№ 3685
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20221100107883 по описа за 2022 година
Ищецът „Б. ДСК“ АД твърди в исковата молба, че е титуляр на
парични вземания, произтичащи от договор за банков кредит за текущо
потребление, сключен на 11.02.2019г. с ответника И. М. К.. По силата на
договора Б.та е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 50 000
лв. при 120-месечен срок за издължаване. Към датата на подаване на исковата
молба от страна на кредитополучателя е налице неизпълнение на
задължението му за погасяване на кредита на вноски за общо 15 месечни
вноски или за общо 484 дни. Съгласно т.18.2 от приложимите към договора за
кредит общи условия, при допусната забава над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем. В тази връзка, ищецът заявява, че
предявената искова молба следва да се счита за изявление на Б.та-кредитор за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита – считано от получаването на
препис от същата от ответника.
Пояснява, че е инициирал заповедно производство срещу длъжника по
ч.гр.д.№9431/2022г. по описа на СРС, но заявлението му за издаване на
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е
било отхвърлено от съда, поради което предявява настоящите осъдителни
искове, като моли да бъде взета предвид платена държавна такса в
1
заповедното производство. Mоли ответникът да бъде осъден да му заплати
следните суми:
Неплатена главница - 43 361,03 лева /четиридесет и три хиляди триста
шестдесет и един лева и три стотинки/;
Неплатена договорна (възнаградителна лихва) - 3 022,16 лева за периода
от 25.09.2020 г. до 30.12.2021 г.;
Обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава): 324,08 лева за
периода от 03.10.2020 г. до 30.12.2021 г.;
Обезщетение за забава: 638,37 лева за периода от 31.12.2021 г. до
22.02.2022 г.;
Дължими такси и разноски: 120,00 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
исковата молба до окончателно изплащане на задължението, ведно със
сторените в настоящето производство съдебно - деловодни разноски, като на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК да се определи за Б. ДСК АД юрисконсултско
възнаграждение.
Препис от исковата молба е връчен на ответника по месторабота, чрез
работодателя „С.Е.С.“ ООД, като от извършената от съда служебно справка
за регистрирани трудови договори на ответника, се установява, че към датата
на връчването - 28.11.2022г., е регистриран действащ трудов договор между
И. М. К. и посоченото търговско дружество. Ето защо, съдът приема, че
исковата молба е била редовно връчена на ответника по реда на чл.46, ал.2 от
ГПК. В срока по чл.131 от ГПК същият не е подал отговор на исковата
молба.
По допустимостта на исковете:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т.3
от ГПК.
Исковете са процесуално допустими. Налице са специалните
предпоставки, обуславящи наличието на правен интерес у кредитора от
тяхното предявяване. От приложеното към делото ч. гр. д. № 9431/2022г. на
СРС се установява, че същото е образувано по заявление на ищеца от
22.02.2022г. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл.417 ГПК срещу ответника. С разпореждане на заповедния съд от
04.03.2022г. заявлението е отхвърлено като неоснователно, като съдът е
2
приел, че по делото не се установява уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост на договора за кредит да е редовно връчено на
длъжника и да е налице изискуемо вземане. Разпореждането е връчено на
заявителя на 29.03.2022г., като на 29.04.2022г исковата молба, по което е
образувано настоящото производство е постъпила в регистратурата на СРС,
като доказателства за това са представени по заповедното дело. Предвид
изложеното и въпреки липсата на изрични указания за предявяване на
осъдителен иск по чл.415 от ГПК от заповедния съд, настоящият съдебен
състав намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество, като следва да бъде зачетена и платената държавна
такса в заповедното производство.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира следното от
фактическа страна:
Установява се от приетите по делото доказателства, че на 11.02.2019г.
между страните е бил сключен договор за кредит за текущо потребление. По
силата на същия Б.та отпуснала на кредитополучателя кредит за текущо
потребление в размер на 50 000 лева, със срок на издължаване 120 месеца,
считано от датата на усвояване по разплащателна сметка на
кредитополучателя. Кредитът се погасява на месечни вноски съгласно
погасителен план – Приложение №1 към договора – двустранно подписан.
Страните са се договорили за предoставения кредит кредитополучателят да
заплаща променлив лихвен процент в размер на 5,60 % годишно, формиран от
стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден
лихвен процент на салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок
над 1 ден до 2 години“ 0,180%, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,420% при
изпълнение на условията по програма ДСК Престиж Плюс, подробно описани
в Приложение №2 към договора – също двустранно подписано. При
нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличава чрез увеличаване на надбавката – съгласно условията.
Максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент в
резултат на неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на референтния
лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в
3
размер на 13,27%. Неразделна част от договора са Общите условия на Б.та за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица –
представени на кредитополучателя и подписани от него. Чл.18, ал.1 от
Общите условия предвижда, че при забава на плащането на месечната вноска
по кредита от деня, следващ падежната дата, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвява с лихвен процент, увеличен с надбавка
за забава в размер на 10 %. Съгласно т.18.2 от приложимите към договора за
кредит общи условия, при допусната забава над 90 дни, целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем.
