Р Е Ш Е Н И Е
№ 260053 07.10.2020 г. гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на
шестнадесети септември две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар: Таня Кемерова
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1449 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на Й.В.В. от гр.К. против
решение № 210/29.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 3303/2018 г. по описа на
Казанлъшки районен съд.
Твърди се,
че обжалваното решение е неправилно поради незаконосъобразност и
необоснованост, без да се излагат конкретни оплаквания.
Претендира
се отмяната му и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат
отхвърлени.
В законоустановения срок е постъпил отговор от
насрещната страна М.В.М. ***, с който жалбата е оспорена като неоснователна и
се претендира потвърждаването на обжалваното решение и присъждането на
разноски.
В откритото съдебно заседание въззивникът не се явява
и не се представлява от процесуален
представител.
Въззиваемата се представлява от процесуален
представител, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване
на обжалваното решение, както и за присъждането на разноски.
След обсъждане твърденията и възраженията на страните,
въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от М.В.М. *** срещу
Й.В.В. от гр.К., с която е бил предявен частичен
иск по чл.240 от ЗЗД присъждане на сумата от 5 000 лв., представляваща
част от цялата сума от 230 000 лв. – невърната сума по договор за заем.
Ищцата е
изложила твърдения, че на 22.11.2013 г. е сключила с ответника договор за заем,
по силата на който му е предала в заем сумата от 230 000 лв., а той е поел
задължението да й върне заетата му сума в срок до 22.11.2015 г.
Твърди, че
до изтичане на срока на договора ответникът не изпълнил задължението си за
връщане на заемната сума.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска като
неоснователен, като е възразил, че не е
получавал от ищцата парична сума в заем.
Направил е възражение за прихващане със сумата, която му дължи ищцата
поизп.д.№ 298/2012 г. на ЧСИ Десислава Цветкова.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е намерил предявения иск за основателен, като е приел,
че е налице валидно заемно правоотношение между страните, по което ответника не
е изпълнил задължението си за връщане на заетата му сума.
Възражението за
прихващане е приел за неоснователно, т.к. е останало недоказано твърдението на
ответника да има ликвидно и изискуемо вземане срещу ищцата.
Въззивният съдебен състав намира, че относимите факти
са били установени правилно от първоинстанционния съд.
От събраните от СтРС доказателства се установява, че
на 22.11.2013 г. М.В.М. е сключила с Й.В.В. договор за паричен заем, по силата
на който му е предоставила в заем сумата от 230 000 лв., а последният се е
задължил да й я върне след изтичането на две години.
Предаването на сумата е станало по банков път, а
наличието на дадения заем е било декларирано от М.В.М. в подадените от нея
годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и
2017 г.
От представеното удостоверение от ЧСИ Десислава
Цветкова се установява, че по изп.д.№ 298/2012 г. по нейния опис взискатели са
„П.Б.“ АД и „А.С.П.“ООД, а М.В.М. е солидарен длъжник.
Въз
основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е
редовна и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок
за обжалване.
В рамките на
правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, а по същество правилно, по следните съображения:
При липсата на
конкретни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение въззивният
съд следи служебно единствено за неправилно приложение на императивна
материалноправна норма.
В случая такова не е
налице, поради което и същото се преценява за правилно.
Направените от първоинстанционния съд правни изводи за основателност на исковата
претенция съответстват на материалния закон и са обосновани, поради което на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им
част.
От събраните по делото доказателства се
установява наличието на сключен между страните договор
за заем, по който въззивникът не е доказал да е изпълнил задължението си за
връщане на дадената му в заем от въззиваемата парична сума.
Недоказано от негова страна е
останало и възражението му за прихващане, предвид липсата на ангажирани
доказателства да е носител на ликвидно и изискуемо вземане срещу М.В.М.
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Относно
разноските:
При този
изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемата има право на
разноски, като с оглед на представените доказателства за платено адвокатско
възнаграждение от 1000 лв., то тази сума следва да й бъде присъдена като
направени разноски.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.І – во и чл.272 от ГПК Старозагорски окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 210/29.04.2020 г., постановено
по гр.д.№ 3303/2018 г. по описа на Казанлъшки районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й.В.В., ЕГН – **********, с адрес: *** да заплати
на М.В.М., ЕГН – **********,
с адрес: *** сумата от 1000 лв./хиляда
лева/ - съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.