ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2289
Плевен, 20.12.2023 г.
Административният съд - Плевен - II касационен състав, в закрито заседание на двадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ДАНИЕЛА ДИЛОВА |
|
Членове: |
ЦВЕТЕЛИНА
КЪНЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДИЛОВА частно канд № 20237170600984 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по
жалба от „Агенция Пътна инфраструктура“ с ЕИК 00695089със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от Председател на УС
на АПИ инж. Я. Й, против определение от 23.10.2023г. постановено по НАХД № 1733/2023
г. по описа на РС Плевен, с което е спряно производството по адм. д.
1733/2023г., поради образувано дело в СЕС № С-61/23 относно преюдициално
запитване отправено по КНАХД № 997/2022г. по описа на АС Хасково.В жалбата са
изложени съображения, че обжалваното определение е неправилно и необосновано.
Твърди се, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК, съгласно която
наказателното производство се спира, е само за случаите, когато съдът отправи
преюдициално запитване да СЕС. Според частния жалбоподател, това е правна
възможност за съда, да спре делото във връзка с отправено само от него
запитване по това производство. Моли да се отмени оспореното определение като
незакосоъброзно и делото да бъде върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът по
частната касационна жалба - "АВТОХИТ“ ЕООД ООД, в дадения срок не изразява
становище
Съдът, като се
запозна с представените с преписката доказателства, намира че жалбата е
допустима – подадена е от заинтересовано лице и в законовия срок.
Разгледана по
същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на спора
по НАХД № 1733/2023 г. по описа на РС Плевен е електронен фиш, с който на
„Автохит“ ЕООД представлявано от В М е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2500 лв, за нарушение на чл. 102 ал.2 от ЗДП ,
на осн. чл.187а ал.2 3 вр. чл. 179 ал. 3 б от ЗДП.С определение № №
2557/23.10.2023 РС Плевен е спрял производството по делото до постановяване на
решение по дело С-61/2023г. образувано по преюдициално запитване на Адм. съд
Хасково по КАНД 997/2022г. За да спре производството по делото, РС е изложил
мотиви, че формулирания въпрос от Адм. съд Хасково в отправеното преюдициално
запитване, по което е образувано дело С-61/2023г. по описа на СЕС има значение
за правилното решаване на делото и е относим към правния спор, поради което на
осн. чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 25 ал.1 т.4 от ЗАНН е спрял производството по
делото.
Настоящият касационен състав счита, че
определението на РС Плевен е правилно поради следните съображения. Преюдициалният въпрос е формулиран в определение на
АдмС – Хасково по КАНД № 997/2022 г. по описа съда, както следва: Дали нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО на
Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси
от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва
да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност
на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по
тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в
главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за
предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на
пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение,
че е предвидена възможност за освобождаване от административно-наказателна
отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“.
Формулираният въпрос има значение за решаването по
същество на настоящия правен спор, тъй като с Електронен фиш № 8504568596 издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, на „ Автохит ЕООД“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на
2500лв. именно за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, осъществено чрез
неплатена дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, за
която хипотеза се отнася и отправеното преюдициално запитване. Производството пред Административен съд – Хасково по
КАНД № 997/2022г. е със сходен на настоящото дело предмет – производството по
делото е образувано по касационна жалба от „Екострой" ЕООД гр.Свиленград,
против Решение № 98/12.07.2022г. по а.н.д. № 202256220200313/2022г. на
РС-Свиленград, с което е потвърден Електронен фиш № 8505104327за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция
"Пътна инфраструктура" към МРРБ. Според настоящия съдебен състав, цитираната норма не
следва да се тълкува стеснително, в смисъл, че производството следва да се спре
само в случаите, когато съдът по това дело е отправил преюдициално запитване. В
действителност в НПК липсва разпоредба, със съдържание прецизирано и подобно на
това на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, според която се допуска спиране на
производството по дело, не само, когато по него е отправено запитване, но и
когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има
значение за правилното решаване на спора, както и такава, аналогична на тази по
чл. 633 от ГПК, според която решението на Съда на Европейските общности е
задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Логическото
тълкуване на посочената в НПК правна норма, във връзка с цитираните норми от
ГПК, налага извод, че и в производствата по НПК, всякога, когато тълкуването на
разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото,
съдът следва да отправи запитване до Съда на ЕС, респективно – да спре
производството, ако такова вече е образувано по идентичен въпрос по отправено
преюдициално запитване от този или от друг съд. Смисълът на всички
законодателни промени в процесуалните закони на Република България, след
приемането и за страна – член на ЕС, е в случай на противоречие, да се въведе
приоритет на правото на ЕС пред националния закон. Аргументи в тази насока се
съдържат и в цитираната по-горе разпоредба на чл. 633 от ГПК, която макар и в
процесуален закон, касаещ гражданското съдопроизводство, недвусмислено сочи, че
решението на СЕС е задължително за всички съдилища, без да отличава същите,
съобразно вида и материята на разглежданите от тях дела.
Ето защо, по изложените съображения, съдът намира
обжалваното определение № 2557 от 23.10.2023 г., с което
е спряно съдебното производство по НАХД № 1733/2023 г. по описа на РС Плевен, до произнасянето на Съда на Европейския съюз по дело С-61/2023г. за правилно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ в сила
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2557/23.10.2023 постановено по АНД 1733/2023 г. на Районен
съд - Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
|
Председател: |
/п/ |
|
Членове: |
/п/ |