В.М. ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаването на обжалваното решение и присъждането на разноски.

В откритото съдебно заседание въззивникът не се явява и не  се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата се представлява от процесуален представител, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждането на разноски.

След обсъждане твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от М.В.М. *** срещу Й.В.В. от гр.К., с която е бил предявен частичен иск по чл.240 от ЗЗД присъждане на сумата от 5 000 лв., представляваща част от цялата сума от 230 000 лв. – невърната сума по договор за заем.

Ищцата е изложила твърдения, че на 22.11.2013 г. е сключила с ответника договор за заем, по силата на който му е предала в заем сумата от 230 000 лв., а той е поел задължението да й върне заетата му сума в срок до 22.11.2015 г.

Твърди, че до изтичане на срока на договора ответникът не изпълнил задължението си за връщане на заемната сума.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като неоснователен, като е възразил, че не  е получавал от ищцата парична сума в заем.

Направил е възражение за прихващане със сумата, която му дължи ищцата поизп.д.№ 298/2012 г. на ЧСИ Десислава Цветкова.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е намерил предявения иск за основателен, като е приел, че е налице валидно заемно правоотношение между страните, по което ответника не е изпълнил задължението си за връщане на заетата му сума.

Възражението за прихващане е приел за неоснователно, т.к. е останало недоказано твърдението на ответника да има ликвидно и изискуемо вземане срещу ищцата.

Въззивният съдебен състав намира, че относимите факти са били установени правилно от първоинстанционния съд.

От събраните от СтРС доказателства се установява, че на 22.11.2013 г. М.В.М. е сключила с Й.В.В. договор за паричен заем, по силата на който му е предоставила в заем сумата от 230 000 лв., а последният се е задължил да й я върне след изтичането на две години.

Предаването на сумата е станало по банков път, а наличието на дадения заем е било декларирано от М.В.М. в подадените от нея годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

От представеното удостоверение от ЧСИ Десислава Цветкова се установява, че по изп.д.№ 298/2012 г. по нейния опис взискатели са „П.Б.“ АД и „А.С.П.“ООД, а М.В.М. е солидарен длъжник.

Въз основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е редовна и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

В рамките на правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество правилно, по следните съображения:

При липсата на конкретни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение въззивният съд следи служебно единствено за неправилно приложение на императивна материалноправна норма.

В случая такова не е налице, поради което и същото се преценява за правилно.

Направените от първоинстанционния съд  правни изводи за основателност на исковата претенция съответстват на материалния закон и са обосновани, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част.

           От събраните по делото доказателства се установява наличието на сключен между страните договор за заем, по който въззивникът не е доказал да е изпълнил задължението си за връщане на дадената му в заем от въззиваемата парична сума.

            Недоказано от негова страна е останало и възражението му за прихващане, предвид липсата на ангажирани доказателства да е носител на ликвидно и изискуемо вземане срещу М.В.М.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 от ЗН по искане на лицето, ползващо се от завещателните разпореждания, е израз на приемане на наследството от негова страна и демонстрира намерението му, желанието да се приеме завещаното имущество.

            Относно разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемата има право на разноски, като с оглед на представените доказателства за платено адвокатско възнаграждение от 1000 лв., то тази сума следва да й бъде присъдена като направени разноски.

 

Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во и чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен съд

                                                          

                                                        Р Е Ш И:

        

ПОТВЪРЖДАВА решение № 210/29.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 3303/2018 г. по описа на Казанлъшки районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й.В.В., ЕГН – **********, с адрес: *** да заплати на М.В.М., ЕГН – **********, с адрес: *** сумата от 1000 лв./хиляда лева/ - съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

        

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

                            

 

                                                                                                          

                                                                                                          2.