По делото е изслушано заключението на ССчЕ, което е компетентно
изготвено и пълно, не е оспорено от страните, ето защо съдът го кредитира
изцяло. От същото се установява, че съгласно доказателства по делото и
счетоводните записвания на ищцовата Б., усвоената на 12.02.2019г. сума по
кредита възлиза на 50 000 лева, като същата е постъпила по разплащателната
сметка на ответника. Сумата е изтеглена от него на два пъти – на 12.02.2019г.
30 000 лв. и на 14.02. 2019г. – 20 000 лв. Кредитополучателят е платил
вноските с падеж до 25.09.2020г. и частично вноската с падеж 25.10.2020г.,
след което е преустановено напълно погасяването на месечните вноски.
Допусната е забава с повече от 90 дни. Като е взело предвид извършените по
кредита погашения, вкл. и след образуването на делото – на 22.12.2022г. по
кредита са платени 800 лв., с които е погасена част от главницата, вещото
лице е изчислило, че към датата на изготвяне на заключението задълженията
на ответника възлизат на следните суми: 41 561,03 лв. – главница; 3 022.16 лв.
- възнаградителна лихва за периода от 25.09.2020 г. до 30.12.2021 г.; 324, 08
лв. - санкционираща лихва за забава съгл. т. 18.1 от ОУ за периода от
03.10.2020 г. до 30.12.2021 г.; 638,37 лв. обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 31.12.2021 г. до 22.02.2022 г.;
законна лихва за периода 23.02.2022г. до 03.05.2023г. – 5 209.90 лв., такса за
изискуемост – 120 лв.
При така установените факти по делото и като обсъди доводите на
страните, съдът намира следното от правна страна:
Ищецът носи тежестта да установи валидното възникване и
съществуване на процесните парични вземания от твърдения правопораждащ
юридически факт – договор за кредит, техния размер и настъпилата
4
предсрочна изискуемост на кредита.
По претенцията за главница:
По делото е установено от фактическа страна валидно облигационно
отношение по процесния договор за банков кредит, сключен между страните,
както и усвояването на сумата от 50 000 лв. от ответника. От заключението на
ССчЕ се установява и преустановяването на погашенията на дължимите по
договора месечни вноски, считано от 25.10.2020г., при което към датата на
връчване на исковата молба за отговор е налице забава с повече от 90 дни.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявлението само на едната от страните и при наличието на
две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че с получаване на
преписа от исковата молба от ответника Б.та е упражнила надлежно правото
си да обяви предсрочната изискуемост на кредита. Същата има действие от
момента на връчване на исковата молба за отговор, което обстоятелство,
видно от приложената по делото разписка за връчено съобщение, е настъпило
на 28.11.2022г. Размерът на дължимата главница се установява от
заключението на ССчЕ и възлиза на сумата от 42 561,03 лв., доколкото на
осн. чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид и извършеното от ответника на
22.12.2022г. погасяване на 800 лв. от главницата. Следователно, искът е
основателен за сумата от 42 561,03 лв. и неоснователен за горницата до
пълния предявен размер.
По претенцията за възнаградителна лихва за периода от 25.09.2020г. до
30.12.2021г.
5
Договорът е потребителски, поради което съдът е длъжен да следи
служебно за наличието на неравноправни клаузи.
Извършената от съда служебна проверка по чл.7, ал.3 от ГПК показва,
че клаузата за договорна лихва по процесния договор за кредит не е
неравноправна и е действителна. На първо място, видно е, че надбавката,
формираща възнаградителната лихва, е променлива, но преминаването от
преференциален лихвен процент към стандартен такъв е уговорено като
последица от неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит, за която последица той е бил предварително информиран
по ясен и разбираем начин. На второ място, по делото няма никакви данни
лихвеният процент по договора да е бил в действителност увеличаван –
претенцията за възнаградителна лихва на ищеца по размер съвпада с
изчислената възнаградителна лихва за посочения период по приложения към
договора погасителен план. Ето защо съдът намира, че клаузата за
възнаградителна лихва е действителна и поражда валидно задължение за
кредитополучателя за плащане на процесната сума за претендирания период в
размера, установен от заключението на ССчЕ – 3 022, 16 лв. Искът е
основателен за целия предявен размер.
По претенцията за обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за
периода 03.10.2020г. до 30.12.2021г.:
Претенцията произтича от неустоечната клауза на чл.18, ал.1 от
приложимите към договора Общи условия.
Извършената от съда служебна проверка установи, че клаузата не
противоречи на правилата за потребителската защита - кредиторът е в
правото си да търси обезщетение за забавата, като определянето размера на
вредите отнапред е позволено от закона и уредено с правилата на чл.92 от
ЗЗД. Начисляването на посочената наказателна надбавка е обусловено от
виновно неизпълнение на задължението за плащане в срок на дължимите
погасителни вноски по кредита, поради което е допустимо
кредитополучателят да бъде санкциониран за неизпълнението. Ето защо
начисляването на въпросната надбавка не нарушава принципа за
добросъвестност, нито равновесието между правата и задълженията на
страните по договора за кредит. Що се касае до уговорения размер на
наказателната надбавка – 10% над договорения лихвен процент – съдът не
6
намира същия за прекомерен или обуславящ задължение на потребителя при
неизпълнение да заплати необосновано високо обезщетение. Следва да се има
предвид и факта, че в случая не се касае за извършено от длъжника частично
погасяване на дължимите вноски – неизпълнението е пълно по отношение на
всички вноски с падеж след 25.10.2020г. Еднократното плащане на сумата от
800 лв. след образуване на съдебното производство не променя горния извод.
Ето защо, съдът намира, че клаузата е породила валидно задължение за
кредитополучателя, като неговият размер на претендирания период се
установява от заключението на ССчЕ и възлиза на 324,08 лв. Искът е изцяло
основателен.
По претенцията за законна лихва за периода 31.12.2021г. – 22.02.2022г.:
Тази претенция на ищеца, съгласно уточнителната молба от
24.08.2022г., се извежда от възприетите решаващи мотиви по т.2 от
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 27.03.2019г. по т.д. №3 по описа
за 2017г. Съгласно задължителните указания, след датата, на която Б.та е
обявила предсрочната изискуемост на кредита – 30.12.2021г. – тя не е
начислявала възнаградителна лихва, а само обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху предсрочно обявената за изискуема главница в размер
на 43 361,03 лв., поради което и претендира да й бъде присъдено посоченото
обезщетение в размер на законната лихва за периода от датата, следваща
обявяването на кредита за предсрочно изискуем – 31.12.2021г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.02.2022г.
В посоченото тълкувателно решение именно е възприето, че размерът
на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва
да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
С оглед направеното от самия ищец в исковата молба изрично
изявление, че счита кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на
получаване от ответника на исковата молба за отговор и възприето от съда
по-горе, а именно – че предсрочната изискуемост на процесния кредит е
настъпила на 28.11.2022г. – с получаването на преписа от искова молба от
ответника за отговор, следва да се приеме, че именно от тази дата ответникът
дължи обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва
7
върху непогасения остатък от главницата. До посочената дата не е бил
завършен фактическият състав на обявяването на предсрочната изискуемост –
изявлението на Б.та не е било достигнало до длъжника, поради което и тя
няма основание да претендира законна лихва за забава върху сумата от
43 361,03 лв. за посочения предшестващ период. Искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Като законна последица от съдебното решение, на
ищеца следва да се присъди законна лихва върху размера на присъдената
главница, считано от датата на настъпване на предсрочната изискуемост –
28.11.2022г.
По претенцията за такса в размер на 120 лв.:
Претенцията произтича от уговорката на чл.18 от Договора, съгласно
който кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите,
таксите и комисионните, които Б.та прилага по извършваните услуги на
клиента. Съгласно двустранно подписаното извлечение от процесната
Тарифа, предвижда се такса в размер на 120 лв. за разходи при изискуем
кредит.
Съдът намира, че уговорката за заплащането на този вид такса от страна
на кредитополучателя противоречи на чл. 10а, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит, съгласно която кредиторът не може да изисква
заплащането на такси и комисионни свързани с усвояване и управление на
кредита. Ето защо, като противоречаща на императивна правна норма
уговорката е нищожна, поради което за кредитополучателя не е възникнало
задължението да заплати посочената такса. Искът е неоснователен и следва да
се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените разноски, съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете или сумата от
1 698,37 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. М. К., ЕГН ********** от гр. София, ж.к. „*******,
8
ап.626 да заплати на „Б. ДСК“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска“ №19 следните суми:
42 561,03 лв. – главница по договор за банков кредит за текущо
потребление от 11.02.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от
28.11.2022г. до окончателното плащане, като за разликата над
посочената сума до пълния размер на претенцията от 43 361,03 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска;
3 022,16 лв. – възнаградителна лихва за периода от 25.09.2020г. до
30.12.2021г.;
324,08 лв. – неустойка за забава за периода 03.10.2020г. – 30.12.2021г.;
1 698,37 лв. - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ исковете за осъждане на ответника И. М. К., ЕГН
********** от гр. София, ж.к. „*******, ап.626 да заплати на „Б. ДСК“ АД,
ЕИК ******* следните суми:
638,37 лв. – законна лихва върху предсрочно изискуемата главница за
периода 31.12.2021г. – 22.02.2022г.;
120 лв. – такса при изискуем кредит.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9